Красимир Борисов е роден на 8 април 1950 г. Бил е футболист на „Локомотив” (Сф), „Академик” (Сф), „Левски”, „Янтра” (Габрово) и „Омония” (Кипър). В „А” група има 226 срещи и 36 гола. В националния отбор има 19 мача и 3 гола. Участва на Световното първенство през 1974 в Германия. Европейски юношески шампион през 1969 г. Два пъти шампион на България с „Левски“ и три пъти носител на купата на България. Шампион на Кипър.
Бил е помощник-треньор на националния отбор на България (1989-1996). Бронзов медалист от Световното първенство САЩ през 1994. Носител на Купата на България с ЦСКА. Бил е и селекционер на юношеския национален отбор 2005-2008 г. и треньор на „Академик” (Сф). Работеше и в детско-юношеската школа на Димитър Пенев в Мировяне, както и в ДАФ (Сф).
Вчера Борисов навърши 70 години. По този повод публикуваме интервю с прочутия треньор, което беше взето от автора през 2015 г.
-Г-н Борисов, всички българи си спомняме двата гола на Емо Костадинов от великата ни победа над Франция на „Парк де Пренс“ на 17 ноември 1993 г. Остана ли нещо ненаписано?
-Наистина, какво ли не се написа и изговори за този мач. И до днес, когато се сетя, настръхвам. Вижте, може би най-правилното ни решение преди последния сблъсък от световните квалификации беше, че успяхме да изолираме отбора. Бяхме си взели поука от предишните ни грешки и заведохме момчетата на лагер в едно спокойно градче в Германия.
В университетска база близо до Дюселдорф бяхме настанени. Най-много сме страдали от картони и контузии. Твърдя, че само за двата мача с французите разполагахме с най-добрите единици. Във всички други все основни хора отсъстваха – дали ще е Краси Балъков, дали ще е Трифон, дали Любо…Все по някой го нямаше. Излязохме освободено срещу „петлите”. Не е имало нужда от кой знае какво надъхване. Те сами разбираха значението на мача. Казахме на момчетата: „В центъра на Европа сме, играйте за себе си и за България. Пък каквото стане.”
Взе, че стана най-хубавото (смее се). Зарадвахме милиони българи в Родината. Да, имахме късмет, но без това не може във футбола. Помогна и Оня, от горе (сочи небето). Големият ни плюс като треньори беше, че имахме щастието да работим с изключителни футболисти.
-Двама от героите срещу “петлите” – Любо Пенев (“Валенсия”) и Емил Костадинов (“Порто”) обаче можеха и да не влязат на френска земя…
-Те бяха закъснели с документите за френска виза. Чак, след като дойдоха на лагера в Германия, лъсна този проблем. Тогава нямаше Шенген, нямаше такива неща. Мислехме даже, че е някаква провокация, но се оказа че не е така. Любо и Емо просто не бяха си подали навреме документите. Чудехме се какво да правим. Боби Михайлов, който играеше във френския “Мюлюз” ни каза: “Абе, има една изоставена граница на Рейн, след 20,00 часа никой не е я пази”. Ние винаги ползвахме кола на Германския футболен съюз. Генералният секретар Христо Йосифов ги закара в дома на Георги Георгиев. Тази вечер времето беше отвратително, студ, суграшица и кал.
-Преди мача в Париж се настанявате точно в леговището на „петлите“ в хотел във Версай, който е бил използван от френската федерация…
-Да, отседнахме в един от най-скъпите хотели – “Трианон Палас”. Французите се учудиха защо сме в този лукс, там е бил дворец на кралица Мария Антоанета. Искахме футболистите да се чувстват комфортно. Във Версай ни направиха реверанс само за да покажат на своята федерация, че не е права. Тогава президентът на местната централа Фурние Фаяр ни покани на обяд, а по онова време тези официални обеди и вечери преди мача още не бяха задължителни по протокол. Той ни попита толкова ли сте богати, че можем да си позволим Версай. Ицо Йосифов му отговори: “Мосю Фаяр, не само че можем да си позволим да спим във Версай, нови каним цялата федерация на наши разноски да дойдете да ни гледате на световното в Щатите.” Французинът щеше да падне от изненада.
-Преди самата среща имахте ли някакво предчувствие?
