Стефан Михайлов е роден на 26 юли 1950 г. Юноша е на „Марек“ (Дупница), после играе в „Миньор“ (Бобов дол), “Велбъжд” (Кюстендил), от 1972 до 1975 г.е в ЦСКА, преди да се върне в кюстендилския клуб, където и завършва кариерата си година по-късно. Той има 79 мача и 27 гола с червената фланелка в „А“ група. Двукратен шампион и двукратен носител на купата. Има 2 мача в националния отбор и 4 мача и 1 гол в “Б” националния. Михайлов остава в историята най-вече с феноменалния гол, който вкарва на “Аякс” на 7 ноември 1973 г. С тази епохална победа с 2:0 ЦСКА слага край на ерата „Аякс“ и изхвърля холандците от турнира за КЕШ. Днес се навършват 47 години от славния успех за българския футбол…Михайлов изключително рядко дава интервюта, но сега направи изключение за главния редактор на vitoshanews.com Милен ДИМИТРОВ.
– Г-н Михайлов, наскоро навършихте 70 години, честито! Далече сте обаче от доста време от футбола…
– Да, така е. Сам си го реших и не съжалявам. Вече не се занимавам. След като излязох от мината, в продължение на 5 години работих в ДЮШ на „Велбъжд“, а водех паралелно с това и женския отбор на дружеството. С дамите стигнахме полуфинал на републиканското първенство. За мъжкия отбор никой никога не ме е търсил за съвет.
– Сега с какво се занимавате?
– Седя си най-вече на вилата, грижа се и за къщата в с. Баланово. Около 300 души живеят в селото. Имаме си дворче, овощна градинка, борим се с тревата – тази година е нещо страшно заради тези дъждове…Раждат се доматки, някоя и друга чушка…Събираме се долу в механичката с приятели, колеги. Е, миналата седмица трябваше да ми гостува Зафето (Иван Зафиров – б.р.). Идват ми на гости и Гошо Станкев, и други…За съжаление „А“ групата оредява от година на година. Ето, наскоро ни напусна и Пламен Янков…
– Как стана трансферът ви в ЦСКА?
– Преди това получих оферта от „Чардафон – Орловец“. За малко да замина за Габрово. Много ме искаха хората, даваха мило и драго за мен. Дойде един човек с шлифер и бомбе у дома. Попита ме: „Ти само кажи цветът на жигулата какъв да е.“ Една такава кола струваше 6100 лв. Отидох при нашите на село, разказах им историята, това-онова. Тете ми вика: „Абе, ти луд ли си? Кога друг път ще видиш 6100 лв. накуп? Ние за толкова пари трябва да работим 10 години.“ Отделно от това габровският агент подари на родители ми платове за костюм и рокля. Но аз им отказах на габровчани. Иван Колев ни стана треньор на „Велбъжд“ и така започна моята история с ЦСКА.
Ването ме препоръчал на бате Симо (Манол Манолов – б.р.) и на Стевето (Стефан Божков – б.р.). Двамата дойдоха с една черна волга. Седнахме тримата и се разбрахме за 10 минути. Заедно с мен в ЦСКА дойде и вратарят Дражо Стоянов от Бургас. Винаги ще му бъда благодарен на Доктора. Ако не беше той знаеш ли колко мачове щях да имам в ЦСКА? Нищо! …Не те харесват, това е…Личеше си, Манолов не ме одобряваше. Не му се сърдя, така е преценил, така е направил.
– Манолов имаше ли свои любимци?
– Да, имаше. Най-вече Гогата Денев.
– С кои съотборници бяхте най-близки?
– Аз такова добро посрещане в ЦСКА не съм очаквал, признавам си. И от старите футболисти…Борката Гаганелов, лека му пръст, пич, ама пич отвсякъде…Пената, Митата Якимов, Зафето, Марата, вратарите Йорданов и Филипов…Нали ти казвам, един няма дума напряко да ми е рекъл. Чета разни глупости сега, на стари години…Денев ми бил разменял обувките – дясна, лява…Глупости на търкалета! Ние с Гогата бяхме близки, заедно в хотела спяхме. Как ще си правим номера. Няма такова нещо.
– Звездният ви миг е 7 ноември 1973 г…Как момчето от Баланово се превърна в „Убиеца на „Аякс“?
– Всички и до ден-днешен ме свързват с онзи гол. И пред теб, Милене, съм говорил неведнъж, знаят се всички подборности – как Симулията не искаше изобщо да ме пуска, как доктор Божков се застъпи за мен, разказвал съм ти и за гола във вратата на Стуй от над 25 м…Холандците си бяха машина. Но ние вече им бяхме „сърбали попарата“ година по-рано. Как да го опазиш оня, брадатия, Хулсхоф? Те тръгнат и нямат стигане. Кройф се върне назад, Крол се включи. Нещо изключително, отбор №1 в света! Добре, че Кройф беше продаден на „Барселона“ и не игра на втората година срещу нас, иначе не зная дали щяхме да ги отстраним. Оттогава досега не съм виждал такъв отбор.
– Каква премия взехте за успеха над “Аякс”?
– Доколкото си спомням, премията беше 250 лева. Но аз взех 175 лева. Всъщност премията за такъв мач беше 80 лева. А от генерал Добри Джуров заради гола получих още 95 лева (смее се). Малко по-късно си купих москвич за 4500 лв. Втора употреба, син на цвят. И всеки като те срещне, и те пита какво е, що е, какво са ми подарили генералите за гола, любопитни понеже, и аз ей така, на майтап, им сочех москвича и им отговарях: „Ето това ми подариха, този москвич спечелих от гола срещу „Аякс“. Смених няколко коли оттогава. Сега карам сив опел.
– Как реагираха вашите близки, съселяните ви?
– О, било е невероятна веселба в Баланово. Разправя ми после бащата какво чудо е било. Имало там разквартирувана рота войници. Гледали мача по телевизията. Някой им посочил къде живеят нашите. Войничетата, барабар с капитана, отишли под прозорците ни и скандирали „Михайлов! Михайлов!“. Бащата правеше хубаво вино. Изнесъл от мазето две бурета…Бурна радост била.
– Как ви посрещаха запалянковците след този подвиг?
– Разпознаваха ме навсякъде, радваха ми се. „Убиеца на „Аякс“ – така ме наричаха. Аз не обичах много-много такива показни изпълнения. Дори ще ти разкажа интересен случай…Срещат ме така, в трамвая, наши привърженици. Някой ме разпозна и почнаха да шушукат, да се събират…Викаха „Ето го, ето го Михайлов…“ Стана ми приятно, де. Но им отвърнах: „А, имате грешка, другари, брат ми Стефан вкара гола, а не аз. Само си приличаме. Припознали сте се“.
ЦЯЛОТО ИНТЕРВЮ ЧЕТЕТЕ В НОВИЯ БРОЙ НА СПИСАНИЕ „СПРИНТ“!
Милен ДИМИТРОВ
Снимки: vitoshanews.com
