Томас Н’Коно – Ягуара от Яунде (ВИДЕО)

0 0 0 0

април 30, 2020

Май 1988 г. Едно 10-годишно италианско момче гледа със затаен дъх финалите за Купата на УЕФА между „Еспаньол“ и „Байер“( Леверкузен). И по-специално фантастичните изяви на вратаря на испанския тим Томас Н‘Коно. И заради него решава да стане вратар.

А иначе въпросните финали (тогава регламентът на турнира предвижда два мача при разменено гостуване) са:

1 финал: 4 май в Барселона
„ЕСПАНЬОЛ“ – „БАЙЕР“ (ЛЕВЕРКУЗЕН) 3:0
„ЕСПАНЬОЛ“: Н‘Коно, Хоб, Солер, Гаярд, Анхел, Урутиага, Валверде, Орехуела (67 – Голобарт), Алонсо (71 – Лауридсен), Иняки, Лосада.
„БАЙЕР“ (ЛЕВЕРКУЗЕН): Фолборн, Тойбер, А. Райнхард, Де Кайзер, Хинтербергер, Ролф, Бунцол, Фалкенмайер (76 – К. Райнхард), Ваас, Тита, Бум Кун Ча (18 – Гьотц).
ГОЛМАЙСТОРИ: 1:0 Лосада (45), 2:0 Солер (49), 3:0 Лосада (58)
Съдия: Кръшняк (Чех)
Стадион „Сария“ – 42 000

2 финал: 18 май в Леверкузен
„БАЙЕР“ (ЛЕВЕРКУЗЕН): Фолборн, Секлер, А. Райнхард, Щрайер (46 – Ваас), Ролф, Бунцол, Фалкенмайер, К. Райнхард, Гьотц, Тита (63 – Тойбер), Бум Кун Ча.
„ЕСПАНЬОЛ“: Н‘Коно, Хоб, Солер, Голобарт (73 – Пунига), Анхел, Урутиага, Гярд, Орехуела (67 – Зубиляга), Алонсо, Иняки, Лосада.
ГОЛМАЙСТОРИ: 1:0 Тита (58), 2:0 Гьотц (64), 3:0 Ча (81)
СЪДИЯ: Ян Кайзер (Хол)
Стадион „Улрих Хачерланд – 30 000

При ДУЗПИТЕ:
0:1 Алонсо, 0:1 Фалкенмайер (Н’Коно спасява), 0:2 Хоб, 1:2 Ролф, 1:2 Урутиага (в напречната греда), 2:2 Ваас, 2:2 Зунига (Фолборн спасява), 3:2 Тойбер, 3:2 Лосада (над гредата).
Любопитно е да проследим пътя на съперниците до финала.
„Еспаньол“ елиминира последователно „Борусия“ Мьонхенгладбах (1:0, 4:1), „Милан“ (2:0, 0:0), „Интер“ (1:1, 1:0), чешкия „Витковице“ (2:0, 0:0) и „Брюж“ (0:2, 3:0). Тоест до последната битка испанският тим е допуснал само 4 гола от 10 мача!
В същото време  „Байер“ се справя с „Аустрия“ Виена (0:0, 5:1), „Тулуза“ (1:1, 1:0), „Фейенорд“ (2:2, 1:0), „Барселона“ (0:0, 1:0)„Вердер“ (1:0, 0:0). Отличен е и вратарят на немския отбор Рюдигер Фолборн. Защитата пред него е здрава като скала – допуснала е…4 гола в 10 срещи!
Тоест на финала за Купата на УЕФА си дават срещи отборите с най-качествени вратари и най-непропускливи защити.

„Дузпите никога не съм ги обичал. Те не са моята силна страна. Когато спасих изстрела на Фалкенмайер си помислих, че е направена само първата крака към купата. Да, но после плакахме…“, признава години по-късно Н’Коно.

Испания 1982 г. Италианското момче е твърде малко, за да помни подробности от Мондиала. Там неговият герой за първи път приковава погледите на световните медии. Всички отреждат ролята на аутсайдер на Камерун, воден от френския треньор Жан Венсан. Все пак компанията в предварителната група е жестока: Италия, Полша и Перу. “Неукротимите лъвове“ правят две ремита (0:0) с Перу и Полша.
Неизвестните за широката публика африканци не се плашат от никого: те са бързи като газели и силни като Херкулес! На вратата им е изумителен човек – Ягуара от Яунде.

Капитанът е с феноменални изяви. В трите мача той допуска само една грешка – подхлъзва се и не може да спре удара на италианеца Грациани. Скоро след това Мбида изравнява, по голова разлика напред в турнира продължават „адзурите“. Но това, което правят Мила и Абега, Кунде, Онана и Токото е оценено справедливо. Героите са посрещнати като богове в родината си…“Неукротимите лъвове“ правят две ремита (0:0) с Перу и Полша.
Отличните изяви на Мондиала в Испания на вратаря-котка му осигуряват престижен трансфер в испанския „Еспаньол“.

20 юли 1955 г. В градчето Дизангуе се ражда Томас Н’Коно, който скоро ще се превърне в един от най-великите вратари в историята на африканския футбол. В Топ 50 е и на световния.
Оставя ярка следа с изявите си на две Световни първенства, блести в един от най-силните шампионати на Стария континент, пример е за млади и стари, идол е на Камерун.
Записва 72 мача за националния отбор. Четвъртфиналист на Мондиала в Италия през 1990 г.

Избран е за Футболист №1 на Африка два пъти – 1979 и 1982 г. Любопитно е, че цели трима вратари от сравнително малката държава са избрани в анкетата на IFFHS. Тя е за най-добрите африкански вратари на ХХ в. Жозеф-Антоан Бел е №1, Н’Коно е втори, а Жак Сонго’о – шести.

