Янка Такева: Нека Международният ден на учителя да събуди сетивата на политиците и обществото
Янка Такева, председател на Синдиката на българските учители, в интервю за Агенция „Фокус“ по случай Международния ден на учителя.
- От далечни времена, през вековете на робство, професията учител е тачена и приемана с авторитет. Какво е значението й през 2015 г.?
- През 2015 г. цялото общество в глобален план се промени, в това число и българската нация. Като че ли образованието остана на заден план, заради устрема към материалното, духовното беше забравено. Бяха забравени и учителите в България, а и в света. През 1994 г., изключително съм щастлива, че по предложение на българската делегация, в която участвах аз, беше внесено предложение, заедно с много страни и интернационалът на образованието, да се приеме 5 октомври като Международен ден на учителя, за да може да бъдат отворени сетивата на обществото. Само материалното не може да задоволи нуждите и потребностите на хората. Без образование нищо не може да се постигне, не могат да се създадат добри общества, които да работят за развитието на света като цяло. Без образование не може да се постигне това, което Европа е записала в Европейската социална карта като първи член, че тя е социално обединение и че най-важното са справедливостта и моралът. Най-важните ценности за човека са равният шанс и равен достъп до качествено образование, чрез развитието на икономиките, борбата с бедността, заетостта – всичко минава през образованието. В това число и през българското образование.
– Пред какви проблеми са изправени българските учители днес?
Янка Такева:Един от основните проблеми е нихилистичното общество. Нихилизмът, безразличието, агресията, насилието, незачитането на авторитета на човека до теб, на правата му. Изправени сме пред изпитания, които поставят на преден план културата, възпитанието и най-важно – образованието. Когато човек съчетава тези три неща и солидарност, съпричастност, които са и европейски принципи, а всичко това е залегнало в нашата православна, християнска религия, тогава може да има развитие на обществата днес. Всичките тези негативи ни водят към една сентенция, която е казана преди 200 години, която гласи, че ако обществата продължават да слугуват на материалното, ще дойде ден, когато ще говорят само за образование и култура. - Колко са действащите учители в страната, колко от тях са младите преподаватели, които са до 30-35-годишна възраст?
- 93 000 са учителите, от тях 1600 са нередовни, без педагогическа правоспособност, защото никой не идва на техните места да преподава физика, информатика, математика, химия, биология. Нямаме учители по природо-математическите дисциплини, което е фатално. В университетите не искат да взимат педагогическа правоспособност. Някъде около 600 са безработните учители, стоят на борсите, когато им се предлагат учителски места, те не желаят да приемат, търсят други възможности. Около 4500 са младите преподаватели до 35-годишна възраст, в българското образование. Надяваме се, че с политиките, които се провеждат, по повод даване на възможност да влязат млади учители в системата, ще бъде много добре. Но проблем си остава заплатата. Младите не правят компромис с работната заплата. Могат да направят компромис с условията на труд, но не и с нея. Не може да бъде удовлетворен човек, който следва пет години, който получава 530 лв. начална работна заплата и нищо друго. Смятам, че българската държава, заедно с всички министерства и ведомства, трябва да разработят политика, включително ние, социалните партньори, имаме такава предоставена от две години, за преодоляване на феминизацията в средното образование. То трябва да бъде национален приоритет, не да го разглеждат като секторна политика, което е изключително важно за обществото ни. Учителят е най-важната личност в тази национална политика. От образованието зависи всичко – и здравеопазването, и отбраната и сигурността в една държава, и зачитането на държавността и развитието на икономиката и социалната политика.
- Бяхте посочили, че са набелязани мерки за повишаване на работните заплати, подобряване организацията на работа, по-бързо преминаване в длъжностна степен, по-качествени квалификации и други, в какъв етап е работата по тези мерки към този момент?
- Всичко е уточнено – увеличаването на работните заплати на всички работещи в системата на образованието. Чакаме министър Горанов да отпусне 20-те млн. лв., които мин.-председателя на Р България Бойко Борисов, пое ангажиментът, и очаквам министър Горанов до две седмици най-късно да внесе предложение в Министерски съвет, за отпускането им. Ние, в системата на образованието, сме готови с разчетите.
- Как ще коментирате новия Закон за предучилищното и училищното образование, който бе приет в сряда?