-Не, лично аз не съм имал. Дори на църква не отидохме. Играхме страхотно и до последната минута се надявахме на някакво чудо да стане. Изтичаха последните секунди, тогава съдиите не даваха добавено време. Тъкмо си говорехме с Димитър Пенев, коментирахме видяното на терена. Казахме си: „Добър мач направихме, добре се представихме, защитихме авторитета на нашия футбол”. И точно тогава Пешо Александров фаулира французин до тъча. Пенчо му се развика даже, скара му се, защото забавянето беше в полза на домакините.
Давид Жинола застана зад топката и направи уникалната глупост. Вместо да изчисти или просто да изрита топката и да забави играта, реши да центрира пред нашата врата. Кремчето взе топката, подаде на Краси Балъков, той на Любо, който хвърли гениалния пас към Костадинов. Останалото е история, както се вика. Хубави спомени са това. Веднага след гола на Емо, в радостта си, Пената скъса мускул. Скочи рязко от скамейката и го дръпна…Разбра за белята чак минути по-късно. Но, така е, в голямата еуфория не усещаш такива работи.
-И върху победата на 17 ноември 1993 г. легна сянката на съмнението. Христо Данов обяви, че мачът бил уреден да завърши в наша полза. Съдействали ни трима англоговорящи посредници.
-Не. Пълен абсурд! Това са пълни щуротии. Данов ли го твърди? Или е бил пиян или нещо е превъртял. Казвам ви го директно. Истината е, че нашите момчета спечелиха този исторически мач със собствените си качества. Какви букмейкъри, какви пет лева?
-Според вас защо Данов говори такива неща?
-За да се прави на интересен.
-Обявените космически премии ли бяха ябълката на раздора по-късно? Заради неспазените обещания на ръководството на БФС ли се стигна до скандалите преди заминаването за Америка?
-Премиите си бяха фиксирани. Трябваше да вземем една сума от 270 000 долара при евентуално класиране на Мондиала. Трябваше да се разпределят тези пари по една таблица сред играчите. Според играните минути те щяха да бъдат разделени. Това беше най-справедливото разпределение. Изведнъж обаче в съблекалнята се обявиха различни суми – по 50 000 долара на човек при победа на „Парк де Пренс”. Оттам дойдоха проблемите. Нарушиха се балансите.
Върнахме се в София и се започна една сага: ама кой обещавал, кой ще ги плаща сега и ей такива работи. Аз все още не мога да разбера как се развиха събитията и какво точно стана в Париж. Спомням си, че когато свърши мачът, в съблекалнята дойдоха Христо Данов, Иван Радичев и посланичката ни във Франция. Казаха ми после, че Данов вдигнал разперената си ръка, показал 5 пръста – тоест по 50 бона на калпак. Аз лично не съм видял подобно нещо. Не мога да го твърдя със сигурност. Вижте, аз мога да ви кажа за колко пари точно ни беше предварителната уговорка с Вальо Михов и брокерите.
-За колко?
-Ще ви кажа.Ставаше въпрос за по 15 000 долараГоворя за това, че толкова щяха да вземат тези, които са изкарали целия мач. Само това беше коментирано между нас в дните преди „Парк де Пренс”. Но явно под въздействието на емоциите, на адреналина началството е решило да вдигне премията. От точно тези разлики се получиха и раздорите по-късно.
-В крайна сметка взехте ли се обещаните пари?
-Да, получихме си ги. Напрежението беше туширано. Брокерите чрез тяхната „Агробизнесбанк” дадоха заем на БФС в размер на 1 милион долара, който после им беше погасен от премиите, дошли от ФИФА след Световното първенство. България получи 5-6 милиона долара от наградния фонд тогава.
-Интересна е случката и около отказа на Наско Сираков да влезе в игра срещу Австрия (4:1) в София…
-Интересен е, защото се получи неприятна сцена. Някъде 25-30 минути преди края на срещата вдигнах резервите ни да загряват. Станаха всички, само Наско остана на пейката. Тросна ми се: „Аз не съм футболист за половин час. Вие ме подценявате” Твърдо отказа да влезе, колкото и да го убеждавах. Пената много се ядоса. Именно заради тази сценка не взехме Наско с нас във Франция. Ама той взе после 50-те хиляди лева, нали? Не беше справедливо, но това е грешка не на нас, а на ръководството.
-Как се стигна до това да бъдете за няколко часа уволнени от националния отбор на лагера в „Бояна”?
