Двете мутри на София и ламската държава

От ламите до мутрите и заменилите ги полит-икономически мутри

Имало едно време … в легендите и сказанията на много народи, включително и в древните български, се говори за ламята, която идва при общността, за да отвлече някоя девойка и ограби имането на трудовите хора… След това тази отговорност се е падала на чудните кралства и царства, издържащи се и цъфтящи от десятъците на обикновените хора. Стига се и до окрупняването на кралския модел чрез империите, съответно и окрупняване и на капитала и властта. С индустриалния бум в началото на миналия век и активното лансиране на две условни форми на гражданско-властови отношения (а именно комунизъм и демокрация), започват процесите на признаковия полит-икономически контрол в уж свободния и сигурен свят…

Българският политик се чувства дотолкова угоднически задължен да изпълнява в най-крайна степен повелите на “началниците” от Москва, Брюксел или Вашингтон, че в днешно време първа президентска гордост е да бъде флагман на последните две – и да формира политики, зададени от тези два центъра, а не от националните интереси – на това някъде биха му казали “национално предателство”, но какво значи за тях “национално”, когато те пледират за общо европейско семейство – разбираемо, така отговорността е по-ниска, понеже винаги могат да кажат “Брюксел така каза” или “Нашите ангажименти към евро-атлантически партньори включват…” Това от една страна е удобна форма на външна политическа зависимост, следвана и през целия минал век, а от друга – естествено парвенюшко скрито преформиране на цялостната власт в “само” икономическо-медийната такава…

Но да се върнем на локално ниво и към ламите и мутрите.

В София има две огромни мафиотско-мутренски организации, за които никой не говори и никой не реформира – общинските дружества “Топлофикация” и “”Център за градска мобилност”. Не говорят нито “отговорните фактори”, нито пък стресираните ползватели по неволя. Тези нарушители на спокойния сън и спокойната работа на столичани работят безконтролно и всекидневно тероризират гражданите и гостите на “европейска” София. И това става под носа на уж контролиращите ги по презумпция органи – Столичен общински съвет, Столична община, Комисия за защита на потребителите, съответните министерства… Не осъзнават ли тези органи, че конкретно тези две дружества от портфолиото на Столичната община са излезли от контрол и са далеч от всякакви нормални бизнес, етични, КСО и отчетни стандарти във всекидневната си работа…

Искам да задам гражданския си въпрос към овластените органи, въпрос с три разклонения: Докога ще ги търпите, докога ще ги търпим и докога ще ви търпим да ги търпите? 

Е, именно последния въпрос съдържа и част от решението – тъй като без активен граждански натиск, трудно може да се опомнят тези безпардонни организации, оглавявани много често от анти-хуманисти. В тази държава никой не работи докато не му се наложи, никой не изказва мнението си свободно и независимо – без да се страхува, че нещо ще му се случи след това, никой не излиза да протестира спонтанно и безкористно… Е, освен по интернет, социалните мрежи и на маса, но там както знаем НЕ СЕ БРОИ.

В тази държава всеки се бори да оцелее самостоятелно, но въпреки това изгаря от любопитство да погледне в чинията на ближния и да позлорадства щом е празна, всеки негодува срещу цената на тока, бензина, парното, винетките, кашкавала… но би предпочел да отиде да работи цял ден, за да изкара по една мерна единица от споменатите стоки от първа необходимост, отколкото да отиде да потърси сметка пред институциите, да формира гражданска позиция, дори да попита…

А какво да кажем за всекидневния рекет на картелните фирми в почти всяка една област и търговска ниша – и то от зараждането на “демокрацията” до днес – колко милиарди станаха, съдрани от кожите на обикновения човек – който по всичко личи не е толкова необикновен, това е истинския Свръх-човек, на който Батман и Супермен могат само да завиждат и да се учат, след като постоянно СЕ УЧИ КАК ДА ОЦЕЛЯВА, А НЕ КАК ДА ЖИВЕЕ и използва какви ли не фокуси, за да го постига. Въпреки всекидневния рекет и тормоз на държавни, общински администрации и фирми… Рекет, оглавяван в софийското голямо поле от две общински фирми и под директния контрол на властниците в столицата – “Топлофикация” и “Център за градска мобилност”…

Като цяло двете мутри в София копират модела, който е наложен от години в държавната администрация – включваща безконтролно и покровителствено отношение към министерства, общини, агенции, центрове и т.н., а пък после всички тези дупки се покриват от бюджета – и за да не стане следващата догодина, ще им вдигнем бюджета, за да се чудят какви още по-големи разходи да правят, за да не остане някой лев неоползотворен… Същото се отнася и до мутрите на национално ниво – било то с държавно участие или оглавено от колонизатори – наричани инвеститори (те пък били постоянно на загуба, за да не платят “излишния данък” на държавата), т.е. този модел е толкова привичен и утвърден, че вече не се и коментира; е, част от всичките тези практики служат единствено като бутони за възбуждане на определени обществени процеси на местно или национално ниво – разбира се, в угода на висшите полит-икономически кръгове.

