Футболният агент Урош Голубович: В Локо (Сф) изкарах най-хубавите си футболни години

Урош Голубович е роден на 19 август 1976 г. Бил е вратар на сръбския „Рад“ (Белград) и босненския „Леотар“. В България е пазил на „Спартак“ (Варна), „Локомотив“ (София), „Литекс“ и „Лудогорец“. Той се нареди сред легионерите с най-много трофеи. Има две шампионски титли на България и една национална купа с „Литекс“, както и две титли и две купи с „Лудогорец“. В „А“ група Голубович има има 205 мача. 38-годишният сърбин от две години работи като футболен мениджър. Той даде интервю, в което говори за бъдещето на своя клиент Боян Йоргачевич в „Левски“, за национала Владо Стоянов. Урош се върна и към най-приятните и към най-тежките моменти от кариерата си.

–Урош, ти беше съотборник на нашия национален вратар Владо Стоянов в „Лудогорец“. Как ще коментираш изявите му в контролата срещу Португалия (1:0)?
-О, Владо беше невероятен, беше фантастичен! Изигра перфектен мач, просто отчая с изявите си португалците. Спаси куп чисти положения. Оказа влияние върху целия колектив. Върхът на всичко беше спасената дузпа на Кристиано Роналдо. Изгледах срещата и просто съм възхитен от показаното от Стоянов. Той доказа за пореден път, че е най-добрият български вратар в момента.
–Как се спасява дузпа на Роналдо?
-При всички случаи е нещо изключително трудно. Малко вратари в света са спасявали дузпа на Кристиано. Владо го е правил вече два пъти. На мен ми направи впечатление, че Роналдо вече за трети път изпълнява дузпи в десния ъгъл срещу Стоянов – два пъти на мачовете между „Реал“ (Мадрид) и „Лудогорец“ и сега в Лейрия. И сега имах предчувствие, че ще бие в същия ъгъл.
–Коя е най-голямата звезда, на която си спасявал дузпа?
-Това е испанецът Давид Вия. Когато бях в „Локомотив“ (Сф) играхме една контролна среща в Германия с „Валенсия“.
–Защо повечето експерти твърдят, че всяка спасена дузпа е повече пропуск на изпълнителя, отколкото заслуга на вратаря?
-Нали не се съмняваш, че аз не съм съгласен с това твърдение (смее се). Стражът може да тръгне в обратна посока, а дузпата изпълнена лошо и встрани от целта. Тогава да не би да кажат, че вратарят е страхотен? От друга страна, ако аз хвана шут от „бялата“ точка, ще обвинят изпълнителя, а няма да ме похвалят мен. Така че главно действащо лице е вратарят. Трябва да бъдете сигурен, че няма лесен удар. Изпълнителят има свобода и време да изпрати топката там, където иска.
–Ти сега работиш като мениджър. Твой клиент е Боян Йоргачевич, ти го доведе на „Герена“. Как се чувства той в „Левски“?
-Как се представя най-добре могат да отговорят ръководителите на клуба. Според мен Боян изигра добри мачове. Твърд титуляр е. „Левски“ по всяка вероятност отново ще играе в евротурнирите. Сигурен съм, че Йоргачевич точно в тези тежки мачове ще покаже това, на което е способен. Има богат опит от времето в „Гент“. Иначе всеки футболист има и добри, и лоши моменти. Силното при Боян е психиката. Малко вратари могат да се мерят с него в това отношение.
–Не му ли тежи огромното напрeжение от тези седем сезона без трофей за „сините“?
-Да кажем, че не му тежи дългият период без трофей, значи да излъжем. Но той не е бил част от „сините“ в по-голямата част от това време от 2009 г. (когато идва последната шампионска титла – б.р.) насам. Той дава всичко от себе си, за да излезе тимът от кризата. Чувства се перфектно на „Герена“. Договорът му с „Левски“ е до 2018 г. Продължихме го точно преди Нова година. Споделял ми е самият той, че мечтатата му е да завърши кариерата си в „Левски“. Чувства се левскар, сърцето му е синьо. Навиячите го обичат. Да приключи кариерата си в този отбор би било достоен завършек.
–Ти си мениджър и на Милан Борян от „Лудогорец“. Канадският национал обаче е твърда резерва на Владо Стоянов…
-Да, така е, но не виждам нищо страшно в това. Владо в лицето на Борян има силна конкуренция. Това допринася и за неговото израстване. Кой ще пази, това вече зависи от треньорите и от самите футболисти. Милан е в „Лудогорец“ и чака своя шанс.
