През 1987 г. нашият футбол беше НА 3 МИНУТИ ОТ РАЯ

През 1987 г. нашият футбол беше НА 3 МИНУТИ ОТ РАЯ

Как българските медии отразиха загубата от Шотландия

Загубата от Шотландия с 0:1 в София в европейска квалификация е една от най-големите драми в историята на нашия национален отбор по футбол. Този 11 ноември 1987 г. ще остане записан завинаги с черни краски в нашите анали.

За този злощастен мач отпреди точно 30 години са изписани стотици страници. Казано и показвано е много. В следващите редове ще покажем как българските и чуждите медии отразяват „античната трагедия“, на която стават свидетели над 60 000 зрители по трибуните на стадион „Васил Левски“.

На утрешния ден, преди 30 години, “лъвовете” приемат Шотландия и се нуждаят само от равенство, за да се класират за Евро’88 във ФРГ. По това време България няма домакинска загуба в квалификационен мач от пет години, а “гайдарите” са в много слаба форма и никой не очаква, че ще спрат българската серия.

Резервата Гари Маккей вкарва победния гол за Шотландия три минути преди края и уби надеждите на България. Същевременно класира Ейре на европейско първенство за първи път в историята на тима. Така той се превръща в приятел на ирландците и във враг на нас, българите.

Всъщност това е голов дебют в националния отбор на тогавашния халф на Хартс, който впоследствие  изиграва още три мача за “гайдарите” без да отбележи ново попадение.

Дебют, но какъв?

“Атмосферата на стадион “Васил Левски” беше сюреалистична. 60 000 българи седяха в дъжда и чакаха техният тим да надупчи шотландците. Вместо това Гордън Дюри ми подаде и аз с левия крак пратих топката в далечния ъгъл. Не усетих веднага важността на гола си, но го почувствах при пристигането в Глазгоу. Вратарят на Ейре и на Селтик – Патрик Бонър, ме чакаше на летището с една бутилка шампанско”, спомня си Маккей.

Нека видим и как посрещат журналистите тази огромна изненада.

Официозът „Работническо дело  изненадващо (за днешните разбирания за журналистика) излиза на 12ноември на първа страница с чело: „Извън изрядната почтеност“ и надзаглавие „ЮАР разширява агресията срещу Ангола“.

По-долу има подобни теми в същия казионен дух. На първа страница откриваме и гръмовното „На крачка от крайната цел“ с надзаглавие „Безусловното изпълнение на плана – отговорност и задължение на всички!“.

По-вляво се мъдри заглавие: „Няма леки победи“. Това е култов коментар, касаещ проблемите на преустройството.  Та така…На първа страница на „Дело“ няма Нито Ред за злощастната европейска квалификация.

Чак на спортните страници откриваме статията „Всяка заблуда има край“ и снимката с надслов „На колене“. На фотото е Божидар Искренов, който буквално е готов да изяде тревата от мъка и яд за пропиляния шанс. Над него е шотландски защитник.

По-тъжно и по-жалко не би могло да бъде. Пред своята чудесна публика, единственият обективен съдник, националният отбор загуби от Шотландия с 0:1. И премести радостта далеч от София. Изпрати я като подарък в Дъблин, за да смае и невярващите до снощи ирландци. Ако все пак нещо успее да достигне до съзнанието на състезателите – това трябва да бъде въпросът: „Футболисти, видяхте ли се какво представлявате, и като спортисти, и като мъже, на които беше предоставена фланелката с националния герб?, пише журналистът Борислав Константинов (сега е пресаташе на Славия – б.р.)

Почувствахме  ли огромното разминаване между вашата представа за всеотдайност и онази, с която бяхте непрекъснато обградени от непознатите ви хора от трибуните и тв екран?
Не е сигурно, че българските футболисти знаят за какво получават пари, както и не личи Христо Младенов, че някой им е казал защо трябва да им се дават. Във всички случаи не и за това, което показаха на стадиона.

Ето и думите, които отронва след трагедията селекционерът на „лъвовете“ Христо Младенов: „11 ноември ще остане като най-черният ден в моята треньорска кариера. Само за 3 минути се срина граденото година и половина. ..Не бих искал сега да разпределям вината, която тежи върху всички нас.

Колегата му Анди Роксбърг също се чуди как да намери думи пред българските репортери. „Доволен съм, победихме силните на свой терен българи. В същото време съжалявам за мъката на нашите домакини и техните фенове, но в спорта се случва и това“, казва специалистът и бърза да излезе от смълчаната зала за пресконференции.

Ето и отзивите в британската преса:
Гордостта на Шотландия бе спасена от Маккей“ – в. „Таймс“.
Шотландците грабнаха победата“ –  в. „Морнинг Стандарт“.
Шотландия записа ирландците в историята“ – в. „Гардиън“.

Един гол три минути преди края на дебютанта Гари Маккей доведе до невероятен за 60-хилядната публика по трибуните резултат”, пише пратеникът на „Таймс“ Дерек Ходжсън.

