Той е само на 18 години, а вече една от големите надежди на „Локомотив“ (София). От 3 сезона е част от мъжкия отбор на „червено-черните“. Любимият му пост е дясно крило. Мечтае да играе в Испания. Викат му Макай от „Фондови жилища“. Неговото име е Михаил Иванов.
Момчето, за което ще ви разкажем в следващите редове, е родено на 3 март 2002 г. Единият от дядовците му – Николай Минков, също е бил футболист. Играл е професионално – в „Локомотив“ (София), чиито юноша е, „Локомотив“ (Мездра), „Доростол“ (Силистра) и „Спортист“ (Кремиковци).
На Кольо пък не му провървява в родното „Локо“. На една тренировка получава тежка и нелепа контузия. Спира с крак тежък шут на звездата на тима Никола Котков, а диагнозата на лекарите е „скъсан менискус“. Следва дълъг период на възстановяване от травмата, а после започват митарствата по други клубове от провинцията…Минков обаче се надява кариерата на внука му да се развие по-различен начин.
Другият дядо – Михаил Костадинов, също е бил футболист. Играл е в „Сливнишки герой“.
В семейството има и други спортисти. Баба му Елеонора е бивша волейболистка на „Локо“ (Сф). Сестра му Никол е тренирала спортни танци, сега работи в кол-център. Майка му се казва Ирина. Баща му Бисер има частен бизнес.
„Много съм щастлив, когато моите близки са на трибуните. Тогава играя с удвоена енергия и спортен хъс. Те са стимул за мен. Често съм ги радвал с голове“, признава крилото.
Мишо тренира в „Надежда“ от 7-годишна възраст. Работил е с много треньори. Първият му в подготвителната група е Николай Димитров – Трактора, бил е и под ръководството на Георги Бонев.
„При г-н Бонев бях капитан на отбора във формата Футбол 9. После треньор ни стана Влади Вутов. Той водеше и набор 2001. Качваше ме редовно при по-големите, за да се обигравам. Чувствах се добре, играех редовно…“, разказва Мишо.Скоро обаче за него настъпва труден период.
„Вутов го смени Кирил Метков. Нещо не ме харесваше много-много този човек. Не се разбирахме. Не ме пускаше да играя. Въпреки лошото отношение не се сърдя на Метков. Всеки треньор си има различни виждания, различни схеми и представи. Трудностите каляват характера, нали така? Този тежък период, през който преминах тогава, ми помогна да се развия, да покажа колко съм силен психически…Започнах да тренирам като луд, работих много…“, връща се към най-черните за него дни 18-годишният футболист.
Дори и тогава, когато от капитан е „понижен“ до твърда резерва обаче у Мишо не се появява колебание дали да продължи с любимата игра.
Друг кошмарен епизод за младока настъпва, когато получава коварна контузия – разкъсани връзки в глезена: „Спомням си го и до ден-днешен. Все едно се е случило вчера. Няма как да го забравя. Играехме срещу ЦСКА 1948. Бях много мотивиран. Пробих по крилото, опитах се да центрирам, и точно в този момент защитник на съперника ми влезе с двата крака. Оттам – в „Пирогов“, инжекции, преливане на кръвна плазма, лечение, възстановяване. Абе, не беше леко…Както и да е, оправих се за два месеца. Тогава ми помогна много и г-н Иван Василев. Ако не беше той да ме насочи към една клиника, може би щях да почивам доста дълго време.“
Междувременно треньорските кадрили в отбора продължават. На мястото на Метков идва Виктор Михайлов. Именно сина на легендата Начко Михайлов младежът сочи като човек, който е направил много за неговото развитие. Ето какво признава:
„Винаги ще му бъда благодарен на бате Виктор. Общо взето той ме научи на това, което съм сега. Много ми помогна. Намирах се в огромна „дупка“ по едно време, мъчех се, че не играя мачове…Виктор и брат му Мишо се занимаваха индивидуално с мен. „Качваха“ ме и при батковците от набор 2000 г. Увереността ми лека-полека започна да се завръща. Придобих самочувствие.“
Иванов изиграва два много успешни сезона при юношите, завършва първенствата като водещ голмайстор. За 2019/2020 записва 10 мача и 11 гола, 5-6 асистенции и то при положение, че страда и от контузия. В предните сезони се разписва редовно по 16-20 пъти.
Логично крилото привлича вниманието и на треньорите на представителния отбор на „Локомотив“. Скоро идва и първата повиквателна за мъжете. Това се случва в края на 2017 г.