Томас започва кариерата си в „Елер“ (Дуала), където играе от 1972 до 1974 г. Бързо прави впечатление на специалистите. После преминава в местния гранд „Канон“ (Яунде). Там пази 8 сезона – до 1982 г. Само за един сезон (1975/1976) е преотстъпен в градския съперник „Тонер“, за който записва 17 мача.

Заради страхотния рефлекс, който притежава, го наричат Ягуара от Яунде. Често действа нетрадиционно за играч на този пост – атрактивен е, излиза далеч извън наказателното поле, опитва да се надиграва даже с противнокови нападатели „един на един“…Любимец на публиката.

Играе с черен анцунг, при това не го маха дори и в най-големите жеги. На испанския мондиал доста от мачовете се играят в адски пек – над 35 градуса на сянка. Журналистите се чудят как издържа стражът на „лъвовете“.

„Играя с анцунг още от дете. Остана ми навик, заради лошите терени в Камерун, се принудих да пазя с трико. Там терените рядко са с трева, да не кажа, че почти няма такива. За един вратар е трудно. Постоянно трябва да плонжираш, да падаш по терена…Ожулванията, контузиите са наш чест спътник. Колеги ще ме разберат..А и раните често се инфектират…“, отговаря Ягуара.

С любимия анцунг се подвизава и по испанските терени. Ръководството на „Еспаньол“ взима предизвикалия сензация вратар за заместник на белгиеца Тео Кюстерс. Пъргавият камерунец бързо го измества от титулярното място.

„Беше плашещо да премина от Яуенде в Европа, в Барселона. А и очакванията към мен бяха огромни.  Привържениците на „Еспаньол“ме възприемаха като магьосник, който не пуска гол. Очакваха чудеса от мен. Но аз реших да рискувам…“

В каталунския клуб Томас се превръщава в изключителна важна фигура, в лидер. Твърд титуляр е през всичките 9 сезона. И брани вратата до 1990 г., когато изпада в немилост пред треньора.
А наближава Мондиала в Италия. Медиите очакват титуляр там да е Жозеф-Антоан Бел. Но не така мисли селекционерът на тима Валерий Непомняшчи.

„Да, вярно е, че не се намирах в най-високата точка на моята кариера. Но Непомняшчи ми се довери. Бях важна част от тима, достигнал до четвъртфиналите – зарадвахме цяла Африка! Бяхме герои за целия континент! Изживях незабравими моменти на Световното първенство…“

Герои – да, но за Томас място в „Еспаньол“ повече няма. Въпреки че феновете го обожават. Даже пеят на всеки домакински мач в негова чест мотив от парчето на „Ролинг Стоунс“  Paint in black…Но трябва да се разделят със своя любимец.

И започват митарствата му…
През 1991 г. Ягуара преминава в „Сабадел“, където остава два сезона и записва 70 мача като титуляр. Последната испанска спирка в кариерата му е третодивизионен тим – „Хоспиталет“.
В продължение на три декади е част от На Мондиала в САЩ през 1994 г. попада в състава, но не взима участие в нито една среща. Изместен е от Жозеф-Антоан Бел.

В Страната на инките
Наближаващ 40-те, но все още в добра форма, ветеранът избира малко странна на пръв поглед дестинация запродължение на своята кариера. Приема офертата от боливарския хегемон „Боливар“ (Ла Пас). Местният тим играе домакинските си мачове на стадиона с най-голямата надморска височина в света – 3 600 метра!
За „Боливар“ камерунецът пази до 1997-а, като печели две шампионски титли. Следват още по-екзотични дестинации – Бруней и Индонезия. Чак на 44-годишна възраст легендарния вратар решава да окачи окончателно ръкавиците на пирона. Една достойна за уважение кариера!

Треньорска кариера
После става треньор на вратарите в „Еспаньол“, където дава път на друг талант от прочутата камерунска школа – Карлос Камени („Льо Авър“, „Сент Етиен“, „Малага“ „Фенербахче“). Бил е наставник на тима през 2006/2007, стигнал отново до финала за Купата на УЕФА. На финала „папагалчетата“ губят отново след лотарията на дузпите с 3:5 (2:2 в ред. време).  Горка Ираисос пази в битката със „Севиля“. Н’Коно работи и с други известин вратари като Кико Касия и Пау Лопес…Бе наставник на вратарите на „Непобедимите лъвове“ (прозвище на камерунските национали – б.р.). За кратък период (2009 г.) беше и селекционер на тима, след като смени германеца Ото Пфистер.

И един куриозен момент. По време на финала в турнира за Купата на африканските нации в Мали Томас е арестуван до терена. Местните власти го обвиняват, че е използвал …ритуали от черната магия. Разбира се, само часове по-късно легендата е освободен. А за всички е ясно, че ако Н’Коно владее някаква магия, тя е само футболната.

2007 г. Момчето от началото на нашия разказ вече е зрял мъж. Ражда му се син. Кръщава го Томас. В чест на своя идол, в чест на човека, който го е вдъхновил да стане вратар. Бащата на малкия Томас се казва Джанлуиджи Буфон…

Постижения:
Вицешампион на Африка  – 1986
Победител в КАШ (Купата на африканските шампиони) – 1978, 1980
Победител в КНК на Африка – 1975, 1979
Шампион на Камерун – 1974, 1977, 1978, 1980, 1982
Носител на Купата на Камерун – 1976, 1977, 1979
Финалист за Купата на УЕФА – 1988
Шампион на Боливия – 1996, 1997
Избран е под №2 във версията на IFFHS сред африканските вратари на ХХ в.
Избран е за Футболист №1 на Африка два пъти – 1979 и 1982 г.

Милен ДИМИТРОВ