Истината по казуса с “Герена” от първо лице

Истината по казуса с “Герена” от първо лице

Дългогодишният ръководител в Левски Георги Марков със сигурност е човекът, който е най-добре запознат с казуса за стадион “Георги Аспарухов”. Действащият ръководител в Българския олимпийски комитет е афектиран от репортажа на bTV от вчера, в който се гласи, че “сините” използват неправомерно “Герена” от 27 години.

“Вчера се завърнах от Будапеща и с изумление видях по bTV някакво превъзбудено момче да припка с един микрофон на стадион “Георги Аспарухов” и да казва “Левски не е собственик”, “не плаща данъци” и прочее. Съмнявам се, че момчето въобще знае какво значи собственост. По-жалкото е, че се появи един много симпатичен човек, който се оказа областен управител и също се чудеше защо има разлика между стадиона на Левски и останалите стадиони на другите клубове. Искрено съжалих Бойко Борисов с какви хора е тръгнал да управлява България”, коментира Георги Марков пред БЛИЦ.

“Областният управител може да не знае всичко на този свят, но когато става въпрос за Левски – да попита г-н Борисов към кого да се обърне. И премиерът щеше да го насочи към мен. Бил съм 14 години председател на Управителния съвет на Левски в новото хилядолетие и 3 години член на ръководството на клуба – 1992-1995 г. Бил съм вицепрезидент на БФС в последния хубав период на българския футбол, когато треньор беше Пламен Марков, а президент покойният Иван Славков – Батето. В момента съм член на бюрото на БОК и председател на юридическата комисия на БОК.

ПФК Левски, както знаете, е създаден от група български гимназисти през 1914 г., а не по съветски образец – с партийни решения. 1924 година получава терен от столичната община точно, където е сегашният стадион “Васил Левски”. 30-те години започва строителството на стадион на ФК Левски с архитет Зафир Абрашев – един от основателите на Левски на Могилката и член на първото ръководство на Левски. За да съм съвсем точен – на неговия контролен съвет. БОК отпуска пари, а богати левскари, като бащата на Богдана Карадочева – Иван Карадочев, правят фонд “Тухлички”. Започва изграждането на стадион за 10 хиляди души, на който да се провеждат не само държавни първенства по футбол, а и държавни по лека атлетика и волейбол. Стадионът е с писта, има баня и ресторант – нещо велико за времето си. След 9 септември Левски е обявен за фашистки реакционен отбор. С решение на секретариата на ЦК на БКП от август 1949 година по съветски образец е преименуван на Динамо. Започва масова национализация, но не върви да се прави закон като едрата градска собственост – отчуждителен за отбора на народа. Да не се раздразват милионите почитатели. Затова една нощ, без закон, “народната власт” разрушава стадиона на Левски под предтекст, че на това място ще се строи национален стадион. И Левски е пратен в покрайнините да рита на т.нар. стадион “Динамо”, където калта е до глезените. След Априлския пленум през 1956 година Левски, който към момента е към Пощите, минава към пети райсъвет “Васил Левски” и 60-та година получава едно мочурище до сметището на подуенската река в квартал “Герена”. От 60-та до 64-та кипи най-големият бригадирски труд в историята на България, какъвто дори Димитровград не е виждал. Всяка събота и неделя левскари от цялата страна носят пясък и строителни материали, пресушават мочурището и започват да издигат насипни сектори. Тогава (1963 г.) Асен Младенов, заместник-председател на клуба, който е още жив, тръгва с великия Георги Аспарухов – Гунди от предприятие на предприятие и от кооперация на кооперация в район “Васил Левски”. Група адвокати-левскари начело с Пиолата, който лично познавам, измислят юридически парите да се дават от СБКМ (Социално-битови културни мероприятия), от джоба на работниците. По-късно Левски издаде книжка, с която се благодари на всички предприятия и кооперации, помогнали за построяването на стадиона. И идва великата 1965 година, когато пристигат Бенфика на Бела Гутман с гениалните Еузебио, Жозе Торес, Антонио Симоеш, Колуна и Жермано. Левски продава 70 хиляди билета при само 20 хиляди седящи места. Бях на този мач, 15-годишно момче, и си спомням, че народът стигаше до подуенската гара, купуваше си билети и слушаше мача по радиото, само и само да помогне на Левски. С тези пари направихме козирката. Държавата не е дала нито 1 лев и нито 1 тухла на Левски!

Toгава се издава акт за държавна собственост, както за всички имоти на дружества с идеална цел, така беше при комунизма. Пише изрично, че стадионът се дава на ФК Левски за оперативно управление, за безвъзмездно и безсрочно ползване. Затова след 1997 г. и приемането на закона за държавната собственост стадионът беше преактуван по новите бланки. Никога не е имало съмнение, че някой друг е собственик на построения от самия клуб стадион. Много важно е да се знае, че с Решение 7 от 2001 година на конституционния съд, в който участвах, се прие, че държавата може да отдава държавни имоти, включително и спортни такива, за концесия за 10, 15, 20 г. както прецени, но това не засяга придобитите преди 10 ноември право на безвъзмеждно и безсрочно ползване”, добави Георги Марков.

“Левски е добросъвестен ползвател на имота и така ще бъде докато клуба съществува през вековете. Какви данъци по дяволите да плаща, като само за периода 1999-2009 година Тодор Батков е дал 14 милиона лева за подобрения върху имота!? След като задължения на държавата по закона за спорта е да се грижи за стопанисването на имотите от спортен характер – държавна собственост. Левски е уникален с това, че два пъти в своята история с парите и труда на своите привърженици строи стадион. Няма такъв феномен в Европа! Затова 2001 година писах писмо на цар Симеон Сакскобургготски. Пиша “Ваше величество, вие сте най-реституираният собственик в Източна Европа, дайте ни с обезщетение стадион “Раковски” за премахнатия ни стадион на Перловската река, където е сега “Васил Левски”. От кабинета на царя ми отговориха някаква безсмислица. Затова казусът “стадион Георги Аспарухов” много отдавна е дебатиран от много компетентни хора, и е приключил. Не знам защо отново трябва да се обяснява”, обясни още Георги Марков пред БЛИЦ.

About Author