Гиби Искренов: В Китай ми викат Мистър Боб

Гиби Искренов: В Китай ми викат Мистър Боб

Легендата на Левски и родния футбол Божидар Искренов от няколко месеца работи в китайски клуб. Радостта на народа се озова в най-многолюдната държава на света като треньор на юноши от град Ухан. Решението му да отлети за далечната дестинация не е случайно. По-рано в Китай работа започна съпругата му Кремена, която е треньор по художествена гимнастика. Логично Искренов иска да последва жената на сърцето си.

55-годишният Гиби работи в тандем с Бисер Хаздай – бивш директор на ДЮШ на Левски и бивш помощник-треньор в мъжкия отбор на “сините”. Открихме Гибона в Сливен. Там той е на лагер с китайските си възпитаници, но по всичко изглежда, че няма да се връща обратно в Китай. Съпругата му също вече си е в Стара Загора.

“Синята” легенда Божидар Искренов е роден на 1 август 1962 г. в София. В чужбина кариерата му преминава през испанския Сарагоса, швейцарския Лозана и американския Вашингтон Уортхогс. В България, освен за Левски, играе също за Ботев (Пловдив), ЦСКА, Шумен и Септември. Три пъти е ставал шампион със “сините”. Двукратен носител на Купата на България с Левски. За националния отбор има 56 мача, отбелязал е пет гола. Участва на световното първенство в Мексико, където отборът ни стига до осминафинал и е елиминиран от домакините. Гиби е известен като един от най-големите таланти на българския футбол за всички времена. Неслучайно е наричан Радостта на народа. Как се чувства сега, вече на 55 години, как пламва любовта му с Кремена Ангелова, за китайската авантюра, за вече порасналите му деца и други теми, Искренов бе любезен да разкаже пред БЛИЦ:

– Г-н Искренов, как сте? Как върви работата ви в китайския клуб?
– Добре е, благодаря. Малко съм настинал, но всичко е наред. Треньор съм на 13-годишни момчета от Ухан – административния център на провинция Хъбей. Аз и Бисер Хаздай сме начело на отбора вече три месеца. Включени сме в мащабен футболен проект на 10-милионния Ухан съгласно споразумението за сътрудничество в областта на спорта между България и Китай, което беше подписано в Пекин през 2016 година от министър Красен Кралев. С Бисер приехме това предизвикателство, трябваше да опитам просто. Чрез подготвителния лагер в Сливен китайчетата могат да видят как се работи в чужбина, интересно им е в България. А и повечето от тези деца за първи път напускат Китай. Някои от футболистите ми досега не бяха посещавали друга страна. Много е интересно, че те не могат да произнасят името ми.

Наричат ме
Мистър Боб,

на Бисер казват Мистър Би.

– Слушат ли ви, изпълнителни ли са в тренировките и мачовете? Има ли разлика с българчетата?
– Да, много са послушни и изпълнителни. Дали има разлика – не бих казал, всички деца навсякъде са еднакви. Манталитетът им е различен от нашия. Работи се много добре с тях. А и базата в Хъбей е прекрасна. Личи си, че китайците искат да се развиват. Заминаването ми стана набързо. Жена ми стана треньор в Китай по художествена гимнастика и реших да я последвам. Помогна ми г-н Гао, който от дълги години живее в България. Той има много силни позиции в Китай. Помогна и на жена ми.

– Тя също ли се прибра в България?

– Да, тук е вече. Договорът й изтече и се прибрахме.

– Няма ли да се връщате обратно в Китай? 
– Още не се знае дали ще замина. Имаме още две контролни срещи в България, и с юношите на ЦСКА ще премерим сили. Може и да не замина отново към Китай, ще видим. Жена ми изкара седем месеца там, аз три. С Бисер обаче бяхме в друга провинция.

– Не бяхте при съпругата ви ли?
– Така беше, тя работи на едно място, аз на друго. Китай е огромна страна, разстоянията са много големи. Добре, че имат бързи влакове, летят с 310 км/час. Веднъж направих експеримент – пътувах 4 часа и 50 минути, бях два дни при любимата си жена. Чакаше ме на гарата.

– В края на 2015 година вдигнахте стилна сватба с много гости. Бихте ли разказали как пламна любовта между вас?
– Заедно сме вече пет години. Как се запознахме ли – стана случайно! По-точно покрай сина й, който е футболист. Денис е вратар във Верея. Аз бях на рехабилитация в Павел баня, а тя искаше да се срещнем и да говорим, да й дам съвети за сина й. Попита ме какво, що… Искаше ми мнението.

– Очевидно е знаела предварително кой сте. Може ли да се каже, че ви е била “набелязала”?
– Да, да, познаваше ме. Но това не беше от кой знае какво значение. Идеята й беше да й дам моето мнение за сина й и неговото развитие във футбола. След това с Кремена започнахме да се виждаме, нещата тръгнаха много добре.

Аз намерих
своя човек,
смятам, че и тя намери нейния. Вижте, истината е, че съдбата си знае работата. Никога не знаеш кога ще срещнеш своята половинка.

– Какви са плановете ви за бъдещето? Отново ли ще живеете в Стара Загора?
– Имаме планове, много неща сме набелязали. Да, на този етап ще си бъдем в Стара Загора.

– Имаше ли наистина вариант да станете шеф в Берое?
– Не, няма такова нещо. Имам много приятели в Берое, както и във Верея. Нормално е, след като съм в Стара Загора да ходя на мачовете им. Постоянно гледам и следя футбола. Често играя с ветераните в Стара Загора, големи пичове са. Изкарваме си много добре, припомняме си миналото.

