Ниската земя – митове и истини

Рубриката EU гайд има за цел да даде интересна информация за различни кътчета и държави от политическото и икономическото семейство на ЕС, част от което е и България. Информацията, която е публикувана тук, е съставена както от обективни статистически материали, така и от субективни впечатления, като се стремим да съберем двата типа информация в една четима статия. Наша основна цел е да сближим културите на различните държави в ЕС (и Европа), като не пропускаме да споменем нито положителните, нито отрицателните им черти, нито пък и връзките между нашата и другите държави.
Екипът на Витоша Нюз по никакъв начин не промотира туристически услуги или пък ползването на определени продукти и услуги, свързани с описаните държави / градове. 

Кралство Нидерландия или Холандия е държава в Северозападна Европа, която включва още Аруба (известната офшорна, туристическа и криминална зона), Кюрасао и Саба. Нидерландия е една от най-гъсто населените и с най-ниска надморска височина страни в света и е известна с дигите си, вятърните мелници, безбройните колела, дървените обувки, лалетата, червените фенери, свободното ползване на марихуана и други упойващи вещества, бирата и осезаемата толерантност в обществото. При посещение в центъра на Амстердам може и да не видите нищо от споменатото, но ще усетите аромата на марихуана по улиците – още от сутринта и без значение от деня, ще усетите и властващия мултикултурализъм, както и разкрепостеността по отношение на социалната, сексуалната и други ориентации. 

Откакто се помнят, холандците са в битка с водата. По-голямата част от страната им се намира под морското равнище, където животът е възможен благодарение на стари диги и съвременни циментови прегради. Основното предназначение на вятърните мелници, станали символ на Нидерландия, е било изпомпването на водата. Всяка вълна е предизвикателство за обитателите на Ниските земи, които мобилизират сили и енергия срещу всеки прилив.

Българският емигранти / туристи в Холандия

По неофициални данни в Холандия живеят повече от 40 000 български граждани, по-голямата част от тях са в големите градове. Въпреки трудностите, пред които е изправен българският емигрант в Холандия, той се аклиматизира добре. Във всеки по-голям град може да бъде намерена информация за училищна дейност насочена към деца на емигранти, които искат да запазят езика и бита на българите тук (т.нар. български училища са подкрепяни и от българската държава). Все повече може да се чуят и добри думи за българските работници, които по-всеки възможен начин са успяли да си намерят работа и живеят легално спазвайки правилата.  За мнозина намирането на информация е силно затруднена не само от липсата на координация на българските организаци тук, но и от езиковата бариера.

За неадекватните отношения между българи и холандци и третирането на вторите към първите като „втора ръка“ хора, отношение имат и медиите и политиците в ниската земя. Два месеца преди отварянето на холандския трудов пазар за българи и румънци (преди доста години) медиите алармират за българо-румънски прилив. Телевизиите и вестниците, които се ползват с доверието на холандците, излъчват и поместват репортажи за България, за която по принцип не се знае много. Вестниците се занимават основно с нарастващата престъпност с бг участие, докато по телевизиите вървят репортажи от автогарата в София показващи нашенци, тръгващи на гурбет, или пък разследвания за изгубени в България пари за нереализирани европейски проекти. Страхове от българска конкуренция на пазара тресат и политиците. Националистите призоваха за „код оранжево“, а новият холандски крал Вилем-Александър обяви края на социалната държава. В изявление, което шокира поданиците си, той каза, че да се осланяш на помощ от държавата е остатък от ХХ век.“ Както знаем, „българско-румънското нашествие“ се оказа един голям медиен балон…

В същото време голяма част от българите в Холандия са успели и с добра реализация. „Има български учени, служители в международните организации, преподаватели в университетите, юристи, инженери, адвокати, лекари и бизнесмени, които имат сериозен принос за успеха на холандската икономика“, твърди дипломат, пожелал анонимност. Тези успели нашенци обаче не правят впечатление на холандските медии. За сметка на това на всеки инцидент с българин се дава публичност. Горчивият опит с поляците е в основата на тези страхове и предразсъдъци. Когато преди години холандците отвориха пазара си за полски работници, тогавашното правителство очаквало 20 000 да потърсят работа, но дошли 300 000. Ситуацията заварила холандската система неподготвена и създала проблеми. Основно на това се дължали притесненията, че българите и румънците ще създадат подобни проблеми. 

