За нещата от живота и други работи…

За нещата от живота и други работи…

Може би сте разбрали…Може би не…В нощта на 5-и срещу светлия християнски празник Никулден ни напусна Наско…Днес по вечния му път го изпратихме повече от 200 души на Централните гробища. Имаше негови колеги-страньори, журналисти, близки, приятели, роднини…

Дойдохме и доста бивши служители на Пресгрупата…Забравили обида, предрасъдъци, отвратително отношение на “Некои отговорни фактори”, страсти и неволи…Дойдохме заради НЕГО…Ето го виртуозът на страницата Пепи Владов, ей там виждам и спортния ас Добри Кожухаров, тук е шахматистът-естет и нереализирал се банкер Владо Петров, тук съм и аз…и още десетки Бивши служители на Пресгрупата…Мишето, Оги, Венци, Панчев, Ива, Чорето, Диана, Мариета, Мариана, Любо, Ефтика, Стефчо, Пепи, Майчето, Колев, Петьо – не ги видях…А с тях тръгнахме от началото…Както се казва: “Имало едно време, в една далечна галактика…”.

Нашият Наско…Така го знаехме всички – от начинаещи пишурки в журналистиката до тежки корифеи като Венци Тунев, Варчев, Кулезич, Тонев и т.н. и т.н. Сега – доколко са “върха на сладоледа”е друг въпрос…Примерно Мара Николаева и Кристи Петрова рискуваха много повече със своите разкрития за мафията, но…

Винаги съм се чудил как този невероятен човек е намирал винаги добра дума за всеки. В продължение на 9 години работих с Наско…Как пък за тези години Никого Нито Веднъж не обиди, не засегна и не подигра? Беше Добряк…Просто Човек…И изключителен професионалист. Никога няма да забравя как до късно, до полунощ, с него отработвахме схемата за отразяване на Световното първенство в Германия (2006), в ЮАР (2010), за Евро 2008…За стотици и хиляди статии и четива, с които беше пълен по това време в. “Телеграф”, една истинска институция в българската журналистика…Във вестникарството…И на Наско и на неговите безценни колеги се дължеше това за кратко време “Телеграф” да се наложи на пазара и да се превърне в лидер по тираж…От “нулата”, че дори и под нея…Вестникът струваше 20 стотинки, после 25, после 30…Но в него работеха момчета и момичета за милиони…С големи сърца…И между нас имаше приятелство, цареше свобода…Свобода във всичко. За да бъде гадно на завистниците…

Сълзите текват…Но, така ли трябва да бъде изпратен този весел, този готин човек? Винаги с него е било купон…И когато, водени от тамадата Тунев, потегляхме с три автобуса към Грандхотела във Варна за Грандкупона..Отваряхме бутилките и бохчите с домашна туршия и баница още по пътя…А баш босът ни раздаваше презервативи на рецепцията на хотела…

И когато покорявахме Велинград…И Чепеларе…И Целият свят беше наш…Ех, къде отиде този Велик, неповторим, свободен като морето дух от първите, златни години на “Телеграф”? Липсва ни…Няма я и Радостина, няма ги и други обични колеги…

Наско Атанасов беше “Телеграф” и “Монитор”. “Телеграф” и “Монитор” бяха Наско…Той има прекрасна дъщеря, да е жива и здрава…Но другото му дете беше Вестникът…Беше готов да изкара 24 часа в редакцията…Наско Атанасов беше човек-перфекционист, който държеше да изпипа дори и най-малкия детайл…Колко спорове сме имали с него…И е било за добро…Никога не сме си повишили тон…Никога не сме се обидили…Той искаше най-доброто за вестника и за работещите в него..С бащинска прегръдка беше готов да се обърне към всеки…И с тази негова тънка усмивка…

Ще ни липсваш, Наско…Чакай ни там, Горе…Където пак ще говорим за този пусти футбол и за любимата ти Формула 1…Светъл ти път към небето…Няма да те забравим…Почивай в мир…

Милен ДИМИТРОВ

About Author