Съботният ден (15 август 2020 г.) беше богат на емоции за мен и цялото ми семейство. Още от сутринта футболните емоции заеха връх. На едно от помощните игрища на стадион „Локомотив“ децата от набор 2013 г. на „железничарите“ имаха контрола с пернишкия Металург, генерална репетиция за турнира „София къп“. Заради което и наборът е разделен в два отбора.
В едната среща „железните“ победиха с 4:2, а във втория отбор, където дебютира синът ми като капитан, спечелихме с 5:1. Обстановката беше приятна, футболна, родителите от нашия клуб скандираха и пяха песни, а гостите от „града на винкелите“, за които се носи слава на хора, търсещи повод за сбиване, също се забавляваха.
На съседния терен се играеше мач от Елитната група до 17 години между Локомотив и Национал. Заедно с част от родителите се появихме за второто полувреме там, при резултат 2:2. Станахме свидетели на грозни сцени….Тук няма да описвам грубостите и опитите за сбиване на младите спортисти от един от многото наскоро създадени клубове от „спортни хора“. За нещастие на гостите и съдийската тройка Локомотив поведе.
Малко по – късно главният съдия подмина абсолютен червен картон за вратаря на гостите. Скоро след това тимът на Национал изравни от (меко казано) спорна дузпа – 3:3. Тук вече не издържахме и заедно деца и бащи от Локото започнахме мощна подкрепа на нашите момчета. Гостите продължиха опитите за сбиване на терена, но за тяхна изненада топката се озова в тяхната врата – 4:3 за Локомотив.
След гола започнахме да скандираме „Дузпа, дузпа!“, а в отговор получихме среден пръст от номер 11 от гостите. Страстите се нажежиха, но се стърпяхме и подходихме културно, като само отидох и казах на втория асистент рефер да обърне внимание на това неспортсменско поведение, но той се уплаши.
В крайна сметка спечилихме мача, а изненаданите „деца“ от скъпоплатената школа на отборчето от НСА пак налитаха на бой. Една леко китосана майка също реши да вземе отношение, но на мой въпрос – „Защо синът ви е по-стар от клуба, в който играе?“, тя занемя.
Гостите на излизане от терена продължиха да обиждат хора от домакинската публика, но уплашени от нашето присъствие не показаха „физическата си подготовка“.
За съжаление минути по-късно същите тези „герои“ са нападнали Петър Дандаджиев (червено-черно лъвче, набор 2003 г., вратар в тима на Юли Петков). Голяма победа – няма що, четирима срещу един! И то да сцепят главата на момче, което дори не е било на терена.
За съжаление в последните години виждаме как парите развалят човека. Как едни родители с бедни души, много пари, големи амбиции, но евтин морал възпитават едни деца, не да обичат спорта, а да играят на всяка цена (няма значение от сумата). За отбора на гостите мога да кажа само две неща:
1. Господа, стадионът в „Надежда“ е светиня. Това го разбраха преди време едни други „видни бизнесмени“, дарители и покровители на управляващата партия, ще то разберете и вие. Футболът е велика игра, а не финансова примида (въпреки че се опитват да я превърнат в такава).
2. Господа родители, не учете децата си да печелят на всяка цена, с всякакви непозволени средства. Аз лично уча сина си, че няма значение дали ще играе долу на терена (както прадядо му е играл със Стою Недялков – Доктор Кох), или ще пее заедно с другите обикновени фенове на необикновенния отбор на трибуните . Защото футболът се играе с душа и сърце, а ЛОКОМОТИВ СЕ ОБИЧА!
Стефан ГРЪНЧАРОВ, фен на Локомотив (Сф) и родител
*Авторът изказва лично мнение, което не ангажира редакцията.
Warning: count(): Parameter must be an array or an object that implements Countable in /home/vitoojld/public_html/wp-content/themes/novomag-theme/includes/single/post-tags.php on line 4
