ВМРО почете паметта на Тодор Александров (СНИМКИ)
Днес в Пирин планина, до параклиса „Свети Илия“ над с. Сугарево, Мелнишко, ВМРО почете легендарния водач на Организацията Тодор Александров. Гробът на войводата е до параклиса, а той пада убит на 31 август 1924 г. Тази година се навършват 95 г. от гибелта му.
На паметното събитието присъстваха вицепремиерът, министър на отбраната и лидер на ВМРО Красимир Каракачанов, евродепутатът Ангел Джамбазки, министър Нено Димов, депутати, членове и симпатизанти на Организацията, българи от Македония и Западните покрайнини.
Отслужена бе заупокойна молитва, залп в чест на Александров проехтя над планината.
Лично Красимир Каракачанов връчи грамоти на над 40 нови членове, които положиха клетва за вярност към ВМРО, като се зклеха над Евангелието, камата и револвера.
В словото си Каракачанов разказа за делото на некоронования цар на Пирин, както е наричан Тодор Александров (видео https://m.facebook.com/story.php?story_fbid=2597368630308617&id=194632287248942)
Тодор Александров Попорушев е роден на 4 март 1881 г. в Ново село – махала на град Щип. През 1898 г. на 17-годишна възраст влиза в редиците на ВМОРО, за което заслуга има директорът на Скопската гимназия Христо Матов. Известно време Тодор Александров е учител в поробените територии. След Илинденско-Преображенското въстание (1903 г.) взима дейно участие във възстановяването на Организацията и участва на повечето конгреси. През септември 1911 г. Тодор Александров финансира от касата на ВМОРО издаването на в. „Вардар“ с редактор Данаил Крапчев.
Цялото лято на 1912 г. Тодор Александров е начело на малка чета, с която се движи в околностите на Кукуш и Солун. Непосредствено преди обявяването на Балканската война ръководи извършването на серия атентати в Солун и околностите му. По време на Междусъюзническата война Тодор Александров пише писмо до министър председателя Иван Евстатиев Гешов и цар Фердинанд, в което се аргументира, че за ВМОРО автономията винаги е била едно от средствата за запазването преди всичко целостта на Македония с оглед на бъдещето ѝ присъединение към България.
По време на Първата световна война Тодор Александров е назначен като офицер за поръчки при щаба на дивизията със свободен достъп в кабинета на министър-председателя.
След войната Старио, както е наричан Тодор Александров, заедно с Александър Протогеров се заемат да възобновят работата на Организацията, но през 1919 г. са арестувани. След бягството си минават в нелегалност и заемат водеща роля в делата на ВМРО.
До 1922 г. Организацията успява да се справи с ширещото се разбойничество в Пиринска Македония, което е в разцвет в този дял на Македония след войната. Освен че четниците вече имат униформа, изграждат се околийски и окръжни ръководства, има пунктови началници, районни чети и милиция. ВМРО се превръща в „държава в държавата“.
На 31 август 1924 г. в Пирин планина над село Сугарево е убит Тодор Александров заедно с охранителя му Панзо Зафиров. Дейци на Организацията решават да ги погребат на това място.
Известният български историк проф. Никола Милев за Тодор Александров:
„Историята сама ще прецени напълно личността и ролята на тоя човек. Но фактът, че той още при живота си влезе триумфално в областта на легендата, показва колко е голямо неговото дело в живота на съвременниците му. Това място Александров бе си извоювал със своите лични качества: непреклонна воля, силен характер и прозорлив ум, турен в пълна служба на един голям народен идеал: освобождението на Македония. Тодор Александров бе от ония македонски деятели, които най-грижливо се пазят да не създадат със своята деятелност опасности за България. И в това отношение той бе един прозорлив и голям българин.“
Енциклопедия „Британика“, т. 1, 1944 г.:
„Александров в продължение на много години бе некоронованият крал на българите-македонци, които го почти боготворяха. В народната памет Тодор Александров е възприет като Последният цар на планините.“