Цоло Буров спасява за футбола шампион на Германия (УНИКАЛНИ СНИМКИ)

Цоло Буров спасява за футбола шампион на Германия (УНИКАЛНИ СНИМКИ)

Той е откривателят на куп български футболисти от близкото минало, той е възпитаник на светила като Пижо Миланов и Гацо Панайтов. Доскоро беше един от най-уважаваните делегати на БФС. Той е Цоло Буров.

Роден е на 27 март 1950 г. Юноша е на ЦДНА. Негови треньори са били легенди като Димитър Миланов – Пижо, Димитър Контев и Панайот Панайотов – Гацо. От тях научава първите букви на футболната азбука. А от такива учители няма как да не прихванеш. Явно не е случайно, че по-късно бате Цоло пък ще се превърне в откривател на толкова наши футболни таланти…Буров не успява да стигне до представителния тим на „армейците“, конкуренцията е убийствена. Продължава футболната си кариера в по-малки отбори: Балкан (Ботевград), Загорец (Нова Загора), Левски (Елин Пелин), Ботев (Луковит), Чорни (Брезник) и др. За най-силен свой сезон нашият герой счита 1975/1976, когато е една от звездите на „Б“ група.

След като окачва бутонките на пирона решава да се посвети на инфарктната треньорска професия. Започва в детско-юношеската школа на Локомотив (Сф). Там работи от 1980 до 1983 г. Следва най-успешния период за бате Цоло. През лятото на 1983 г. получава покана да работи в Левски. Прои „сините“ остава 7 години – до 1990-а. За два сезона съвместява длъжността в ДЮШ на Левски с националния отбор за юноши, където е помощник на селекционера Цветан Илчев (1986-1988).

Така наречението демократични промени в България, настъпили след Десети ноември 1989 г., довеждат до цели размествания на пластове в нашето общество. Буров цели 10 години (1990-2000) помага на аматьорския Звездец (Горна Малина). През „ръцете му“ в тима от градчето преминават куп популярни футболисти като Георги Тодоров (бивш треньор на Левски, център-нападател на Левски, Шумен, Дунав, Осъм, Локомотив ГО, Омония), Николай Донев (бивш национал, вратар на Локо Сф, Академик Сф, Етър, Хебър, Септември Сф), Жоро Мачкански (Ботев Пд, Академик Сф, Светкавица), Мартин Подвързачов, Младен Маринов (ексвратар на Марек, Славия, Ботев Вр), Росен Илков (Металург, Черно море), Румен Китанов… При него като играчи са се изявявали и доста момчета, по-късно утвърдили се като елитни съдии: Георги Игнатов, Николай Кънчев и др…Негов син пък е популярният футболен съдия Димитър Буров.

“Времето, когато помагах на Звездец, беше в така наречените „Мутренски години“, мор за футбола. Побоищата над съдии, над футболисти, ексцесиите, скандалите ставаха на всеки мач. Мога да разкажа много любопитни случки от онези години, но не искам да влизам в подробности, разказва Буров. – Само ще ви кажа, че веднъж, на мач срещу Орлин (Пирдоп), небезизвестният Цветелин Кънчев заплашваше нашите футболисти с пистолет…На дерби с Костенец пък пиян зрител подгони наши играчи с нож…“

В продължение на дълги години Цоло Буров е отдаден на футбола вече като функционер. Той доскоро беше един от най-уважаваните делегати от БФС. В момента е пенсионер, но няма ден, в който да не мисли за любимата игра.

Но нека най-сетне да му дадем и думата:

„Благодарен съм на съдбата, че ме срещна през годините с толкова интересни хора и велики личности. Имах късмета да тренирам при великани като бате Пижо Миланов, Гацо Панайотов, Контев…

По-късно направих нелоша кариера и като футболист. Треньорската професия ми донесе много радости, но и болка,признава ветеранът пред „Витоша Нюз“.

-С Локомотив беше моят старт в занаята, така да се каже. Работих с кадърни момчета.  Мога да посоча синовете на Начко Михайлов – Мишо и Виктор, Атанас Грозданов, който стигна и до мъжкия тим на „железничарите“, Боби Мархолев – син на уважавания локомотивец Гого Мархолев…С моя тим стигнах до трето място на престижния навремето международен турнир „Никола Котков“, който сега, за съжаление, потъна в миманса.

Естествено, че най-силните си години като треньор изкарах в Левски. Там работех в школата на стадион „Раковски“. През 1984/1985 станахме градски първенци. В тима бяха Ники Митов, Мишо Захариев, Ники Рангелов, Бойко Василев, Мариан Христов…

Работил съм още с Румен Иванов – Коча, който направи отлична кариера, игра в Металик (Сопот), Етър, Ботев (Пд), швейцарския Аарау и др.

Мога да посоча и други мои „деца“, които играха професионален футбол като Красимир Богданов, Радослав Иванов, Илиян Симеонов-Чушката, вратаря Виктор Георгиев (ЦСКА, Литекс), Росен Илков. Имаше и други кадърни момчета, които не можаха да пробият, макар че имаха отлични качества като например синът на бившия халф на Славия Наско Александров – Кимбата.

Заедно с моя колега Воин Войнов спечелихме силен турнир в Италияпрез 1987 г. С нас бяха още вратарят Веселин Шулев, защитникът Иван Тодоров, легендата на Литекс Стефан Юруков, Александър Александров – Вош.“

Най-актуалното име от възпитаниците на Цоло Буров в момента е Николай Митов. След кратък и неуспешен престой  начело на любимия Левски нисичкият спец се върна начело на друг елитен тим – Септември (Сф).