-Е, не, вижте. Истината е, че бяхме сменени само за един час. Това е! Цялата работа беше просто постановка на брокерите. Пловдивчаните искаха просто да проверят реакцията на футболистите. Всички до един си тръгнаха с нас. Бяха си понесли екипи, сакове, всичко.
-Доста критики бяха отправени тогава относно избора на футболистите за световните финали. От дистанцията на времето можете ли да признаете, че взехте най-добрите?
-Сега ще кажа нещо, което за първи път изнасям публично.Брокерите ни натискаха да вземем техни играчи от „Ботев” (Пд). Понеже не ни познаваха, не бяха футболни хора, си мислеха, че от позицията на силата ще ни се наложат. Сигурно са си мислели, че ще клекнем. Ние с Пената обаче останахме непоклатими. Само, за да им докажем, че ние сме силните, не взехме нито един от „Ботев”. А в предварителния ни списък бяха и Панчо Раков, и Коце Видолов, и Митко Младенов. Общо четирима души от „Ботев” ги отсвирихме. 26 души бяхме горе на подготовка. Само вратарят Митко Попов попадна вътре. Него го взехме по неволя. А брокерите бяха всесилни по онова време. Управляваха футбола ни. Но на нас кураж хич не ни липсваше.
-Любопитен е и скандалът, който възникна с обувките на Христо Стоичков в САЩ…
-Това небеше точно скандал, а по-скоро минискандал. Ние имахме договор с „Адидас”, обаче Ицо имаше личен контракт с друга фирма за екипировка – „Кронос”. Изиграхме контрола в град Остин с мексиканския „Текос” (Гуадалахара). На трибуните имало агент на „Адидас”, на когото направило впечатление, че Камата рита с обувки на конкурентна компания. Той се беше изхитрил, за да не го хванат. Залепил беше на „Кронос”-а лепенки на „Адидас”, за да замаскира положението. Обаче онази хиена видял и казал на Христо Данов. В автобуса на път за една тренировка брокерът нареди на Стоичков да си смени обувките. Ицо му се тросна и категорично отказа да го направи. Възникна спор между двамата, размениха си остри реплики. Данов беше облечен с един ленен костюм.
Ицо го захапа:„Я, се виж, бе, какъв си измачкан… Ти ще ми кажеш”. Ние останахме като гръмнати в рейса. Обаче Данов не му остана длъжен: „Ще ти взема билет, качвам те в самолета и – обратно в София.” Изрепчи му се и Стоичков от първата седалка отиде на последната. Това беше. Иначе не сме имали никакви конфликти и проблеми вътре в отбора.
В Америка всичките проблеми дойдоха преди последния мач – за третото място срещу Швеция. Дотогава всичко беше на „шест”. Там се разделиха вече на групички. Тогава надделяха и лични интереси над отборните кой да стане голмайстор, кой най-добър вратар. И нещо друго – дойде в лагера ни кой ли не, все странични хора. А хотелът ни беше нещо изключително, лукс голям. С думи не може да се опише. Обаче при нас нахлуха разни външни елементи. Дойдоха запалянковци, хора от футболния съюз, кой ли не…Щъкане нагоре –надолу, тоя, оня, приятели. Нарушиха ни спокойствието.
-Тук, в България, се понесе слух, че лош късмет ви е донесъл и президентът Жельо Желев?
-Глупости! Какво ни е попречил човекът? Просто дойде, пожела ни късмет и си тръгна. Други бяха причините за загубата. И друго нещо искам да изясня веднъж завинаги. Дразнят ме приказките, че е имало разпуснатост в нашия лагер, че е липсвала дисциплина. Питаха ни защо сме се лигавели по басейни, по барове и т.н. Така може да говори само нефутболен човек. Националите са млади хора, в разцвета на силите си. Не можещ да ги държиш като затворници. Подобни грешки винаги са правени преди това от нашите ръководители на Мондиали. Пенев е бил на три световни първенства, аз на едно. Знаехме отлично какво не бива да се допуска като порочна практика. На лагерите е страхотна скука, траеха по цели седмици. Просто изперкваш. Заради това ги пускахме на по-свободен режим. За да се отърсят от мисълта за мачове, класиране и точки. Да, правели са си купона на басейна, така е. Даже веднъж бутнаха Павката Бошнаков, Бог да го прости, с все телефони, тефтери и пари във водата. Костюмът му стана вир вода. А предстоеше официален прием. Наложи се после да го навличаме с анцунг.
-Психологическото напрежение върху вас кога падна? След победата над Гърция с 4:0 ли?
