Не пипайте площад „Славейков“! Оставете го на хората
Много силен ,,реформаторски“ устрем разтриса напоследък обичания стар столичен площад „Славейков“. Притихнали, двамата баща и син Славейкови (или ,,братя“, както ги нарече един наш мъдър премиер) сигурно се дивят на неизтощимата енергия на т.н. главен архитект. Неуморим в опитите си да модернизира ,,пространствата“ в ,,градската среда“ (въобще други думи знае ли този човек, веднъж в едно негово интервю бях прочел думата ,,пространство“ три пъти за шест реда?), а всъщност разрушава едно от ама съвсем малкото останали места, където човек може непосредствено да почувства как книгите облагородяват града.
Самата идея да се премахне книжният пазар на площад „Славейков“ означава от това култово за много столичани (а и за хора извън София) място да изчезнат хора, които можем да срещнем само там. Не е въпросът само да отидеш и да си купиш книга. Можеш просто да поговориш на културни теми със свой приятел, разхождайки се до щандовете с кашончета. (да, ,,щандове“ се казват, г-н главен архитект, това Вашето ,,сергия“ го запазете за битака или за Женския пазар, отделно, че е турска дума!)
Всеки град си има „Рамбла“ или „Арбат“… нека и София си има такова място!
Книжният пазар на площада е особена форма на градски живот, смисълът на която не може да бъде разбран от кого да е. Това място, образувано спонтанно в самото начало на 90-те години, е най-неповторимото място за култура в града. Премахването му е само част от стара и последователна политика на обезличаване на града от чиновници, които просто не са от София. Само несофиянец може да се разпореди да се премахне пазарът, защото, видите ли, бил грозен! А сергиите за чорапи, гащи и турски анцузи по ,,Графа“ са много приятни, така ли?
Но какво става? Помислете: първо паднаха художниците в градинката пред бившия „Кристал“, после си отидоха селските производители от Женския пазар, вече няма и мекици в Центъра на София, може би защото не отговарят на европейските стандарти?! Усещате ли накъде духа ,,вътърът на промяната“? На мястото на живите хора и техните маси със стока се появяват еднотипни, безсмислено лъскави, а понякога и тъжно празнеещи магазини. Въобще не е работата в това, което много хора казват – ,,ми то вече има толкова книгарници, за какво ми е да ходя на Славейков“? Първо, далеч не всичко от предлаганото по щандовете го има в книжарниците. Второ – за посетителите на този площад самият акт да откриеш това, което търсиш, в кашон между други неща, е преживяване и затова познавам хора и от други градове, които идват в София и специално питат за ,,Славейков“.
Българският патриот и журналист в Македония Младен Сърбиновски имаше прекрасно есе за площад „Славейков“ и книгите, продавани тук. Споменатите от мен гости на София наистина могат да намерят тук заглавия, които нямат време да потърсят в книжарница или пък за които не им е хрумвало да погледнат в Интернет. Затова в решението за редуцирането на площада съзирам и подмолни връзки на нахъсаните проектаджии с големи вериги книжарници. Интересни и редки издания от наши дни до началото на ХІХ в. могат да бъдат открити чрез площада.
Ясно е, че понякога цените на редова литература от площада са по-високи от промоция в книжарницата… но на ,,Славейков“ далеч няма само редова литература. Повечето от редовните посетители на ,,Славейков“ и въобще ,,вехтошарските“ щандове отиват там заради неща, които могат да открият само там или поне е по-голяма вероятността да ги открият.
Чета различни предложения за пазара – да работел само събота и неделя, щандовете да бъдели по-малко, да се ръзхвърлели из други места в града… Това всичкото „дъра-бъра“ означава, че този пазар пречи! Чета интервюто на г-н главния архитект – видяхте ли, като направихме бул. „Витоша“ пешеходна зона, колко много нови заведения възникнаха там! Е, та що? Кое е главната културна забележителност в София – броят на заведенията? Те пък и едни заведения – седнете да хапнете и всеки втори минаващ ви гледа в чинията или в устата! Или пък може би вчера огражданените чуждоземци от ,,Московска“ това искат, това желаят – просто да ги видят, че брънчват там? Аз тълкувам направените вече в няколко интервюта акценти върху заведенията в една единствена посока – тук на ,,Славейков“ едни наши хора трябва да отворят едни кръчми, защото са им малко досегашните, а книжките пречат за което – дайте да ги разкараме!
