Летописецът. Една любов в червено и черно

книги-локо
Венелин Йорданов Йорданов е необикновенна и неординерна личност. Познавам го от близо 24 години. Запознахме се покрай футбола и любовта си към литературата, или по-скоро към Краля на ужасите, както беше известен амариканският писател Стивън Кинг. Доскоро изобщо не подозирах за другото амплоа на Венелин, не знаех, че той, както и някои от героите на Кинг, си има и „друга“, „тъмна“ (в рамките на шегата, разбира се) страна. Знаех, че Йорданов е човек с изключително богата обща култура, отзивчив, честен и почтен. Знаех, че не пропуска мач на любимото Локо, но не можех и нямаше откъде да зная, че освен всичко това той е и писател, летописец, дори и журналист (една доскоро достойна и уважавана, но вече компрометирана професия). А и футболен Апостол.

Именно Йорданов наследи доайена, патриарха на локомотивската историография Силвестър Милчев. Само те двамата си знаят какво им е струвало това, колко безсънни нощи, колко ядове, колко похабени нерви и години на търсене и ровене из архивите… Още повече, че Венелин създава и издава своите книги абсолютно БЕЗВЪЗМЕЗДНО и със СОБСТВЕНИ СРЕДСТВА. Не търси печалба и признание. Стига му признанието на хората. Стига му уважението от изстрадалите другари от агитката, които и в струд, и в мраз, и в най-жаркия пек са там – на трибуните.

Това благородно поприще е достойно за уважение. Дали е оценено по достойнство обаче? Колко струва любовта към клуба и може ли изобщо тя да се купи с пари? Кои са най-големите легенди в „червено-черната“ история, коя е идеалната единадесеторка? Кои са гробокопачите на клуба? Как се става локомотивец и как се остава верен такъв? Кои са върховете и кои са паденията на славното дружество? На тези и много други въпроси търсим отговорите от най-младия летописец на Локомотив (Сф). И така – давам думата на Венелин – летописецът на Локомотив…Четете в следващите редове…

Венелин Йорданов е роден на 01.07.1974 г. в София. Завършил е Техникум по електротехника. Женен е, има една дъщеря. Написал е общо шест книги за историята на любимия си Локомотив (София). Първата, втората и третата част излизат на пазара през 2014 г, следват четвърта част (2015), петата (2016 г.) шестата предстои….Освен това е автор и на алманасите „Български футболни класирания“  (2012) и  „Шампиони“ (2012).

Потомствен локомотивец съм. Баща ми ме водеше по мачове като дете. Спомням си една среща с Беласица (Пч) на „Васил Левски“ през сезона 1983/1984. Завърши 1:1 с късен изравнителен гол на нашите. Имаше страшно много хора от Петрич по трибуните, които скандираха „Бела, Бела!“
А хората около мен ги репликираха: „Айде, Бела, в „Б“ група.“

В Драгалевци има доста локомотивци. Не сме пропускали домакински мач на Локото, а често ходехме с коли или влак по провинцията за гостуванията. Може би тази любов към червено-черния клуб се заражда още през 40-те години на миналия век. Игуменът на Драгалевския манастир е бил локомотивец, запалянко. Там са идвали на подготовка и лагери по времето на Стою Недялков и Крум Милев. Отделно от това много мои съкварталци са завършили ВВТУ “Тодор Каблешков”, който “ковеше” наши кадри.

Автомобилните номера и детският навик
Имахме любопитен навик. Търсехме еднакви номера на колите до стадиона. Примерно ако номерът е „9595“ значи, че ще бием с 2:0. Ако видим два такива автомобила с повтарящи се номера – печелим с 4:0.

Най-нещастен съм се чувствал след една загуба през 2007 г. от Левски с 3:5 в „Надежда“, която ни струваше титлата.  Това е единственият мач, на който съм си тръгвал още на почивката. Нещо вътрешно ми подсказваше, че нещата не са наред. Не мога да твърдя, че дербито е уредено, нямам доказателства, но съмненията остават.

