Борисов със запомняща се реч пред ООН

Борисов със запомняща се реч пред ООН

Премиерът Бойко Борисов произнесe запомняща се реч пред Общото събрание на ООН

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ОБЩОТО СЪБРАНИЕ,

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ГЕНЕРАЛЕН СЕКРЕТАР,

ВАШИ ПРЕВЪЗХОДИТЕЛСТВА,

ДАМИ И ГОСПОДА,

Оценявам високо това, че темата за глобално лидерство и споделени отговорности за мирни, справедливи и устойчиви общества е определена като основна за Общия дебат на Общото събрание на ООН тази година. Тя е широкообхватна и благодатна за размисъл относно посоката, в която би следвало да се движи нашият свят, а  с него и Световната организация.

Глобалното лидерство е преди всичко висока отговорност. За да постигнем устойчивост и достойни условия за живот за всички хора на планетата, от съществено значение е да покажем своята ангажираност и единство пред предизвикателствата на нашето време. Убеден съм, че всички осъзнаваме, че трябва да проявим решителност и всички заедно да споделим отговорността за осигуряването на мир, равнопоставеност и устойчивост на нашите общества.

Република България последователно и активно работи за поддържане на световен ред, основан на правила и за по-нататъшно утвърждаване на принципите на многостранното сътрудничество. В тази връзка ООН е призвана да играе ключова  роля и ние активно я подкрепяме. Основните глобални предизвикателства като: разрешаването на конфликти и поддържането на мира, укрепването на международната сигурност и стабилност, борбата с изменението на климата, противодействието на тероризма, задълбочаващото се неравенство, не са по силите на отделна държава или общество, а изискват споделена отговорност и принос на всички. Световният мир и сигурност зависят от стабилността и устойчивото развитие на различните части на днешния глобализиран свят. Всяка страна – малка или голяма – има отговорност и може да даде съществен принос към сигурността и просперитета на региона, в който се намира. Ето например, в понеделник, на Срещата за борба със световния проблем с наркотиците, организирана от президента на САЩ Доналд Тръмп, всяка държава пое твърд ангажимент да се бори с този световен бич. България неслучайно беше съ-домакин на Срещата, тъй като вече е поела отговорност и е доказала с дела своята ангажираност с проблема. Моята страна може да служи за пример. Постигането на мир, сигурност и стабилност, както и на Целите за устойчиво развитие минават през конкретни стъпки като тази.   

ООН играе незаменима роля в насърчаването на справедливото използване на глобалните възможности в интерес на всички. Приобщаващият и устойчив икономически растеж са важна предпоставка за изпълнението на Дневния ред 2030.  Постигането на универсалните по характер, но тясно взаимосвързани Цели за устойчиво развитие, е ключът към посрещането на съвременните глобални предизвикателства.  Българското председателство на Съвета на ЕС през първата половина на тази година положи значителни усилия за постигане на напредък и консенсус между държавите-членки по основните направления в тази област. Гордеем се, че в този период беше приет мандатът на Европейския съюз за започване на преговори за сключване на ново споразумение за партньорство със 79 държави от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн. Преговорите имат за цел модерно и динамично партньорство с тези страни, като важен инструмент за справяне с глобалните предизвикателства – от борбата с бедността и неравенството до насърчаването на мира и сигурността, и устойчивия растеж за всички.    

