ЦСКА – история и бъдеще

Какво всъщност е ЦСКА? Какво се крие в 4-те букви, как са се формирали те? Някой може ли да каже колко точно пъти този отбор се е обединявал и прекръствал, за да се стигне до сегашното положение – когато отборът е на огромен кръстопът в историята си – кръстопът, който ще отведе до посредствеността или ще възроди една легенда… Дали и най-верните фенове на ЦСКА знаят историята на отбора, за който дават всичко?

Нека надникнем в историческото развитие на ЦСКА и това може би ще ни обясни природата на този отбор, ще си дадем реална сметка за стъпките в превръщането му в български и европейски гранд, дори ще можем да предвидим краткосрочното му бъдеще – прилагаме достоверна историческа справка от Уикипедия (статия, избрана за една от най-добрите на български език в Уикипедия).

*Тази историческа справка има за цел да възстанови паметта за създаването и развитието на ЦСКА София – сега, когато отборът изпадна за първи път в историята си при аматьорите и най-вече да докаже, че този отбор е марка, която неизбежно ще се завърне с гръм и трясък на върховете на професионалния футбол – просто защото марката ЦСКА значи много! За разлика от регистрацията ЦСКА – и това трябва да бъде разбрано много добре – ЦСКА си е ЦСКА, историята на ЦСКА е една – без значение от управлението, юридическата форма и пререгистрациите! Без значение дори и от коя група ще започне участието си отбора в предстоящия сезон 2015-2016 – „А“ окръжна или В група … 
1923 – 1948 г.
Основни статии: Атлетик-Слава `23, Атлетик (София) и Слава (София)

ЦСКА (София), преди срещата от груповата фаза на Лига Европа, срещу Бешикташ (Турция), 2 декември 2010 г.
На 28 октомври 1923 г. клубовете „Атлетик“ (създаден през 1910 г.), „Слава“ (създаден през 1916 г.) и Офицерски спортен клуб се обединяват под наименованието Офицерски спортен клуб „Атлетик Слава 1923“ или за кратко АС-23 под патронажа на Министерството на войната, което му осигурява екипировка.[3] През 1931 г. отборът печели първенството на България, през 1941 г. – Националната купа, а през 1944 г. – и 1-ва Софийска дивизия. Стадионът на АС-23, „Атлетик парк“ (завършен през 1938 г.) е на мястото на настоящия стадион „Българска армия“.[4]

Основна статия: Чавдар (София)
С дейното участие и по инициатива на Михаил Михайлов от ръководството на „Шипка“ (София), както и на други деятели на шипченци, АС-23, „Шипка-Победа“ и „Спартак“ (Орландовци) (бивш „Цар Борис III“) се обединяват и образуват клуб „Чавдар“. Обединителният протокол е съставен на 9 ноември 1944 г. в София от представители на временните ръководства на клубовете „АС-23“, „Спартак“ и „Шипка-Победа“. За председател е избран ген. Владимир Стойчев от квотата на „АС-23“. Секретар и отговорник за футбола е Иван Башев.[5]

„Чавдар“ играе с небесносини копринени екипи. За негова база е определен стадион „Атлетик парк“ в Борисовата градина. Физическата подготовка на играчите в „Чавдар“ се води от боксьора тежка категория Константин Николов-Замората, който подготвя и „Септември при ЦДВ“ през 1948 година.[5] „Чавдар“ не се представя успешно във футболния шампионат на Софийска област, въпреки че печели плакета „Народна войска“ през 1944 година. През 1945 г. е шести, през 1946-а заема 5-то място, а през 1947-а завършва 10-ти и изпада във Втора дивизия. Веднага след това, с активното съдействие и по идея отново на бившия функционер на „Шипка“ Михаил Михайлов, който работи в Министерството на отбраната (МО), към „Чавдар“ се присъединява Централният дом на войската (ЦДВ) и от този момент нататък (15 февруари 1948 г.) МО започва да доминира в ръководството.[5] Председател вече е началникът на Централния дом на войската майор Иван Мирски.

1948 – 1984 г.
Основна статия: Септември при ЦДВ

Борис Галчев (в червен екип) в единоборство с капитана на ПФК Черно море (Варна) Георги Илиев. Момент от срещата за Купата на България по футбол, завършил 2-0 за ЦСКА, 4 април 2011 година.
След изпадането във втора дивизия управниците на „ЦДВ“ започват да търсят спасение за „Чавдар“ чрез обединяване с друг отбор. Първоначално се водят преговори със „Спортист“ (Хаджи Димитър), но в крайна сметка се споразумяват със „Септември“ (София), който вече си е осигурил промоция във фазата на елиминациите. Решават датата на създаване на отбора да е 5 май 1948 г., а името – „Септември при ЦДВ“. Новият отбор участва в първенството на мястото на „Септември“. На финала „Септември при ЦДВ“ среща „Левски“ и след загуба с 1:2 в първата среща и победа с 3:1 във втората печели първата си титла.

В своя първи сезон в новосъздадената „А“ Републиканска футболна група „Септември при ЦДВ“ завършва на второ място. За треньор на отбора е назначен Крум Милев. През същата година започва реконструкцията на стадион „Народна армия“, на който армейците играят своите мачове.