„За първи път да тренирам с тях ме повика Ангел Колев. Това също е специалист, който страшно много уважавам. Даде ми шанс и се стараех да не го изпусна, разказва талантът, който не крие и за притесненията си в началото. – Като всеки юношка имаше притеснения у мен, нормално беше. Все пак аз тези хора ги бях гледал досега само отвън, гоних им топките на мачовете, възхищавах им се…А сега, ето, че се озовах с тях в една съблекалня, тренирах с тях. Г- н Колев гледаше да ме отпусне от напрежението, готвих се с батковците по 1-2 пъти в седмицата. Бях „бебето“ на отбора. Всички ме подкрепяха. Благодаря им за доброто отношение.“
По ирония на съдбата Михаил Иванов често „сменя“ треньорите и при мъжете – Ангел Колев, Младен Додич, Ради Здравков…Отскоро начело на „червено-черните“ е опитният Иван Колев.
„За изминалите 2 години при мъжете придобих доста опит и развих качествата си. Въпреки това смятам, че имам още потенциал и мога да покажа много повече“, уверен е Иванов.
Когато стане въпрос за любими футболисти, тийнейджърът е категоричен: „Начко Михайлов!“ Да, не го е гледал наживо, но и това, което е видял от малкото кадри в интернет, му е достатъчно, за да се възхити на уменията на гения.
Мишо гледа с удоволствие изпълненията и на някои от съвременните „герои“ по нашите терени. „Да, бих посочил Паулиньо от „Левски“ и Евандро от ЦСКА. Просто ми харесват като стил на игра, като експлузивност, като бързина…Иначе №1 за мен е Неймар! Още от малък си го харесвам него. Водят го малко симулантче, но според мен е велик. Говорят за бразилеца, че са го провалили парите, славата, жените, купоните, ама пак ги прави луди на терена. Бих дал всичко, за да се запозная с него“, блестят от възбуда очите на крилото.
Със същата страст говори и за родния клуб: „За мен „Локомотив“ е всичко! Тука ми е сърцето. За този клуб давам всичко. Общо взето тук е минал повече от половината ми живот. Тук един вид съм се родил. Познавам всички на стадиона – от чистачката до президента. Ще ми бъде мъчно, когато си тръгна оттук.“
Но все пак Мишо признава, че има и други цели в живота…Като всеки български футболист той иска да опита и как е в чужбина. Желаната дестинация не ме изненадва.
„Мечтата ми е да играя в испанската Ла Лига. Футболът, който се играе в Испания, ми допада – по-бърз, по-директен, качествени играчи, много голове, набляга се на високата преса…Много са нещата. Дано някой ден имам късмета да сбъдна мечтата си. Не знам…Всичко е въпрос на шанс. Ще си проличи в бъдеще…“.
Иванов и неговите съотборници помнят и по-лоши времена в „Надежда“. „Сега ситуацията е съвсем различна. Благодарение на ръководството в лицето на г-н Иван Василев и неговите колеги ни се предоставят перфектни условия за работа, за тренировки, за възстановяване. Благодарение на тях се дава шанс и на толкова юноши да пробият в първия отбор. Условията сега са несравними с това, което заварих като дете. Преди тренирахме в прахоляка и каманяците на сгурията. Помощното игрище до кафето на Бойко пък тънеше в кал при по-силен дъжд. В съблекалните имаше мухъл, влага, хлебарки се разхождаха, даже мишки съм виждал…Мизерия беше, но обичаме „Локомотив“, кълне се Мишо.
Освен него в тима, воден от 63-годишния Иван Колев, се подготвят още десетина юноши: Вальо Николов, който даже стана най-младият голмайстор в историята на „Локо“ в професионалния футбол, Иван Калапиш, Алекс Милов, Божидар Петров, Денис Стефанов, Жарко, Лука…
„С г-н Иван Колев се работи доста добре. Доста е строг и изисква от нас. Наблягаме сериозно от началото на подготовката на интензивното бягане. Тези 3 месеца без футбол се отразиха тежко на всички. Много е трудно да влезеш бързо в ритъм – и по отношение на координация, и на усет и т.н. Любимият ми пост е дясно крило, но съм готов да играя навсякъде, където Колев ме постави. Няма да има никакви проблеми. Ще се постарая да оправдая доверието. Обещавам!“, уверен е Иванов.
За футбола той е готов на всичко. Доказателство за това е фактът, че се е разделил с гаджето си заради любимата игра. „Нямаше как. Трябваше да избирам: или тя, или футбола. И аз избрах футбола. Сега съм „свободен играч“, смее се Макай от „Фондови жилища“.