Също така – преди да завалят поредните напудрени “успешни” отчети на управниците и пожеланията им за “весели празници”, не забравяйте, че за тях те наистина са такива, но има хора, които са изоставени на произвола на съдбата, има хора в крайна нужда, има човешки същества, за които всяко произнасяне на някакво изкуствено пожелание от политико-икономическия елит е форма на подигравка и незачитане на човешките и конституционалните им права…

Може да кажете – поредната анонимка е факт, поредната поръчкова статия и т.н. – но какво всъщност представлява персонификацията освен лесен начин за контрол от страна на институциите – чрез ЕГН, име, пинове и т.н. Е, оставайки анонимна, моята личност остава и свободна по отношение на техния първичен контрол…

Призовавам всеки гражданин с позиция по отношение на споменатите две мутри да подаде своето писмено възражение и конкретно оплакване срещу нарушените си граждански и потребителски права – към съответните институции на национално и международно ниво. Права, гарантирани в конституцията на Република България, в европейска харта за правата на човека и т.н. Предлагам ви фрапиращи права, които всички ние имаме, а спазването им в днешния ден е много съмнителен въпрос, пораждащо въпроса за тяхното възстановяване на национално и европейско ниво. Защото разликата между богатите страни и нашата страна не е в друго, а в манталитета, в знанието и защитаването на правата си – а когато правата не са достатъчно защитени по преценка на самото общество – в силата да ги промени.

Конституция на Република България

Република България гарантира живота, достойнството и правата на личността и създава условия за свободно развитие на човека и на гражданското общество.

Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права. Всички граждани са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние.

Подземните богатства, крайбрежната плажна ивица, републиканските пътища, както и водите, горите и парковете с национално значение, природните и археологическите резервати, определени със закон, са изключителна държавна собственост.

Държавните имоти се стопанисват и управляват в интерес на гражданите и на обществото.

Основни цели на външната политика на Република България са националната сигурност и независимостта на страната, благоденствието и основните права и свободи на българските граждани, както и съдействието за установяване на справедлив международен ред.

Никой не може да бъде подлаган на мъчение, на жестоко, безчовечно или унижаващо отношение

Печатът и другите средства за масова информация са свободни и не подлежат на цензура.

Защитата на отечеството е дълг и чест за всеки български гражданин. Измяната и предателството към отечеството са най-тежки престъпления и се наказват с цялата строгост на закона.

Харта на основните права на ЕС

Основните видове права и свободи според Хартата са: 1. Общочовешки и лични – на човешко достойнство, на живот, на неприкосновеност на личността, на брак и семейство, забрана на изтезанията и принудителния труд, защита на личните данни и други; 2. Граждански – свобода на съвестта и религията, на информацията, на сдружаването и събранията, на свободно движение и пребиваване на територията на всяка страна-членка, на защита от омбудсмана, на справедлив съдебен процес и други; 3. Политически – право на добра администрация и достъп до документи, на участие в избори за Европейския парламент и в местни избори, право на обезщетение на гражданите за вреди нанесени им от институциите или техните служители и други; 4. Икономически – право на собственост, на стопанска инициатива; 5. Трудови – право на труд и свободен избор на професия, на справедливи и безопасни условия на труд, достъп до услуги за намиране на работа, защита от неоснователно уволнение, забрана на детския труд и други; 6. Права на социалните партньори (синдикалните и работодателски организации) на сдружаване, на колективни преговори, на колективни действия за защита на интересите им, в т.ч. стачка, права на работниците на  информиране и консултиране; 7. Социални – право на социална сигурност и социална помощ, на закрила на здравето, на защита на околната среда, права на потребителите, право на образование; 8. Културни – право на свобода в изкуството и науката и други.

Вижте още ЕВРОПЕЙСКА КОНВЕНЦИЯ ЗА ПРАВАТА НА ЧОВЕКА

Гражданска позиция на анонимен столичанин

Витоша Нюз се стреми да дава трибуна на различните гледни точки в обществения живот на столицата, като смятаме това за основен принцип на демократичния и отговорен журналистически процес 

Мненията, изказани от външни източници за сайта могат да не съвпадат с мненията на екипа на Витоша Нюз