Основна статия: ЦДНВ
През лятото на 1949 г. отборът на Септември се отделя като самостоятелно дружество, а армейският отбор е преименуван на „ЦДНВ“ (Централен дом на народната войска). Сезон 1949/50 започва нормално, но след изиграването на три кръга от есенния дял, то е прекратено, заради реорганизация на физкултурното движение у нас по съветски модел. Създаден е турнир за определяне на софийските участници за сезон 1950 в който първите 5 отбора се класират. След края на турнира ЦДНВ остава на 6-тото място. С решение на спортната секция на МНО, на мястото на армейският Ботев (Пловдив) се създава сборен отбор с най-силните футболисти от ЦДНВ, Ботев, Черно море, Сливен и др. Името на отбора е „Народна войска“. Отборът завършва на второ място след „Динамо“.

От следващият сезон отборът е наследен от основният армейски отбор ЦДНВ, а другите армейски отбори започват от по-ниски дивизии. Сезоните 1951 и 1952 са усшешни и „ЦДНВ“ взема и двете шампионските титли.

Основна статия: Отбор на софийския гарнизон
През 1953 г. отборът отново е прекръстен, този път на „Отбор на софийския гарнизон“, а по-голямата част от титулярните му футболисти са прехвърлени в един „национален отбор“, който се обиграва във вътрешното първенство за международните срещи.

Основна статия: ЦДНА (футбол)
През 1954 г. новото име на отбора е „Централен дом на народната армия“ (ЦДНА), а периодът 1954-1962 г. е най-успешният, през който армейският отбор печели 9 поредни титли.

Схема на обединенията на отборите предшестващи ЦСКА
Основна статия: ЦСКА „Червено знаме“
През 1962 г. ЦДНА е обединен с ДСО „Червено знаме“ в ЦСКА „Червено знаме“. Централният дом на народната армия вече не е свързан с отбора, който бива поет от Министерство на народната отбрана.[6] ЦСКА остава на 3-о място след пловдивските „Спартак“ и „Ботев“.

През следващия сезон (1963-1964 г.) ЦСКА записва най-лошото си представяне в първенството, като остава на 11-то място в крайното класиране. Знаменитият треньор на армейците Крум Милев е освободен след края на първенството.[7][8]

ЦСКА продължава с лошата игра, като първата титла с новото име постига едва през 1966 година.

През сезона 1966-67 г. ЦСКА достига до полуфинал на КЕШ, където след две равенства с „Интер“ по 1:1 се играе трета среща (по тогавашния регламент), в която ЦСКА отстъпва с 1:0.

През лятото на 1967 г. армейците печелят престижен международен турнир в чест на краля на Мароко Мохамед V. На ЦСКА е връчена огромна 100 килограмова купа, която първоначално българските митничари отказват да допуснат в страната.

Следващите два сезона отново са лоши за армейците – в тях те завършват съответно на пето и второ място.

Основна статия: ЦСКА „Септемврийско знаме“
През 1968 г. ЦСКА отново е обединен с формираното през 1950 г. ДСО „Септември“ (София) като отборът приема името ЦСКА „Септемврийско знаме“. Отборът става шампион, а в редиците на Армейците е привлечен Петър Жеков, който става голмайстор на България и печели „Златна обувка“.

От 1971 до 1973 г. армейците печелят 3 последователни титли.

Препис на обединителният протокол на Чавдар (София)
В следващите 4 сезона ЦСКА си разменя по 2 титли с „Левски“, като в този период на европейско ниво отстраняват двукратния европейски шампион „Аякс“ с краен резултат 2:1 (0:1 и 2:0). В следващия мач армейците падат с 4:1 от Байерн, но на реванша побеждават с 2:1.

Сезон 1980–81 г. е изключително успешен за ЦСКА. Във вътрешното първенство клубът печели титлата, а на европейско ниво бие 2 пъти с по 1:0 еврошампиона „Нотингам Форест“. Армейците биват спрени едва от бъдещия еврошампион „Ливърпул“ в четвъртфинала за КЕШ.

През сезон 1981-82 ЦСКА достига до втори полуфинал в КЕШ, като по пътя си отстранява „Реал“ (Сосиедад), „Гленторан“, и „Ливърпул“ с общ резултат 2:1 от двете срещи (Стойчо Младенов вкарва и двата гола за ЦСКА в реванша) и на полуфинала среща „Байерн“ Мюнхен. В първия мач армейците повеждат с 3:0 до 18-тата минута, но крайният резултат е 4:3 в полза на ЦСКА. Във втория мач ЦСКА губи с 4:0.

В първенството армейците сдават титлата едва през сезон 1983-84.

През следващия сезон армейците отново не печелят титлата, а отборът е разформирован заради бой между футболистите на ЦСКА и „Левски-Спартак“ на финала за Купата.[9]

Вижте още информация за ЦСКА в Уикипедия – https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A6%D0%A1%D0%9A%D0%90_(%D0%A1%D0%BE%D1%84%D0%B8%D1%8F)

Източници:
Виж библиотеката в Уикипедия – най-отдолу в страницата
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%A4%D0%9A_%D0%A6%D0%A1%D0%9A%D0%90_(%D0%A1%D0%BE%D1%84%D0%B8%D1%8F)