Ако попаднете като турист в тази страна, веднага ще забележите, че повечето от местните не искат да говорят английски и да съдействат при упътване например (разбира се, това се променя в повече от блестящ английски, когато сте в магазин и си избирате нещо). Правят впечатление и огромния брой мигранти от африкански етнос, много от които са с осигурен вече статут, поради което и те се движат с типичната холандска бодра стъпка и непремерено висок говор (наистина не сме сигурни на какъв език или диалект си комуникират). За много от посетителите цялата тази смесица от културите на Африка, Европа, Америка и някои островни държави, Азия и Русия може да бъде натоварваща, а пък за национална идентичност е абсурд да се говори – всичко това плюс споменатите наченки на високомерие и двуличие, както и излишно приповдигнато настроение и самочувствие, срещани навред, за нас поне прави тази страна да изглежда като доста малко вероятна за нова туристическа или каквато и да е обиколка. 

Холандия: Пъстра черга от езиково и културно разнообразие

Холандия е държава, в която може да срещнете твърде консервативни и твърде свободомислещи хора от всякаква народност и етнос – пъстра черга от езиково разнообразие и културни различния. Кралство Нидерландия има интересна история от гледна точка на политическа структура и управление. Твърде либерални в едни и твърде консервативни в други аспекти на живота. Официалния език е холандски, но съществува и един друг език който се ползва от по-северните холандци. Известен е като фризийски език. Изключваме различията на правоговор в различните части на малката ниска земя. Може да се чуе една и съща дума като значение, но произнесена по различен начин звучаща … съвсем различно в ушите на българина.

Холандия и България

Инвестиции в България

На хартия най-големите нетни преки инвестиции в България идват от Холандия – за съжаление това не е точно така, а и не би могло да бъде, поради недоверието и високомерието от страна на холандския бизнес. Просто ниската земя – заради либералното си данъчно законодателство, често е използвана от холандски инвеститори с български собственици, които регистрират там компаниите си и после развиват бизнес у нас, вероятно прикривайки печалби и избягвайки данъчно облагане,  а също може и да получават преференции, предвидени от нашата държавата за “външни” инвестиции. Като цяло много капитали минават през Холандия точно поради изгодните за бизнеса и инвеститора условия – някои от които са на границата на етичните и законните норми – например в края на 2017 година ЕС можеше да вкара Холандия, Люксембург, Ирландия и Малта и пет държави от Западните Балкани (след доклад на ОСКФАМ*) в черния списък на офшорните зони, но в крайна сметка това се потули и там останаха добре известните ни няколко острова на Великобриания (Ман, Джърси и Гърнси), Гибралтар, Лихтенщайн, Андора и др. (както и класически убежища като Сейшелите, Каймановите острови, Бахамите, Вирджинските острови и Бермуда.) Всичките тези държави и зони ощетяват бюджетите на европейските държави с около 1 трилион евро годишно. 
*Организацията ОСКФАМ, която се бори за глобално ограничаване на бедността, е приложила критериите, които ЕС е обявил, за да опита да определи предварително кои страни би трябвало да попаднат в дългоочаквания списък, ако при изготвянето му бъдат ограничени политическото вмешателство и влиянието на икономическите интереси. Ако това не се случи, черният списък се превръща в пълната си противоположност – средство за прикриване на данъчни убежища, алармират от организацията. Според Оксфам, такъв е случаят с “черния списък” на ОИСР, създаден за Г20, в който накрая се оказа само Тринидад и Тобаго.

Освен финансите през Холандия и най-вече техните пристанища минава и огромен стокооборот, както от Азия и големите икономики там, така и от САЩ, като държавата печели от митнически и данъчни услуги, валидиране на ЕС печат и др. 

Холандия, България и Шенген

Въпреки че България е изпълнила всички критерии за Шенген още през 2011 година, все още има страни от ЕС, които възпрепятстват членството ни в Шенгенското пространство. Шенгенското споразумение е договор между държави от Европа за премахване на граничния контрол на вътрешните граници и за единна визова система. Споразумение е подписано на 14 юни 1985 г. в Шенген, Люксембург, затова и е известно с името на населеното място. Подписите си преди 33 години поставят 5 от тогавашните 10 страни-членки на Европейската общност: Белгия, Западна Германия, Люксембург, Холандия и Франция. Към днешна дата страните членки на Шенгенската зона са 26. 

По думите на Министърът на външните работи на България Екатерина Захариева – България и Румъния са изпълнили всички критерии за влизане в Шенген още през 2011 година. Продължаващото несъгласие на част от държавите за това България и Румъния да влязат в Шенген е необяснимо. В различни изявления за наши и чужди медии Захариева е казвала, че присъединяването на България и Румъния към Шенгенската зона е възпрепятствано от Холандия и Франция, а България продължава да води преговори с двете страни, за да ги убеди, че имаме място в Шенгенската зона. Известни са и близките отношения на двамата премиери (на България и Холандия), като дори в гостуването си в България Марк Рюте каза, че „харесва този мъж Бойко Борисов и вярва, че чувствата са взаимни…“ Разбира се, политическото дипломатическото говорене е едно, а реалните действия сочат друго – колко познато отношение на „Старата Европа“.