Приключенията на италианци в България – от Терцета до Роси

Приключенията на италианци в България – от Терцета до Роси

Как измамници направиха “Ботев” на канарчета и други истории

Навремето имаше един филм ”Невероятните приключения на италианци в Русия” – малко смешен и малко тъжен. В нашия футбол също се прожектират в последното столетие подобни вариации на култовата лента. Назначанието на Делио Роси начело на Левски накара “Витоша Нюз” да върне лентата назад във времето и да припомни и други подобни случаи. Преди това е нужна и кратка ретроспекция на италианското присъствие у нас.

След загадъчния пионер Амедео Клева, подвизавал се по прашните ни терени от 40-те и 50-те години на миналия век, следва нормално с оглед на така наречената обществено-политическа обстановка пьлно отсъствие на италиански гастрольори. Поначало ангажирането на чуждестранни футболисти в епохата на “развития социализъм” е табу до края на 80-те и началото на 90-те години, когато се появиха вече забравените Шарий (Етьр) и Осипов (Хебър). Почти същото е положението и с треньорите от странство, забележителните изключения са австриецът от чешки произход Рудолф Витлачил, унгарецът Бела Волинтек и руснакът Григорий Пинайчев, под чието ръководство ЦСКА регистрира едно от най-невзрачните си класирания в средата на 60-те години.

Нашите герои от Италия излизат масово на сцената в разгара на очевидно още продължаващия демократичен и пазарен преход футболисти като Алесандри, Балдини, Парола определено с нищо не превъзхождат нашенските професионалисти. Така просто добрите италиански футболисти нямат логична професионална и още по-малко пазарна подбуда да напускат страната си.

Terzeta

В началото бе Терцета
Името на Егон Пиетро Терцета е абсолютно непознато за повечето от съвременните запалянковци. Италианецът, роден през 1900 г., обаче заема важно място във футбола у нас. Като играч на “Владислав” (Варна) сеньор Терцета става част от състава, спечелил първия шампионат на България през 1925 г.

Снажният нападател дори е капитан на тима и вкарва второто попадение във финалната среща с “Левски”,  спечелена 2:0 от варненци. Първото е дело на Андрей Иванов – Дядото. Терцета е избран и за първи председател на варненската съдийска комисия на 4 ноември 1924 г. След 9 септември 1944 г. обаче банковият служител е преследван от новата социалистическа власт. Терцета е обвинен в шпионаж в полза на Германия и осъден от Народния съд на 15 години затвор. Славният капитан на “Владислав” излежава само 7 във Варненския затвор, след което е екстрадиран в Италия. Къщата му на ул.”Славянска”, която сам вдига през 30-те години, е одържавена. Терцета умира в родината си от туберкулоза, хваната в затвора. Дъщеря му Аличия, която до навършване на пълнолетие живее в България, опитва да си върне бащината къща със съдебни дела.

Kleva

Амадео лежи по лагери
Амадео Клева е роден през 1923 г. Считан е най-добрият бек по онова време. Взема и наш паспорт и играе и за националния тим.  Възпитаник е на “Победа” (Орландовци). Преминава в “Левски” през 1942 година и играе на ‘Терена” до 1953 г. Със синия екип записва 143 мача за първенство. 19 мача за Купата на България, 10 международни и повече от 52 други срещи. Шампион на България с “Левски” през 1947, 1949, 1950, 1953 г. Носител на Купата на България – 1949 и 1950 г. Столичен първенец става четири пьти-1943, 1945, 1948 и 1949 г. В националния отбор на България има 2 мача. Ляв бек с едро телосложение. Отлично пласиране и сигурна игра с глава. Любопитен факт е, че освен футболист, Клева е добър баскетболист и дори национал по този спорт. Той е и двукратен шампион по баскетбол с “Левски”.

Клева, вратарят от чешки произход Карл Буркет и германецът Фридрих Клюд са единствените натурализирани чужденци в българския национален тим  реди 9.1Х.1944 г. Италианецът прекратява кариерата си през 1953 г., а след това за известен период следите му се губят. През 60-те години Клева е разследван от органите на Държавна сигурност заради “шпионаж в полза на вражеска държава”.

Тежките обвинения срещу бившия национал са породени от факта, че неговата сестра е служителка в италианската легация в София и като такава е също следствена по дело, свързано с изчезнали секретни документи. Изкарва няколко години по лагерите. Въпреки че е изпратен в затвора с лек режим, излиза с разклатено здраве. Умира в старчески приют в родната Италия през 1995 г. Той участва през 1947 г. в едно от най-интересните решения на ДСО “Динамо” в периода 1951-1952 г. Ръководството на клуба учредява тричленка за подобряване на възпитателната работа на колектива в състав Георги Кардашев, Клева и Арсен Димитров-Ацето, която да е в помощ на треньора. Взима се решение за отказване от алкохола и тютюнопушенето, спазване на всекидневната дисциплина на труд и възстановяване на футболистите.

