Сиана Христова е треньор в Спортен клуб по джудо и самбо „Локомотив“ (Сф). Тя е сред основните движещи сили на проекта „НЕ ТЪРСИ ОПРАВДАНИЕ, СПОРТУВАЙ С ЖЕЛАНИЕ“.
Сиана беше номинирана за „Най-добър млад учител“ в район „Надежда“. Младата жена е преподавател в 153 Спортно Училище „Неофит Рилски“ .
Завършила е Национална спортна академия „Васил Левски“ , с треньорски факултет самбо и джудо. Тя е национален състезател по самбо, многократна републиканска шампионка, участник в европейски и световни първенства. Най-големият успех в спортната биография на 27-годишната Сиана е сребърен медал от световно първенство по самбо. Любовта към този спорт не е случаен – баща й, брат й и чичо й са известни имена в тази атрактивна дисциплина.
Ето какво разказа Сиана пред нашия екип за проекта, за магията на спорта и за нещата от живота…
„Проектът „НЕ ТЪРСИ ОПРАВДАНИЕ, СПОРТУВАЙ С ЖЕЛАНИЕ“ го стартирахме най-вече заради децата. Те бяха най-пострадали от паднемията. Масово децата започнаха да застояват у дома до компютри, с всевъзможни електронни устройства. Обездвижиха се. Ние с повечето ни възпитаници, които в голямата си част са и възпитаници на спортното 153-о училище „Неофит Рилски“ ходим по различни градове – Пловдив, Благоевград, Сандански, Бургас, Варна, курортите Приморско, Балчик и Китен и пратим спортни демонстрации.
Демонстрираме нашия спорт, раздаваме брошури, агитираме всячески децата да стартират спортна кариера, да усетят желание за спорт.
Около 120 дечица са се включили до момента в нашия проект. Те са на възраст от 11 до 18-годишна възраст и малко по-нагоре. В демонстрациите се включват елитните ни състезатели – републикански, балкански шампиони, призьори от европейски купи, участници на световни първенства…А те са и отличници и в училище. Масово витае едно предубеждение, че едва ли не в спортното училище не се набляга на ученето. Е, повярвайте ми, че това не е така. Поне в 153-о училище. За това гарантирам. Децата ни дори учат повече, отколкото в други училища и при това съчетават по две тренировки на ден, а отделно и уроците и домашните.
Според мен най-убедително можем да агитираме пред децата колко е хубаво да спортуват като представим други техни връстници, как се състезават и какви успехи постигат. Искаме да покажат колко са отговорни към спорта и към тяхното здраве. А спортът е здраве.
Виждате колко е обездвижено днешното младо и най-младо поколение. Вина за това носим и ние като родители. Родителите не насърчават децата да спортуват. Наистина важно е образованието, никой не го отрича. Но освен образование, има и спорт, двигателна активност. Задължително е детето ти да се занимава с някакъв спорт, какъвто и да е той. Поне така смятам аз. Аз разбирам и родителите донякъде. Те нямат време, забързани в делника, улисани с проблемите на оцеляването, в работата…
Случва се много деца дори сами да идват на тренировки и състезания, защото мама и татко нямат време. Но такова е ежедневието – те трябва да изкарват пари за насъщния, както се казва, поне хляб да има, за да сложи на масата.
Масово се случва да ставам свидетел на куриози. Идва детето в залата и го е страх и срам кълбо напред да направи (вълнува се). Ние, като треньори, сме длъжни да направим така, че младите да идват в залата с желание. Постигаме го, но е трудно, казвам ви. В името на спорта го правим. Опитваме се да им влеем сили и стимул за борба.
Как се възпитават шампиони ли? Разказвам им за постиженията на славните поколения наши спортисти. Всяко дете мечтае да надмине своя идол. Вярвам, че така ги мотивираме да влязат в залата. Искам да събудя шампионския дух на децата.
Спортното училище в „Надежда“ възроди славата си и за мен е чест да бъда в треньорския му екип. Спортът учи на търпение и постоянство, изгражда характери. Талантът в спорта трябва да се надгражда с ежедневна работа. В днешната конкурентна среда най-важна е дисциплината. Както казват хората, медалът има две страни. Освен на дисциплина, ние залагаме още на приятелството и доверието между децата и учителите. Учениците често се съветват с нас, търсят мнението на треньорите при всеки възникнал проблем. Кой е най-важният урок в спорта? Като паднеш, да се изправиш и да продължиш напред. Загубите ни правят по-силни. В живота има върхове и спадове, никога не трябва да се отказваме. Най-доброто предстои.
Като пример от моята практика на треньор и педагог мога да посоча случилото се с двама мои възпитаници. Когато дойдоха при мен, те бяха едва 6-годишни, тежаха под 20 кг. Всеки ги подценяваше. Но тези лъвчета спечелиха първо и второ място на финалите на детски турнир по самбо. Плаках от вълнение и гордост, сякаш моите собствени деца са на почетната стълбица.
Локомотив (София) има дълбоки традиции в джудото и самбото. Да не изброявам всички големи шампиони, които са минали през нашия клуб.
В началото на октомври ни предстои участие на държавните отборни първенства. Но при спазване на най-строги мерки – без публика, в зала, с маски, само треньори и състезатели се допускат вътре, с намален състав дори на състезателите, без външни лица.
Що се отнася до това накъде върви българското джудо – смятам, че все по-добре се движат нещата. Ето, за първи път трима джудисти ни представиха на Олимпиада. Пак имаме победи, имаме и загуби, но върви на добре джудото. Чакаме отдолу малките да тръгнат, да станат и те олимпийски шампиони.“
*Статията е от проекта “НЕ ТЪРСИ ОПРАВДАНИЕ – СПОРТУВАЙ С ЖЕЛАНИЕ!“, финансиран от Министерство на младежта и спорта.
Warning: count(): Parameter must be an array or an object that implements Countable in /home/vitoojld/public_html/wp-content/themes/novomag-theme/includes/single/post-tags.php on line 4
