Накъде отиват спортните вестници в България?
На 9 октомври 2017 г. двата спортни всекидневника в България – „Меридиан Мач“ и „Тема Спорт“ осъмнаха с нова цена – 90 стотинки. Досега те струваха 80 стотинки.
Оправдание за този ход на ръководствата, поне пред читателите, не прочетохме. Ще кажете „Какво толкова е станало? Нали всичко в ежедневието ни вече поскъпна?“
Така е, но и не е така. Това (солидно като процент в съотношение с досегашната цена) увеличение има опасност да отблъсне и без това все повече оредяващата четяща точно такъв тип издания аудитория. 10 стотинки за техния окъсан джоб не са малко. Сигурно ги има и дежурните обяснения – поскъпване на хартията, разходите в печатницата, малки тиражи…Тази тема премина напълно незабелязано, дори уж мастити медийни анализатори си затраяха, или се направиха, че не я виждат.
Това увеличение обаче не е като другите. То е знаменателно и показателно за това накъде отиват процесите в родната спортна журналистика. Това, което се случи в понеделник, а и събитията от последните 2 години, са тревожни симптоми. Забелязва се и намаляване обема на страниците – “Тема Спорт” в два дни от седмицата (сряда и неделя) вече излиза на 16 страници.
“Меридиан Мач” пък, който през пролетта на 2017-а беше със значително увеличен брой страници (имаше дни, в които беше с 56 стр.), вече разпрострян на 24, от които последната е отделена на реклама. Само в събота страниците са повече.
От години е в ход трайна тенденция: свиване на тиражите, поскъпване на цената, а скоро след това идва и изчезването на спортните вестници. Та малко ли вече бяха изпратени на „бунището на историята“?
Далеч назад останаха романтичните времена от времето на социализма, когато целокупното мъжко население се редеше още от ранни зори на будките на РЕП, за да си купи вестник.
Ние си знаехме:
Понеделник – „Народен спорт“ (червен), „Футбол“ и за любителите на английския футбол и тотоманиаците „Спорт тото“
Вторник – „Старт“ (с култовите снимки на отбори на последната страница)
Четвъртък – „Народен спорт“ (син)
Събота – „Народен спорт“ (зелен).
Златното време на българската спортна преса беше в средата на 90-те години на миналия век. Това беше епоха на огромни тиражи, много и запалени читатели, бум на кредитни милионери, раздаващи чували с пари…Появи се и първит футболен всекидневник – “Меридиан Мач”, който беше рожба на екипа, създал седмичника “Меридиан Спринт”.
Разбира се, целият този бум беше инспириран от великите победи на българския спорт – най-вече с подвизите на т.нар. „Четвъртите в света“, с „Пеневата чета“. Пикът безспорно беше достигнат по време на Вълшебното американско лято на 1994 г., всички си спомняте защо. По време на Мондиала в САЩ дори се правеха и вечерни издания на повечето всекидневници. Инерцията да излизат и да се купуват спортни вестници продължи, с малки изключения, до 1998 г., когато всъщност беше и последното участие на нашия национален отбор на Мондиал. През оново десетилетие тиражите на спортните вестници гонеха по продажби големите всекидневници.
Забеляза се леко повишение на тиражите и в началото на новия век. Появиха се и клубните издания – ЦСКА и „Левски“, списвани от фенове на двата клуба сред колегията. Все още излиза в. “Славия”. Ентусиастът и ексцентрик Стефан Николаев от Попово пък издаваше „Стоичков“.
Тогава люта конкуренция за интереса (и парите на читателите“) водеха всекидневниците „7 дни спорт“, „Меридиан мач“, „Гол“ и „Планета Спорт“. По-късно, с екстрадирането на руския бизнесмен Майкъл Чорни, който даваше парите за последния вестник, изданието изчезна от пазара. По-късно се появи и „Тема Спорт“. Екипът на БТА пък правеше списание „Шампиони“.
