Петър Курдов: Гонзо е неблагодарник, навремето го спасих да не го изгонят от Левски

Петър Курдов е роден на 13 март 1961 година. Бил е футболист на родния „Марица“ (Пд), „Левски“, „Ботев“ (Пд), „Локомотив“ (Сф), „Академик“ (Сф), „Янтра“ (Габрово),“ Славия“, германския „Майнц 05“ и испанския „Майорка“. Бил е юношески и младежки национал. Има и мачове за представителния тим. В „А“ група има 219 мача и 72 гола. Трикратен шампион на страната и трикратен носител на националната купа. Бивш треньор на „Беласица“ (Петрич),“ Марица“, „Ботев“ (Пд), „Спартак“ (Вн) и „Левски“ (Долна Баня). Женен, с двама сина, които също са футболисти. Курдов е един от хората, които винаги казват това, което мислят за случващото се в любимия „Левски“. Бившият голям нападател не скрива нищо и сега.

–Г-н Курдов, как ще коментирате последните събития в „Левски“?
-Единственото хубаво нещо е назначаването на Елин Топузаков за старши треньор. Поздравявам го и му пожелавам най-голям успех. Топчо заслужава подобно признание. На него трябва да му се случат нещата, защото е мъжкар, защото е левскар. Прекрасно момче. Убеден съм, че той-страдаше най-много от загубата за Купата с „Черно море“ с 2:3. Когато се изказваше, буквално му капеше кръв от сърцето.
–Георги Иванов ви нападна с думи преди мача. Атаката на Гонзо беше срещу вас и Илиан Стоянов заради критиките, които отправяте.“Много легенди коментират, това пречи на отбора. Затова говорих за щуки, орли… Отборът, ако не играе добре и загуби, журналистите се обаждат на две легенди като и Петър Курдов, Илиян Стоянов и тем подобни и те да говорят. Атмосферата от две години от такива хора е отровена в „Левски“, избухна Гонзо. Как ще му отговорите?
-Гонзо си позволи да ме обиди пред цяла България. Не мога да разбера само аз рибата ли съм, или ракът. Аз мога да му отговоря по достоен начин. Това момченце трябва да разбере, че „Левски“ не му е бащиния. Този клуб е колкото негов, толкова е и мой. Аз съм си трошил краката, давал съм си здравето със синята фланелка. Колко години беше фактор на „Герена“? Нека да каже какво постигна отборът под неговото „мъдро“ ръководство, този „голям управленец“. Първо се заяде с Наско Сираков, нали така? Сега не си говорят. Само че Наско има няколко титли, едно влизане в Шампионската лига, четвъртфинал в Лига Европа и куп национални купи като спортен директор. Сираков напълно си оправда реномето. Да не припомням колко голям беше и на игрището навремето, те и малките деца го знаят. Той е истинска легенда за „Левски“. Да видим Гонзо какво свърши. Аз не свързвам, както казва главният прокурор Сотир Цацаров, нищо положително с Иванов. За 6 – 7 години във витрината на клуба не влезе нито една титла или купа. Самият премиер Бойко Борисов каза, че на „Герена“ в рамките на един сезон само са минали повече от 36 футболисти. 14 милиона лева са похарчени за около 2 години. Говорим по времето на Гонзо, Иво Тонев и на този, другия смешник, треньора, как му беше името…Стойчо Стоев. Ако някой от нас, старите левскари, беше треньор, сто пъти да бяха го уволнили. Този, малкият гьонсурат (Стойчо Стоев – б.р.) стоеше, лендзи се и имам чувството, че се подиграваше. Стига с връзкарските истории. Нямам нищо против на някой човек да му се ходатайства, да му се даде направление, обаче една година , втора – айде стига толкова! Трябва сам да осъзнаеш, че не ставаш. А не да стоиш там – пред микрофоните, и да ми лендзиш като някоя мастия. Аз съм мъжкар, аз мога да си кажа нещата и не ми дреме. Има ли някой друг ухилен като тоя? Колко време го търпяхме? Той все едно ни се присмиваше на всичките и ни казваше „Гледайте си работата“. Това, което се случва сега на „Герена“, е продукт на покупките, които това трио – Гонзо, Тонев и Стоев, извърши. На хората, които те докараха, и на „големия“ мениджър Андрей Желязков. Този, шведът, който Жужо доведе, срещу „Черно море“ тичаше с ботуши, а не с футболни обувки. Нали го видяхте? Аз, както съм сега, с моите килограми, ще го надбягам. Изсипаха се един чувал с пари за ментета от чужбина. Всеки, който идва, е с класи по-слаб от нашите собствени юноши. Защо ги водят на килограми? Замислете се…Искам да кажа още нещо на Гонзо.