На столова ли искате да превърнете нашия стар площад „Славейков“? Не, благодарим!
Друг акцент в казаното от г-н Здравков е как, видите ли, ,,подобряването на качеството на градската среда автоматично подобрява качеството на магазиние наоколо“. Оох, това качество, пък качество… На мене лично това ми звучи по следния начин – има там едни книжки оттатък платното, които подбиват оборота на парцалаците (които и бездруго са къде ли не в града), затова давайте да им подрежем крилцата на тия книжки, че никому не са нужни, та да може Сарата или каквото е там да си продава спокойно! (Да, Zara всъщност се чете ,,Сара“ – това дали го знаете проектаджиите?)
Толкова ли е малък Центърът на София, та да не може да побере и двете?
(Или може би и трите – на показания в медиите триизмерен проек на бъдещия реконструиран площад я няма скулптурната група с баща и син Славейкови – защо ли?)
На площада се разхожда една малка част от столицата... един духовен елит, който е столичански не защото в личната му карта пише столичен адрес, а просто защото е такъв. Тези хора ходят на театър или концерт. Хората, решили да гушнат някоя и друга пара от ,,реализирането на проекта“, гледат посредствени 3Д филмчета, защото ги дават по кината (зер би трябвало да са хубави), уикенда си ходят ,,на къщата“ (не им се стои в града, не го обичат), а по ,,Славейков“ и жълтите павета са тръгнали да се разхождат, когато са станали общински съветници. И сигурно са второ поколение софиянци… издънки на ония, дето прескачаха трамвайните линии, за да не ги удари ток. Няма как такъв човек да оценява нуждата от място като площад ,,Славейков“ в град, който претендира да е културен. Това е все едно да питаме човек от банлиотата в Париж дали е нужно да има книжен пазар на Сена… ама там никой не е толкоз луд да предизвика такъв ,,обществен дебат“. Нали ще го питат откъде се е домъкнал?
Много хора ще ми възразят, че София няма своите истински букинисти, подобно на други големи европейски градове. Но у хората има създадени навици да посетят площад „Славейков“, когато искат да се почувстват различно от деловия ден. Освен това няма как да трябва да унищожим нещо толкова истинско и непосредствено като книжния пазар, само защото не бил толкова стар като други другаде. Той е ценен именно защото е спонтанен. Не е нужен специален транспорт дотам, не е нужно да си купиш билет. Хората точно това и ценят. Щандовете с книжки са естествено допълнение към театрите по Раковска (както я наричаме кореняците софиянци), към Столична библиотека, към Дома на киното…
Да не говорим, че самото предложение за т.н. споделено пространство е дълбоко неподходящо. Такава организация на движението, при която улицата не е ясно отделена от пешеходната тротоарна зона, е напълно чужда на неособено опрятния български шофьор и съм сигурен, че ще бъде предпоставка за инциденти или най-малкото неудобства. Общината, особено напоследък, не показва особена умеятност в това да ремонтира централни градски места – справка например ежедневно ругания обновен, реновиран и каквото още се сетите Руски паметник!
Когато нещо работи добре, то не се пипа. Това е принципът!
Може да се кажат доста думи и за друга гениална част от плана – да се премести зеленчук-пазарът от „Графа“ на отсрещната страна на улицата, току под прозорците на кооперацииите… Култова идея, особено когато дойде лято и лекокрилите насекоми зажужат по стоката, а всъщност пред стъклата на хората… Но по тази тема ще оставя на други да се изявят, защото според мен на този пазар въобще не му е мястото там.
Антон ОРУШ, колекционер и букинист
Warning: count(): Parameter must be an array or an object that implements Countable in /home/vitoojld/public_html/wp-content/themes/novomag-theme/includes/single/post-tags.php on line 4