Михаил Таков: Кобрата пак ще се бие за световната титла
Михаил Таков е роден на 9 август 1960 г. в София. Състезателната му кариера преминава в ЦСКА. Бил е и капитан на националния отбор. Бронзов медалист в категория до 71 кг от Световното първенство през 1982 г. в Мюнхен и три пъти от европейски първенства. Таков е световен шампион за военнослужещи през 1983 г. и сребърен медалист от турнира „Мир и дружба” година по-късно. Има осем републикански титли. Таков е дългогодишен треньор на националния отбор. В периода 1987-1990 г. е първи помощник на националния отбор за младежи. Избиран е два пъти за Треньор на годината (1991, 2012). Под негово ръководство се подготвя най-силният български професионален боксьор Кубрат Пулев. Големият ни треньор даде интервю пред „Витоша Нюз”.
Милен ДИМИТРОВ
–Г-н Таков, навършихте 55 години. Бяхте елитен състезател, сега сте един от най-успешните ни треньори. Съжалявате ли за нещо, което не успяхте да постигнете навремето на ринга?
– По времето, когато аз се боксирах, конкуренцията беше страхотна, не е като сега. Аз съм бил винаги максималист и съм се стремял към повече и повече. Казвам сега, че е можело и повече да постигна. Съжалявам много, че не можах да участвам на Олимпиадата в Лос Анджелис през 1984 г. Заради бойкота на социалистическите държави пропуснах шанса на живота си. Чувствах се в страхотна форма, може би най-силен бях тогава и потенциален медалист. Но…такъв ми бил късмета. А и участвах в достатъчно силни турнири за страните от Източния блок. Спечелих сребро от турнира „Мир и дружба” през 1984 г. в Хавана, който беше нещо като заместител на Олимпиадата в Америка. Освен това съм бронзов медалист от Световното през 1982 г. в Москва, взех и три бронзови медала от Европейски първенства. Така че нямам основание да бъда недоволен от начина, по който се е развила състезателната ми кариера. Да, олимпийските игра са мечта за всеки, аз неможах да я осъществя. Но пък като треньор вече имам 2-3 Олимпиади.
–Кого бихте във финала на„военния” Мондиал през 1983-а?
-Любопитно е, че битката за титлата тогава беше чисто българска. Победих Росен Ибишев. Аз бях от ЦСКА, той от „Левски”. Висок и здрав, много жилав, само мускули. Имаше славата на нокаутьор.
–Как влязохте в спорта?
– Може да се каже, че станах спортист и боксьор заради баща ми. Атанас Таков е носител на купа „Странджа” през 1957 г. Беше един от най-известните ни боксьори. Татко ме заведе за първи път в залата. Става въпрос за „Септември”, в нашия квартал. Бях още дете – петокласник. Бях палав, правех редовно бели, и за да насочвам излишната си енергия в правилната посока нашите решиха да не вкарат в залата. Първият ми треньор е Тодор Чакъров. В клуба работеше и легендарният Кирил Николов – Замората. Аз винаги останах верен на ЦСКА – от началото до края. Работил съм с много и изключителни треньори. Мога да посоча още имената на Васил Костов, Тодор Андреев, Кирил Мацулов, Николай Джелатов.
–Получавал ли сте тежки контузии като състезател?
– Капсулите на пръстите на дясната ми ръка бяха счупени. Иначе други тежки контузии нямам, слабо Богу.
–Каква е истината за онзи случай с „откраднатата кола” в Пуерто Рико?
– (Смее се) О, тогава вече бях там в качеството си на треньор. Участвахме в един турнир. По лагерите знаете какво е – скука, чудиш се какво да правиш…И аз реших да подкарам един микробус, да направя просто едно кръгче. Тръгнах към едно езеро, много красиво беше. Подгониха ме няколко полецейски патрулки, какво ли не. Някой се беше обадил, че съм го откраднал. Е, бързо се разбрахме с „колегите”. Не съм имал после никакви проблеми. Това беше просто една шега.
–Как влязоха в залата най-известните ви възпитаници – братя Пулеви?