ГОСПОЖО ПРЕДСЕДАТЕЛ, Позволете ми да очертая особеностите на региона, в който се намира България. Тази година отбелязваме 100-годишнината от края на Първата световна война, която напомня колко важни са били Балканите в миналото и колко актуални са те и днес.  Те често са били източник на конфликти и дори днес някои от тях не са заглъхнали напълно. Въпреки всички обстоятелства и препятствия страните от Югоизточна Европа, и особено в Западните Балкани съумяха да постигнат забележителен напредък по важни спорни въпроси, за чието разрешаване бяха нужни до сега цели десетилетия. За това не трябва да се бавим с  еднозначната политическа подкрепа от страна на международната общност за всяка страна или инициатива, които заслужават това. Убедително свидетелство за напредъка на страните от Западните Балкани са  подписаните неотдавна ключови за стабилността и  сигурността на Югоизточна Европа, както и за евроатлантическата перспектива на Западните Балкани, договори между София и Скопие и между Атина и Скопие. Важно по своето значение е и влязлото в сила споразумение за демаркацията на границата между Подгорица и Прищина. Тези документи  не само показват, но и създават  новия дух в отношенията между страните от региона. Ще Ви дам още един пример. Използвайки историческия шанс, който предоставя ротационното шестмесечно Председателство на Съвета на ЕС,  Република България инициира процес, който постави Западните Балкани във фокуса на европейската политика. Възможностите за сътрудничество и участие и на държави от други региони от света в изграждането на новата инфраструктурна свързаност на държавите от региона вече привлича интереса и инвестициите . 

Значима и знакова проява на този процес бе Срещата на лидерите на държавите-членки и на Западните Балкани в София през май тази година. Тя бе първата от този тип след Срещата в Солун през 2003 г. В центъра на вниманието беше свързаността във всички нейни аспекти, както и съвместният отговор на младите и относително малки западно- балкански държави на общите предизвикателства пред сигурността им като нелегалната миграция, организираната престъпност и тероризма, хибридните заплахи, киберсигурността и дезинформацията. Приетата на срещата Софийска декларация потвърди европейската перспектива на региона и я превърна в реална, постижима цел. Ние сме наясно, че това е само началото на един нов, обнадеждаващ, но нелек и не кратък път. Но залогът му е висок. Не само за гражданите на тези държави, не само за техните европейски съседи и приятели, но и за глобалните процеси на икономическо  и политическо укрепване  и развитие. Не можем да оставим на политическата карта на който и да е регион или континент „бели петна“ на държави със забавено развитие, слаба икономика и уязвимо пред глобалните заплахи население. Буквално след два дни народът на нашата югозападна съседка ще трябва да направи решителен избор за своето бъдеще – да утвърди постигнатия безпрецедентен компромис със съседна Гърция, който ще разчисти пътя на страната към европейската и евроатлантическата ѝ интеграция. Моментът наистина е исторически. Въпросът е „сега или никога“. Точно за това ние трябва да ги подкрепим в стремежа им да направят новия избор за  държавата си. Две други съседни на нас страни са изправени пред много трудна дилема. Ние подкрепяме диалога между Белград и Прищина, приветстваме стремежа им към нормализиране на двустранните отношения с посредничеството на ЕС. В същото време считаме, че на този етап евентуално „прекрояване на границите“ не е работещо решение.           

През м. октомври т. г. предстоят важни избори в Босна и Херцеговина, които ще бъдат ключов тест за единството на страната и волята ѝ да продължи напред по пътя на европейската интеграция. Както виждате, обстановката в тази част на Европа е твърде динамична и наситена с важни събития. Те ще предопределят посоката на развитие на региона за много години напред.  А с това в голяма степен и състоянието на ЕС. Направеното от нас до тук в резултат от работата ни по основните приоритети на външната политика на България е част от нашия  принос към мира и сигурността на европейския континент, а и на света като цяло.  За съжаление, очертаващите се благоприятни общи перспективи за Западните Балкани и за региона на Югоизточна Европа, рязко контрастират със заобикалящите ги от три страни конфликти: в Украйна – на североизток; в Близкия изток – на югоизток; и в Либия – на юг. Преки последици от конфликтите по света са миграционните потоци и нарастването на заплахата от тероризъм. По тези въпроси, ще се спра по-нататък. Бих желал да привлека Вашето внимание към продължаващия конфликт в Източна Украйна. През последните четири години и половина, по данни на ООН, общият брой на загиналите надхвърля 10 хиляди души, а на ранените – 24 хиляди. Особено безпокойство буди и влошаващата се хуманитарна и екологична обстановка в Донбас.  На фона на тази тревожна статистика няма напредък по изпълнението на Минските споразумения, което смятаме, че е единственият начин за намиране на мирно и устойчиво решение на конфликта. Не са преодолени и различията относно условията за евентуално разполагане на мироопазваща мисия под егидата на ООН в Източна Украйна. Ние, лидерите на държавите-членки на Световната организация, носим споделена отговорност за изграждането на мирен, справедлив и устойчив световен ред, почиващ върху принципите, залегнали в Устава на ООН. Отправям призив за удвояване на съвместните ни усилия за постигане на мир и стабилност в Украйна при зачитане на суверенитета и териториалната цялост на страната.