–Да, слушам ви…
-Понеже често намесват и моят син – Наско. Когато разговаряхме за него на четири очи с Гонзо той в продължение на половин час плю по Стойчо, по треньора. Аз му казах, че финалът за Купата в Бургас срещу „Черно море“ го загубихме заради треньорски и негови грешки. Ти нямаш право да губиш такъв мач, пред 15 000 левскари по трибуните. Първото, което му дадох като съвет, беше, че не е трябвало да седи горе, в ложата, с бялата ризка като някакъв харманлийски циганин, а да следе долу, при хората и при треньора, защото го вижда, че е неадекватен. После да извика капитана на тима, ако трябва да се сбие в буквалния смисъл на думата, да обърка мача. Така щяхме да спечелим 5-10 важни минути. Ако трябва ще влезе и вътре на терена, ще го подгонят 5-6 полицая…Това са хитрини, футболни прийоми, които той очевидно не ги владее. И накрая аз и Коловати сме му виновни. Но нали знаеш, на кампава ракета Космосът й пречи. Ако е решил да се саморазправя с нас по толково грозен начин…Не му прави чест. Искам само да му припомня, че когато за първи път дойде на „Герена“, аз имам малка заслуга за неговото оставане.
–Какво се случи през 1997 г.?
-Спомняте ли си момента, в който щом Гонзо пипнеше топката и целият стадион го освиркваше? Тогавашният треньор искаше да го освобождава от отбора. Аз се застъпих обаче за него. Познавах баща му. Той с татко си няма как да се мери, защото Сашо едва 18-годишен вече беше избран за капитан на „Тракия“. Сашо е друга бира. Уникален футболист! Така че съветвам Георги да си мери приказките и да не ми говори с този тон. Искам да попитам и дали Гонзо не е дал 300 000 евро назаем на Тодор Батков? Така съм чул, нищо не твърдя. Дали заради този заем в продължение на толкова години Гонзо беше шеф или треньор на „Левски“?
–Защо само вие двамата се обаждате с критични изказвания по адрес на „синьото“ ръководство?
-Защо ли? Защото повечето ветерани си траят, защото се надяват да почнат работа. Обаче нека си признаят как плюваха Гонзо. Само като им обърнеше гръб и почваха да го нареждат…На мен пък не ми дреме, аз съм независим и не им мълча. Аз когато бях там си вършех задълженията по най-добрия начин. Създадох такава организация в дублиращия отбор, че всичко вървеше по ноти. Бях се обградил все от хора, които разбират, а не от такива като Гонзо – Шпайдела, Христо Денчев – Петлето, Бог да го прости, Емо Спасов, Пламен Николов и Ники Илиев. И нещата вървяха. Но знаеш ли кога тръгна нагоре всичко? След като един ден се събрахме, поставихме ребром нещата на масата, запсувахме се като мъже, избрахме си един „цар“ и всички се хванахме да работим. И слушахме „царя“ какво ще ни каже. Ако това не се случи сега в клуба, нищо добро не ни чака в близките 5-6 години. Повярвайте ми. Другият вариант е г-н Спас Русев да изкара едни сериозни пари и да се тръгне по пътя на „Лудогорец“. Всичко друго е ала-бала.
–Споменахте името на Николай Илиев. Той беше председател на УС на клуба, но напоследък го изолираха…
-Аз го предупреждавах, че така ще стане още преди няколко месеца. Сега да си бере гейлето моят добър приятел.
–На „нож“ бе приета и новата изпълнителна директорка Диана Иванова…
-Не я познавам тази госпожа. Не искам да я коментирам. Но и нейният предшественик Косьо Баждеков не беше в час с футбола. Спомням си веднъж гледахме заедно с него и Сираков мач от ложата. За мое най-голямо учудване Косьо гледа, гледа и по едно време попита Наско: „Абе, Наско, от колко души се състои един отбор?“ Двамата щяхме да паднем под седалките. Наско все пак запази хладнокръвие и му отвърна: „Нали можеш да броиш? Брой тогава!“. Едва ли и Иванова ще бъде по-различна. Едва ли мястото й е там. Нека ръководните органи не си мислят, че слънцето изгрява заради тях. Да гледат земно и реално на нещата, да приемат критиките с разбиране. Все пак това е една игра, макар и най-великата. Нека не си се обиждат така детински. Нямам нищо лично против никого в клуба.
