Списание „СПРИНТ“ организира анкета сред спортните журналисти на тема „Кой е най-добрият чуждестранен футболист, играл в „Левски“. Отговорите бяха любопитни, резултатите – очаквани. По този повод разговаряме със заместник-главния редактор на списанието Ростислав Русев.
– Първо искрено искам да ви поздравя за идеята за тази анкета. Какво ви – провокира да я организирате? Кога и защо го решихте?
– Коментарът в същия, 12-и, брой на списание „Спринт” е със заглавие „Памет”. Цитирам финалния абзац: „Деца наши, ако вие не опазите паметта за спорта и каквото и да е друго, книгите, енциклопедиите, историите и статистиките самички няма да смогнат. Ако нещо не остане в сърцата, то и паметникът не съумява да го съхрани. А миналото – близко и далечно – гъмжи от зашеметяващи хора, каквито днес има малцина. Техният пример, граничещ нерядко с подвиг, си струва да бъде познаван, помнен и обичан. Често те са летвата, която няма да прескочим, но си струва да се засилим и да опитаме. Без тях сме обречени на малки мечти. Помнете, моля ви, помнете.”
Това ме мотивира. Да си припомним, да запазим в паметта и – дано в сърцата, да оживим сърцата.
– Коя беше най-голямата изненада за вас при обработката на резултатите?
– Гласувахме 27 журналисти и – 27 различни анкети. А уж основните имена за подобна анкета изглеждаха ясни – хората от Синята приказка със Станимир Стоилов и Наско Сираков плюс още неколцина. Но ние, левскарите, открай време не обичаме да мислим „под строй”, мнението ни е трудно за дирижиране и често разсъждаваме различно един от друг. Затова не би трябвало да се изненадваме от разнообразието в петиците на колегите, но все пак – няма два еднакви вота… И единствен Владимир Стоянов, заместник – главен редактор на „Спортал”, позна челната петица, всичките челни пет места. И вече си получи наградата – въпросния брой на „Спринт”. И чак последният гласувал „даде победата” на Влади, Преди последния вот никой не беше улучил кой ще е първи, втори и т. н. до пети. Е това вече е „швейцарско-атинска” демокрация. Хем е изненада, хем всъщност не е.
– Обективност или субективност бяха водещи при вота на журналистите? Какви са вашите непосредствени наблюдения?
– Подчертавах пред колегите – субективна анкета, медийна, неофициална, приятелска дори. Всеки сам избираше водещия критерий – класа, принос, купи, лични чувства. Така и се получи радващ субективизъм. Пък и що е то обективно? Можех да добавя 20 запалянковци и 20 бивши футболисти и треньори и кой щеше да прецени обективно ли е? Аз? Вие? Те, които и да са?… Няма как да изключим личното, обикновено се самозалъгваме за обективност. Всъщност обективна анкета няма, за каквото и да е. Защото сме хора, несъвършени.
– Аз съм на мнение, че не трябва да се правят сравнения между играчи от различни поколения – справка злополучната според някои анкета за определяне „Футболист №1 на ХХ век“ в България (такава, също доста спорна, направи и ФИФА). Как беше преодолян този проблем във вашето допитване?
– Чрез подчертаване на целта на вота – да си спомним, а не точно да класираме. Подобно създава позитивизъм, а не противопоставяне или спорове.
Умишлено не използвах и класиращи цифри (първи, втори, трети и т. н.) при обяваването на точките. Почти всички колеги уточниха – гласуваме за хора, които сме гледали. Само най-младият участник – Филип Зуберски от „Труд”, посочи „синя” легенда от средата на ХХ век – Амедео Клева. Италианецът е много голяма фигура в историята на „Левски”, има и трудна съдба. Да, ако бяхме на 100-годишна възраст, Клева и други от старите времена щяха да имат повече точки. Но колегите всъщност бяха честни пред анкетата. А и затова правим подобни вотове – след 20-30 години паметта ще е друга, защото половината участници няма да са гледали Костя Головской например.
