Да преследваш мечтата си*

Искам да разкажа една история за няколко мъже, които не се спират пред проблемите, за да сбъднат мечтата си. Мъже, с главно М! Мъже с една обща мечта! Мечта, с която да прославят името на селото ни! Нашето село! Село Житен! Точно преди една година те решиха да създадат футболен отбор , с който не само да прославят името на селото ни, но и да създадат атмосфера за жителите, с която всички ЗАЕДНО да се радват за победата или да тъжат за загубата.

Целта им не бе победа на всяка цена, целта им бе да възобновят традицията, която бе спряла преди около 30 години. Да! Почти 30 години селото ни нямаше футболен отбор! Тук е мястото да се кажат имената им: Иван Иванов, Ивайло Иванов, Теодор Миланов, Мирослав Лозев и Asen Galov!

На всеки един от тях му бе ясно, че за да се постигне мечтата им трябват много усилия, но само те не бяха достатъчни, бе им нужна голяма финансова подкрепа. Непосилната сума не ги спря! Отново всички заедно, с високо вдигнати глави и с подкрепата на Кмета на село Житен – Евгени Игнатов, се обърнаха с молба за помощ към много хора с финансови възможности. Благодарение на тези хора отборът играе вече една година. Но не мислете, че всичко е постигнато така лесно, както звучи. Напротив!

Упоритостта им, безотказността им и силният им дух ги ръководят и до днес! В моментите на слабост, приятелската ръка, с която посягат един към друг ги доведе до тук!

Пиша всичко това, защото сега е един такъв момент! Момент на безсилие! Един от многото! Момент, в който отново стоят пред дилемата ще успеят ли да направят това, от което зависи дали ще продължи отборът или мечтите им ще отидат в историята. Там, където е и предишният футболен отбор.
И така …. става въпрос за съблекалните на отбора. Футболният съюз задължава отбора ни да има съблекални, които да са близо до терена. Съблекални за гостите на отбора, за съдиите и за нашия отбор. В противен случай, нашият отбор ще трябва да си намери друг стадион, в друго населено място, който да отговаря на нужните изисквания. 

За съжаление те разполагат само с един стар фургон, който сами ще опитат да отремонтират със собствени средства и материали, дадени от приятели. Е.. това е в нашата държава! Всичко, от всякъде гледа да те смачка! Непосилна е сумата за закупуването на нови фургони 🙁 НО…..

Тук е мястото, където да се помоли за помощ! Тук е и мястото, където да се каже: Момчета, вие сте по- силни от всичко! Момчета, ще се справите и с този проблем!

А какво ще направим ние?! Ние, които гледаме отстрани, ние, заради които те го създадоха! Ще позволим ли отново големите изисквания на държавата да унищожат сбъднатата мечта на тези мъже, сбъдната мечта на едно цяло село? Нашето село!

Моля се тази история да достигне до повече хора. И дано поне някои от тях да се трогнат и да се опитат да помогнат.
Благодаря Ви!