Пелов като диагноза за ведомствена импотентност

Пелов като диагноза за ведомствена импотентност

Беглецът от затвора и тежък рецидивист Пелов беше убит в центъра на Ботевград от друг криминален тип. Пелов въоръжен с огнестрелно оръжие, другият също. Престрелка, завършила с трупа на Пелов, а другия тежко ранен. И той бил въоръжен, вероятно с незаконно оръжие.В жилището, където е бил Пелов, са открити взривни вещества. И всичко това под носа на МВР, което месеци наред неуспешно издирва Пелов и Колев (двамата бегълци от Централния софийски затвор). Това по-скоро е сценарий на филм, отколкото действителност. Но, за жалост, това е реалността.

Цялата специализирана полицейска операция по издирването и задържането на бегълците е провал. Дайте да си го кажем честно и откровено. Провал на МВР, на цели дирекции и оперативни звена. До истината за причините защо така се получи, можем да стигнем само ако имаме всички факти, но това едва ли ще се случи по ред обективни и субективни причини. На първо място очевидно е, че МВР не може да разгласи публично цялата информация събрана по издирването, то не е и редно да го прави. На второ място, познавайки начина на функциониране на системата, отговорността се размива.

Това е и причината висшето ръководство на МВР всъщност да не знае как да коментира. Иначе казано – някои неща може да не са им докладвани, а други да са филтрирани и превратно представени. Че гаф има – така е, но от този случай трябва да се извадят поуките, за да нямаме случаи в стил Пелов и занапред. Не виждам до момента податки да се върви в тази посока, напротив, някой дава “умни” съвети да се замазва и да се говорят публичнонелепи неща.

Брифингът на директора на ОД МВР-София област и на прокуратурата беше повече от нелеп. Объркани и смутени хора каканижат откровени глупости за бради, шапки и качулки.

Нека анализираме случаят “Пелов” и оперативно-издирвателния провал. Тези дни в ефира на радио К2 споделих, че за мен ситуацията доказва пълна дезорганизация в тези оперативни структури, които не са си свършили работата. „Не може един опасен затворник, откровен рецидивист, беглец от затвора да се разхожда под носа на полицията в родния си град и то при положение, че лицето Пелов има изграден стереотип на поведение в подобни ситуации и винаги се завръща в района на общината след всяко извършено престъпление.”

Със сугурност е имало оперативна информация къде се намира Пелов, но тя или е била подценена, или някой умишлено или поради некадърност си е затворил очите. Логично е да си зададем и въпроса имало ли е информация в полицията, че Пелов подготвя бягството си от затвора. Налице са податки, че подобни сведения са постъпили, но никой не е реагирал нагоре по веригата.  Ясно е, че трябва да се направи вътрешна проверка в МВР възможно ли е някой да е подавал информация на Пелов, за да може той така умело да се изплъзва от ръцете на издирващите. Няколко пъти се повтори, че той все се измъквал от едно или друго място мялко преди да бъде проверено то. В момента в Ботевград има бум на престъпността, но никой не взема мерки.

„Вие знаете ли, че в своята наглост тези бандити там си броят парите, които са изкарали от незаконните сделки пред видеонаблюдението на общината и камерите. Пълна безнаказаност и наглост. А ние тук си обясняваме, че другият бил с качулка и затова не сме го хванали. В същото време покрай идващия гей-парад съм сигурен, че ще тръгнат да обикалят по домовете на хората и да им съставят предупредителни протоколи.

Някак си не се получават оперативно нещата в МВР и аз мисля, че е време за един много сериозен разговор. Или ще се върши работа, или, аз смея да твърдя, вече от година и нещо управление, може да има хора вътре в МВР на различни постове, къде по-висши, къде по-низши, които се опитват да саботират политиката на правителството!”

Случаят с Пелов е христоматиен пример как не се прави специализирана полицейска операция. Тук отварям и една скоба – седмици наред сили на “Жандармерията” бяха в района, на терен, но така и не заловиха избягалия затворник. И за това си има съвсем точно обяснение – не им е подадена нужната информация къде и как да търсят. А това е работа на хората, които ръководят издирването. Друг детайл – как и каква оперативна информация е събирана по различни способи?

Очевидно Пелов веднага е влязал в контакт с криминални среди, а полицията, видите ли, не знаела. Не звучи логично, тези връзки и контакти се установяват сравнително лесно, но ако си познаваш района и контингента. Ако операцията се ръководи от бюрото, няма как да стане. Много любопитно е и да се изследва как и с какви способи оперативните работници, а и тези от “Издирване”, са търсили Пелов.

