Кенгура, самураи, фараони и шахматисти шестват на Мондиал 2018, най-много са лъвовете и орлите

Кенгура, самураи, фараони и шахматисти шестват на Мондиал 2018, най-много са лъвовете и орлите

Сайтът “Евро-Футбол.ру” припомни на своите читатели какви са неофициалните прозвища на отборите – участници на Мондиал 2018.

Русия. Сборная, “sbornaya” или в свободен превод “избраните”, “селекцията”.

Бразилия. Най-титулуваният отбор в историята на световните първенства по футбол. Наричат ги пентакампионите заради петте титли. Популярно е и прозвището “селесао”, което означава “избраните”.

Иран. “Националният отбор (“team melli”), “иранските лъвове” (“Iranian lions”), “лъвските сърца” (“lion hearts”). След трите победи в груповата фаза на Купата на Азия – 2011 тимът започнаха да го наричат „принцовете на Персия (“princes of Persia”) по аналогия с компютърната игра.

Япония. “Сините самураи” (“blue samurai”).

Мексико. “Трикольорите” (“el Tricolor” или “el Tri”). Тимът има още един прякор “Зелените” (“La verde”).

Белгия. “Червените дяволи” (rode duivels, diables rouges). Казват, че това прозвище е дадено от журналиста Пиер Валкер през 1906 г. след победите над Франция и Холандия.

Южна Корея. Също ги наричат „червените дяволи“. Също така и “азиатските тигри” (на емблемата на футболната асоциация е изобразен тигър). Наричат ги и “воините от Таджу” или “воините ин-ян” (на държавния флаг има символ на единството на Вселената и взаимодействието между двете противоположни енергии ин и ян).

Саудистка Арабия. „Зелените соколи“. Зеленото е основен цвят в националното знаме, а соколът е един от символите на страната. Тимът е наричан също така “орлите на пустинята” и “азиатските бразилци”.

Германия. Основният прякор е “немската машина” (“bundesmaschine”) и “бундесманшафт” (bundesmannschaft) – в превод „немския отбор“.

Англия. “Three Lions” (“трите льва”). Изображения на краля на животните присъстват практически на всички официални емблеми на Великобритания. Трите лъва се появяват на английския герб за първи път по време на управлението на героя крал Ричард Лъвското сърце в далечната 1195 г. Казват, че в дадения случай лъвът въплъщава идеята за божествената енергия на Слънцето, монархическата власт, борбата със злото, сила и мъжество, справедливост и мъдрост, покровителство и защита на слабите, безпощадност към враговете. Ангийският национален тим също така е определян и като „родоначалниците на футбол”.

Испания. По-рано наричаха този отбор“la roja” (“червените”), но след спечелването на Олимпийските игри през 1920 г. започнаха да му викат “la furia roja” (“червената фурия”) – в чест на една от древноримските богини.

Нигерия. “Африканските бразилци”, “суперорлите” (“Super eagles”) – на герба на страната и на емблемата на футболната асоциация е изобразен орел, той символизира силата. По-рано нигерийският национален тим беше наричан „зелените орли“, а „суперорли“ те „станаха“ след спечелването на сребърните медали от Купата на Африка през 1988.

Коста Рика. “Los ticos”. Идва от разговорната форма на думата “costariccences”, което означава “костариканци”.

Полша. “Бяло-червените” (“biało-czerwoni”), “белите орли” (“białe orły”). Орелът е национален символ на Полша от 1295 г., от властването на Пржемисъл II.

Египет. “Фараоните” (“الفراعنة“).

Исландия. “Нашите момчета” (“Strákarnir okkar”).

Сърбия. “Белите орли” (“бели орлови” / “beli orlovi”). Двуглавият орел е изобразен на държавния герб.

Португалия. “Европейските бразилци”, “избраните” (“selecção das quinas”). Също така им викат и „отбор на петте щита“ – на емблемата на футболната федерация и герба на Португалия вътре в голям щит са изобразени 5 малки сини такива.

Франция. “Синиет” (“les bleus”), “трикольорите” (“les tricolores).

Уругвай. “Небесно-сините” (“la celeste”), “небесните олимпийци” (“la celeste Olímpica”). Наричат националите и “чаруа” (“charrúas”) – по името на индианско племе, част от коренното население на страната, изтребено от испанските и португалските конкистадори.

Аржентина. “Бяло-сините”, “албиселесте” (“la Albiceleste”).

Колумбия. „Лос Кафетерос“ (“los cafeteros”) – хора, отглеждащи кафе – б.пр. Кафето е една от най-важните експортни стоки за Колумбия.

Панама. “Каналджиите” (“los canaleros”) – по името на Панамския канал, съединяващ Тихия окен с Атлантическия. Тимът е наричан още “червения прилив” (“la marea roja). Това се дължи на специфичното оцветяване на водата, причинено от колониите водорасли по крайбрежието на Панама.

Сенегал. “Лъвовете от Теранга” (“les lions de la Teranga”). На герба на Сенегал е изобразен лъв, символ на президентската власт. Думата “Теранга” на един от местните диалекти се превежда като „гостоприемство“.

Мароко. “Атласките лъвове”. На герба на държавата фигурират двойка лъвове, стоящи на задни лапи. На щита, който държат, е изобразена пентаграма в зелен цвят на червен фон, а над нея изгрева на слънцето над Атласките планини. Това е една от най-големите планински вериги в Северозападна Африка. Наречена е така в чест на древногръцкия титан Атлас (Атланта), който според митологията държи на плещите си небесния свод.

Тунис. “Картагенските орли” (“les aigles de Carthage”). Кралската птица присъства в герба и на тази северноафриканска държава. Картаген е могъщ град – държава в древността, смъртен враг на Римската империя. Финикийската колония е била основана на територията на съвременен Тунис.

Швейцария. Наричан със странното прозвище “Nati” – съкращение от “Swiss national team”, тоест “национален тим на Швейцария”.

Хърватия. “Шахматистите” – по оформлението на националния екип. Викат им и “огнените” (“vatreni”) – намек за горещите сърца на хърватите.

Швеция. “Тре крунур” (“tre kronor”) – национален хералдически символ на страната са трите корони, разположени две над една на син фон. Любопитен е и друг прякор на шведските национали – „росомаха“ (“gulo gulo”). Това е едър бозайник, познат още като лакомец. Росомахите обитават северната тайга на Скандинавския полуостров. Още едно прозвище на шведите е “синьо-жълтите” (“blågult”), по цветовете на екипа и националния флаг.

Дания. “Червения динамит” – през 80-90-те години на миналия век тимът показваше агресивен и нападателен футбол, спечели и Евро 1992. “Алената гвардия” също наричат датските национали. По-модерни прякори са „Бандата на Олсен“ по аналогия с популярния американски филм „Бандата на Оушън“. Мортен Олсен е местна легенда, в продължение на дълги години – от 2000-а до 2015-а беше начело на датския национален отбор.

Австралия. “Сокеруз” (“socceroos”), което се явява съчетание от думите “футболисти“ и “кенгуру”. За първи път журналистът Тони Хорстед назовава така австалийските национали по време на Игрите на добра воля във Виетнам през 1967 г.

Перу. “Бяло-червените” (“la blanquirroja”) – традиционо по цветовете на националното знаме. Популярно прозвище също така е и “Инките” (“incas”).

Снимки: caseyhq.com.au, “Сиатъл таймс”.

About Author