Ситуацията в Сирия остава драматична. Въпреки усилията на международната общност, военните действия в страната продължават и водят до многобройни жертви сред гражданското население, както и до хиляди нови бежанци. Като държава, намираща се в географска близост до Сирия, България подкрепя усилията за предотвратяване на ескалацията на въоръжения конфликт. В тази връзка поддържаме продължаването на политическия диалог и на вътрешно-сирийските преговори с цел намиране на трайно политическо решение на сирийската криза.

Подкрепяме разгръщането на международни инициативи, които да създадат благоприятни условия за възобновяване на Близкоизточния мирен процес чрез двустранни преговори. Смятаме, че по този начин може да се достигне до окончателно споразумение, на базата на принципа на две държави, съжителстващи в мир и сигурност. В тази връзка оценяваме високо и подкрепяме усилията на Специалния координатор по Близкоизточния мирен процес Николай Младенов за бързо подобряване на хуманитарната ситуация в Ивицата Газа. По отношения на Либия България поддържа Плана за действие на ООН и усилията на Мисията на Световната организация за подкрепа, чиято първостепенна задача е стабилизиране на страната и постигане на национално помирение в условията на политическа и институционална фрагментация. Подкрепяме договореностите, постигнати от четирите ключови политически лидери за провеждане на президентски и парламентарни избори. Не е възможно да се спра на всички конфликти, но бих искал да кажа няколко думи по друг важен въпрос, отнасящ се до мира и сигурността в света: Считаме, че Съвместният всеобхватен план за действие по иранската ядрена програма продължава да е ключов елемент от международната архитектура за сигурност. Подкрепяме и усилията към пълна, удостоверима и необратима денуклеаризация на Корейския полуостров и установяване на траен мир в района на Североизточна Азия.

ГОСПОЖО ПРЕДСЕДАТЕЛ, Миграционните потоци и бежанските кризи са глобален феномен. Те са следствие от множество политически и социално-икономически фактори, но преди всичко от конфликтите в различни части на света. Нека подчертая категорично и ясно от самото начало – незаконната миграция е сериозно предизвикателство пред нашите общества от гледна точка на сигурността и стабилността, Необходимо е засилено сътрудничество на всички държави на произход, на транзит и на крайна дестинация, за постигане на устойчиво и трайно решение. То трябва да гарантира напълно спазването на правата на човека и на суверенното право на държавите да гарантират сигурността на своите граници. Усилията на международната общност следва да се насочат преди всичко към основните причини за миграцията – политически, социално-икономически и природни.

Особено внимание трябва да се отдели на различните измерения на развитието и на неразривната връзка развитие-сигурност. Ако тези усилия обаче не се подкрепят с активна посредническа и миротворческа дейност, ако не се стигне до разрешаване на бушуващите в момента и предотвратяването на бъдещи конфликти, шансовете им за успех са обречени. И тук виждаме изключително важната, бих казал, незаменимата роля на ООН, която – при наличие на достатъчно политическа воля в държавите-членки, може да укрепва в бъдеще.   

