Пламен Марков на 60: Възхищавам се на Арсен Венгер, не харесвам британските треньори

Пламен Марков на 60: Възхищавам се на Арсен Венгер, не харесвам британските треньори

Пламен Марков е роден на 11септември 1957 г. в Севлиево. Юноша е на местния “Раковски”, за който играе до 1975 г., когато преминава в ЦСКА. С червената фланелка се подвизава до 1985 г. За ЦСКА има 235 мача и 37 гола. Пет пъти е шампион на България (1975, 1980, 1981, 1982, 1983), три пъти е носител на Купата на България (1981, 1983, 1985). През 1982 г. е част от големия отбор на ЦСКА, достигнал до полуфинал за КЕШ. Следващите спирки в кариерата му са френските “Мец” и “Гренобъл”. Има 38 мача и 6 гола за националния отбор, 11 мача с 2 гола за младежкия и 22 мача с 6 гола за юношеския национален отбор. Участник на Световното първенство в Мексико през 1986 г. Започва треньорската си кариера в “Гренобъл”. Бил е треньор в ЦСКА, “Янтра” (Габрово), “Миньор” (Пк), “Видима-Раковски” (Севлиево). С ЦСКА печели Купата на България през 2006 г., както и Суперкупата. Като селекционер на националния отбор на България завършва успешно квалификациите за Европейското първенство през 2004 г. в Португалия. Така става вторият български треньор, класирал националите ни на Европейско. През 2007 г. е начело на мароканският “Видад” (Казабланка). От 11 януари 2008 до 2 декември 2008 г. отново води националния отбор. В момента е изпълнителен директор на ЦСКА. Днес навърши 60 години.