–В България си играл в четири отбора. Къде си се чувствал най-добре?
-Имам във всеки от тях хубави и лоши моменти. Първият ми български тим беше „Спартак“ (Варна).
–Как дойде във Варна през 2003 г.?
-В „Спартак“ играеше моят кум Иван Кризманич. Разделих се със „соколите“ заради финансовите проблеми. Трябваше да си търся нов пристан. По покана на Стефан Грозданов преминах в „Локо“ (Сф). В „Надежда“ изградихме силен колектив, воден от супертреньор. Изкарах прекрасни 4 години. Изиграхме нелоши мачове, записахме силен рейд в евротурнирите. Направихме осем мача без загуба. В първенството станахме трети с рекорд от 13 мача без поражение. През 2007 г. се борихме до последно за шампионската титла. За съжаление я загубихме след поражение в пряк сблъсък с „Левски“ – 3:5 у дома. После в „Литекс“ работих със специлисти като Любо Пенев, Ангел Червенков и Мъри Стоилов. Играл съм с половината български национали в момента. Заради тях следя всички мачове на „лъвовете“. След Ловеч кариарата ми продължи в Разград. Почти не знаех къде отивам. Леко се притеснявах даже, когато станах част от проекта „Лудогорец“. Резултатът от престоя ми при „зелените“ е очевиден: две титли и две купи на България.
–От изявите ви в евротурнирите кой е най-силният ти мач?
-Реваншът в Лига Европа срещу френския „Рен“. В София паднахме с 1:3 след едно безобразно съдийство. На 4 октомври 2007 г. на „Рут де Лориен“ спечелихме с 2:1 и бяхме на крачка от това да елиминараме домакините. Двата гола вкара Саша Антунович, а аз спасих 4 шута в рамките само на пет секунди. Пазих страхотно. Преодоля ме само Марвьо в 25-ата минута. Има доста забавни случки около този мач в Рен. Само ще ви кажа, че героят Антунович буквално в последния момент разбра, че ще излезе титуляр. Изобщо не го очакваше. Саша дойде като на екскурзия във Франция. Доколкото си спомням, даже игра с чужди обувки, защото беше забравил своите. В деня преди срещата Саша си позволи да обърне няколко чашки уиски, Грозданов го обяви в стартовия състав. За да се възстанови Антунович изкара часовете до мача в спане.
–Поддържаш ли връзка с атрактивния Саша?
-Не, даже не зная какво става с него. Изгуби се някъде. С част от останалите си съотборници от „Локо“ се чувам от време на време.
-Най-кошмарният ти момент при „червено-черните“ май е онази загуба с 3:5 от „Левски във фактическия финал на първенството?
–Да, разбира се, че е така. Не искам да си спомням даже за този мач от 19 май.
–Имаше обвинения към теб от страна на част от съотборниците ти и от фенове, че си играл симулативно?
-Да, всички негативи тогава ги обрах аз. В живота си не съм предал нито един човек, а и нямам намерение да го направя. Приписаха ми какво ли не, но съвестта ми е чиста. Изиграх много лоши и добри мачове, правил съм грешки, но едно е да ги правиш нарочно, друго без да искаш. Истината е, че на този мач бях контузен, не играх после два месеца. Доказах, че съм чист, когато издържах теста на детектора на лъжата, на който се подложих по собствено желание. Полиграфът доказа, че всички обвинения към мен не издържат. Един от въпросите беше свързан именно с този нещастен мач. Понеже хората много обичат да правят интриги и т.н. аз показах моето достойнство. Никога не съм продавал мач в живота си! Нека всички ръководители на клуба, треньори и играчи да излязат и да видим вярно ли е това или не е вярно. Никой не последва моята постъпка, никой не застана на детектора. Аз го направим и изчистих името си.
–Съмняваш ли се обаче, че твои съотборници са били „хванати“ тогава?
-Не, не искам да коментирам това нещо. Измина много време оттогава. Не трябва да задълбочавам нещата. Не мога да обвинявам никого без доказателства. Моето мнение ще си го запазя за себе си и може би някой ден ще го кажа.
–Кога се подложи на полиграфа?