Да, така го наричат неговите съотборници и приятели. „Кръстник“ му става Емил Виячки, който сега е в „Славия“. (Рой Макай е холандски футболист, род. 9 март 1975 г. Играл е във „Витес“, „Тенерифе“, „Депортиво“ (Ла Коруня), „Байерн“, „Фейенорд“. Има 43 мача и 6 гола за „лалетата“. В проф. футбол записва 526 мача и 256 гола – б.а.)
„Емо ми измисли този прякор, разказва Иванов. – Напомнял съм му физиономията на холандеца, движенията ми също били като неговите…(смее се). – Оттогава няма новодошъл футболист, който да не почне да ми казва „Макай“. Уникален голмайстор е бил, според мен, възхищавам му се. А на Виячки не му се сърдя, разбира се. Страшен пич е. С него беше весело в съблекалнята. Такива майтапчии са също Сашо Александров и Светльо Диков. Те така повече разпускат обстановката. Иначе по-старите футболисти се отнасят добре с нас – по-малките. Нормално е отвреме-навреме да ни „дръпнат ушите“, така да се каже, да ни се скарат, когато направим някоя детинска грешка. Покрай тях растем и ние.“
На Мишо му върви и училището. Приключва 11-и клас с общ успех над 4.50. Догодина той ще бъде абитуриент. Ще завърши 153-о спортно училище „Иван Рилски“.
„Най-добрият ученик в юношеския ни отбор е Алекс Михайлов. Той е почти пълен отличник. От него преписваме най-често. С моя приятел е свързана и една забавна случка по време на мач. Алекс тъкмо се беше върнал в игра след контузия. Играехме срещу някакъв софийски отбор. На полувремето бате Виктор и Ангел Колев ме привикаха и ми казаха „Отиваш и падаш за дузпа!“. Точно 2 минути по-късно възникна такава ситуация, и аз – так, паднах и съдията наду свирката – дузпа за нас! Дадохме му на Алекс да я бие – и гол! Много се радваше момчето. А тримата много се смяхме след мача, беше си шоу тогава“, обяснява хитрецът.
Иванов е приятел и с новата звезда на „Левски“ Мартин Петков:
„Бяхме съотборници в „Локомотив“. После той избра да отиде на „Герена“, но си останахме близки. Много се радвам на неговите успехи. Трябва ние всички да взимаме пример от него. Мартин е живото доказателство, че с много труд и постоянство можеш да постигнеш всичко.“
От време-навреме нашият герой има проблеми с дисциплината на терена:
„Да, получавал съм доста жълти картони. Понякога просто избухваш – от напрежение, искаш да биеш, а резултатът е хикс или падаш. Два пъти съм и гонен от игра. Първият беше ми показан в мач срещу „Миньор“ (Перник) в София. Разписах се за 2:1. Бяхме много радостни, но те ни изравниха. Бързах да взема по-бързо топката от мрежата и се сдърпахме с момче от „Миньор“. Съдията ми вдигна втори жълт картон. Другото ми изгонване беше за подобно прегрешение.“
По време на прекъсването на живота заради пандемията от коронавируса Мишо не спира да се подготвя индивидуално вкъщи. „Тичах около училище в квартала, където живеем, спазвах стриктно програмата, спусната ни от треньорското ръководство. Наблегнах на физиката, на фитнеса, качих мускулна маса. Качих 5 кг за 3 месеца, но само мускулна маса, без никакви мазнини. Радвам се, че успях да направя това, защото бях прекалено слабичък преди това, а знаете, че във Втора лига се набляга на физиката, на острите сблъсъци, на тичането…Мисля, че съм готов за тежките битки за предстоящия сезон. Искам от цялото си сърце да помогна на любимия отбор да се завърне там, където му е мястото – Първа лига.“
Като капитан Михаил извежда юношите младша възраст на „Локомотив“ до първото място (в столичното първенство – б.а.) през 2018 г. Това досега е и най-големият успех в кариерата му. Вдига купата на стадиона на 57-о училище, всички са щастливи от заслужената радост. Мишо се надява да го направи някой ден с капитанската лента на ръкава и с представителния отбор.
Бъдещето е пред него. Ние му го желаем искрено. Защото често мечтите се сбъдват. Особено когато ги преследваш със страст и от сърце…
Милен ДИМИТРОВ
Снимки: vitoshanews.com
Warning: count(): Parameter must be an array or an object that implements Countable in /home/vitoojld/public_html/wp-content/themes/novomag-theme/includes/single/post-tags.php on line 4
