Легендарните съдии братя Спасови: Спасихме двама турци след страшна катастрофа

Легендарните съдии братя Спасови: Спасихме двама турци след страшна катастрофа

Братя Любе и Любен Спасови са родени на 1 декември 1949 г. Юноши са на “Септември” (Сф), завършват НСА “Васил Левски”. Признати са за едни от най-добрите съдии в историята на българския футбол.

Любе е ръководил над 1500 срещи от различен ранг. В елитната група ръководи в продължение на 14 сезона от 1982 до 1995 г. Там има 124 срещи. Показал е 276 жълти и 9 червени картона, от които за домакините 115 жълти и 2 червени. Отсъдил е 42 дузпи, от тях 16 за гостите. Международен съдия на ФИФА е от 1990 до 1995 г. Ръководил е 55 международни срещи, европейски и ветовни квалификации, на олимпийски игри, калификации за Шампионската лига, КНК и Купата на УЕФА. Има 4 полуфинала в Европа от различен ранг. Свири на три поредни европейски първенства (младежи) – Унгария 1990, Дания 1991, Италия 1992. Ръководи полуфинала за КНК “Брюж” – “Вердер” (1:0) през 1992 г., “Ливърпул” – “Сваровски” (4:0), както и четвъртфинала за Купата на УЕФА между БК “Копенхаген” и “Торино” (0:3). Топрефер на България за 1990-1995 г. Делегат на УЕФА. Член на Изпълкома на БФС в периода 1995 – 1997 г. Генерален секретар на Професионалната футболна лига (ПФЛ) в продължение на 20 г. – от 1993 до 2013 г. Носител на “Златната значка” на ФИФА.

Любен ръководи срещи в елита от 1986 г. Има 100 мача като главен съдия. Показал е 211 жълти картона и 16 червени. Отсъдил е 43 дузпи, от тях 27 за домакините. Близо 10 г. е зам.председател на Съдийската комисия. Международен съдия от 1991 г. с 45 срещи. Бил е асистент – съдия на четвъртфинали и полуфинали в КНК, ръководил е световни и евроквалификации.

 