Около участието на „лъвовете“ на Евро 2004 г. в Португалия нашият спортен печат се обогати с още две издания – всекидневникът „Дерби“ и седмичникът „Стадион“. В следващите години се появиха и други стойностни продукти – списанията „Дон Балон“ и „Мач Магазин“, „Слави Магазин“. Имаше и специализирани издания като „Спорт Тото“, „Албион“, „Еврофутбол“, по-късно се радвахме и на седмичника „Печели“.
Това изобилие на спортни печатни медии обаче вече е далеч-далеч в историята. Сега е суша. От сравнението на човек може да му стане тъжно.
Останаха само два всекидневника, един седмичник – в. „Еврофутбол“, и едно списание (не слагаме тук специализираните, издавани от различни федерации) – „Спринт“, което излиза веднъж на два месеца. И – това е всичко.
Последните престъпления, извършени срещу родната спортна преса, бяха закриванията на две от емблемите й – „Футбол“ и „7 дни спорт“.
Първото спря официално през януари 2013 г. Иначе полека-лека приключи със съществуването си още в края на октомври, началото на ноември 2012-а. От тогава го няма по вестникарските будки.
Вестник “Футбол” се появява през 60-те години с основател Александър Ясников. Първите автори във вестника са журналистите от отдел “Футбол” на вестник “Народен спорт”. През 1974 година изданието временно спира поради…липса на хартия. След 1988 година е подновено издаването му, когато главен редактор е Стойчо Банчев. В екипа блестят имената на бившия дългогодишен треньор в ДЮШ на Левски бате Михаил Георгиев, Камен Тотев, Румен Пайташев, пристигнал от “Народен спорт”, Венелин Праматаров, Божко Богданов, Юлиян Димитров, Атанас Пържелов, Михаил Савов, Краси Минев.
По страниците на изданието се изявява и легендарният Николай Колев-Мичмана. От Пловдив помага Петър Бандилов, а от Габрово – Иво Димитров.
„7 дни спорт“ започва да излиза в началото на 1994-а – покрай еуфорията преди вълшебното американско лято. Няма го на сергиите от 9 декември 2016 г.
През годините в двата вестника работиха част от най-добрите спортни журналисти в България. Някои от тях и досега са в телевизии или в други издания.
Причините за спада на тиражите са много, повечето от тях са икономически. Няма какво да се лъжем – вестниците не успяха да преборят конкуренцията на сайтовете. Те вече са десетки само на спортна тематика.
За да отговорят на въпроса ни „Накъде отива спортният печат в България?“ се обърнахме към някои от най-добрите спортни журналисти и един обикновен фен от трибуните, който обаче е и читател.
Ето и техните отговори:
Христо Йорданов, собственик и издател на в. “Софийски вестник”
“Кажете ми след мача с Люксембург (1:1) защо на другия ден да си купя спортен вестник? Посочете ми една причина… Еуфорията към спорта и неговия Цар Футбол е мъртва в България. И то в бъдеще време. Вие следите всички нива на българския футбол. Отнякъде виждате ли светлинка, която да го събуди от среднячеството? Съответно тя да събуди и читателите? На всичкото отгоре спортните вестници далеч не са собственост на вестникари. Вестникарите там са само наемници, които си получават заплатите, те не живеят с вестника. Той не е част от организма им. Преплетено с конюнктурата, разпространението, посредствеността на новото поколение спортни журналисти и динамично развиващите се спортни портали, настава взривоопасен момент за живота на спортната преса в България. Един голям вестник вече загина, друг остана само като портал. Т.е. всеки спортен вестник е функция на … спортното ни ниво.”
“Не само спортните вестници, а вестниците изобщо са със затихващи функции. Ако говорим за спортните причините от четири да останат два са няколко. Първо, за какво ѝ бяха на България четири спортни вестника? Всеки нов “късаше” от аудиторията на вече съществуващите. Второ, реклама практически няма в спортните всекидневници. Това води до намаляване на личния съста и ниски заплати. Отделно в спортните вестници отдавна няма новини. Колко от тях излизат в сряда и четвъртък с резултатите от Шампионската лига от предната вечер? Това го правехме не само в “Меридиан Мач”, но и в “Стандарт”. Повечето новини по страниците вече са били прочетени от спортния фен в онлайн пространството (и преписани от вестникарите дословно). Има смисъл да се купува такъв вестник само заради разследване или силен анализ. Които обаче вече са рядкост.”