– На 55 години сте вече, продължавате ли да поразявате така лесно противниковите врати, както навремето?
– Вкарвам, когато ми се отдава възможност. Най-важното е да се забавлявам. Нормално е човек да прави това, което е правил цял живот. Не спирам да тренирам, даже и в заниманията на китайчетата се включвам.

– Кога за последно бяхте на “Герена”?
– В началото на септември, преди да замина за Китай. Гледах нулевото равенство с Лудогорец – мача, в който изгониха Божката Митрев с червен картон. За първи път от дете бях отново в Сектор “Б”. Емоцията е несравнима. Спомням си как

едно време
се катерехме
по оградите

и скачахме, за да влезем на стадиона. Сега, след толкова много години, извивяването беше много хубаво. Щеше да е още по-хубаво, ако бяхме победили.

– Доволен ли сте от представянето на Левски под ръководството на Делио Роси?
– Не искам да коментирам – нито Левски, нито ЦСКА, нито Лудогорец. Аз съм просто зрител, който някога е бил футболист. Иначе следя всичко, гледам мачовете. Не мога да живея без футбола.

– Преди време бяхте споделили, че ви мъчи дископатията. Как сте сега?
– Продължава да ме мъчи. Имам дискови хернии на L3, L4 и L5, ситуацията е много сложна, тъй като операцията не е безобидна. През годините многократно са ми предлагали да се подложа на интервенция, но категорично отказвам. Предпочитам да ме боли, отколкото да направя някоя глупост. Операцията е рискована. Никой не може да ме накара насила да го направя.

– Преди години, когато преминахте в ЦСКА, се заговори, че сте получили 80 000 долара на ръка от Валентин Михов. Толкова ли наистина бяха парите и това ли е най-голямата сума, която сте получавали у нас при подписване на договор?
– Не. Няма да говоря какви пари съм получавал. Само ще кажа, че съм взимал много пари, докато играех в чужбина. Всеки в България е любопитен и се интересува кой колко взима. Все

иска да знае
колко има
в джоба

на другия. А това не е правилно. Не е хубаво да гледаш в джоба на другия.

– В кой клуб в чужбина сте получавали най-голямата премия и ако не е тайна, какъв е бил размерът й?
– В Швейцария. Но няма смисъл да казвам колко е била. Това са неща от миналото. Изкарал съм си парите с труд. Щом хората са доволни, най-нормалното нещо е да те възнаградят. Да, парите са важна част от живота, но футболистите, като излязат на терена, не трябва да мислят за тях, а само и единствено как да си свършат работата и да радват публиката. Най-хубавото нещо е да виждаш феновете радостни. При мен парите винаги са били на заден план.

– Вие бяхте уникален талант на терена. Защо обаче не успяхте да се наложите в испанския Сарагоса? И какви пари прибра Левски за сделката?
– Това си е тяхна работа – за парите. Аз отидох, но имах злощастния късмет да се контузя още в първия мач. Наско Сираков също беше в отбора, той беше с по-тежка травма. Какво значи, че не съм успял да се наложа? Контузията ми попречи в началото, след което нещата се оправиха. Но се прибрах обратно в Левски, а след няколко месеца по-късно дойде поканата да замина в Лозана. Периодът ми е Швейцария беше прекрасен – 1990-91 г. Имах много приятели и там, но вече не поддържам контакт с никого. Играх и в Америка, там също ми беше много добре. Няма проблем по всяко време

да се
върна
в САЩ

Всяка държава има различен манталитет и култура.

– Въпреки че още е рано да мислите за старините си, но все пак решили ли сте къде ще ги прекарате – в България или в САЩ?
– На този етап не мога да кажа, но по всяка вероятност може би няма да е в България. Имам две алтернативи – тук или пак да отида в САЩ. Каквото ти е писано, това е. Америка определено дава много възможности.

– Синът ви Георги и дъщеря ви Настася от брака ви с бившата ви съпруга Алина живеят в Щатите. Жоро как се развива в хокея?
– Играе, не е лош хокеист. В щатското първенство е, във Вирджиния. Също така е треньор на деца.

– Кога за последно гледахте негов мач на живо?
– Когато игра за националния отбор на България, гледах го в София, беше април месец.

– Има ли доза съжаление у вас, че Георги не е футболист, а хокеист?
– Естествено, че съжалявам. Той беше много добър футболист, но си избра хокея. Няма как да го спра, всеки сам си избира пътя. Хокеят е неговият спорт. Спомням си как преди години в Америка отидохме в един магазин, за да му купим всичко – екип, кънки… така започна всичко. Още тогава си личеше, че

хокеят много
му харесва

И го прави много добре. Но и като футболист беше добър. Убеден съм, че можеше да направи добра кариера и като футболист. Никога не съм се месил в желанията – както в неговите, така и на дъщеря ми Настася. Децата си имат мечти, следват си ги. При всеки човек е така.

– След като дъщеря ви се сгоди за американец, може ли и Георги да направи същото с американка?
– Само той си знае. Георги е голям, сам решава какво да прави, а и е на другия край на света.

– Със съпругата ви Кремена ще гостувате ли на децата си в САЩ?
– Да, може би ще отидем в Америка, имаме планове да го направим.

– Често приемате любопитни предизвикателства, така беше и с участието ви в “Денсинг старс” и “Къртицата”. Бихте ли се пробвали и във “ВИП Брадър”?
– Защо не, но засега не съм мислил по този въпрос. Предизвикателствата определено често идват при мен.

– Заради пари ли участвахте в риалититата?
– Това си е предизвикателство, една интересна авантюра… да видиш как си, къде си, как ще го чувстваш. Интересно е. Наистина имаше пари, преговаря се за хонорар, това е нормално, по цял свят е така.
ПЛАМЕН СЛАВОВ/БЛИЦ СПОРТ

About Author