С разградчани той спечели шест шампионски титли, два пъти Купата на страната и два пъти Суперкупата. Изигра 125 мача в „А“ група. Оставяше винаги сърцето и душата си на терена.
Ало, грандовете, така не се прави!
Безпардонното и грубо освобождаване на Йордан Минев от Лудогорец и на Веселин Минев от Левски е една от случките, които ме потресоха през изминалата седмица наред със срамната загуба на футболните ни национали в Беларус.
Двамата близнаци може да не са велики защитници, може да не са бляскави виртуози на терена, но не заслужаваха такова гадно отношение от бившите си клубове.
Левскарят игра цели осем сезона със синята фланелка. Кога по-слабо, кога по-силно, но я носи достойно, играеше винаги мъжки, раздаваше се до последно. Записа 216 мача и вкара 1 гол. И как го изпратиха? Връчиха му на изпроводяк едно плакетче.
„Клубът изказа своята благодарност на бранителя за дългите години всеотдайна работа и множеството щастливи мигове, които е донесъл със „синята“ фланелка. Ръководството изрази своята признателност към играча със специален плакет, като двете страни си пожелаха успехи с надеждата за бъдеща съвместна работа„, написаха в официалният си сайт хората от „Герена“.
Дано не са верни информациите, че човек от клуба е съобщил по телефона на Веско, че вече е ненужен. Появиха се и писания, че му е било забрането да се явява на първата тренировка за новия сезон и да се сбогува подобаващо с доскорошните си съотборници. Обидно! Жалко!
Не по-малко жалка беше и раздялата на Данчо с Лудогорец. Той се превърна в истинска легенда за доминатора от Делиормана. Отиде там, когато Кирил Домусчиев тепърва изграждаше основите на бъдещата си футболна империя.
Защитникът реализира в 92-ата минута за радост на повече от 30 хиляди зрители по трибуните на „Васил Левски“. Освен трите точки, изстреляли разградчани на второто място в групата, към касата на клуба потекоха още 1 милион евро от УЕФА, освен гарантираните над 8 милиона за класирането сред най-добрите на Стария континент.
„Голът на Данчо Минев е уникален. Той е на 35 години, заслужи си договор и занапред, стига да се чувства добре“, отсече доволният Кирил Домусчиев.
„Нямаше какво да правя топката, бих и тя влезе“, чистосърдечно си призна героят.
И сега беше освободен по позорен начин. Защо? Така ли трябваше да си тръгне този лудогорски герой?