Архивите са живи: Как Локо (Сф) прекъсна хегемонията на Левски и ЦСКА през 1978-а

През 1978 г. Локомотив (Сф) спечели последната си шампионска титла. В следващите редове ще припомним накратко как стана това.

През предния сезон “железничарите” финишират на седмо място. Съставът е опитен, обигран. Нормално е това изключително силно поколение да намери своята реализация. През лятото са привлечени само двама нови футболисти: десният защитник Георги Стефанов – Печения, от Сливнишки герой (Сливница), и Валентин Свиленов от Родопа (Смолян). За старши треньор е назначен Васил Методиев. Под ръководството на Шпайдела столичани правят истински фурор и мачкат наред в първенството. “Време е мъжки да се преборим за медали. Имаме сили”, заявява Методиев преди началото на шампионата.

Любопитно е, че през същото лято на 1977-а избухва конфликт между стария локомотивец Васил Методиев (горещ привърженик на Локомотив в младежките си години) и най-голямата звезда на тима Начко Михайлов. В продължение на месец идолът е оставен на пейката. Скандалът обаче завършва по най-неочакван начин – старши треньорът и капитанът си подават ръка и сякаш отсичат: „Сега или никога!“. Точно този съюз преобразява Локомотив, донася нов дух в отбора. С най-високата амбиция заживяват доказалите и преди възможности и класа футболисти, шампионската титла се превръща в единствена и реална цел. Капитанът изиграва поредица от запомнящи се мачове, реши много двубои, той е водач и лидер на своите. Заслужава звездния си миг – да прегърне сияещ купата на шампиона.

Победи над бъдещия шампион записват само Берое (1:2), Спартак (Вн) – 0:1, Академик (Сф) – 0:1, и Локо (Пд) – 0:2. За сметка на това са записани успехи над ЦСКА (1:0), Славия (2:1)  и на негостоприемния терен в Благоевград (2:0). Особено ценни са двете точки, измъкнати по категоричен начин като игра в 15-ия кръг срещу Левски с 2:1. Дербито почва отлично за “сините” и защитникът Кирил Ивков открива още в 8-ата минута. След почивката обаче пълни  господари на терена са “червено-черните”. Начко  Михайлов изравнява от пряк свободен удар в 50-ата минута, а Ангел Колев донася победата в 64-ата. В края на първия полусезон Локо-то зимува на върха в класирането с 10 победи, едно реми и 4 загуби, и с 21 точки – с две повече от ЦСКА.

През пролетта тимът от “Надежда” запазва стабилност. С огромен принос за триумфа е невероятната защита. През пролетта са допуснати само три гола до последния кръг, а в 11 мача – нито един. Истинско чудо е, когато противникът вкара на столичани. Щастливците през пролетта са Пазачев и Тотко Дремсизов от Черноморец и Стойчо Младенов от Берое.

Известна криза Локомотив преживява през април 1978 г. и голова суша обхваща нападателите на Шпайдела – близо 400 минути не могат да се разпишат и 4 мача завършват 0:0, сред които и дербито с преследвача ЦСКА.

През пролетта драмата в шампионата е пълна.

Съдбата на титлата се решава едва в последния кръг. Локомотив води с две точки на “армейците”. В лагера им цари добро самочувствие и спокойствие, въпреки важността на мача. По същото време ЦСКА излиза срещу Славия. Уж, за да бъдат предотвратени договорки, БФС измества двете срещи по едно и също време съответно Локо – Левски на “Народна армия”, а ЦСКА – Славия  – на “Васил Левски”.

По нареждане “отгоре” “белите” футболисти откровено лягат на по-големия брат от Борисовата градина. Генералите от Строителни войски спускат заповед “по гарнизона” – “ЦСКА Септемврийско знаме трябва да стане шампион на всяка цена”.

Вбесен от това крилото на Славия Чавдар Цветков отказва да излезе на терена. “И до днес ме е яд от начина, по който “легнахме”. Аз лично обаче няма от какво да се срамувам. Срамът остава за други хора”, коментира 3 десетилетия по-късно Цветков.

На момчетата на Никола Ковачев – Тулата им трябва победа с поне 4 гола разлика, за да изпреварят Локо-то. При поражение на “червено-черните” титлата отива при “армейците”. Само и само, за да не стане вечният враг шампион ръководството на Левски решава да “пусне” на Локомотив. Играчите на Иван Вуцов не си дават много-много зор пред малобройната публика. Фактически зрителите наблюдават истински фарс и на двата съседни стадиона.

Първи се разписва Никола Христов и ЦСКА повежда на “белите” още в 6-ата минута. Отново той (35) прострелва вратаря Гугалов за 2:0 и темпото спада.

На “Народна армия” също е интересно. Бойчо Величков дава аванс на “железничарите” в 21-ата минута с гол №1000 за Локомотив в елита, а Любо Трайков покачва 5 минути след почивката. Едва тогава “сините” се вдигат на щурм и таранът Георги Тодоров (53) ги връща в мача.