- В него има положителни неща, но има и много, които трябва да се коригират с държавните образователни стандарти, които са 18 на брой. Разписани са на първата част на новия закон. Това е домашното образование, което лично. Синдикатът на българските учители и Европейският синдикален комитет по образование изключително ни притеснява. Никъде в света, освен някои секти, няма домашно образование. В българската образователна система има е самостоятелна форма на обучение, индивидуална, редовна, дистанционна, вечерна форма. Това са пет форми, които дават на родителите, в зависимост от децата им, да избират от тях. За какво трябваше парламентът да гласува домашното образование? Общо 250 са семействата в България, които искат това образование и те си купуват американските програми, които струват между 300 и 1600 лв. на година. След това тези деца отиват да следват в Америка, но тези програми не са валидни за американската образователна програма, а за онези секти, където са по щата Юта и т.н. Разбирате ли колко парадоксално решение взе парламентът, да се съобразят с 250 човека. Това означава, че утре това може да се разрасне и да стане лавина, и да си задаваме въпроси за авторитета, статуса на учителите, къде се загуби образованието като равнопоставеност на всеки човек, родил се под това слънце. Това е фатална грешка, има и други. Кои са тези неспециализирани училища? Никога в образователната система не се започва наименование с отрицателната частица „не”. Никога, защото още в основата се дискриминират тези типове училища, работещите учители и децата там. Това също е фатална грешка.
- Какво мислите за съставянето на нова институция, за държавната субсидия за частни детски градини и училища?
- Няма проблем да има държавен инспекторат, който да се грижи за качеството на образованието, който да е компетентен и да развива политиките за образованието. Навремето ние сме имали, което е изиграло много важна роля за развитието на системата тогава, дано се разработи добре. Дано се разработи добре и голямата идея за Обществен съвет, това е също традиция в образованието.
Финансирането на частни детски градини и училища ще бъде през 2018 г. ние смятаме, че не може държавата да финансира частното, когато държавното образование страда от краен недостиг на средства. Направили сме и предложение. Когато брутният вътрешен продукт (БВП) стане 4,5%, тогава нека да финансират частните училища и детски градини, няма никакъв проблем. А днес, българското обществено образование се финансира с 2,9% от БВП. МВР се финансира три пъти повече от образованието. - Недостигът на кадри е болна тема в сферата на родното образование, пенсионирането, заплащането на учителите в страната – също. Какво може да провокира един млад човек да тръгне по стъпките на тази престижна професия, като вижда проблемите в сферата?
- Когато началната работната заплата стане 1200 лв. гарантирам, че тогава младите ще дойдат, без да ги търсим. Вяска година университетите в България подготвят достатъчно учители по всички дисциплини. Никой не идва да работи за 530 лв. Днес се уважават хората и секторите, в които се получават високи заплати. Нека обществото да проумее, че без учители не може, даже и вкъщи да си обучават децата, трябва да има някой, който да валидира техните знания. Трябва много радикална реформа относно работните заплати и финансирането в образованието. Напомням думите, които министър Дянков изрече преди няколко месеца в интервю: „Съжалявам, че не финансирах достатъчно добре образованието”, нека и другите министри да не съжаляват постфактум.
- Какво си пожелава българският учител в Международния ден на учителите?
- Преди всичко здраве, търпение, родителите да му помагат като мотивират децата си да бъдат добри и отговорни ученици. Българският учител си пожелава добро финансиране на образованието – материална, техническа, дидактическа база, за да може учителят да има достойни оръдия на труда, като колегите в Европа. Не може с дъска и тебешир да правиш чудеса. Не може с две интерактивни дъски в цялото училище, и то само в 50 училища в България или с остаряла компютърна зала, да правиш чудеса.
Всяка година около 10 000 компютъра излизат от системата, защото остаряват. Нека обществото да си даде сметка, че българският учител с трици маймуни не може да лови, според поговорката.
Искам да пожелая 5 октомври да събуди сетивата на политиците и обществото. Нищо не се прави на тази дата, нямаме и поздравителни адреси от хора, от които зависи образованието. Като председател на Синдиката на българските учители, пожелавам му да има достойнство, защото той го носи в себе си. Той е най-важният човек в това общество и трябва да има самочувствието на човек, без който нито едно общество не може и да се развива.
Милослава АНГЕЛОВА