Защото има и едни практики на имитиране на дейност – ходят на адрес, няма никой, добре и си тръгват. Толкоз. Нататък – как и от кого Пелов е придобил незаконното огнестрелно оръжие. Това не е никак лесно и броя на лицата, които могат да осигурят в този район вероятно не е никак голям. А Пелов е имал склонност да се въоръжава – показва го механизма на всички претъпления, които е извършвал преди. Най-вероятно ще се окаже, че въобще на никого не му е хрумнало да работи по тази линия, за да стигне до него.

Самата тактика на издирването за мен е тотално сбъркана. Завардваме и чакаме. И то при условие, че имаме изключително опасен човек, склонен към насилие. Много ще е интересно да се разбере за създадената организация по издирването – а именно как са работили заедно екипите от София и от София-област. Плашеща е и инертността на дирекция на полицията София-област. Не се забелязваше особена активност при изидрването на Пелов в окръга.  Има, разбира се, още много въпроси.

Сега махнете отвсякъде името Пелов и имаме една като че ли обичайна ситуация – МВР да не успява да се справя с кризи.

За мен изводите са няколко. Първо – в МВР е скъсаната връзката между отделните звена по хоризонтала и вертикала, т.е. не си говорят и не обменят ежедневно информация. Това е факт. Например Пътна полиция не си говори с Издирването, оперативните не си говорят с КОС, разследващите не си говорят с оперативните и т.н. Всички вкупом пък не си говорят с началниците нагоре или защото ги е страх, или защото не ги уважават и ги мразят. Като казвам говорят имам предвид обмен на информация.

Криза на ниско и средно ниво в ръководните умения. Често срещана болест в структурите на МВР илюстрирана с фразата “един идиот казва на сто човека по-умни от него какво да правят”. Е, няма как да стане. За съжаление това е една метастаза. Има много случаи, в които цели сектори в МВР страдат от некомпетентни и некадърни, но протежирани отгоре началници.

Следващ момент е наличието на компрометирани хора в МВР. Хора, за които е имало разработки и данни, че са извършили престъпления, но не са отстранени или уволнени. Обичайна практика е такива да се преназначават някъде, докато утихне бурята. Отивайки на новото си място, тези компрометирани хора отравят атмосферата и там, въвличат други в незаконната си дейност и нещата се провалят. Подобни примери – на сгафили, лоши ченгета запазени в системата деморализира останалите.

За ефекта всеки може да се досети всеки сам. А, че в структурите на МВР има хора, които обслужват криминални интереси, нямаме и грам съмнение. Факт е, че Вътрешна сигурност залавя такива, което показва, че зловредни елементи има. Дали е възможно те да бъдат изчистени на 100% е друга тема, но поне могат да бъдат ограничени до минимум.

Инертност и липса на качества да се ръководи – друг сериозен недъг. Поставянето на чантаджии, буквояди и формалисти на оперативни постове води до блокиране на ежедневната работа. Цял живот мишкували на бюро хорица, в един момент се оказва, че трябва да ръководят хора, да дават указания, да водят операции. Е, не се получава. Негативен в този контекст е и практиката, при която преди двадесетина година МВР беше наводнено със служители от структурите на армията, които нямат нужната базова подготовка да водят полицейски операции и разследване.

Младите кадри и липсващото им професионално обучение. Имаме скъсана връзка между поколенията в МВР. Издигат се за началници хора на два петъка служба, които нямат не само професионален опит, но даже и житейски нямат. Липсата на приемственост в работата води до повтарянето на едни и същи грешки, докато се научат, ако въобще се научат.

Това са само част от нерадостните констатации за МВР. Много болезнени въпроси, които под сурдинка се коментират в структурите на ведомството, но публично не. Ако задълбаем в раната има още доста да се добави. Но не почнем ли този разговор, по тези въпроси, пишете го МВР в будна кома. Ето защо от всичко това правя и предположението, че в МВР има хора, които саботират правителството по отношение на сектор сигурност. Не е трудно да се досетим, че колкото по дезорганизирано е МВР, колкото по-инертно е и се пречи (скрито или явно), толкова по-силни ще бъдат частн, криминални и всякакви други интереси. Факт е, че много среди в обществото нямат изгода от работеща система за сигурност.

Карлос Контрера, общински съветник, председател на политическа група “Патриоти за София – ВМРО и Атака”. Заместник-председател на ПК по “Обществен ред и сигурност” и заместник-председател на ПК по “Икономика и собственост” към Столичен общински съвет.

*Текстът е публикуван в личния сайт на автора.

About Author