Ветеранът и капитан на Надежда (Доброславци) Георги А. Георгиев сложи край на богатата си футболна кариера. Той окачи обувките на пирона на 40-годишна възраст след дълъг стаж в професионалните групи и стотици изиграни мачове. Юноша е на Левски, в кариерата си е играл още за Левски (Кюстендил), Локомотив (Сф), Спартак (Вн), Беласица (Пч) и Конелиано (Герман). През последните 14 години е стожер и лидер на родния тим от Доброславци.
Халфът избра да сложи край на кариерата си в сблъсък с Вихър (Требич) от 22-ия кръг на Северната АОГ. След последния съдийски сигнал бившият младежки национал даде интервю пред главния редактор на „Витоша Нюз“ Милен ДИМИТРОВ.
„Развълнуван съм…Не зная какво да ви кажа…Много емоции се събраха в мен сега…Идеята днес беше да уважим публиката и да завършим подобаващо. Реших да спра с футбола, защото вече има доста млади момчета, които са тръгнали по моите стъпки. Време е да им направя път, така да се каже. Нека се развиват. А и травмите на моите 40 годинки вече отшумяват по-трудно.
Кое определям за връх в кариерата си ли? Трудно ми е да определя с точност. Може би най-добре съм се чувствал, когато играех за Беласица (Петрич). Тогава се намирах в най-силната си форма. Давах всичко от себе си и за фенове, и за клуба.
Водя се юноша на Левски, но там бях по-скоро дете. Не съм играл официален мач за „сините“. Бях доста по-дребен на ръст от останалите момчета, пренебрегваха ме заради това.
Първият ми треньор е Пламен Атанасов – в първи клас, в Локомотив (Сф). Иначе мен реално футболист ме направи Христо Бонев. Вечно ще му бъда благодарен на Зума. Той ме наложи в Локото, а бях най-малък. Даде ми шанс. Ако не беше той, аз сигурно сериозен футбол нямаше да заиграя. Това е човекът, който ми даде път в голямата игра, в „А“ група. Спомням си все едно беше вчера дебюта в елита. Играхме в Бургас срещу Нефтохимик, на осветление (датата е 3 август 1997 г. – б.а.). Бях доста притеснен, първи мач за сезона. Паднахме с 1:4 за съжаление (смее се). Излязох титуляр, с №2 на фланелката. Във втория кръг срещу Левски (Кюстендил) отново бях титуляр. Победихме с 4:2, а аз вкарах втория гол за Локото.
На младите футболисти искам да им пожелая да бъдат преди всичко хора, да уважават колегите си, и едва после да мислят за други неща. Съвременните играчи са по-изнежени, по-глезени, отколкото бяхме ние навремето. Това е истината. Бих им препоръчал да не обръщат чак толкова внимание на прическите, татуировките и лъскавите коли. Това не е добре. Първо трябва покажеш качества, а останалото си идва в последствие. Има време за всичко в този живот, каза Георгиев.
Най-големият срещу когото съм играл е Христо Стоичков. Най-великият за мен е той! Няма две мнения по въпроса. Христо Бонев ми възложи персонална задача срещу него. Трябваше да го пазя, аз – една юношка още (смее се). А сигурно съм се справил, щом не сме загубили (1:1, мачът е игран на 18 април 1998 г. – б.а.). Незабравим спомен. И срещу Димитър Бербатов съм играл, когато риташе за ЦСКА.
Като цяло спомените ми от футбола за повече положителни, отколкото отрицателни. Той ми е дал много.
Сегашният тим на Надежда (Доброславци) е много силен. Щастлив съм, че бях част от него. Според мен имаме шанс да се преборим за промоция в Трета лига. Дано и късметът бъде с нас. Качествата си ги имаме. Убеден съм в това.“
Warning: count(): Parameter must be an array or an object that implements Countable in /home/vitoojld/public_html/wp-content/themes/novomag-theme/includes/single/post-tags.php on line 4
