Над пет пъти разлика в заплатите у нас

Над пет пъти разлика в заплатите у нас

Близо 6,1 млрд. лв. повече влязоха в джобовете на работещите през последните пет години. Това се случи благодарение на нашите преговори с работодателите, но и на пазара на труда, където недостигът на кадри тикаше нагоре заплатите. 

Това обяви президентът на КНСБ Пламен Димитров при представянето на Годишния доклад за резултатите от колективно договаряне на работните заплати през 2017 г. и очакванията за 2018 година. „През 2016 г. започнахме кампанията ни „Искам 100 лв. повече върху заплатата си“. Година и половина по-късно това, което сме постигнали заедно, надминава това, което сме поискали. През 2017 г. средната работна заплата се е увеличила с 11,8% и достигна 1060 лв., което спрямо 2016 г. е ръст със 115 лв. Компенсацията на наемния труд като компенсация за наемните работници се промени с повече от 6 процентни пункта спрямо БВП и достигна 43,1 процентни пункта от БВП за миналата година“, каза Пламен Димитров. Това разпределение означава, че повече пари за отишли за труда, отколкото за капитала. В същото време обаче расте процентът на работещи бедни, което означава, че тези пари не се разпределят правилно.

Най-високо платеният сектор за 2017 г. са информационните технологии, а най-ниско платеният-ресторантьорството. Средната работна заплата за 2017 г. за ресторантьорството е 580 лв., а в информационните технологии 3150 лв. Разликата между най-ниско платения и най-високо платения сектор е близо 5,5 пъти.

Независимо, че нараства промишленото производство, това не навсякъде се отразява в заплатите, сочи още докладът на КНСБ. Такива примери са: Производство на метални изделия, без машини и оборудване – ръст на производителността на труда на едно наето лице с 31.5%, ръст на средната заплата – с 9.2%; Производство на компютърна техника, електронни и оптични продукти – ръст на производителността на труда на едно наето лице с 19,8%, ръст на средната заплата – с 3,4%; Производство на изделия от каучук и пластмаси – ръст на производителността на труда на едно наето лице с 22.2%, ръст на средната заплата – с 11%;

Минималната работна заплата за страната се увеличи от 1 януари 2017 г. с 9.5% (от 420 на 460 лв.), а от началото на 2018 г. бе реализирана и следващата стъпка – ново увеличение с 10.9% и размер от 510 лв. В същото време увеличението на минималната и средната заплата не промени съотношението между тях – през 2017 г. по предварителни данни то е 43.4%.

През 2017 г. компенсацията на 1 отработен час в България е 5.1 евро, при 23.1 евро средно за ЕС. Номиналната разлика е 4.5 пъти, а в СПС тя е 2.2 пъти. Преди 10 години, през 2007 г. нивата са били съответно 2.3 и 19.5 евро, а разликите – 8.5 и 3.9 пъти. Сегашното ниво на компенсацията на 1 отработен час в България в СПС представлява 46.3% от средното за ЕС. За да можем да реализираме обаче по-чувствителен напредък и да достигнем съотношение поне 60% до 2022 г. ще е необходим средногодишен номинален ръст на заплатите от 11-12%, заяви главният икономист на КНСБ Любен Томев.

Последните разполагаеми и сравними данни показват, че средната работна заплата в България изостава номинално между 5 и 10 пъти спрямо старите държави членки и около 1.8-2.2 пъти спрямо новите държави членки., сочат данните на КНСБ.

От 3% до 5% до 10 % е масовото увеличение на работните заплати. По-рядко то е над 10%. В някои от секторите обаче няма колективни трудови договори. Това са леката, химическата, хранителната промишленост. На общинско ниво действат над 150 колективни трудови договори, сключени от местните власти в страната. Най-добри резултати има във Варна, Бургас и Стара Загора.

Пламен Димитров посочи, че БВП за България за 2017 г. е близо 100 млрд. лв. Вътрешното търсене е основния двигател на растежа, а с 4,5% нараства крайното потребление за миналата година. Според него има реални възможности за по-голям растеж на доходите в индустрията.

Промишленото производство е нараснало с 36%, производството на основни метали е нараснало с близо 15%, а производството на химически продукти- с над 20%.

При традиционно най-ниско платените сектори ресторантьорство, хотелиерство и търговия на дребно има ръст на средната заплата, най-вече в ресторантьорството, но заплатите остават ниски. Може би заради това и е нуждата от внос на чужди работници в тези сектори, коментира Пламен Димитров, който обаче беше скептичен, че това ще реши проблема на българския туризъм.

Секторите, в които няма колективни трудови договори – лека промишленост, химическата промишленост, хранителната промишленост, ще бъдат във фокуса на вниманието на синдиката през следващите години, отбеляза Пламен Димитров.

На снимката: Пламен Димитров

Текст: offnews.bg

 

About Author