Шотландия е първият тим, победил българите в София за последните 5 години, отчита колегата му Роди Форсайт. – Това той постигна, демонстрирайки зрялост, самочувствие, дисциплина срещу домакините, за които би бил достатъчен и равния резултат. Победата не заслужи наградата за красота, но в очите на ирландците тя бе действително сладка. Обещаната от Джеки Чарлтън каса шампанско на шотландския му колега Анди Роксбърг сега изглежда твърде евтина цена.“

Всички издания цитират изявленията на Чарлтън, който поради „заетост с личен бизнес“ не е гледал мача в София. Научавайки за резултата по телефона от свой приятел, той възкликнал: „Не можех да мечтая за това. Винаги съм знаел, че шотландците обикновенно не правят това, което се очаква от тях и, че никога не бива да се подценяват.

Резултатът е посрещнат с огромна изненада в цяла Европа. „Огромна изненада в София – българите бяха победени от шотландците“ – искреното учудване в спортните коментари на белгийската телевизия намира място и по страниците на вестниците.

На българите не им достигнаха 3 минути до щастието“, отбелязва в. „Соар“.
Маккей поднесе победата на Ейре и я направи толкова по-приятна, тъй като бе практически невъзможна“ – възкликва изданието.

За всеобща изненада българите, на които им стигаше и точката, се оставиха да бъдат победени от шотландците, които не играеха за нищо, освен за честта си“, посочва „СИТЕ“.

На следващия ден „Работническо дело“ пуска и коментар-анализ на опитния журналист Силвестър Милчев със заглавие „Само 3 минути ли не достигнаха?“. Ето какво четем в него:
„…когато всичко изглежда толкова близко и реално. Пропиляха го, защото във футбола има логика. Трудно е да издържат докрай боязливите, лезпомощни и прекалено предпазливи действия. Може ли сковани от пресметливост, не се и опитваха да променят възприетата крайно опасна тактика. Нито една смислена атако до гола. С нищо не доказаха, че заслужават равенството. И отстъпиха по неописуемо безславен начин. Непростимо, наивно и незряло…
Треньорски грешки – може би да. Недостатъчна воля, настойчивост и прояви на игрова неграмотност у футболистите – безспорно да. Вероятно има и други нежелателни фактори за конкретната среща. А истинските, по-дълбоките причини – къде са?“, пише Милчев.

Народен спорт“ не пести черните краски, описвайки драмата, разиграла се на 11 ноември 1987 г. в София. Челното заглавие буквално „изплаква“: „Какъв нелепо пропуснат шанс!“. Материалът е с надзаглавие „Така е, когато се играе за наравно“, а подзаглавието е „1 гол 3 минути преди края изпепели всичките ни надежди.

В статията четем: „В мотивацията и проявлението на всички наши футболисти сякаш се беше вселил злият дух, който им подшушваше: „да не загубим…да не загубим.“

Цитират се и призивът на „кормчията“ Христо Младенов към журналистите: „Моля ви едно: не създавайте обстановка, като че ли е нестъпил потоп. Всички изживяваме много тежко таза загуба. В съблекалнята имаше много сълзи.“ Анди Роксбърг пък е категоричен: „Не сме играли за премии!

Остро критична по адрес на нашите „герои“ статия излиза и в илюстрования седмичник „Старт“ – също със култов статут навремето. Едно от елитните ни журналистически „пера“ Асен Виденов (вече покойник за съжаление – б.а.) не спестява нищо на националите. Статията е озаглавена „Моралът –ковач на успеха“.

Заслепени от „светлината“ на измислени от самите нас слънца, дълго славехме новите дрехи на царя.  За да блесне изведнъж светкавица, да тресне гръм и повалени, потресени да видим отново царя гол! (Кажете ми, уважаеми читатели, кой от съвременните ни журналисти, пък и писатели, вече пише така? Така образно, така красиво! Та това е гениално! Липсваш ми, бате Асене – б.а.).“

И Виденов продължава: „В схватка, която уж никой не искаше да спечели, точният удар на Маккей превърна безпощадно едно дълго очакване в още по-дълга и неизбежна агония на мечтата ни. Препълненият (въпреки дъжда и последните разачарования) национален стадион приличаше на картина, достойна за античен декор…Докато посрамените гладиатори, заслужили с бездушието и с несръчността си всякакви хулни думи, на бегом се прибираха на завет, то техните привърженици в гробно мълчание не напускаха трибуните.
…Защо въздишаме по „шотландското“ време и наводнения терен? По изгубената вече слава на непобедими в София?

…Не, няма класа, няма морал този футбол, този отбор! Без постоянство, водачи, пълководец тимът пропадна, удави се „накрай Дунава“.

Да повторим думите на Марк Твен: „На плиткото се давят алчните глупаци или непризнаващите некадърността си плувци.“ Думи тежки, но мъдри.

В популярния навремето в. „Поглед“ също работят едни от най-силните „пера“. Това, което пише Димитър Димков след загубата от Шотландия, също може да се нареди до най-хубавите редове, писани в последните десетилетия от наш журналист.

