„Пеещите обувки“ щяха да разплачат Леа Иванова

„Пеещите обувки“  щяха да разплачат  Леа Иванова

Скоро не бях гледал по-слаб, по-тъп, по-безсмислен и безумен български игрален филм. Съжалявам, че го казвам, но „Пеещите обувки“ е направо обида към светлата памет на голямата наша певица Леа Иванова.  Оказа се, че лентата не е съвсем нова – реализирана е през 2016 г. Аз обаче едва вчера я видях.

Играта на актьорите е на читалищно ниво, диалозите – също. Действащите лица рецитират, а не импровизират върху текста. Мъчат се, пряко силите им е да покажат автентична игра на екрана.

В главните роли са Рая Пеева, Юлиян Петров, Донна Бангьозова, Борислав Чучков, които, откровенно казано, играят като натуршчици. Да се чуди човек какво е накарало утвърдени и доказани имена като Ернестина Шинова, Стоян Алексиев и Кръстьо Лафазанов да се включат в това странно начинание.

Не искам да навлизам в детайли, няма да коментирам и режисурата на Радослав Спасов, както и работата на оператара Веселин Христов. Композиторът Виктор Чучков пък не се е посвенил да вреди братчето си Борислав за една от главните роли във филма. Това може да се преглътне все пак. Трудна за смилане обаче е тази лента. Направо негледаема.

Това нещо, излязло изпод ръцете на екипа е, на нивото на обикновенна читалищна вечеринка. Иначе анонсът е впечатляващ:

„Филмът е изграден върху ключови моменти от творческата и личната съдба на певицата Леа Иванова с основна тема – духовната драма като цена за оцеляването на таланта. Но филмът разказва преди всичко за голямата любов между двама изявени артисти, преминали през огромните изпитания на своето сложно време.

„Филмът ми започна от една сълза“, казва Радослав Спасов за своя проект. Идеята му се ражда още през 2006 г. Тогава той среща композитора Едуард Казасян, който наскоро е разбрал, че жена му Леа Иванова е била принудена да се омъжи за него. „Седяхме на една пейка и дълго време мълчахме. В един момент осъзнах, че тази история би могла да се превърне в един добър филм.“ След смъртта на композитора режисьорът използва мемоарите му, за да създаде „Пеещите обувки.“

Жалко, че Спасов се е захванал с тази непосилна за възможностите му задача. Резултатът е  разочароващ, под всякаква критика. На човек му идва наистина да пролее една сълза, но причинена от танталовите мъки, изстрадани от горките зрители. Получило се е “Нещо” като едно голямо “Нищо”. Грешка е решението на ръководството на БНТ да го излъчи в най-гледаното време навръх националния празник. Загуба на време беше и за зрителите, жертвали се да го изгледат…

Орландо БЕЛИНСКИ

About Author