Гиби Искренов за Панов: Той ми е помогнал най-много

Гиби Искренов за Панов: Той ми е помогнал най-много

Легендарното крило на Левски Божидар Искренов беше съкрушен от внезапната кончина на своя идол Павел Панов. Гибона призна, че той му е помогнал най-много в кариерата.

“С какво ще запомня Павел Панов ли? Само с хубави моменти. Няма да забравя никога, че когато прохождах във футбола, тойбеше човекът, който най-много ми помогна. Благодарение на него постигнах това, за което съм си мечтал.

Без неговата помощ и тази на съотборниците ми, колегите ми от стария отбор на Левски това нямаше да се случи. Жалко, жалко е, че си отиде и ни напусна в този момент.

Той винаги ще бъде с нас и винаги ще го помним с хубави работи. Хората като него са рядкост в днешно време. Истински хора, истински мъже, истински футболисти. Трябва да ги помним само с добро. За съжаление ни напусна един много хубав човек. Бог да го прости.

Може би си спомняте, че именно под ръководството на Павел Панов играхме четвъртфинал в турнира за КНК през 1987 г. Няма никога да забравя мачовете срещу датския БК Копенхаген (0:1, 2:0), югославския Вележ (Мостар) – 2:0, 3:4, испанския Сарагоса (0:2, 0:2)…Не мога да кажа кой от тези двубои е бил най-тежък за нас. Всеки мач е важен, няма второстепенни, щом играеш в Левски. Но най-екстремно беше гостуването ни в Мостар. Успяхме да оцелеем в една адска атмосфера. Феновете бяха настръхнали срещу нас, изпочупиха ни автобуса…Вижте, с един добър отбор и с добри колеги на терена няма нищо невъзможно. Тогава, през онзи сезон с Павката начело, успяхме да зарадваме милиони левскари. Горд съм, че съм играл под ръководството на г-н Панов, един прекрасен човек. Жалко е, че вече го няма, но ние никога няма да го забравим.”

Димитър Вичев, легендарен вратар на Ботев (Пд):
“Отиде си един честен, един скромен човек. Голям, много голям футболист. Толерантен беше към всекиго, никога не е повишавал тон. Отличен специалист, треньор…Само хубави неща могат да се кажат за Павката, Бог да го прости…Имах удоволствието да работим заедно близо година и половина в Ботев (Пд). Под негово ръководство стигнахме финал за Купата на България през 1995 г. Загубихме за съжаление от Локо (Сф) с 2:4. Бяхме съотборници с Панов преди това и в националния отбор. Знаете ли, преди два дни се чухме.  Точно в деня на смъртта му (Разплаква се). Нищо не предвещаваше, че ще се случи нещастието…Говорихме си, даже беше в настроение. Щеше да идва в Чирпан на турнира “Чирпанска кама”. Прати ми календари на БФС. Обещахме си да се чуем отново в понеделник. Обаче сутринта от телевизията разбрах…Това е. Само хубави работи за този човек. Тук дойдохме доста хора от Пловдив, за да го изпратим в последния му път…
Вчера си отиде от този свят и Гошо Марков – също наше момче. Бях му треньор в Ботев.  Ето, аз съм на валидоли в момента. Разстроен съм…”

Мирослав Митев, бивш вратар на Пирин и бивш младежки национал:
“Непоправима загуба. Павел Панов в продължение на осем години ми беше пряк началник в БФС като отговорник за националните отбори. Аз бях треньор на вратарите на няколко гарнитури. Той беше офицер на фронта, на първата линия. На много европейски и световни квалификации сме били под негово ръководство. Много неща съм научил от него. Отделно от това – страхотен човек. Невероятен футболист беше. Помня го отлично, наживо съм го гледал много пъти. Какво могат да научат от него младите играчи ли? О, много, много неща. Панов може да служи само като пример за подражание. Тежко ми е да говоря повече. Извинете…”

Categories: Спорт, Футбол

About Author