– Има ли изненадващи за вас имена сред играчите, намерили място в Топ 10?
– Нито едно. Дори – на Владислав Радимов, който има три мача в синьо, или на Петер Кабат, с четири месеца на „Герена”. Просто съм наблюдавал почти всички мачове на хората с точки – без покойния Амедео Клева всъщност. С повечето и съм общувал достатъчно. И усетих аргументите на колегите. Приятно изненадан бях, че някой се сети за Гари Родригес. Един от малкото чуждестранни футболисти на „Левски”, които играха силно тук и после излетяха в доста висока орбита. И поздравих Борис Касабов, че оцени Гари.
– Има ли незаслужено пренебрегнати герои?
– След всички 26-има журналисти гласувах аз, като подбрах петица от играчи, които не получиха точки от друг. Така предварително отговорих на въпроса ви… Обаче ако имах право и на шести във вота си, щях да сложа и Давид Яблонски. Него няма да забравим. И при подобна анкета след време вероятно ще получи точки.
– Има ли надценени футболисти, които нямат качества и заслуги, но са класирани в предни позиции (или въобще са намерили място в анкетата)?
– Не. Но и да има според мен, няма да споделя мнението си. От уважение към колегите – познавам ги добре, неслучайно съм ги поканил. Всеки от тях е оставил част от живота си на „Герена”. И уважавам всяка позиция в анкетите им, защото е резултат точно на част от живота, сърцето, труда, мечти и разочарования.
– Не сте ли на мнение, че никога няма да може да се изработи изцяло точен критерии за това кой е №1 (не само във футбола, а и във всяка друга област на живота)?
– Разбира се. Всъщност има един критерий, но той не е емпиричен, а в съзнанието на хората. И може би не подлежи на анкети. Някои му казват – думата на времето. Да, но думата на времето е резултат предимно на човешки впечатления – баща на син разказва за Гунди, синът – на сина си, и т. н. Простете, но как бихте нарекли анкета, в която Георги Аспарухов не е №1 в историята на „Левски”? Идиотска? Меко казано. Имаше такава, нали? Нищо че я спечели човек, когото май прекалено добре познавам и си обичам. От друга страна – преди 35 години никой не оспорваше трона на Пеле. Но изригна Диего Марадона, появиха се Кристиано Роналдо и Лионел Меси, нови анкети… Във вот за №1 в историята днес нищо чудно младите фенове да избутат в анкета първи-втори Лео и Крис. Но няма да е чудно и ако след 10 години първи пак е Пеле, втори Марадона, а Меси и Роналдо са четвърти-пети. Днешният ден винаги е по-малко мъдър, а често нещата по-добре се виждат отдалеч. Конкретно по синьото – след две години Габриел Обертан може да е в тройка на легионерите в историята на „Левски”. Та това е критерият – баща на син да разказва, дядо – на внуче… Така влиза в сърцата, дори без да е в очите, да.
– Твърдите, че „чужденец“ у нас е мръсна дума. Защо?
– Не мръсна дума, а И мръсна дума. Всички се нагледахме на случайни чужденци в нашия футбол и се наслушахме на крайни мнения за тях Запалянковците твърде често са прави, разбира се, нормално е и отношението към легионерите да бъде по-критично и да бъдем по-взискателни към тях. Неотдавна обаче Станимир Стоилов каза, че само тук делим футболистите на наши и чужденци. Вижте, и чужденците са хора и всеки футболист се преценява след поне половин сезон игра, а ние често не им даваме повече от три мача и започваме с ругатните. Чужденците често ги броим за виновни до доказване на противното. Обаче спомнете си изпращането на Роман Прохазка насред тротоара на булевард през лятото. Гледал съм над 100 чужденци в „Левски” и Роман беше първият който ме просълзи и то на изпроводяк. Трогна ме отношението на хората към Прохазка и отношението на Прохазка към хората. Нека Роман е извън петицата в анкетата. Но сплавта „Левски” – Прохазка… Това е „Левски”, това е чужденец. И за да поразваля нещата в името на истината, питам – а помните ли Опоку, Агиеманг Опоку?