-Случаят е много интересен. Кубрат и Тервел ги доведе в залата баща им Венко, Бог да го прости! С тях беше и Данчо Гулев. Започнаха да идват на тренировки, в началото бяха твърде „зелени”. Малко по-малко започнаха да влизат в час. Хареса им и останаха при нас. Записаха се в спортното училище. С цената на страшно много лишения и труд, труд, стигнаха до най-високите върхове на бокса. Те не спират да работят и да се развиват. Малко хора имат тяхната воля.
– Как запазихте Кобрата за бокса? Спомням си, че по едно време той беше пред отказване…
– Не съм го направил аз, а треньорът му Бояджиев, но най-вече заслугата е на Гриша Ганчев. Ако не беше той Кубрат отдавна щеше да е спрял да се боксира. Понеже често го лъжеха момчето за заплати, за премии…Беше му писнало…Гришата в продължение на няколко години му даваше заплата неофициално, „под масата”, така да се каже. И до днес съм благодарен на Ганчев за това, което направи за Кубрат.
–Тервел тръгна по стъпките на брат си. Вече излиза и на професионалния ринг. Защо обаче той толкова трудно се адаптира към профибокса?
–Много е специфично. Тервел се бие в мачове, администрирани от Международната боксова асоциация AIBA Pro Boxing. Брат му е във версия IBF(Международна боксова федерация). Има огромна разлика между едното и другото менажиране. Не се притеснявайте за Тервел. Той има огромни качества. Времето ще покаже всичко. Всяка промяна, всеки преход към нещо ново, е труден. Освен всичко друго, Кубрат няма право да участва в Европейски, Световни първенства и Олимпиади, докато брат му има.
–Искам да ви върна към прочутия двубой за световната титла на 15 ноември 2014 г. в Хамбург срещу Владимир Кличко. Още ли мислите, че битката с украинеца не е била обречена от самото начало?
-По-горе ви обясних за това менажиране и неговите специфики. Именно то е в основата на нашата загуба от Кличко. Това са тънки моменти, детайли, които оказват влияние. Черни, негативни моменти…Не искам да коментирам промоутърската компания „Зауерланд” и начините им на работа, но…Един подобен мач за световната титла е колкото сблъсък между двама шампиони, двойно повече е обаче война и игра на фирмите, които менажират зрелището. Няма какво да се лъжем. Това е истината. Който е по-организиран, по-мощен, той печели.
– Кобрата поднови договора си със „Зауерланд”, но смени треньора си. На мястото на Ото Рамин беше назначен Ули Вегнер. Защо се наложи тази смяна и като положителна ли я отчитате вие?
-Аз нямам право и не мога да коментирам това решение на Кубрат. Можете да го попитате него защо така е постъпил.
– Към вас се изляха доста критики след поражението от Кличко. Как се отнасяте към критиците си?
-Вижте, живеем в свободна държава и всеки има право на мнение. Според мен всичко от страна на екипа на боксьора беше направено както трябва. Защо се стигна до загубата ли? Може да има много отговори на този въпрос. Това е една много дълга тема, по която можем да говорим цял ден и пак няма да ни стигне времето. Лично за мен причината се крие в отлагането на мача. Преди да се стигне до там, Кубрат беше по-добре подготвен. Имаше и по-силни спаринг партньори, и подготовката му беше на по-високо ниво. С една дума – той беше достигнал своя пик. В следващата фаза нивото му падна значително и вече украинецът имаше предимство. Сякаш и мотивацията даже му се снижи.
– Мотивация ли му липсваше? Това ли твърдите?
-Ами, да. Колкото и странно да ви звучи на пръв поглед, е така. Вие сам преценете. От 29 август, когато беше първата обявена дата, го изместват за ноември. Заслугата да се стигне до това неприятно за нас отлагане е на целия екип на Кличко. Всичко идва с опита. 2 години се водеше война на нерви срещу Кубрат. И в крайна сметка получиха своето. Ние на практика се изправихме срещу една стена. Трябваше да се борим с една цяла империя, която помита всичко по пътя си.
– Последната загуба на Кличко е отпреди 11 години, ако не се лъжа – от 2004 г. Възможно ли е никой да не го победи вече толкова дълго време? Кога ще си намери майстори и той?
-Компанията на украинеца има десетки защити на световни титли в практиката си. Притежава огромен опит и възможности. Работи и с Виталий Кличко, както и с още 4-5 подобни боксьори. Дават най-добрите треньори, най-добрите лекари, най-добрите възстановявания и най-добрите масажисти. Те са безспорният №1 в света.