  • Как започнахте с футбола?
  • Л.С. Влязох в спортната рота на ЖСК “Славия”. Бях помощник-зводен командир, а взоден беше майор Павлов – бивш вратар. Новобранци ми бяха Йордан Стойков – Бумбо, Наско Александров – Кимбата, Владко Симеонов – беше председател на дружеството, Гаджев – ватерполист, който го наследи…Спомням си дебюта на Кимбата за мъжкия тим на “белите”. Бяхме всички войници на стадиона да го гледаме. Центрира за гола на Божидар Григоров. Получи момчето премия от 40 лв. и се похвали, че майка му с тези пари му е направила спестовна книжка. През 1970 г. се уволних от казармата, а брат ми влезе. Завърших съдийските курсове на 26-годишна възраст. Изкачих цялата йерархия от 1976 г. до сега. Антон Василев ме насочи към съдийството.
  • Л.А. Отраснахме в тогавашния Димитровски район на София, така наречената Коньовица. Започнах да тренирам в „Септември”. Явих се на конкурс и влязох в спортна школа „Чавдар”. Оттам ме изпратиха в „Родопа” (Смолян), след това играх в „Родопи” (Момчилград) и в „Чавдар” (Етрополе). После се насочих към съдийството.
  • Как станахте съдии?
  • Л.С. Помня до днес първия си мач. Беше на “Септември”, на първо игрище. Тогава се играеше почти денонощно футбол. Свирел съм по 4 мача на ден –от 9,00 до 10,30 сутринта – деца, от 15.00 – средношколско първенство, и от 18.00 нататък – играеха работническите колективи. Директорът на стадиона Петър Наумов ми казваше: “Любе, като теб тръгна Кочо Динов и стана голям съдия.”
  • Л.А. Първи брат ми се насочи към съдийството. Първият ни така да се каже ментор беше Антон Василев. Той вече беше утвърден рефер, преди това играеше и той в „Септември”. Познавахме се, от една махала сме. Като съдия почнах от най-ниското ниво – деца, юноши…Много добре помня първия си мач. Срещата се проведе на сгурията на стадион „Септември” и беше белязана от един куриоз. На терена по едно време нахлу кон. Спряхме играта, въведохме ред…съдийска топка и така.
  • Спомняте ли си дебюта в „А” група?
  • Л.С. През 1979 г. влязох в ранглистата за “Б” група, а през 1980 – помощник в “А”. Нямаше специализирани ранглисти – ние бяхме и асистенти и главни. Като асистент имам над 100 мача в елита. Така и дебютирах на вечното дерби на 23 ноември 1986 г. с главен Димитър Шарлачки, заедно с другия асистент Евгени Геров. ЦСКА биха с 1:0 и по-късно станаха шампиони. В “А” група дебютирах като главен на “Тракия” – “Розова долина” (Казанлък). Датата е 12.12. 1982 г. Домакините биха с 1:0 след гол на Краси Манолов още в 5-ата минута. Асистираха ми Е. Геров и А. Василев. Димитър Руменчев ми беше делегат. После отбелязахме паметния за мен двубой в едно приятно заведение до стадиона. По една ирония на съдбата и като асистент в елита за първи път ме сложиха на мач на пловдивския тим. Аз и Тони Василев бяхме помощници на Иван Йосифов. Първи червен картон показах на 30 май 1984 г. чак на 7-ия ми мач – “Черноморец” – “Славия” (1:0). Получи го Веселин Божков от “белите”. Домакините биха с гол на Алекси Желязков. Този двубой си има предистория. Победата беше изключително важна и за двата тима, защото бяха застрашени от изпадане. Седем международни арбитри отказаха да свирят и ме хвърлиха в огъня. Аз си знам каква кошмарна седмица преживях. Повикаха ме първо в ГУСВ (Главно управление строителни войски). Едни генерали почнаха да ми обясняват колко било важно “Славия” да се спаси. После пък ме привикаха партийни секретари от ГК на БКП в Бургас. Обясниха ми, че не може морската ни “перла” да остане без представител в “А” група. Видях се в чудо, но реших да отида и да обясня ситуацията на председателя на БФС Димитър Николов. Той знаете ли какво ми каза? “Свири, както досега си свирил. Един ден ще бъдеш най-младия международен съдия.” Това му бяха думите на този човек, когото и до днес боготворя. Навремето ставаха по по-интелигентен начин тези работи, а не като сега. Атакували са ме от най-високо ниво.
  • Л.А. В Пловдив беше, Тракия” – „Спартак” (Вн) (3:1), на 30 март 1986 г. Първата си дузпа я дадох в третия ми мач – “Берое” – “Спартак” (Вн) – 4:1. Първият си жълт картон показах на Стефан Методиев от “Димитровград” на 25 октомври 1986 г. в мача срещу “Локо” (Сф) – 2:3.
  • Кои бяха вашите идоли в съдийството?
  • Л.С. Моят учител в съдийството е Никола Дудин. Възхищавал съм му се и съм се учил от него, както и от Димитър Руменчев, Кочо Динов, Гочо Русев…От чуждите рефери на първо място поставям Руди Гльокнер от ГДР, на когото дълга много. Той свири финала на Мондиала в Мексико през 1970 г. между Бразилия и Италия (4:1). Мои фаворити бяха още унгарецът Карол Палотай и белгиецът Алексис Поне.
  • Л.А. Алексис Поне (Белгия), Коельо (Бразилия), Ламо Кастильо (Испания), Гаридо (Португалия). Гледах всички големи първенства с тефтер в ръка и си водех бележки. От нашите рефери на първите места поставям Димитър Руменчев – най-големия ми учител, Никола Дудин, Константин Динов, Гочо Русев, Цветан Станев, Аспарух Ясенов.