– Планирате ли сега да проведете следващата анкета сред „червеното“ журналистическо войнство? А след това и сред останалите – „пловдивското“, „варненското“, слависткото“, „локомотивското“ и др. Ако да – защо? (Лично моето мнение, че такива допитвания сред „народа“ са изключително полезни и важни).
– В „Спринт” вече направихме вот и за ЦСКА. Броят ще е на пазара на 18-19 януари. Тъй като съм левскар (не за жалост), включих в работата и колегите Ваня Николова и Динко Гоцев – хора, които имат всичко, за да организират подобно допитване. Като редактор си позволих само настояване да няма делене някакво, делене на това или онова ЦСКА, има ли, няма ли ЦСКА. ЦСКА като всяка голяма футболна марка не е в АД-тата, а в хората на трибуните, в сърцата на хората. И съм впечатлен как се запалиха колегите цесекари. Кой е победител няма да ви кажа. Брой 14 на „Спринт”, 156 страници, 6 лева. Да, мислим и за следващи анкети. Не само във футбола.
За чужденец №1 баскетбола като цяло (не за клуб) би се получил атрактивен вот. Въпрос на идеи и фантазия. Би могло да се направи и анкета дори за чужденец №1 в историята на българския национален отбор по футбол, а? Щом четете това, значи ви е интересно. Ами дайте идеи, по-добре – нестандартни, във фейсбук страницата на „Спринт”. Но все пак в съответната област трябва да има достатъчно широк избор, достатъчно сериозни и популярни имена. Така кръгът се стеснява. Иначе весел вот би станал за чужденци в българския хокей, има страхотни истории, обаче откъде толкова хокейни журналисти…
Или запалянковци. Иначе за 2 години съществуване „Спринт” доказа, че обича анкетите. Например колежката Мая Димитрова организира вот сред спортисти за най-секси спортистка в света. Както се полага, спечели Ивет Лалова. Нещата обаче трябва да бъдат добре премислени – кой гласува, журналисти или медии като цяло, фенове или спортисти. И най-важното – за какво се гласува. Трудно се намират добри формули и достатъчно интересни, защото спортът ни не е много богат на личности, особено настоящият.
Милен ДИМИТРОВ
Чужденец №1 в историята на „Левски”
Точки Име Родина Мачове Голове Период
111 Седрик Бардон Франция 123 29 2005-07 и 2009-10
67 Лусио Вагнер Бразилия 173 5 2003-2009
55 Гара Дембеле Франция 39 37 2010-11
40 Игор Томашич Хърватия 118 4 2005-08
24 Жоаозиньо Бразилия 105 16 2008-10
22 Роман Прохазка Словакия 172 24 2012-13 и 2014-18
13 Дарко Тасевски Македония 144 23 2007-12
11 Константин Головской Русия 75 3 2001-04
10 Миодраг Пантелич Сърбия 83 13 2001-02
9 Саша Симонович Сърбия 106 23 2002-05 и 2009
8 Предраг Пажин Сърбия 43 3 1999-2000
7 Габриел Обертан Франция 43 3 2017-…
6 Ричард Еромоигбе Нигерия 133 2 2003-07
5 Михаил Борисов Русия 2 0 1922-23
5 Далибор Драгич Сърбия 68 7 1999-2002
4 Амедео Клева Италия 161 0 1942-53
4 Карел Буркерт Чехия 7 0 1933-34
3 Юсеф Рабех Мароко 77 0 2007-09
2 Джон Ингълс Шотландия 40 3 1999-2000
1 Владислав Радимов Русия 3 1 2001
1 Петер Кабат Унгария 18 7 2002
1 Гари Родригес Холандия 47 21 2012-13
1 Аниете Испания 69 22 2014-15 и 2016-17
