ГК “Западни покрайнини”: Министър Захариева да привика за обяснение сръбския посланик

ГК “Западни покрайнини”: Министър Захариева да привика за обяснение сръбския посланик

Вицепремиерът и външен министър Екатерина Захариева да привика незабавно за обяснение сръбския посланик в София, това призова журналистът от БНТ Горан Благоев. Той направи това изявление на специална пресконференция, свикана от гражданския комитет “Западни покрайнини”, на който Благоев е член.

Брифингът беше организиран, след като в петък съвместна акция на сръбската полиция в Босилеград и на Отдела на здравната инспекция в Ниш при Сръбското министерство на здравеопазването провалиха безвъзмездна хуманитарна медицинска акция за прегледи на социално-застрашени и нуждаещи се от специлизирана медицинска помощ граждани на Босилеград.

“Това беше вторият случай, само в рамките на еднагодина, в който Министерството на външните работи трябваше да се намеси и да вземе отношения. Първият път беше, когато сръбските власти “арестуваха” паметната плоча, поставена от родолюбци в памет на жертвите на клането в Босилеградско на 15 и 16 май 1917 г., извършено от сърби над наши сънародници. Тогава държавата отново не се намеси. Сега, след инцидента в петък, г-жа Захариева трябваше да привика незабавно сръбския посланик, който да даде обяснения по случая”, заяви Благоев.

На брифинга днес бяха поканени за участие представители на нашето външно министерство и на посолството на Сърбия в София, но те не се отзоваха.

“Щом като Сърбия не е в състояние да осигури лекарски грижи на нашите сънародници, България трябва да вземе нещата в свои ръце. Това заяви българският лекар д-р Валентин Янев, един от инициаторите на провалената от сръбските власти безвъзмездна хуманитарна акция в Босилеград. Той бе един от тримата наши медици, които бяха задържани и сплашени от полицията и здравните власти в съседната страна в петък.

“Това, което се случи с нас, беше един тест. Това бе сценарий, не писан от нас, но той се обърна срещу сценаристите си. Поводът бяхме ние, но нека тук стане дума за нашите хора с Босилеград. 9 хил. души бавно измират в този край, няма кой да се погрижи за тях, ужасих се от това, което видях там. Няма друг такъв район в Сърбия – населението е оставено без специализирана медицинска помощ не от вчера, а през последните 20-30 години. И какво правят тези хора – някои се спасяват като заминават във вътрешността на Сърбия, други идват в България, трети остават там и измират, каза още Янев.

-Ние с г-н Иван Николов, председателят на КИЦ в Босилеград, решихме да започнем с малка стъпка в помощ на българите в този край. Затова тръгнахме с двама мои колеги, отидохме в Босилеград и се случи това, което вие вече знаете. Получи се много добра координация на местните власти, активира се и местната полиция по заповед отгоре и те успяха да провалят нашата хуманитарна мисия. Така около 50-60 души, които бяха дошли за преглед, бяха възпрепятствани да получат лекарска консултация.

Бяхме обвинени, че не спазваме правилата, но през регламентираната процедура се минава, когато лекари отидат да преглеждат болни за пари, а при нас всичко това бе безвъзмездно. Затова за нас спънките, на които се натъкнахме, бяха необясними. Нямахме документи, подписи и печати по тази официална процедура, но тя не важеше за нас. Сблъскахме се с унижение – бяхме изведени пред доста хора, набутани в джипка и заведени на място за разпити, без повдигнати обвинения. По-лошото бе, че на хората, дошли за преглед, бяха изискани личните карти, за да бъде направен списък и за да се види кой се е осмелил да отиде на преглед при български лекари. Това бе истинска полицейщина. Добре, че е една жена даде тон и отказа да си даде личните документи, което окуражи другите да последват примера й”, каза Янев и предложи:

Щом като Сърбия не е в състояние да осигури лекарски грижи на нашите сънародници, България трябва да вземе нещата в свои ръце. Това трябва да стане в България, в градовете по границата, най-добре – в Кюстендил. Там може да се създадат условия и организация нашите сънародници да бъдат преглеждани периодично един или два пъти в седмицата, с финансиране от българската държава. Трябва да се вземе политическо решение за това.

Предлагам още да се сформира делегация от българското Министерство на здравеопазването, тя да отиде в Босилеград, да посети здравния център и да се запознаят българските власти с условията там. За да има ясни аргументи и да осигури за този център България медицинска техника, лаборатория и това да се направи бързо и веднага.

Трябва да има възможност тези от лекарите, които работят в здравния дом в Босилеград и желаят да получат специализация и следдипломна квалификация в нашите бази, да могат да го направят, да повишат своята компетентност и опит. Това означава влизане на държавата за решаване на проблема. Ние като лекари не можем да се преборим със сръбската държава, това е въпрос на друго ниво, на съпричастност на България.”

“Случилото се преля чашата, с което за пореден път се застрашава нашето население, което се топи поради липса на образование и здравеопазване, да не говорим за трудното опазване на културната ни идентичност”, заяви и Иван Николов. – Законите в едно общество се гласуват не заради самите закони, а заради хората. Ако те не благоприятстват хората, техния живот и тяхното здраве, толкова по-зле за тези закони. Ние искаме нормални условия за живот и работа, с тази цел за пореден път се обръщам към нашата общественост България, за да запитат те своите политици, за да изпълнят те това, което за обещали на своите сънародници зад граница. Особено на нас, българите, които сме на прага на изчезване”, добави той.

“При хуманитарни акции, здравна и фармацевтична помощ в Сърбия и при Милошевич и след него има двойни стандарти – политиката на Белград не се променя и днес. На власт там са бившите радикали на Воислав Шешел, които действат само малко по-рафинирано”, подчерта Зденка Тодорова, журналист и активист за правата на българите в Сърбия.

 

About Author