Легендата на Левски Цветан Веселинов представи своята автобиографична книга. Направи го там, където са изминали най-хубавите години от живота му. Направи го в своя личен Храм – стадион „Георги Аспарухов“.
Презентацията на „Синът на вятъра” се състоя в ресторанта на сектор „А” на стадион „Георги Аспарухов”.
Меци, както го наричат, имаше 70-годишен юбилей вчера. В 120 страници (плюс много интересни снимки и пребогата статистика) може да прочетете изключително любопитни неща за бляскавата му кариера, в която в продължение на 10 години носи синия екип на любимия си отбор.
Книгата е издадена от „Тип-топ прес”, а неин автор е популярният журналист Румен Пайташев.
„На мен ми е по-лесно да вкарам два гола на ЦСКА, отколкото да говоря тук, пред вас. За всичките тези години се гордея с едно нещо – никога не изневерих на Левски. „Герена“ – това е моят дом, и съм много щастлив, че именно тук се състоя представянето на книгата, започна Веселинов.
-Радвам се, че виждам тук мои колеги от футболните терени, приятели и близки. Благодаря на всички мои батковци от онзи велик отбор на Левски, които ме посрещнаха с отворени обятия през 1965 г. Мен, едно никому неизвестно хлапе. Имах щастието да играя редом до феноменални футболисти, за мен №1 за всички времена е един човек – Гунди.“
Веселинов не пропусна да благодари и на всички свои бивши съотборници от Левски, от олимпийския отбор, който през 1968 г. се класира на второ място в Мексико…
Меци сподели и голямата си болка. „Не се разделих по най-добрият начин с Левски. Боли ме до ден-днешен, че така и не ме оставиха, не ми дадоха възможност да предам своя опит на младите таланти, не можах да ги науча как се пробива, как се дриблира и как се защитава свещената синя фланелка. Обидата остана…Но аз си останах завинаги левскар, един от вас“, емоционално завърши словото си Синът на вятъра.
После той подари дубликат от знамето на Левски, на което е извезана годината 1911, на сдружение „Сини сърца“, а те от своя страна ще го оставят на съхранение в бъдещия музей на „Синята слава“.
Десетки бивши съотборници, колеги и приятели уважиха рожденника.
Преди официалната част деца от „синята“ ДЮШ докараха до сълзи легендарното крило. Те му поднесоха символичен подарък, а той не можа да прикрие силното си вълнение от срещата с хлапетата.
Изпълнителният директор на Левски Диана Иванова поздрави рожденика и му поднесе почетен плакет от името на клуба. В своя стил една друга легенда – Сашо Костов, разсмя присъстващите. Когато беше помолен от Меци Веселинов да каже „две думи“ за него, прочутият майтапчия отвърна: „За тебе ли? А, просто нямам думи.“
„Книгата е посветена на Веселинов, във връзка с неговия 70-годишен юбилей. Отдавна я планирахме. Радвам се, че това се осъществи. Искахме да покажем житейският и спортен път на един от големите футболисти на Левски. Проследявам изцяло кариерата му. Той се връща доста назад в миналото. Има хубави, но има и лоши моменти. За съжаление не се разделя по най-добрия начин с клуба. Контузиите също повлияват, но го пенсионират още ненавършил 29 години, обясни авторът на книгата Румен Пайташев. – След това се сблъсква с доста суровото лице на живота. Въпреки превратностите на съдбата и всички житейски несгоди, той е позитивно настроен човек и успява да стъпи на краката си. Той е „една вечна усмивка“, както казват неговите приятели. Винаги е бил точен и коректен по отношение на приятелите. Те го обичат. Всеобщ любимец. Колко технологично време ми отне книгата ли? Писането е на базата на натрупвания, на опит…Имали сме дълги разговори с бате Меци. Така че не може да се определи колко време точно ми е отнело написването на този труд. Това не е и най-важното в крайна сметка. Мои открития ли? О, да разбира се, че имаше такива. Най-вече относно животът след футбола, там имах „бели петна“, но той ги попълни. В книгата има две характерни снимки. Доста са публикувани там, но две ме впечатлеха най-много. На едната Меци е в битка с Бобата Жечев, който тогава играеше в Спартак (Сф). После двамата станаха съотборници. Също има един фотос, на който Веселинов прави двойно подаване с Гунди, а техен опонент е Кирил Ивков от Миньор (Пк). Това са интересни снимки, интересни кадри.“
МИЛЕН ДИМИТРОВ