  • Кой мач приемате за най-забележителен в кариерата си?
  • Л.С. В моята кариера имам много уникални двубои. Свирих на пъввия мач на новосъздадената държава Русия срещу Исландия (1:0) – световна квалификация, както и последният мач на Чехословакия като самостоятелна държава срещу Кипър (4:0) – световна квалификация. Ръководил съм три пъти полуфинал на Европейско за младежи, както и полуфинал за КНК. Три пъти свирих откриването на младежкото европейско. Всички вечни дербита са ми скъпи, но искам да припомня един любопитен случай. Много зрелищен беше този в през пролетта на 1993 г., когато “Левски” победи ЦСКА от 0:2 до 3:2. Преди мача на 24 април 1994 г. двата родни гранда изпратиха писмо до БФС, в което настояваха аз да свиря сблъсъка. Това говори за едно голямо доверие и от двата клуба към мен. Най-голямото признание получих през 1993 г. Тогава съдията на световната квалификация с Израел (2:2) – доктор Чакър, №1 в Турция (сега и синът му е топрефер на УЕФА – Джунеит Чакър – б.р.), на семинар в хотел “Рила” заяви: Аз съм се учил от Алексис Поне и от Любе Спасов. Те бяха мои мои идоли…”. През 1992 г. лично Сеп Блатер ме награди със “Златна значка” на ФИФА. Заедно с мен бяха отличени Маркус Мерк (Германия), Диас Вега (Испания) и Филип Дон (Англия). Много приятни са ми спомените и от митичния “Анфилд”. И знаете ли кое е любопитното? Че от тогава – от 1991 г, досега “Ливърпул” не е ставал шампион на Англия. По този повод се шегувах с колеги, че е крайно време да ме върнат в съдийството, за да се счупи най-сетне тази прокоба върху “червените” (Смее се).
  • Л.А. Футболното съдийство ме срещна с много велики хора, но най-запомнящо се беше, когато си стиснахме ръцете с Краля Пеле на „Сантяго Бернабеу”. Свирил съм 45 международни мача. Бяхме изграждани и подготвяни да свирим до 50-годишна възраст. Слабото представяне на колегите на Мондиала в Италия през 1990 г. накара ФИФА да свали възрастовата граница до 45 г. Това ни отне на мен и на брат ми по 5 от най-хубавите и зрели години. Точно тогава всичко знаехме, всичко можехме и навсякъде ни вярваха. ..Дебютът ми на международна сцена остава завинаги запечатан в съзнанието ми – „Спартак” (Москва) – „Авенир) (Люксембург) – 0:0. Получих максимална оценка „10” от делегата Шандор Барош (Унгария). Унгарецът е бил делегат на Н.Дудин на финала за Междуконтиненталната купа. И накрая Барош твърди в заключението си: „Ангелов е роден рефер”. Това е най-голямото признание, което съм получил в кариерата си.
  • Къде беше най-трудно за съдиите? В кой град?
  • Л.С. През онзи толково напрегнат за мен сезон 1983/1984 бях изправен и пред още едно изпитание. Пратиха ни наряд с Ахмед Яшаров и Тони Василев на баража за оставане в групата между “Шумен” и “Славия”. Регламентът предвиждаше два мача при разменено гостуване. В първата среща “белите” бяха били у дома с 2:1. Заради това ни посрещнаха на нож и на претъпкания стадион “Панайот Волов”. След много драма и обрати “Славия” измъкна 2:2 като гост и се спаси. Един фен хвърли един прът до Ангел Колев от “Шумен” на корнера. Публиката настръхна, играчите започнаха да се бият, но Яшаров овладя обстановката и мачът продължи. Тръгнахме си без проблеми, защото домакините бяха повикали на помощ милиция от три окръга – Разград, Шумен и Търговище. Имало е много по-тежки мачове. Веднъж в Рудозем едвам се спасихме. Колегата главен съдия даде дузпа за гостите от Димитровград (водени от Димитър Пенев) и срещата завърши 1:1. На домакините им трябваше само победата. Станаха едни ексцесии. Счупиха ни колата, затвориха моста, дойде милиция…Трябваше да преспиваме там. После проблемите продължиха. Фенове на “Миньор” (Рудозем) дойдоха по престилки да протестират пред ЦК на БКП, защото от централата искаха да ги извадят от групата заради инцидентите. И в гара Левски трудно излязохме на мач със “Спартак” (Вн). Ставали са такива работи.
  • Л.А. Имало е много трудни градове за гостуване. Всеки домакин си мисли, че съдията трябва да му помогне. Реферът трябва да отиде с чиста съвест. Първите 10 минути на мача са решаващи. В тях реферът трябва да покаже на всички, че той ще ръководи срещата и , че не се поддава на външни влияния, така да се каже. Винаги съм изтеглял стената на 10 метра, защото знаех, че те винаги ще откраднат 1 метър, докато се обръщам. Те почват да скачат: „Какво правиш сега? Дръпна ни на 15 метра”, защото са смятали да се строят едва на 6 метра от топката (смее се). Като изтеглиш два пъти срещу домакините стената и те, хората ти вярват вече.
  • А натискали ли са ви някога „отгоре” да свирите в една или друга посока?