– Не се ли хвърлихте прекалено бързо и рано в „дълбоката вода”?
-Да, и такива обвинения имаше към нас през последните месеци. Може и така да се каже. Вероятно мачът срещу Кличко дойде по-рано от колкото трябва, само след 20 професионални срещи. Всичко е опит, опит, опит, опит и нищо повече. Нито класа, нито възможности. Защото, ако Кубрат имаше този опит, сигурен съм, че мачът щеше да завърши по друг начин. Мачът се разви по възможно най-лошия сценарий – нокдауни и нокаут. Как да спечели Кубрат? Ще спечели с нокаут, или ще загуби с нокаут. Той го е знаел. Дали ще загуби по точки или с нокаут, пак е загуба. Може да има грозна победа и красива загуба, може и грозна загуба. Но искам нещо да стане ясно веднъж завинаги – мениджърът и екипът на „Зауерланд” имат последната дума, те казват в крайна сметка какво да се прави. Ние нямаме изобщо думата.
– Възможно ли е Пулев отново да стигне до пряк сблъсък за шампионската титла?
–Ама, разбира се. Как да не е? Това е и нашата цел. Кубрат иска пак да спечели мястото на претендент №1 за световната титла. Поясът, който ще атакува, е във версията Международна боксова федерация – IBF. Постепенно той отново ще изкачва нива, ще си връща позиции и така…Кубрат все още е един от най-добрите тежки боксьори в света. От загубата може да се извлече малко или много опит. Ако анализира правилно и си извади поуките, ще се върне още по-добър. Важното е сега Кобрата да се завърне по-силен от всякога. Аз искрено вярвам в това.
– Кога Кобрата ще излезе пак на ринга?
-Не можа да се ангажирам засега с конкретни имена и дати. В момента той е на подготовка в Германия. Моите мисли пък са насочени сега към Европейското първенство. Разберете, близко сме, всичко зависи от това как сме си научили урока. Трябват сериозни анализи. И от него, и от треньорите, и от мениджърите. И да се намери най-добрият път за развитие на Кобрата. Мениджърът и треньорът на нашето момче сега могат да кажа кога ще се бие пак. Според мен най-реално е това да стане през септември. Не по-рано.
– Как гледате на завръщането на легендата Серафим Тодоров в бокса?
-По-скоро това е опит за завръщане.
–Повече шоу елемент ли има в него или е стъпил на реална основа?
–Ами, какво да ви кажа…За мен с връщането на Серафим може и да се получи нещо, но не виждам реално как ще стане мач между него и Флойд Мейуедър. А нали това е голямата цел на Тодоров? Според мен такава среща няма как да се осъществи. Поне на този етап. Щом мениджърите и екипът, който стои зад него, таи надежда, няма нищо лошо. Аз лично ще се радвам да го видя пак на ринга.
-Серафим Тодоров каза наскоро, че няма на какво да научите Кубрат…По ваш адрес каза:”Треньорът на Пулев – Таков, беше праволинеен и такъв си остана. Сега стилът на Кобрата е такъв. Опитва само прави удари, движи се малко. Ляв, ляв, десен.”
-Предпочитам да не му отговарям на Сарафа.
–По време на мачовете от Европейското първенство в Самоков направи впечатление отсъствието на вашия помощник Палми Ранчев. На какво се дължеше това?
–Палми по същото време беше на подготовка с юношеския национален отбор. Заради това не беше с нас.
–Да не би да му е наложено някакво наказание заради слабото представяне на Европейските игри в Баку?
-Не, не. Управителният съвет на боксовата федерация е взел решение Ранчев да бъде пуснат в отпуска, за да си почине малко, да „презареди батериите”, както се казва. Едва преди няколко дни разбрах, че е с юношите на лагер. Останах изненадан от това, честно казано.
–Защо националите не бяха са с личните си треньори в Самоков?
-Това беше решение на ръководството. За всеки един треньор е много трудно да държи състезателите в добра форма през цялата година, в която имаме голямо състезание през 2 месеца. Затова, благодарение на усилията на президента на федерацията Красимир Инински, сме поканили в лагера да се включат повечето лични треньори на състезателите.