-Не ви ли се работи повече в мъжкия футбол?
-Е, естествено, че ми се работи (смее се). Просто на този етап не считам, че там има нужда от треньори и хора като мен. Пороците в нашия футбол станаха прекалено много. Не е никаква тайна, че доста от мачовете са уредени, че има черно тото. А и с това поръчково съдийство…”Развивайки се” по този начин нищо добро не ни чака.
-Мислите ли, че треньорската професия е девалвирала у нас?
-Ами така е. Няма никакъв смисъл да се подписват каквито и да било договори, защото никой не ги спазва. Иначе ние винаги сме най-големите виновници. Единствено треньорите го отнасят за по-горе изброените порочни явления. Сменени са вече стотици, да не кажа хиляди треньори. Говоря за периода след 10 ноември 1989 г. Е, нещо да се промени към добро? Има ли резултати? На практика от треньора нищо не зависи, а уж той би трябвало да е най-важен. Нали така? При нас нещата са сбъркани на най-високо ниво. Както се казва “рибата се взирисва откъм главата”. Държавата тотално е абдикирала от спорта. Тя няма никакво отношение нито към базата, нито към това да се съблядават правилата. Тя дори собствеността си, имам предвид базите, е изоставила. Във футбола ни от 10 години слушаме само една и съща песен. За какви резултати можем да говорим? Всичко е една трагедия, дори трагикомедия бих казал. Приоритет на БФС са само Съдийската комисия и националния отбор. Само сменят шефове на съдии и селекционери, но резултати няма.
-Познавате Боби Михайлов отдавна, били сте и съотборници. Защо той се скара така и с вас, и с Христо Стоичков, хора, с които е делил една стая по лагерите, както се казва?
-Не, аз с него не съм се карал. Боби няма ясни критерий за оценка. Ац бях сменен след три равни мача в квалификациите и една загуба в безсмислена контрола. Беше обявено, че нямаме шанс за класиране. Моята грешка беше, че се съгласих да изиграем този приятелски мач в Белград, който беше организиран по случай прекратяване на кариерата на Саво Милошевич. Разбиха ни с 1:6 и ме махнаха.
-С какъв мотив ви смениха?
-Обявиха, че сме загубили шансове, само няколко месеца по-късно, след два равни с Ейре, изведнъж шансовете се появиха. Смешна работа, да ви кажа…Мисля си, че ме смениха само и само, за да намерят работа на някои хора. Спомняте си, че Станимир Стоилов беше без работа по това време. Назначиха Наско Сираков за директор на националните отбори, а Мъри – за селекционер. Малко по-късно Михайлов обяви, че докато той е начело на БФС, Стоилов ще бъде треньор. В това няма нищо лошо, нали, но след това изрита и Мъри. И какво се оказа? Че ние, треньорите сме виновни, само Боби е чист като сълза. За 10 години са сменени 10 треньора. Един-двама да не стават, ама пък всичките… Освен това тези треньори ги сменя един и същи човек, но все не носи отговорност. Не може по мое време след 0:0 със световния шампион Италия да се говори, че това е лош резултат, а сега след последната загуба в контролите да се казва, че сме добър отбор. Вземете само актуалните събития около младежкия национален тим. Разрешава се на защитника от “Лудогорец” Георти Терзиев да пропусне квалификация, а в същото време се отрязва главата на “Берое” заради Иван Горанов. За каква принципност, за каква равнопоставеност говорим в случая? Боби няма критерий за оценка. Критерият му е да си от нашите. Другите – вълци ги яли, принципи няма. И така се ръководи българският футбол през последните 10 години. Аз се чудя на наглостта на тези хора да искат, да управляват още една петилетка. Боби Михайлов многократно е показвал, че е един безволеви, безхарактерен, безпринципен човек, който гледа само собственият интерес. Много му е скъп “кокала”, хванал се е здраво за него и не иска да го пуска. Явно стои някой зад него, за да има такова самочувствие, че коли и беси, много интереси са забъркани там.
-Какви интереси визирате?
-Финансови, какви други? Би трябвало, щом се ръководи такава обществена организация, да има някакъв отчет на свършената работа все пак.
-Михайлов промени ли се като човек през тези години?
-Не мога да ви кажа. Просто не съм се срещал с него, а и нямам желание. Не ми е приятен. Бяхме колеги, съотборници, работихме заедно. Той обаче е един несериозен човек. Не си изпълнява дори това, което е записано в договорите. Съдихме се за моята неустойка. Делата ми срещу БФС са прекратени. Осъдил съм ги на няколко инстанции, получил съм си заплатите, които ми се полагат по договора и това една затворена страница за мен.
-Работили сте преди това и с Иван Славков…
-Разликата между него и Боби е от небето до земята и то не в полза на бившия вратар. Батето имаше и капацитет като Иван Вуцов, с всичките му негативи и положителни качества. Сега не виждам такава личност. Не е въпросът само в смяната на Борислав Михайлов, трябва да се направи генерална реформа. Футболът ни е тръгнал към аматьоризъм.
-Много се говори за прословутите “мениджърски интереси”. По времето, когато бяхте начело на националния отбор, някой мениджър оказвал ли ви е натиск?
-Ама как ще стане това нещо, бе? Извадете поне един мениджър, който да ми е звънял! Няма нито един президент на футболен клуб в България, или мениджър, който да излезе и да каже, че си е прокарал някакви интереси чрез мен. Заради пари или нещо друго. Такъв случай няма, просто няма! Казвам го, гледайки ви в очите. Няма такъв. Говори се за резултати…И аз обичам да говоря с факти. Кога за последен път България се класира на голяма първенство? На Европейското първенство в Португалия през 2004 г. Кой беше треньор? Пламен Марков. Два пъти вие, журналистите, ме избирахте за треньор №1 на годината. При вторият ми мандат от седем мача записахме три равни, три победи и една загуба, и то в контрола. Когато резултатите говорят и боговете мълчат.
-Смяната ви през лятото на 2004 г. беше малко изненадващо. Определиха представянето ни на Европейското като провал. Така ли беше наистина?
