Отиде си Дядо Добри. Така го знаеха всички. Наричаха го Живия светец. Той е е издъхнал по обед в Кремиковския манастир, където беше отседнал през последните години.
Утре тялото на дядо Добри ще бъде изложено за поклонение в църквата на родното му село Байлово. Погребението е в четвъртък.
Дядо Добри навърши 103 г. през миналата 2017-а. Роден е на 20 юли 1914 г. в село Байлово. Баща му загива в Първата световна война и майка му отглежда сама децата си. Детството и ученическите си години дядо Добри не помни. Решава да се ожени през 1940 г. – време, в което България участва във Втората световна война.
При една от бомбардировките над София снаряд пада в близост до него и почти го лишава от слух. Добри се отделя от материалните аспекти на живота и се посвещава изцяло на духовното. Именно тази нова посока в живота и примерът, който дава впоследствие с щедростта и аскетизма си, карат мнозина да го наричат „Светецът от Байлово“.
Добротата, скромността му, аскетският начин на живот и дълбоката щедрост се възприемат от мнозина като изключителен нравствен модел в съвременното ни общество. Заради лишенията, на които се подлагаше, силната вяра в доброто, чистите си и искрени действия, и надеждата, която даваше на отчаяните, възрастният старец бе изключително уважаван и почитан от хората.
Дядо Добри е един от най-големите частни дарители на български православни храмове. Макар че живее изключително бедно, през живота си е дарил над 80 000 лева, събрани от лични средства и от средства, предоставени му от щедри хора, показва справка в Уикипедия.
През 2009 г. например дарява 35 700 лв на патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“ – най-голямото дарение от частно лице в над 100-годишната история на храма.
Поклон пред светлата му памет…
