Животът на Наско Желев е интересен като приключенски филм. Футболната съдба на един от най-добрите защитници в историята на любимия му Локомотив (Сф) следва най-добрите „традиции в жанра“. Наскоро бившият национал навърши 60 години.
Бягството
Баща му отива да работи като заварчик в Либия през 1969 г. Малко по-късно Илия Желев емигрира във ФРГ и се установява в Крефелд. Нашите власти го определят за „невъзвръщенец“ и „политически емигрант“. Става персона нон грата за България, на близките му е сложен печат „потенциални емигранти“. Наско не го пускат да излезе в Западна Европа в продължение на 27 г.
Воаяжите са му разрешени само до страни от бившия социалистически блок. Заради безумната забрана коравият защитник пропуска куп мачове на различните формации национални отбори. Дори когато дестинацията е Чехия, Полша или братския СССР е трябвало някой висшестоящ да гарантира за таланта и да му извади открит лист. „Трябваше още да имам дете и собствено жилище.
„В Локо го взима прочутият педагог и треньор Жоро Петков. В“А“ група дебютира на 18 г. Незабравим епизод е походът на столичани в турнира на УЕФА през сезон 1979/80. В епичните сблъсъци с Динамо (Киев) Желев опазва суперзвездата на съветския футбол Олег Блохин, но на реванша е контузен още в 20 минута и напуска с разкъсан мускул. Най-трудно му е да пази бързото крило на Славия Чавдар Цветков, а идолът му е германецът Манфред Калц. Първото излизане на Наско е в Кипър за подготовка с Локо (Сф). През 1983 г. му се ражда първото дете – Мария. После за мач от Интертотото пътува до Линц.
Кошмар
През зимата на 1984 г. се случва най-кошмарния епизод в кариерата. По време на мач с Берое в Стара Загора защитникът на домакините Теньо Минчев му чупи крака. Наско е извън терена за една година. Заради сакатлъка пропуска и световното първенство в Мексико. Идва и най-голямото разочарование в началото на 1986 г. Оказва се излишен в любимия Локомотив. „Дойде при мен домакинът Антонио Клайн и ми каза, че Стоян Орманджиев – Пашата (тогавашният шеф на клуба) е наредил да се махам. Много се обидих. Бях дал целия си живот за Локо-то, а така ми се отплащат. Взех си багажа и отидох да тренирам с юношите“, обяснява защитникът.
После старши треньорът Апостол Чачевски на своя глава решава да го върне в отбора. „Макето беше голяма фигура. Методите му на работа бяха малко екстремни, натоварванията бяха тежки, но съм му много благодарен. Той ме върна във футбола“, признава Наско. Другият спец, на който е задължен, е легендата Васил Методиев. „Шпайдела беше голяма лисица. Умееше да намери общ език и подход към всеки“, категоричен е той.
Като куриоз си спомня поражението с 0:3 от грузинския Динамо в турнира на КНК:“В първия мач бихме с 3:1, но на реванша ни смазаха. Обстановката в Тбилиси бе адска. Стадионът бе с формата на чаша. Спомням си, че бе тъмно и отгоре летяха ята гарвани.“ После идва и офертата от Саарбрюкен. Желев не мисли много и заминава на проби през декември 1987 г.
Германия
Треньорът Вернер Фукс го одобрява и така Наско става първият българин в германското първенство от близо 50 г. Иначе първият наш в елита на Германия е бившето крило на Локо (Сф) Александър Бончев. Техничарят, наричан Сина на вятъра, записва 2 срещи за Дуисбург през сезона 1991/1992. Превръща се в жива легенда за рурския клуб.
Навърта над 100 срещи, 2 пъти играе плейоф за влизане в Първа бундеслига. Първият път непреодолимо препятствие са оказва Айнтрахт (Фр) след 0:2 и 1:2. На следващия сезон Бохум изненадва Саарбрюкен с 1:0 като гост и измъква 1:1 у дома.
Накрая все пак тимът на българина извоюва промоция за елита под ръководството на Петер Нойрурер, но Наско е освободен. От онези време му остава приятелството с величието Феликс Магат, с който и до днес подържат връзка. В тима в началото има още 1 чужденец – сърбинът Саша Кръстич, който преди това става голмайстор на Ейре. В южния град нашето момче играе с африканските звезди Джей Джей Окоча и Антъни Йебоа.