На обратния полюс на емоциите съм бил доста пъти. Имаме доста славни победи. Най-щастлив съм се чувствал след големите ни евромачове. Например при победата над Динамо (Тбилиси) с 3:1 за Купата на УЕФА през 1987 г. Радвал съм се като дете и при боя над Славия с 5:1 през 1989 г. След триумфа отидохме с едно приятелче на по количка в една сладкарница да се почерпим. Едни възрастни мъже се спряха до нас и ни попитаха за резултата. Оказаха се слависти.  Не зная защо, просто така – инстинктивно, им отвърнах: „5:1 за Славия“. Те се зарадваха много. Излъгах ги. Съжалявам за това. Та тази победа ми е най-сладка. Радвах се и при 5:1 над ЦСКА през 1995 г. Като доближавах стадиона ни нещо ми трепваше отвътре и тичах до там в последните 500-600 метра. Все едно исках да изпреваря останалите.

Бездомният клуб
За съжаление Локомотив никога не е имал свой дом. Чак в края на 50-те години на миналия век е построен стадионът в кв. „Захарна фабрика“. Това съоръжение предимно за база се е използвало,много малко мачове са се играели на него. На сезон да са били провеждани най-много по 5 срещи. Отборът е обикалял по „Раковски“, по-рано и на „Юнак“.

Стадиончето в „Захарната“ впоследствие, през 1969 г. след насилственото обединение със Славия, е дадено на предприятието „Инжстрой“. За една вечер го събарят. Нашите запалянковци са заставали с телата си пред багерите тогава.

След 1971-а се местим в „Надежда“. Там обаче ползваме стадиона съвместно с околните заводи, най-вече с „Ернст Телман“. Съоръжението е било само с една трибуна. За дълго време се местим на Националния стадион. Там играем повечето си официални мачове. Върнахме се в своя дом чак през 1990 г. Тогава стадионът и теренът бяха в перфектна кондиция. Локомотивци разполагаха с истинско бижу.

5000 “червено-черни” под Вола
Най-голяма наша публика при гостуване съм виждал във Враца през 80-те години. Завършихме 1:1. Бяхме поне 500 души на стадиона под връх Вола. Спомням си, че пак тръгнахме с три коли от Драгалевци. Седнахме в сектор „А“, където беше и домакинската публика.  Изведнъж се отвори допълнително врата към сектор „В“ и тълпа локомотивци със знамена изпълни трибуната. Преместихме се отсреща. Тогава Борис Илиев вкара изравнителния гол в последната минута буквално. На връщане спряхме на една чешма. Тогава беше традиция да спираш в крайпътните ханчета – хапнеш, пийнеш, повеселиш се след мач. По-късно до нас спря и рейсът на Локомотив. Образува се опашка. Играчите се наредиха до нас, за да утолят жаждата си.

Дадох на Боре Илиев да пие от една войнишка манерка, а на нея пишеше „Локо“. Тогава се почувствах като богоизбран. Това ми беше първият досег с футболист на любимия отбор.

Къде изчезна вярната ни публика ли? Лека-полека се претопи. Много голяма тяга беше ерата „Гигов“. Николай бавно, но сигурно убиваше клуба. Нищо не се направи по школата и базата за тези 20 години. Постепенно клубът деградира. Ами например, аз познавам деца, които не бяха виждали победа над Левски. Как оценявам ерата „Гигов“ ли? Това беше убиване, една сигурна смърт.