Драго Панков, журналист и блогър:
“Вестниците ще оцелеят, докато има аудитория. Разбира се, от издателите и редакторите зависи какво ще е нивото тиражите и авторитета им. За съжаление, вестниците са скачени съдове с обществената среда, за която пишат. В този смисъл затъването на българския спорт в последните две десетилетия даде отпечатък и върху медиите. Слаб спорт – слаби медии, но и посредствени медии – слаб спорт. Медиите носят част от вината за печално ниското ниво на спорта ни, който се крепи на популярността на Григор Димитров (испански възпитъник), Александър Везенков (гръцки възпитаник) и Лудогорец (бразилски играчи). Останалите ни спортни звезди са периферни и няма как да предизвикат интерес, който редовно да пълни зали и стадиони и да кара хората да си купуват вестници или да отделят време за да следят мачове (и реклами) в интернет или по телевизията.
В този смисъл испанските, италианските или германските спортни вестници ще имат по-добро бъдеще от нашите. Това важи и за по-малки или равностойни пазари като хърватския или сръбския, които имат много по-силен и разнообразен спорт, а с това и по едн много по-солиден спортен вестник, както и по 1-2 по периферни във всяка страна.
Венелин Йорданов, запалянко на Локо (Сф) и автор на книги на футболна тематика:
“Спортните вестници полека-лека стават със затихващи функции и причината е ясна – интернет. От 5-6 спортни встника сега останаха само два. Но такава е тенденцията и в други области с физическите носители – копактдискове, ДВД-та и т.н. Не смятам, че спотните вестници ще изчезнат напълно в книжен вариант. Компютърът и телефона са много по-функционални, но те няма как да заменят удоволствието от разгръщането на страници и мириса на мастило. Според мен друга и много основна причина за намаляването на тиражите е липсата на нещо ново в съдържанието на вестниците. Напоследък аз там не намирам нищо по-различно, по-индивидуално, някакъв собствен стил в тези вестници. Все по-често там се забелелязват материали на принципа “копи-пейст”.”
Ясна тенденция на спад на вестникарските тиражи у нас и намаляване на броя на периодичните издания показва изследване на НСИ.
През 2016 година сумарните годишни тиражи на излизащите общо 262 вестника са намалели в сравнение с 2015 г. – тенденция, която започва още през 2013-а (виж графиката). Общият им годишен тираж е 229 млн. броя, като спрямо предходната година заглавията намаляват с 21 (7,4%), а тиражите – с 38 млн. (14,3%).
Общият годишен тираж на ежедневниците, които през 2016 г. са били 44, е 135,5 млн. броя. Средният им общ еднократен тираж е 377 хил. броя, докато година по-рано е бил 444 хил.:
Общ еднократен (дневен) тираж на ежедневниците по години:
2008 – 862 000
2009 – 728 000
2010 – 640 000
2011 – 827 000
2012 – 639 000
2013 – 547 000
2014 – 481 000
2015 – 444 000
2016 – 377 000
Вестниците, излизащи 2-3 пъти седмично, са 15 с общ годишен тираж 4,8 млн. Седмичниците са 111 и са издадени в общо 85,8 млн. копия. Близо 50% от вестниците (126) се издават в София. Почти всички вестникарски издания са на български език, 4 се издават на турски, два на руски и по един на английски и немски.
През 2016 г. са издадени 533 списания и 101 бюлетина, като в сравнение с 2015 г. списанията намаляват с 1.5%, а бюлетините се увеличават със 7.4%, сочи още статистиката.
Националният статистически институт публикува ежегодно данни за издадените книги и брошури и продължаващите издания (вестници, списания, бюлетини и периодични сборници). Източник е информацията, подадена от Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий”, а основните показатели са в съответствие с методологическите изисквания на ЮНЕСКО.
По темата работи ЕКИП на Витоша Нюз