В броя си от 16 ноември 1987 г. седмичникът, естествено, не излиза с чело, посветено на „някакъв си футболен мач“. За драмата с Шотландия е отредено място долу вдясно на първа страница. Публикувана е снимка на Искренов, който се е свлякъл на колене на мократа трева (май е същата като в “Раб.дело” – б.а.). Надписът под фотото е „Мачът с Шотландия – край на едно добро начало.“

Статията е със заглавие „Точно време след мача – 1:0 за истината.
Ето какво пише Димков:
Като прочетох тв програма за миналата сряда вечерта, ме обзе лошо предчувствие. 17:30  – футбол; 20, 40 „Пожелахте да видите“ – „Муха в главата“;   22:30 по Втора програма – „Голямото лутане (филм от ФРГ).
А си мислехме, че вече летим към финалите в Германия. Само една точка ни делеше от желания подскок в развитието на българския футбол. И този път не успяхме да излъжем себе си.
Една древна мъдрост казва, че когато на виновните им се предостави възможност да съдят, невинните трябва много да внимават“, пише Димков. Ето и отделни акценти и пасажи от статията:

Орел, рак и щука
Фактите бяха: пълен стадион, немощна тактика, жонглиране с детския футбол
-Допълнителен въпрос: средно по колко зеленина се пада на един малък футболист? Ако не броим демонстративното му показване на стадиона, дърветата наоколо, цветятата или марулите напролет?

Батковците знаят всичко
Дискотеки. Видеофилми. Барове. Валутният курс. И в това няма нищо лошо, по-добре млад човек, отколкото възрастен професионалист.
С добро и прошка стигнахме дотук. Разбира се, че миналата сряда не бива да бъде последна за Искренов, Безински още не е изиграл своя мач на годината, Сираков наистина е техничен понякога и отскача най-високо, ех, ако не беше трудният характер на Христо Колев, ще се радва ли Петров на втора младост, сега вече Стоичков може да бъде наказан, ако се докаже инцидентът преди две седмици в Пловдив. Дъждът спря, имате ли качулка?
Конфузно е да гледаш отбор, който подобно на треньора си гледа стрелките на часовника. Време да минава. Че малко ли мина? Повече от 13 години хронична криза?
Мнозина се чувствахме ограбени, макар че като се замисли човек, в случая двете нули на таблото не струваха и 10 стотинки, защо ли ги паазихме толкова ревниво?
…Има слух за 75 000 долара премия от Ейре, която е била обещана на шотландците….
…Важноте е на свой ред да запазим равновесие, все някога ще се усмихнем на по-добра съдба. Или както заяви отново готовият за бой Пламен Николов: „Няма да умираме, я“. Животът продължава. А (все още край него) и футболът.“

Какво ще кажете, а? Кой пише вече така?
Димитър Димков беше пресаташе на националния ни отбор по време на великото американско лято на 1994-а. След епопеята на Мондиала той емигрира в САЩ и досега живее там.

Реакцията на „отговорните фактори“
Не закъснява и острата реакция от страна на Партията и ръководните органи в БФС. Дни по-късно са обнародвани решенията на федерацията.
Наложени са и санкции. Най-строгата е отнемането на премиите на играчи и треньори, заработени по време на евроквалификациите.
„1. На основание Наредба и система за допълнително материално стимулиране Наказва с отнемане на частта, която е над 50 на сто от получените ДМС от състезатели, треньори и други длъжностни лица.
2. Спира изплащането на ДМС към щатните заплати на състезателите и треньорите от „А“ националния отбор“ – обявяват от БФС.

Сбирката е ръководена от председателя на Централния съвет на БФС „другаря Андон Трайков“.
В близко бъдеще ще бъдат внесени в ЦС за обсъждане и редица важни документи, сред които са:

„Мерки за решително подобрение на състоянието на клубния ни футбол, за издигане равнището на учебно-тренировъчния процес, състезателния и възпитателния процес….Завишаване на критериите към изпращаните в чужбина състезатели и треньори, да бъдат те с високи нравствени качества и с принос към българския футбол, като се спазва установената граница от 28 навършени години. С чувство на загриженост се изказаха много откровени мнения, разгоря се една своеобразна и при всички случаи полезна дискусия.“
Такъв е бил духът на времето…Така се е пишело, така са се взимали решения от „отговорните фактори“ в нашия футбол…

Милен ДИМИТРОВ


България – Шотландия 0:1
0:1 Гари Маккей (87)

Съдия: Хелмут Кол (Австрия)
Стадион „Васил Левски“ – 60 000 зрители

България: Б. Михайлов, Пл. Николов, Кр. Безински, П.Петров, Н.Илиев, Пл. Симеонов ( 89- Л. Пенев), Хр. Стоичков, А. Садъков, П. Александров (46 – Ил. Войнов), Н. Сираков, Б. Искренов.
Треньор: Хр. Младенов

Шотландия: Лейтън, Кларк, Малпас, Айткен, Маклийш, Гилеспи, Никъл, Макстей (46 – Маккей), Шарп (71 – Дюри), Макклеър, Уилсън.
Треньор: А. Роксбърг

6s.8s.9s.10s.Skot

About Author