-Този така наречен провал се оказа последното хубаво нещо, което се случи на българския футбол в последните 10 години. Безспорно е, че записахме три загуби в предварителната група. С доброто си представяне в квалификациите преди това създадохме големи очаквания у публиката, в обществото. Ние обаче, за съжаление, нямаше как да се противопоставим на превъзхождащи ни като класа отбори, каквито бяха Швеция, Италия и Дания. Ако трябва да ги обсъждам мач по мач…Срешу шведите не трябваше да загубим с този разгромен резултат. Първото полувреме беше почти равностойно, намесиха се обаче странични фактори, по-точно казано съдиите. При 0:1 Мартин Петров се откъсна сам срещу вратаря, беше повален отзад от Линдерот, който преди това висеше с жълт картон, но реферът Марк Райли си глътна свирката, вместо да го изгони. Не твърдя, че нямаше да паднем, но щеше да е с 0:2, а не с 0:5. Отново повтарям: ние на това Европейско не можеше да се представим драстично по-добре. Самото ни класиране си беше голям успех. Отттам насетне, кой какви очаквания е имал си е лично негова работа. Е, обидно ми стана, когато ме смениха през лятото. Мисля, че цялата работа беше “опечена” още в Португалия. Може би, не твърдя, че е така, е имал преговори зад гърба ми между Михайлов и Христо Стоичков. И да е говорил, какво от това? Не ме интересуват тези интриги.
-Изказвате се доста ласкаво за един от вашите наследници на селекционерския пост – Лотар Матеус…
-Не че го защитавам, но добре, че дойде той.
-Защо?
-Защото по този начин лъсна истината за нашия футбол. Създава се фалшив образ на българските специалисти. Твърди се, че те са некадърни, неможещи и ненаучени. Хубаво беше, че едно голямо име като Лотар пое националния тим. Видя се, че проблемът не е в треньора. И после изведнъж се оказа, че Лотар имал несериозен начин на живот. Глупости! Просто човекът си има много сериозна визитка, германец е с друг начин на мислене и организация. Работил е още като играч с големите имена в треньорството. Какво значение има колко жени и колко бракове има зад гърба си?
-Вие сте много, даже твърде спокоен на скамейката. Някои ви се чудят на поведението…
-Не мисля, че нервите и изригванията са довели до нещо положително. Просто такъв е стилът ми, отговаря на характера ми каточовек. На тези години не смятам да се променям. В Европа не виждам хората да скачат като маймуни по пейките. Но ако си прекалено експанзивен не значи, че си слаб треньор или обратното.
-Кого имате като модел в треньорската професия?
-Имах щастието да работя с колоси в занаята като Манол Манолов – Симулията, Стефан Божков, Аспарух Никодимов. Ще цитирам Фабио Капело: “За голямо съжаление не ние-треньорите, правим разликата, а тези, които са на терена.” Майсторството на треньора е да извлече максимума от възможностите на своите футболисти. Уважавам много Жозе Моуриньо, Ариго Саки, Марчело Липи. Не харесвам британските треньори. Любим ми е Арсен Венгер. Французинът успя да върне блясъка на “Арсенал”. В основите на неговата идеология да открива млади и неизвестни таланти и да ги продава на печалба.
-Вие сте един от малкото българи, играли в Лига 1. Как стана трансферът ви в “Мец” през 1985 г?
-Може би, за да ме вземат, французите решиха окончателно след един мач от евротурнирите с ЦСКА.
-Този на 19 септември 1984 г. ли имате предвид?
-Да, направихме 2:2 на “Луи II”. До 19-ата минута резултатът вече беше 2:2. Женгини откри за домакините, после Жоро Славков, Бог да го прости, изравни. Секунди по-късно аз направих 1:2, но отново Женгини възстанови равенството. Беше доста щур мач. Представих се силно, но не мисля, че само тази среща е повлияла за моя трансфер. Аз вече бях навършил 28 години, знаете, че имаше забрана за футболисти под тази възраст. Заради този безумен закон не ми разрешиха да отида в “Атлетико” (Мадрид). Офертата от “дюшекчиите” дойде година по-рано. Съжалявам много, но това беше положението. Каквото ти наредят по партийна линия, изпълняваш. Тогава нямах мениджър, който да защитава правата ми. Имаше държавна агенция, която се занимаваше с това нещо. Иначе аз познавах “Монако”, защото две години по-рано – през септември 1982 г. ги срещнахме за първи път. Мачът обаче се игра в Ница, защото домакините бяха в траур. Само часове по-рано беше загинала в ужасна катастрофа принцеса Грейс Кели – съпруга на принца на Монако. От щаба на “Монако” ни помолиха да се съгласим на преместването на мача в Ница. Завършихме 0:0, отстранихме ги след победа с 2:0 в София.
-Що за отбор беше “Мец”?
-Заедно с Андрей Желязков, който заигра в “Страсбург”, бяхме първите българи във френското първенство след Втората световна война. “Мец” никога не е бил от първа класа. Финансово отстъпвахме на грандовете. Въпреки това често им се опъвахме. Преди да дойда аз, отборът беше спечелил квота за евротурнирите. Първият ми сезон беше доста успешен. Вкарах 9 гола, което за полузащитник беше добро постижение. Спечелихме Купата на лигата през 1986 г. Получи се интересна ситуация. Всеке месец ходех да се отчитам в нашето посолство. Понеже нямах право да получавам повече пари от посланика, ми взимаха остатъка в полза на държавата. Това беше много стриктно и трябваше да се спазва.
-Как стигнахте до финала в турнира?
-На финала бихме “Кан” с 1:0. Преди това елимирахме страшилището “Бордо”. Президент на “жирондинците” беше ексцентричният Клод Бес, играеха Жан Тигана, Ален Жирес…Бяха щастливи за мен моменти.
-Във Франция стартирахте и треньорската си кариера…
-В “Гренобъл” станах играещ треньор на втората година. Още в 4-ия кръг освободиха старши треньора и ми предложиха да поема отбора. Нямах никакъв опит, но след два дни размисъл, приех предложението. Кристиян Далже – бившият прочут нападател на “Монако” и френския национален отбор. Често ми напомняше, че е вкарал един от головете срещу нас на световната квалификация през 1977 г. в Париж, при загубата ни с 1:3. Ръководството го смени и ми предложиха аз да поема отбора като играещ треньор. Бяхме тогава на 18-о място в класирането, финиширахме девети. Предложиха ми да продължа да работя. Тогава аз се отдръпнах и спрях да играя. Лансирах едно тогава никому неизвестно момче – Юри Джоркаеф. Пусках го на моя пост. После той стана и световен шампион с Франция през 1998 г. Още тогава 19-годишният талант правеше впечатление. През първия сезон не влизаше често в игра, беше предимно резерва. Но след това го наложих в титулярния състав, направи силен сезон и го продадохме на “Страсбург”. Оттам тръгна възходът му. Юри винаги е признавал, че аз съм му дал път във футбола. Не можах обаче да продължа да работя като треньор във Франция.
-Каква беше причината?
-Нямаше споразумение между Франция и България за признаване на нашите дипломи там. Направихме опит чрез тяхното спортно министерство, но френската федерация така и не ми издаде разрешително да упражнявам професията си. Неофицално ми отговориха, че няма как да ми признаят дипломата, защото това означавало да “отворят вратата” за всички специалисти от Източния блок.

Милен ДИМИТРОВ

About Author