–Не забелязвате ли някаква положителна промяна в тима от престоя на Люпко Петрович?
-Ама кажете ми по този начин ли трябва да изглежда „Левски“? Колкото до Люпко…На него трябва да му връчат един букет български рози и бутилка гроздова да си има за из път. Не му прави чест на сърбина, това което стори. Той усети, че няма пари в клуба, разбра, че няма да може да си върти далаверите, няма да му се получи играта с комисионни, с разни сръбски мениджъри и си взе шапката. Нали бил голям левскар? Защо се премълчава това? Аз ли само трябва да ги говоря тези работи? Люпко трябваше да си изкара поне сезона, но понеже интересът клати феса на такива като него, ето го резултата. Има все още достатъчно качествени родни треньори и то левскари, които да го заместят достойно. Защо трябва да чакаме един 70-годишен човек да ни управлява? Моите уважения…Не коментирам опитът му и треньорските му качества на Люпко. Те са безспорни.
–Често „захапвате“ предишния треньор Стойчо Стоев, явно обаче той се ползваше с подкрепата на шефовете си.
-Виж, той ако нямаше широк гръб за себе си, той нямаше да смее да стъпи на стадиона, бе, приятелю. Ако знаеш преди години какво беше… По времето на треньора Христо Младенов, когато ни командирова шест човека в „Спартак“ (Вн). Питай го Наско Сираков какво се случи. Малко по-рано тъкмо ми възстановиха състезателните права. Бях изтърпял жестоко наказание, наложено ми със специален член на Политбюро на БКП. В първия ми мач срещу „Спартак“ (Пл) вкарах два гола. Бихме с 5:3. След това представяне Младенов ме пращаше да ходя във Варна. И като го награбиха феновете, му обърнаха колата. И ме върнаха в отбора. Невероятна, велика публика има „Левски“, ей! Заради тези хора си заслужава да умреш. И ние сме умирали на терена, приятелю. Заради свещената синя фланелка. Виж колко истински левскари изгониха от „Герена“. На бате Киро Ивков му подхвърляха 150 лв. хонорар?! Унизително! Обидиха Тошко Барзов и Мишо Вълчев, внуците им си тръгнаха от „Левски“. Томас Лафчис не иска повече да говори за футбол, чувства се отвратен. Той е човек, който има право да говори.
–Как оценявате последните ходове на ръководството на клуба?
-Защо не попитате коя е майката на Пелето (Станислав Ангелов – б.р) и какво работи? Аман от връзкари! Ами другият – Буки (Асен Букарев – б.р.), кой е баща му? Не беше ли Иван зам.-министър и шеф на НЗОК, т.е. на Здравната каса? Само Топчо (Елин Топузаков – б.р.) си е на мястото. Елин е едно изключително свестно и кадърно момче. Спешно трябва да се назначи обаче сериозен спортно-технически директор, който да разбира от материята. Той всяка седмица трябва да дава отчет на собственика какво се случва. И да се държи задължително сметка за това, което се случва в ДЮШ. Съгласете се – не е нормално от 4-5 г. да нямаме произведен нито един сериозен футболист, който да се котира и навън. Това просто е абсурд! Трябва да се поставят конкретни цели на хората от школата. Ако те не ги постигнат да бъдат така добри доброволно да си подадат оставките. Там станаха бетер Народното събрание. Все едно са се събрали някакви с имунитет и трябва до живот да са на „Герена“.
–Изненадаха ли ви непрекъснатите коментари на Станимир Стоилов от далечен Казахстан?
-Няма да го коментирам този човек. Имам нещо предвид, но ще си замълча на този етап. Иначе знаете отношението ми към Мъри. Знаете как постъпи той със сина ми. Води се дело от наша страна срещу „Астана“. Като мине делото ще ви отговоря подробно на всички въпроси по проблема. Аз лично го призовавам Мъри да си затвори човката и да не дава акъл. Ако е толкова смел, нека дойде да го видим с тези футболисти какво ще направи.
–Защо се стигна до провала за Купата на България срещу „Черно море“?
-Първо, мачът беше проведен по изключително погрешен начин. Турнирен сблъсък се играе по коренно различна схема, така, както го правеше Люпко Петрович. Научен съм от Васко Методиев – по – добре 0:0, отколкото 2:3 за противника. На първо място винаги е сигурността. За съжаление в „Левски“ защитата ни е трагична. Асурдно е на „Герена“ да ни вкарат 3 гола.