В периода на Председателството на Съвета на ЕС България взе активно участие в процеса за договаряне на Глобалния пакт за сигурна, редовна и законна миграция. Приключването на работата по текстовете на Пакта считаме за постижение на многостранното сътрудничество и изразяваме увереност, че неговото приемане на Междуправителствената конференция през декември т. г. в Мароко ще постави началото на успешно прилагане на първата глобална рамка за сътрудничество в областта на международната миграция. Приветстваме и приключилото съгласуване на текстовете на Глобалния пакт за бежанците, който представлява всеобхватен отговор на широкомащабните бежански потоци, основан на концепцията за споделената отговорност. В последно време навсякъде по света нараства броят на терористичните актове, нараства и броят на невинните жертви. Нерегламентираните миграционни потоци предоставят широки възможности за проникване в нашите страни и общества на бивши бойци от войната в Сирия, Ирак, Афганистан и др., включително на добре обучени членове на терористични организации като ИДИЛ и Ал-Кайда. България категорично осъжда всички форми и прояви на тероризъм, независимо от каузата, в името на която са извършени. Те подкопават мира, сигурността, социалното и икономическото развитие на държавите. Ефективното противодействие на този феномен изисква съвместни усилия на цялата международна общност. В тази връзка подкрепяме ООН в качеството ѝ на универсална организация, която притежава пълния инструментариум за ръководене и координиране на процеса, като същевременно прави възможна обмяната на опит между регионалните организации и националните агенции и способства за обединението на техните усилия. Подкрепяме дейността на Офиса на ООН за противодействие на тероризма, който предприе конкретни стъпки за интензифициране на дейността на Организацията в това направление, включително като организира Първата среща на високо равнище на ръководителите на национални агенции за борба с тероризма. Приоритетна задача е предприемането на мерки за предпазване на младите хора от радикализиране и въвличане в мрежите на терористични групи, както и неутрализирането на влиянието на лица и организации, проповядващи извършването на терористични актове.

ГОСПОЖО ПРЕДСЕДАТЕЛ, В годината, в която отбелязваме 70-та годишнина от приемането на Всеобщата декларация за правата на човека, Република България представя за първи път своята кандидатура за член на Съвета по правата на човека на ООН. Разчитаме на подкрепа от държавите-членки. За нас това не е самоцел, а израз на последователна политика за защита и утвърждаване на правата на човека в България и в световен мащаб. Изминалото председателство на Съвета на ЕС даде възможност на България да се види приносът в различни области по правата на човека. Възнамеряваме да продължим да споделяме нашите добри практики и като член на Съвета по правата на човека. Ценностите, които дават смисъл на всяко политическо усилие съединяват в едно  миналото, настоящето и бъдещето ни. Само в това единство ние можем да осъзнаем и оценим нашите усилия днес .

България има период в своята история, с който основателно се гордее.  Преди 75 години в най-мрачните години на Втората световна война  Гражданите, Църквата и будните народни лидери и интелектуалци се противопоставиха на опитите за депортацията на почти 50 000 български евреи към лагерите на смъртта и не позволиха тя да се случи. И това когато нацистка Германия беше подчинила и окупирала почти цяла Европа. Споделям с вас историята за спасяването на българските евреи, защото тя носи силно послание към настоящето и всички хора, които се чувстват застрашени. Тя показва, че хуманността и смелостта могат да победят силата и безразсъдството и да спасят човешки живот. Напомня ни, че не трябва да се отказваме да постигаме и да се борим за нашия живот и нашите каузи. Примерът на спасителите  ни е нужен днес за да знаем, че ценностите не са забравена категория, а шанс и за нашето бъдеще Българският пример трябва да бъде познат, за да даде кураж на много хора по света, които и днес се борят за да спасят човешкия си живот и достойнство така както и човешките си права.

Нашата мисия днес е да не допуснем  връщането  на  ксенофобията и антисемитизма, незачитането на правото на живот на всяко живо същество по расов, етнически или друг признак. Знаем, че това е възможно и вече се е случвало. Да гарантираме мира и благоденствието в света е основната ни задача. Убеден съм, че това може да стане не само с оръжия  и битки, но и с повече хуманност и отговорност. Повече от всякога се нуждаем и от засилване на ролята и авторитета на ООН в световните дела.

Позволете ми да изразя своята увереност, че с усилията и с добрата воля на всички държави-членки тази голяма цел може да бъде постигната.

БЛАГОДАРЯ, ГОСПОЖО ПРЕДСЕДАТЕЛ.

About Author