„Забелязах Митов на един мач от училищно първенство на стадион „Раковски“. Играеха пионерите на Белово срещу Монтана. Ники беше петокласник. Срещнах се с учителя, който водеше тима му тогава. После го приеха в шести клас в спортното училище на Левски, връща се назад във времето откривателят на Жадното.

Митов беше нисичко дете, работливо, технично, пъргаво. Беше и отличник в училище, което беше чудо за времето си. Много му вървеше математиката.

Заради ръста си обаче имаше проблеми. Хора от ръководството на клуба често ми правеха забележки, искаха даже да го махам. Твърдо се противопоставих на глупавите им идеи. На душманите им отговарях, че това никога няма да стане. За мен беше важно, че природата му е дала футболен мозък и качества, които липсваха у други физически по-добре сложени момчета. Тези „умници“ искаха да освободя и Мариян Христов. Не го гледайте, че сега е 1,94 м висок. До 11-и клас беше много нисък – само 1,60. Чак после израстна.

Ники беше твърд титуляр при мен. Стана и юношески национал. Почти сам класира младшата възраст на финалите на Европейско първенство в Дания. Вкара гол срещу чехите, които бяха много по-силни от нас.  В страната на Хамлет българчетата завършиха осми, но без нито един загубен мач. На Митов му бях като втори баща, грижих се при проблеми в училище, виждах се с родителите му, ходих му на гости в Белово. Често е спал вкъщи. Намерих му квартира. С много зор после успях да пробия и да го настаня в общежитието на „Герена“.

От този набора на Ники до „А“ и „Б“ група стигнаха много момчета – Михаил Захариев (Левски и Славия), Веселин Шулев (Марек, Несебър, Академик Сф, Нефтохимик), Иван Тодоров (Левски, Балкан, Несебър, Академик Сф), Бойко Василев (Хасково, Марек и Балкан Ботевград), Румен Иванов – Коча (Етър, Люцерн, Левски, Валдхоф), Радослав Иванов (Балкан и в САЩ), Росен Илков (Металург Пк, Искър Сф)...Всички от тях преминаха и през националните отбори“, има с какво да се гордее опитният специалист.

Но когато си припомня хубавите времена неизменно Буров стига и до неприятните моменти, каквито не са липсвали. „На мен колегите от „Герена“ често ми правеха номера. Много користно се опитваха да действат. Ако успееха да ни прескочат на градското първенство и после – на републиканското, те изпращаха в пълна анонимност, а твоите играчи бяха буквално репресирани. Колегата от „Герена“ елиминираше нашите момчета, с цел да лансира своите, макар че те бяха по-слаби от нашите играчи. Мен не ме обичаха, защото не бях „техен човек“. Не бях партиен член, тъй като аз в родата си имам много фашизъм.

Чичо ми е жандармерист, дядо ми е стражар. Другият ми дядо по бащина линия е комунист, но троцкист. Те мене не ме искаха. Второ – никога не съм дупедавец, което също пречеше.  Лансираха повече Димитър Алексиев, Воин Войнов, Руди Минковски…Покрай мен „изгаряха“ и моите момчета.

С „Раковски“ станахме шампиони в младшата възраст, взехме също така сребърен при старшата и бронзов медал.  В старшата никой не ни победи през 1990 г. в Плевен, имахме 5 победи и 1 равен, но заради по-добра голова разлика първи стана Локо (Пд). Онези от „Герена“ бяха си извоювали и друга привилегия. Не позволяваха на моите деца дори да подават топките зад вратите по време на мачовете на мъжкия отбор. Само и само да ги забележат хората от трибуните колко „големи“ треньори са те, нареждаха само своите възпитаници. Бяха заели тази ниша, разказва Буров.

– Много ми стана обидно през 1986 г. Тогава БФС беше приел една точка в наредбата, според която колкото национални състезатели „произведеш“ толкова премии получаваш. На всеки национал даваха по 300 лева, което навремето беше огромна сума. Аз тогава имах седем национали, очаквах да получа 2100 лева. Обааче знаеш ли какво се оказа? Стана така, че същите тези гадове, тези номенклатурчици, които искаха само техните хора да лапат, а не кадърните специалисти и професионалисти, си разпределиха моите пари.

Реагирах остро, потърсих им сметка за това безпринципно решение. Заплашиха ме с думите: „Ти много да не знаеш, защото…“ Въпросът приключи дотам. Шефове на клуба бяха Христо Аяндалев и Георги Стоянов – Джеси.“

Но Цоло Буров е бил винаги позитивно мислещ човек – отнасящ се с добри чувства към всички. Неслучайно казва, че за него най-голямата награда е, когато види усмивка на лицето на събеседника и чуе добра дума от него. А уважението от страна на футболната общност към бате Цоло също е голямо.

Милен ДИМИТРОВ

IMG_20170316_115459IMG_20170316_115540IMG_20170316_115521KMBT_C224-20170316131514KMBT_C224-20170316131746KMBT_C224-20170316131716KMBT_C224-20170316131653KMBT_C224-20170316131617KMBT_C224-20170316131557KMBT_C224-20170316131532KMBT_C224-20170316131455KMBT_C224-20170316131438KMBT_C224-20170316131416

Снимки: Милен ДИМИТРОВ и Личен архив

About Author