„Бяха фантастични футболисти. Окоча дойде гол като пушка, само с една раница на гърба. Не се разбра с шефовете и си тръгна. Мисля, че ставаше въпрос за една кола.“ Малко хора знаят, че Наско е най-възрастният дебютант в историята на националния отбор. Иван Вуцов привиква железния защитник на старта на евроквалификациите за Швеция 1992.
Първото изпитание е срещу Швейцария на 12 септември 1990 г.“Не се изненадах на повиквателната, тъй като играех силно в Бундеслигата. Имах оферта и от Кайзерслаутерн. Вуцата ме пусна като десен бек. Паднахме с 0:2. После ме набедиха едва ли не за главен виновник за поражението и така се свърши моята авантюра при трикольорите“, разказва Наско, облякъл за сефте националната фланелка на 30 години.
Две седмици по-късно играе и в контролата срещу Швеция в Стокхолм (0:2). Куриозното е, че той получава само 3 жълти картона от 124 мача за цялата си кариера в Германия.
Следващата спирка в кариерата на бранителя е Хомбург, където се подвизава и аржентинецът Хосе Кардосо, оставил следа в Хамбургер и Фрайбург. Треньор е Уве Климашевски. „С него беше доста забавно. Идва един негър на проби, ама си личи, че нищо не става от него. Уве му дава една топка, вкарва го в банята, пуска душа и му вика: Айде, жонглирай малко, щото тука постоянно вали дъжд. А ние отстрани се спукваме от смях“, разказва Наско.
После идва нещастното дерби с Дуисбург. Защитник на зебрите чупи крака на българина и на практика слага край на кариерата му. Наско все пак превъзмогва болката и успява да се върне на терена, но играе за удоволствие в нискоразредни отборчета – Хостенбах, Ситерсбалд и Клейнбитенсдорф, където е и играещ треньор. Желев завършва и прочутата Кьолнска треньорска школа и сега е с лиценз „А“ в джоба.
През 1996 г. се решава на авантюра, като приема да стане асистент на Трендафил Терзийски в любимото Локо. Именно под тяхното ръководство „червено-черните“ записват и последната победа за доста дълъг период от време над Левски – 1:0 с гол на Симеон Чилибонов.
По-късно Желев се връща в Германия, където отваря бистро и ресторант в Саарбрюкен.
За кратко е помощник-треньор на местния тим, а в последно време е и скаут на Оберхаузен, Айнтрахт (Трир) и Волфсбург. Бил е помощник-треньор на Славия (Сф) и на юношеския национален отбор на България.
ТОВА Е ТОЙ
Наско Желев е роден на 9 януари 1960 г. Висок е 175 см, в състезателния си период тежи 72 кг. Дебютира в националния отбор на 12 септември 1990 г. в европейска квалификация срещу Швейцария в Женева. Бивш футболист на Локо (Сф), Саарбрюкен, Хомбург, Хостенбах, Ситерсбалд, Клейнблитенсдорф. Треньор на Клейнблитенсдорф, Локо (Сф) и Славия. Бивш селекционер на юношеския национален отбор. Завършил е прочутата Кьолнска треньорска школа. Женен. Има две деца – дъщеря и син.
Сезон по сезон
БЪЛГАРИЯ
1977/78 Локомотив 1
1978/79 Локомотив 8
1979/80 Локомотив 22
1980/81 Локомотив 30
1981/82 Локомотив 29
1982/83 Локомотив 30
1983/84 Локомотив 21
1984/85 Локомотив 14
1986/87 Локомотив 25
1987/88 Локомотив 10
Общо: 190 мача
Германия
2 Лига, 1987/1988 Саарбрюкен 9
2 Лига 1988/1989 Саарбрюкен 31
2 Лига 1989/1990 Саарбрюкен 33
2 Лига 1990/1991 Саарбрюкен 11
2 Лига 1991/1992 Саарбрюкен 4
2 Лига 1992/1993 Саарбрюкен 16
2 Лига 1993/1994 Хомбург 16
За Саарбрюкен 104 мача.
За Хомбург 16 мача.
Общо: 120 мача 3 жълти картона
Милен ДИМИТРОВ
Warning: count(): Parameter must be an array or an object that implements Countable in /home/vitoojld/public_html/wp-content/themes/novomag-theme/includes/single/post-tags.php on line 4