  • Л.А. Имало е обаждания, и преди Десети ноември 1989 г., и след това. Канили са ме на срещи, обаче винаги съм им казвал: „Гарантирам ви само едно: че няма да бъдете ощетени”. Не са посягали да ни ликвидират. Може би и късмет сме имали. Имаше една злоупотреба с няколко съдии се получи. Инспирира я Никола Миланов – Чопъра от ЦСКА. Когато „армейците” паднеха или някой рефер не е свирил в тяхна полза, после го взимаха запас. Викат те 45 дни запас и забравяш цивилизацията. Един от пострадалите е Илмаз Рамизов. Цяла България знае за неговия случай. Аз имах неприятен случай в Шумен. Тъкмо бяха ме направили международен съдия. Пращат ме на „Шумен” – „Славия”. По-късно ми казаха, че това е бил първият двубой 10 години след оня скандален сблъсък, завършил 2:2, след който домакините изпаднаха в „Б” група. Стадионът беше претъпкан, очакваха се големи ексцесии, но срещата завърши 0:0, всичко беше на ниво.
  • Димитър Николов изиграва важна роля във вашата кариера?
  • Л.С. Димитър Николов е един от най-великите ръководители на футбола ни. Неслучайно ЦК на БКП го дръпна от леката атлетика, след като пожъна куп успехи, заедно с Тодор Тодоров. Този човек беше изпреварил времето си. Имаше такива напредничави идеи, че не го разбираха някои хора. Николов разпореди всички треньори и съдии и всички шефове на клубове да учим западни езици и то за сметка на федерацията, планираше перспективна програма. Аз отидох в немската паралелка. Искаше да направи истинска революция във футбола, но не му позволиха.  После мен направо ме зачеркнаха за година и половина. Бях ликвидиран като престъпник. Защото съм близък до предишния председател. Да, той ме обичаше като син и аз защитавах неговото име и не се срамувам от приятелството си с този човек. Никога няма да се отрека от него. Това стана през 1984 г. Най-голямата обида в моята реферска кариера получих навръх 8 февруари 1985 г. (рождения ден на Христо Стоичков). Тогава на един семинар в зала “Родина” на стадион “Васил Левски” новото ръководство на БФС начело с Иван Шпатов (главен секретар на Министерски съвет) свика всички съдии от “А” група. Човек от ръководството стана и каза: “Моля от името на другаря Шпатов в залата да останат само футболните съдии, членове на БКП.” От 26 ръководещи рефери трябва да стана само аз и да напусна залата, тъй като не бях член на партията. Е, стана ми много неприятно, признавам си, но такива бяха времената. През януари 1986 г. се явих отново на конкурс с брат ми. Класирахме се на 1-о и 2-о място и ме върнаха в „А” група.
  • Л.А. Вечно ще бъда признателен на този човек. Нашите съпруги учеха в 32-а гимназия, заедно с дъщерите на Николов. Имаха едно крепко приятелство момичетата. Не крия, че ми е помогнал, както той така и Ангел Бързашки – зам.председател на БОК и генсек на световната волейболна федерация.
  • Спомняте ли си последния ви мач?
  • Л.А. Разбира се: „Левски” – „Славия”. В последният кръг на първенството бяха двете столични дербита. На мен повериха този мач, а на брат ми „Локо” (Сф) – ЦСКА. …Поднесоха ми хубава картина и сувенири. …Домакините ми поднесоха топка с автографите на всички футболисти. Към края се получи един забавен момент. Славистите претендираха за нарушение в тяхна полза. Бъзикаха ме: „Абе , бате Любо, свири го тоя фаул! За това ли ти дадохме тая топка?” .
  • Г-н Ангелов, спирате точно на кота „100” мача в „А” група. Защо точно тогава решихте да се откажате?
  • Л.А. Можеше и още да запиша, но ни отказаха с брат ми от съдийството. Йордан Жежов, Бог да го прости човека, обаче той е един от виновниците. Покрай нас изгоря и Йордан Стефанов – един помощник-съдия. Промениха правилника на съдиите. Иван Славков искаше после да ни върне, но…Искам да спомена и за една случка, която малко хора я знаят. През 1987 г. ни извикаха от почивка на морето, за да свирим две важни дербита. На път за София спасихме две млади момчета – на 19 и на 22 г., турски граждани, пътяващи за Германия. Бяха се обърнали няколко пъти и паднали в едно дере.
  • Л.С. Последният ми мач е на 1 юни 1995 г. “Локо” (Сф) – ЦСКА, завършил 2:2. Това се оказа и последния мач на треньора на “армейците” Цветан Йончев. Тогава вдигнах и последният си жълт картон – за падане за дузпа на Диян Петков. На следващия ден – 2 юни, съпругата на Петков водеше синовете му – близнаци. Единият от тях ме видя и ме попита: „Ей, Любе, защо вдигна картон на тати?”. Тенденциозно ни спряха. Йордан Жежов го направи, защото не влизахме в комбинации. През лятото се подготвях за новия сезон. Правих си крос на стадиона. Видя ме Тошко Колев, който беше член на Изпълкома. Вика: “Абе, Любе, защо се мъчиш да тренираш? Те ви извадиха от съдийството”. Не съм очаквал такова нещо. Никой не ми се обади поне да ме уведоми. С брат ми им бяхме неудобни, не се подчинявахме на никого. Никой не можеше да си позволи да ми нарежда да свиря в една или друга посока.
  • Милен ДИМИТРОВ

About Author