-Така беше. Ние предварително не сме имали цел да гоним медали. Единствената ни цел беше да вземем първа победа на Мондиал и да играем добре. Постигнахме го и оттам нататък играехме мач за мач. Разбирате ли?
-Реално, според вас, можехме ли да спечелим световната титла?
-Можехме, обаче ни препънаха странични фактори. Още срещу мексиканците се опитаха да го сторят, но не им мина номера. Примерно, срещу Италия и три дни да бяхме играли, пак нямаше да ни оставят да бием. Но това си е политика и бизнес. Кой ще те остави да се мериш с големите? Ние ли, малката България? Сложили за съдия французина Жоел Киню…Човек от държава, която ни е „яла попарата”…Мислите ли, че това е било случайно?
-Защо срещу шведите се развали атмосферата в отбора?
– Вечерта преди сблъсъка с шведите, в 9 часа правихме разбора, Христо Данов влезе и обяви: “50 000 долара е премията, ако биете”. Да, тук ни упрекваха после защо не сме дали шанс да играят резервите. Питат го хора, които никога не са били в кухнята на тима. Нямаше как това да стане обаче. Разберете ни нас. Не може, когато ти например си играл и си ми изнесъл 6 мача, и си класирал отбора дотук, да бъдеш оставен резерва точно в тази среща, за победа в която са обещани толкова много пари. Как щяхме после да ги погледнем тези момчета? Тук има и други обстоятелства, които сега ще разкрия за първи път пред вас. Вечерта преди мача за третото място минаваме ние с доктор Гевренов по стаите… Седял съм посред нощ да ги събирам.Някои хора си легнаха към 3 часа сутринта. Като не си се наспал, как ще играеш? Заради какво извадихме Трифон Иванов още през първото полувреме? И Боби Михайлов – също.
-Вярно ли е, че Стоичков ви е редил състава?
-Стига с тези глупости! Съветвали сме се с него, а и с останалите. Искали сме им мнението на момчетата съобразно противника, но дотам. Последната дума е била наша. Кой може да ни реди състава? Ами че то нямаше как да го сбъркаш. Трябва да си пълен дебил, та да не пуснеш титуляри тези, които ние избирахме. С вързани очи са ти ясни играчите от №1 до №11. Плюс трима-четирима резерви, които влизаха. Имахме и една група от 15-ият до 22-ия човек, която беше, как да кажа, просто туристическа. Разчитахме на тях, но не чак толкова. Разбирате ме какво имам предвид.
-Според мен гениален ход беше решението да пуснете Ивайло Йорданов като централен защитник срещу Мексико…Тогава почти всички очакваха на мястото на наказания Трифон да започне Николай Илиев. Липсваше и универсалният Златко Янков…
-Илиев не сме го извадили ние, извадиха го футболистите. Самият отбор го отхвърли конкретно за този мач. Оказа се правилно нашето решение. В хода на двубоя вкарахме и Бончо Генчев, и Пепи Михтарски, които са добри дузпаджии, защото развоят отиваше натам.
-Прословутата реплика на Любо Пенев за духането на супата ли ви изяде главите след Евро 1996?
-Не. Нас предварително ни бяха „сготвили”, така да се каже. Иван Славков се изхвърлил на някакво събиране в пияна компания в „Красна поляна”, че ще ни сменя. Дали ни завидяха, дали нещо друго. Сигурно са си казвали: Защо пак тия? Защо да не сме ние?” И така е станала интригата. Смениха ни, вярно е. Но това се оказа голяма грешка, защото този отбор можеше още много да даде. След нашата смяна почнаха раздорите и скандалите. Развалиха се отношенията.
-България на Европейското в Англия пострада и заради един съмнителен мач между Испания и Румъния…
-Да, да. Категорично. Мачът си го уредиха. Безспорно. Ние също можеше да го уредим,ако бяхме малко по-гъвкави. А можеше да продължим в елиминациите, ако бяхме дали една малка сума на комшиите. Щяхме да получим три пъти повече после – 1, 3 милиона за осминафинал ни се полагаха. Както и да е. Обвиниха ни, че било провал представянето ни. Според мен обаче беше успех. Класирахме се на 8-9 място в Европа. Кое е неуспешното и кое провалът?
Екипът на vitoshanews.com честити юбилея на г-н Борисов! Да сте жив и здрав и да се радвате на още успехи на българския футбол!
Милен ДИМИТРОВ