Как се роди идеята?
От дете се занимавам със статистика, изрязвам си плакати и снимки на отбори, отделни статии и т.н. Информацията съм я събирал по тетрадки, албуми, дори хвърчащи листчета. С течение на времето това нещо се поизгуби. А и нямах ясна идея какво да направя и как да го събера. Постепенно искристализира идеята да събера нещата в едно, за да мога да го споделя с други хора. Първата ми книга излезе през 2012  г. Тя ми отне най-много време. Бавно, без никакво бързане, оформих план какво да съдържат книгите. Оказа се, че обемът ще излезе доста голям и реших да периодизацията да бъде по десетилетия. Локомотив се включва от 1930-1931 г. в републиканските първенства. Следвайки тази линия реших да карам до последния сезон. За 30-те години на миналия век обаче в пресата няма никкава информация, освен чистите резултати. Съставите пък бяха главен акцент в книгата ми. Почти същото беше положението и за 40-те и 50-те години. Заради това реших да обединя първите три десетилетия в една част. Към нея прибавих и останалата статистика- таблици, баланс срещу отбори, евротурнири и т.н. Реално статистиката започва от втората ми книга – стартираща със сезон 1960-1961. Спрял съм се детайлно с графичен дизайн на историята на екипите на Локомотив. Показал съм как те са изглеждали през различните сезони.

Подготвя шеста книга по темата
Шестата част на моята книга предвиждам да излезе до края на 2017 г. Не съм търсил спонсори за моя проект. Преди това съм се занимавал с изкуство и знам, че за това не се дават пари. Тук е моментът да благодаря на момчетата от „Железни бригади“, които ми помогнаха страшно много. Политиката на нашия любим клуб по отношение на фен-артикулите не е на висота, сами разбирате. Иначе това, което излиза като продукция от самите фенове, е на отлично ниво. В България трудно някой може да ни бие по точки. Поне на две седмици излиза по нещо – дали ще е тефтерче, лепенка, дали ще е стикер или химикалка, все има по нещо. Извинявайте, но ние нямаме нормален магазин, откъдето всеки фен да си закупи фланелка. Това на какво прилича? Срамна работа е.

Силвестър Милчев е мой пример в журналистиката. Страшно голямо рамо ми удари този човек.

Кой сега е №1?
Изключително трудно е да отговоря кой е футболист №1 в историята на Локо (Сф). За мен символите са Никола Котков и Атанас Михайлов. Човекът с най-голям принос обаче е Стою Недялков – Доктор Кох. Да не забравяме и Създателите. От една гола поляна е тръгнало всичко. Това са Васил Гърличков, Атанас Танев – Тане, Александър Дръндаров – Сандо, Вучко Йорданов, Крум Милев, Георги Берков, Спиро Дебърски…Идеалната единадесеторка ли? Ето я: Симо Костов, Стоян Орманджиев,Стою Недялков,Иван Димитров, Боко Димитров, Лазар Христов, Спиро Дебърски, Никола Котков, Бойчо Величков, Атанас Михайлов, Вучко Йорданов.

Моите книги имат и свои приноси. Така например, коригирахме участия и головете на Начко Михайлов и Котков за клуба. Грешката идва от периода в ЖСК „Славия“. Тогава не броят головете на Котето, а добавят тези на бате Начко. Има и разминавания по отношение на други големи фигури. Десетки грешки има и по отношение на имена. Един играч се е водил под две имена и оттам идва страшно объркване. През 60-те години пък в Локото са играли играчи с няколко идентични фамилии: Котков, Коцев, Котев, Колев…Котков и Такев пък са си приличали чисто визуално, наричали са ги дори „футболните близнаци“. Заради тази прилика журналистите са им разменили някой и друг гол. Тогава репортерите са предавали съставите по телефона, нормално е да се допускат грешки. БФС пък не е подържал архив, незнайно защо.
Милен ДИМИТРОВ

*Очаквайте втората част от интервюто с Венелин Йорданов. Този път си говорим не за футбола, а за книги, и по-точно – за любимия ни Стивън Кинг…


Warning: count(): Parameter must be an array or an object that implements Countable in /home/vitoojld/public_html/wp-content/themes/novomag-theme/includes/single/post-tags.php on line 4