-През 2012 г. Желанието ми за този детектор се породи след мача с „Литекс“ в Ловеч миналия полусезон. Тогава се появиха слухове, че съм пуснал нарочно голове и съм играл черно тото с някакви сърби. Тогава реших да се подложа на детектора на лъжата, говорих със собственика Кирил Домусчиев и той ми каза, че до него също са достигнали такива информации. Питах го от кои хора идват тези слухове, но той не ми каза, само ми предложи да оставим детектора за след края на сезона. Част от въпросите бяха: „Някой от Литекс казал ли ти е да играеш симулативно?“, „Имало ли е натиск върху теб от страна Литекс?“ и „Нарочно ли пусна два гола срещу Литекс?“. Отговорих „не“ и отговорът ми бе правилен и на трите въпроса. „Зададох си и някои мои въпроси като „Откакто си вратар в България нарочно пускал ли си голове в своята врата?“, „Играл ли си симулативно за някой от предишните си отбори?“, както и „нарочно ли си пуснал голове за „Левски“ в мача с Локо (Сф)“. Още сънувам загубата от „Левски“, още ми е тежко. Още по-тежко ми е като се говори, че съм продал мача. Ако го бях направил сега нямаше да говоря тук, а щях да съм на плажа в Испания. Излязох титуляр, но играх само през първото полувреме, а второто излязох, тъй като бях контузен. Скъсах мускул и след това трябваше да се лекувам в Германия.
–Работил си с Ивайло Петев. Как се справя той начело на българския национален тим?
-В кариерата на всеки треньор има две посоки – нагоре и надолу. Нормално е понякога да има и несполуки. Важното е, когато нещата не вървят, да се вдигнеш по-бързо. Петев е добър специалист. Мисля, че съумее с щаба си да направи нещо позитивно. Надявам се искрено в следващите световни квалификации да постигне нещо хубаво и да зарадва навиячите.
-Твоят ментор така да се каже Стефан Грозданов наскоро отпразнува 70-годишен юбилей…
-За г-н Грозданов мога да говоря много, направо с часове. Обадих му се да му честитя празника. Той беше приятно изненадан. Поговорихме си малко. В моята кариера Стефан е изключително важна фигура. Много го уважавам. Винаги съм чувствал подкрепа от негова страна в тежките моменти, както за „Локомотив“, така и за мен. Винаги е заставал зад гърба ми. Той има още какво да даде на футбола.
–В света не са прецедент хора на неговата възраст, които заемат отговорни постове все още…
-Да, така е. Обаче всеки човек си знае кога идва моментът да се оттегли от една професия. Грозданов си намери място в Асоциацията на треньорите. Може би това е по-важно. Сега от него ще се учат младите треньори в Бъгария. Мисля, че е щастлив. Там е по-добре, отколкото да бъде начело на някой малък отбор. Пожелавам му успех.
-Два от бившите ти отбори вече не са в елита. „Локомотив“ даже е в небитието – автентичният клуб фалира, а бе създаден нов, който стартира от окръжната група. „Литекс“ пък беше изхвърлен в „Б“ група.
-Много ясно, че ме боли за това положение. Изключително неприятна ситуация. Жалко е, че това се случи. В „Надежда“ новоро ръководство се опитва да направи нещо хубаво. Надявам се и школата да започне да работи добре. В Ловеч да бъдат спокойни. Те дадоха доста национали във всичките възрасти. Бъдещото на тези момчета е сигурно. Мястото на „Локомотив“ и „Литекс“ категорично е в „А“ група. По това спор няма. Дано в най-скоро да се върнат в елита.
–Твоят набор Георги Петков все още пази в „Славия“, макар че чукна 40 години. Не те ли учудва неговото спортно дълголетие?
-Георги и на тази възраст е в топ 5 на най-добрите български вратари. Само той си знае докога ще пази. Само той усеща дали тялото може да издържи на натоварванията. Ако гледаме спортната му форма в момента, сякаш е едва 25-годишен. Петков може да играе, ако иска, поне още няколко сезона и да бие всички рекорди. При вратарите наистина е малко по-специфично всичко. Дори аз донякъде съжалявам, че спрях на 37. Можех да поиграя още малко.
–На кои вратари се възхищаваше като дете?
-Винаги съм уважавал Джанлуиджи Буфон. Той е цяла школа във вратарството. Той беше №1. От по-младите най-добър в момента е Мануел Нойер. Като дете се възхищавах на двама сръбски вратари: Фахрудин Омерович и Горан Пандурович от „Партизан“ (Белград). Това бяха моите идоли. Даже доста често съм бягал от училище, за да ходя на техните тренировки.

Милен ДИМИТРОВ