За да е циркът пълен, след един час игра, Ангел Станков засича отдалеч една топка, която спира зад гърба на изненадания вратар Горанов – 2:2. На Националния стадион по същото време ЦСКА вече има комфортен аванс от 2:0. “Червени” и “бели” тръпнат от напрежение и наддават по едно ухо какво става отсреща. За да не стане някоя беля Светлин Мирчев добавя дубъл с попадения в 80-ата и 83-ата минута и задължителното 4:0 за ЦСКА вече е факт. Остава сега и Локомотив да падне. Това е може би единственият случай в историята на нашия футбол, когато “армейските” фенове стискат палци за омразния иначе Левски. Да, ама сметките излизат криви.

Начко Михайлов препарира стража Томас Лафчис в 72-ата минута  – 3:2! Дори и ремито вече е достатъчно за титлата и в 85-ата минута иначе коравата защита на Методиев пуска Геле Станков необезпокояван да изравни. Локомотив е шампион!

Мачът е исторически и за още трима души от състава на златните медалисти. Той е 150-и за непреодолимия Боко Димитров и за Ангел Колев и №100 в “А” група за Ради Здравков.

“Железничарите” завършват уверено без загуба от следващите четири тима и печелят от тях 12 точки. Пълно, неоспоримо превъзходство!

Шампионите

30 мача – Венцислав Арсов, 29 – Борислав Димитров – Боко, Георги Бонев, Йордан Стойков – Бумбо, Георги Стефанов – Печения, 28 – Ангел Колев, 27 – Атанас Михайлов – Начко, 26 – Трайко Соколов, 24 – вратарят Румен Горанов (12 допуснати гола), Любен Трайков, 22 – Радослав Здравков, Бойчо Величков – Бобъра, 14 – Сашо Костов, 13 – Никола Спасов, 10 – Валентин Свиленов, 7 – вратарят Николай Донев (4 допуснати гола), Румен Манолов, 1 – вратарят Васил Еленков, Наско Желев.

Голмайстори: 11 – Начко Михайлов, 8 – Колев, 5 – Соколов и Величков, 4 – Арсов, 3 – Трайков, 2 – Здравков, 1 – Стойков и автогол.

Капитан: Начко Михайлов.

Старши треньор: Васил Методиев, помощник-треньор: Димитър Донков.

Резултатите

1 кръг Академик (Сф) 0:1 Иванов (72)

2 кръг Черноморец (д) 1:0 Соколов (30)

3 кръг Берое (г) 1:2 1:0 – Минчев (25), 1:1 – Соколов (74), 2:1 – Младенов (90)

4 кръг Сливен (д) 2:0 Арсов (35), Колев (85)

5 кръг Марек (г) 1:1 0:1 Михайлов (30), 1:1 – Ив. Петров (88)

6 кръг Академик Св (д) 5:1 1:0 Соколов (25), 2:0 – Михайлов (41), 3:0 – Величков (54), 3:1 – Михов (67), 4:1 – Соколов (71), 5:1 – Арсов (87)

7 кръг ЦСКА (г) 1:0 Колев (74)

8 кръг Славия (д) 2:1 Величков (13), Соколов (63) – Желязков (57)

9 кръг Спартак Вн (г) 0:1 Киряков (83)

10 кръг Черно море (д) 1:0 Михайлов (26)

11 кръг Локо Пд (г) 0:2 Керимов (19), Дюлгеров (40)

12 кръг Тракия (д) 1:0 Тодоров (32-автогол)

13 кръг Пирин (г) 2:0 Величков (30, 68)

14 кръг Ботев Вр (д) 1:0 Арсов (15)

15 кръг Левски (г) 2:1 Михайлов (50), Колев (64) – Ивков (8)

Баланс: 10 п 1 р 4 з, голова разлика 20:10 21 точки

16 кръг Академик (Сф) (д) 0:0

17 кръг Черноморец (г)   2:2 Трайков (19), Соколов (20) – Пазачев (69), Дремсизов (90)

18 кръг Берое (д) 3:1 Колев (10, 63), Трайков (34) – Младенов (66)

19 кръг Сливен (г) 1:0 Колев (45)

20 кръг Марек (д) 3:0 Михайлов (2, 47), Колев (65)

21 кръг Академик Св (г) 0:0

22 кръг ЦСКА (д) 0:0

23 кръг Славия (г) 0:0

24 кръг Спартак Вн (д) 3:0 Михайлов (7, 23-д., 64)

25 кръг Черно море (г) 0:0

26 кръг Локо Пд (д) 1:0 Здравков (32)

27 кръг Тракия (г) 0:0

28 кръг Пирин (д) 4:0 Арсов (3), Стойков (71), Михайлов (73), Соколов (88)

29 кръг Враца (г) 0:0

30 кръг Левски (д) 3:3 Величков (21), Трайков (50), Михайлов (72) – Станков (60, 85), Тодоров (53)

Баланс: 6 п 9 р 0 з, голова разлика 20:6 21 точки  

Милен ДИМИТРОВ
*Благодаря за съдействието на Венелин Йорданов и Силвестър Милчев