Какво ни остави Павел Панов?
Вестта за смъртта на Павел Панов се стовари неочаквано в неделя вечерта, малко преди лягане. И за дълго прогони съня. Беше тежък, динамичен уикенд с емоции покрай конгреса на БФС, олимпиадата, тениса в Ротердам с Григор и Федерер, футболната пролет в България…
Казваш си: И това мина. Но изведнъж с последните поглеждания към фейсбук научаваш, че завинаги този свят е напуснал един наистина голям футболист и човек.
В последните шест години и половина се срещах често и разговарях с Павел Панов, поради това реших да седна и да напиша нещо. Сами сте се уверили, смъртта на величието засегна страшно много хора. В последните часове всеки разказва по нещо, публикува снимки, спомени, слова…
Няма да разказвам какъв футболист беше Павел Панов, тъй като не го помня. Но го поопознах като човек и специалист, а контактите ми с него ще оставят следи в съзнанието ми завинаги.
Допреди есента на 2011 г. съм имал доста откъслечни срещи с Панов.
На 7 ноември 2011 г. отразявах мача ЦСКА – Черноморец (Бургас) от Елитната до 19 г. на стадион „Димитър Пенев“ в Мировяне. Павел Панов беше делегат на БФС. До този ден той беше за мен просто един от славните герои на българския футбол в доста по-добрите му времена.
Беше страшен студ и ветрилник онзи ден в Мировяне. Черноморец тотално надигра ЦСКА и спечели с 3:1. Но в края на срещата се стигна до инцидент – като от нищото.
Неделчо Карагочев от гостите тръгна да нахлува на терена от скамейката при остро единоборство между играчи на двата отбора. Делегатът опита да го озапти, но резервата му отвърна с реплики извън доброто възпитание. Панов не чака и секунда – привика главния съдия, каза му какво е станало и Карагочев получи червен картон.
Величието се държа авторитетно, без излишни нерви и много приказки просто си свърши работата. С тежест.
Такъв делегат беше Павел Панов. Той не обичаше да му се качват на главата. Но не защото е Павел Панов, а защото ясно съзнаваше каква е ролята му в един мач. За разлика от негови колеги, които неглижират функциите си, а някои не осъзнават, че младите футболисти трябва да бъдат възпитавани, да знаят правилата и добрите обноски.
Панов изпълняваше ролята на делегат от мачове на най-малките – примерно футбол 7 или 9, до най-големите. Често авторитетът му помагаше – хората се респектираха от него и мируваха в напрегнати моменти. Но не се поколебаваше да постъпва решително като в описаната по-горе ситуация, ако нещата излязат от контрол.
Винаги се радвах, когато виждах, че е делагат и ще прекараме заедно 70, 80 или 90 минути. „А, Павел Панов. Чудесно. Ще чуя някоя шега, може да ми отвори очите за някой футболист. А може да науча и нещо ново, свързано с детско-юношеския футбол и БФС.“
Легендата беше част от националните отбори, а оттам и от успехите най-вече на 19-годишните – три участия на еврофинали от 2008 г. насам.
Знам от треньорите, че винаги е бил насреща за помощ. Без да натрапва мнение и без да се меси. Всички от селекционерите го уважаваха страшно много. И той си беше спечелил това уважение не само от позицията на икона. А с работата. С това, че наистина беше футболен човек, със 100 процента от съдържанието на това понятие.
Павел Панов беше спокоен и позитивен човек. Уравновесен, думата му тежеше. Търсеше най-напред хубавите, положителни неща. И за човек като мен, който често е скептичен и търси първо да критикува, това е пример и урок. Той вярваше, че българският футбол го чакат добри дни, независимо от всичко.
Малко преди Коледа направих интервю с Павел Панов в Националната футболна база в „Бояна“. Посрещнаха ме той и Ники Дюлгеров от пресотдела на БФС. Говорихме повече от час. Отговаряше ми на всеки въпрос дълго и изчерпателно. Как да прекъсваш Павел Панов? И отново – не само защото е Павел Панов, а защото говореше интересно. Искаше да е пределно ясен, да обяснява нещата, да припомня…
Още пазя това интервю на диктофона си. Ако сте се занимавали, знаете, че да сваляш интервю над 1 час е доста трудна работа. Отне ми по няколко часа в два поредни дни. Но в крайна сметка това ми е работата. А колко често се случва човекът насреща да е толкова отзивчив? Нямаше теми табу и забранени въпроси.
Такъв беше Павел Панов. Ще го запомня и от жребиите, които правеха с Делян Асенов за Купата на БФС или държавното първенство. Винаги призоваваше да се спазват правилата и феърплея, да се приемат по-спокойно загубите и победите. Със спокоен и приятелски тон, а не като поучаване.
За последно видях Панов на конгреса в петък – на излизане от залата в началото на заседанието. Здрависахме се, той се усмихна ведро както винаги, „здрасти, здрасти, как си“… И това беше. Знаех, че каквото и да става, който и да се бори за власт, да я взема или сдава, нещата зависят най-вече от хора като него. И че след като той е в БФС и е пряко отговорен за детско-юношеския футбол, нещата ще се получат.
През лятото трябваше да „пусне на вода“ един куп проекти – новата обща методика за школите, националната U15 Елитна група, поредните летни лагери на отбори от водещите школи…
Павел Панов беше добър човек, намираше общ език с всеки и обичаше играта по начин, по който все по-малко хора я обичат. Безрезервно, без „но“, „ама“…
Ако не знаете много кой е и не бръкнете в “Гугъл”, за да разберете колко голям е в историята на Левски, никога не бихте определили неговата клубна принадлежност. Панов се грижеше за интересите на всички. Разбираше се с всички. В ЦСКА го уважават много – взаимно беше. И въобще навсякъде.
Снощи един от първите хора, с които си писахме във Фейсбук за тъжната вест беше човек от Ботев (Пловдив). Той ме попита дали е вярно, не искаше да повярва.
Истински си даваме сметка за даден човек едва когато го загубим. Така е открай време. Но смея да твърдя, че Павел Панов беше ценен, обичан и уважаван и приживе. Имаше защо.
Важното е какво оставяш след себе си. Казах ви, че за голове и велики мачове няма да говоря. Те са нещо, които завинаги остава в историята. Нещо като материя във времето.
Преди всичко Павел Панов остави доброта и голямо сърце. А това са може би най-големите добродетели, които можеш да завещаеш, когато Бог реши да те прибере.
Благодаря ти, г-н Панов. Дано съумеем да запазим поне малко от добротата и оптимизма ти. Няма да те забравя. И прощавай…
Валентин Маринов, Viasport.bg