-Добре ли се справят Франсис Нар и Бабатунде Адениджи?
-Двамата би трябвало да са с две класи над българите, но са далеч от това. На тези момчета им пожелавам само да вкарват повече голове. Обаче не на „Монтана“, „Верея“ и „Дунав“, а във важните мачове. Там можеш да докажеш колко си голям. Именно в дербитата си личат големите футболисти.
–„Левски“ ще се запази ли интригата в първенството?
-Това е една химера. Дано да се получи. Желая го искрено. Не биваше да се стига до там. С болка го казвам, но „Лудогорец“ е много по-добър отбор от нашия. Дано да е в наша полза и това, че разградчани се хвърлят на три фронта, а ние останахме само на един. Моето поколение навремето играеше по 3 мача на седмица – Купа на Съветската армия, Купа на България, първенство, евротурнири и биеше всичко наред. Там обаче иска тичане, както викаше Шпайдела. Като ни подгони сряда – събота, няма измъкване. Излизаме в сряда и бием, той обаче ни скъсваше шортите от тичане. Ама знаете ли за какво тичане ставаше въпрос? Сегашните примадони няма да могат да издържат. Имаше ред, имаше мъжки момчета и даваха сърцето си за този отбор. Сега какво е това нещо?
–Сегашното поколение не обръща ли повече внимание на геловете, прическите и татуировките?
-Аз играех без кори, със смъкнати чорапи. Ако им покажа колко дупки от бутони имам по костите, лошо ще им стане. Обаче не ме беше страх от нищо. Последният ми мач на „Герена“ беше срещу „Милан“ (0:2). Сблъсках се глава в глава с Франк Рийкард. Осем шева ми сложиха на главата. Мачът беше в сряда. В четвъртък отлетях за Франкфурт, за да подписвам с „Майнц 05“. В петък беше тренировката, в събота дебютирах. Играх срещу „Ватеншайд“ със спукана глава. Бихме 1:0 с мой гол. В 87-ата минута ми прилоша, не издържах от болки и сам поисках смяна. Не смеех да поискам смяна, защото мислех, че ще ми се смеят хората. Сега я ми кажете кой ще накараш да влезе да играе с 8 шева на главата?
–Вашият приятел и бивш съотборник Боби Михайлов се опитва да сложи ред във футболната лудница, но ще успее ли?
-Пожелавам му крепко здраве. Ако някой път се нуждае от моя приятелски съвет и рамо, насреща съм. За него винаги.
–БФС и спортното министерство решиха да увеличат с 15 процента бюджета за развитие на детско-юношеските школи. Закъсняла ли е вече тази мярка?
-Уж твърдят, че по този начин щели повече юноши да влязат в първите отбори. Как ще стане това? Аз съм възпитаник на спортната паралелка на „Ботев“ (Пд), стотици деца имаше и в тази на „Локомотив“. Интернати и полуинтернати. Само с възраждането на спортните училища ще се възроди и спортът. Да има целенасочено обучаване на деца. Да се възродят футболните центрове, те се знаят кои са. Няма да имаме успехи обаче ако държавата не се намеси. Искат се управленци. Повярвайте, има ги тези хора на много места, но никой не ги търси.

Легендата чака трето внуче
Наскоро Петър Курдов стана дядо за втори път. Малкият му син Атанас (бивш нападател на „Левски“, „Славия“, „Ботев“ Пд и казахсатнския „Астана“) го дари с внучка. Малката чаровница Емили е първа рожба за Наско. Кръстена е на баба си. „Децата ме направиха изключително щастлив. Малката носи хубавото име Емили. На пет месеца е. И в интерес на истината чакаме още едно внуче, от големия ми син Евгени, живот и здраве, да се роди. Той има и син – Пепи се казва. Тук е моментът да изкажа моето задоволство от двамата ми сина. Аз вече си чух моето име, жена ми си го чу също Дай боже всекиму. От това по-голямо щастие няма“, заяви доволният дядо. – „Поздравявам и моите приятели Наско Сираков и Илияна с първата внучка. Пожелавам им много да ги радва.“
Курдов все още не може да преживее случилото се с Атанас през последната година и най-вече странното му отсраняване от „Левски“. „Наско подържа форма през последните месеци с „Велбъжд“ (Кюстендил). Все още чакам някой от „Герена“ да ми даде логично обяснение защо изгониха сина ми. Много ми е интересно. Скоро ще дойде моментът, в който аз ще кажа истината за неговото освобождаване.“
Милен ДИМИТРОВ