Ерата “Денучи”
От мътната вода на посткомунистическа България изплува и името на скандалния Паоло Денучи. Мустакатият над стокилограмов “баровец” навлезе с гръм и трясък в родния футбол, като пое “Хебър” (Пз). За една година го вкара в “А” група, а после купи и пловдивския “Ботев”. Там е посрещнат като месия. На 31 януари 1991 г. е създадено комерсиално дружество “Ботев Пловдив ООД”, в което фирма Dinpam и футболния клуб имат равно дялово участие (по 49%). Президент на новосъздаденото дружеството става председателят на футболния клуб Виден Апостолов. Огромните обещания за благоденствие и големи инвестиции осигуряват на Денучи, макар и за кратко, уважение. Запомня се с привличането на Гиби Искренов и на първия чужденец при канарчетата – Роберто Чабай. Унгарецът дори вкара гол в дербито с местния “Локомотив” на 3 октомври 1992 г., което завърши 1:1, и с черните екипи на отбора. Атрактивният Денучи, който според някои публикации е бил агент на Държавна сигурност, лежа в затвора за документна измама в особено големи размери. После се оказва обикновен контрабантист на цигари и съвсем скоро се озовава зад решетките. Прокуратурата го обвини, че заедно с Иван Латинов и Александър Вълчанов е измамил главния счетоводител на тютюневия комбинат, купили цигари на преференциални цени, но не ги изнесли. Така фабриката била ощетена с 80 737 лв. Според защитата им засегната всъщност е била държавата, защото ставало въпрос за неплатен акциз. Контрабандата е била извършена през периода 1992-1993 г. На първа инстанция Динучи е осъден на 7 г. затвор през 1998 г. Той обжалва присъдата. Ход на последното дело срещу него бе даден през март 2000 г. То тръгна едва след като италианецът бе издирен и арестуван в София. На 30 юни 2000 г. и тримата подсъдими бяха оправдани от Пловдивския окръжен съд.
Динучи е стар познат на органите на МВР. В България е от началото на 80-те години. Идва като служител на италианското посолство. Тогава го разследва ДС по съмнения в шпионаж. Разследван е от българските спецслужби и през 1995-1997 г., твърди източник от тогавашния ръководен екип на МВР. От 89-а се установява като постоянно пребиваващ в България. Неговият добър приятел и бизнеспартньор обаче Христо Данов се измъкна сух от скандала с цигарите, а и изкупи акциите му в “Ботев”. После следите на Денучи, наричан още Италианския Остап Бендер, се губят, като за последно въртеше бизнес с …гъби.

Katy

Мъдрецът Катуци
През юни 2000-а на “Армията” акостира Енрико Катуци, наричан злостно от привържениците на Левски “учителя по физическо”. В никакъв случай обаче третият чуждестранен треньор на ЦСКА след Григорий Пинайчев и Гьоко Хаджиевски не е анонимник в занаята като Салво Полверино от “Нефтохимик”, завършил е прочутата школа в Коверчано, а на равнище лично излъчване разликата между двамата бе колкото между статист в Пернишкия театър и холивудска звезда. Когато обаче се стигна до назначението му в ЦСКА, авторитетното списание “Гуерин спортиво” посвети на събитието каре от десетина реда, а справката за кариерата му бе само десетина пьти по-оскъдна от тази, която ви предлагаме тук. Простата причина е, че във въпросната кариера наистина няма нещо кои знае колко впечатляващо, а под грижите на Катуци съвсем инцидентно са попадали отбори от Серия “А”. Любопитно е, че дон Енрико и великият вратар Дино Дзоф са кумци.

Част от приключенията на Енрико не включиха и удължаване на престоя му в България заради забавяне на плащания – една мила родна картинка, сравнително непозната за вежлив стандартен европеец. Този европеец в лицето на италианеца учтиво отричаше такъв проблем, но при второто завръщане на Катуци в ЦСКА през март 2001 г. сайт посочи като причина за първата раздяла “неуредени финансови взаимоотношения”, (сайтът не го съобщава, но става дума за дълг към него ни повече, ни по-малко от 45 000 лв) – а не прословутите семейни проблеми.

С мирис на нафта
През същото лято на 2000 г. никому неизвестният Салваторе Полверино пое “Нефтохимик”. Посредник в привличането бе Викторио Мунгай, търговец на платове и пишман-мениджър, който работи на българския текстилен пазар. Старата лисица Христо Порточанов обаче бързо надушва, че това са поредните въздухари и отпраща чужденците по живо по здраво. Още след I кръг обаче “зелените” са разбити с 2:5 у дома от “Спартак” (Вн) и физкултурникът бе изритан. “Чао, бамбино'”, без никакво “Sоггу”. Играчите постоянно се бунтуваха срещу методите на Полверино.

Куриозното бе, че една от причините за уволнението стана…храната. Специална италианска диета, наложена от изгонения треньор, напълно изтощила футболистите, обяви лекарят на тима Величко Генов. Медикът твърди, че липсата на белтъчини в храната се оказала пагубна за играчите.  Футболистите разказват и за доста куриозни случки, свързани с престоя на италианците.

Може би най-култовата от тях се разиграва не къде да е, ами насред прословутия площад “Сан Марко” във Венеция.  “Нефтохимик” е на лагер там. Отборът решава да разгледа местните забележителности.  Засичат се с ученици от България, дошли на екскурзия. Тийнейджърите се оказали от Пловдив и фенове на местния „Ботев”. В радостта си от срещата на сънародниците, покрай прегръдките и снимките, тийнейджърите започнали на майтап да скандират „Нафта, Нафта!”.  Добре, ама наблизо минала група японски туристи. Азиатците си помислили, че на площада се извършва някакъв ритуал и верни на генетичната си отзивчивост, побързали да се включат и те. Окуражени от подкрепата, българските момчета започнали да подскачат и махат с ръце, а японците веднага ги последвали. Постепенно възгласите „Нафта, Нафта!” обхванали целия „Сан Марко” и в тях се включили туристи от какви ли не националности- англичани, италианци, руснаци, германци, французи, унгарци. Има дори група негри, но и те се присъединяват към хора.

Хасково, лятото на 2002
Същите симпатяги от бургаската авантюра Серджо Борго и Викторио Мунгай през лятото на 2002 г. цъфват в Хасково. Обявяват се едва ли не за спасители на местния отбор, изпаднал в поредната си криза. Култовият президент на клуба – близо 150-килограмовият Димитър Петков – Митьо Дебелия, хвърля кърпата и се отказва да издържа тима. Причината – общината му взела хотел “Родопи”, от който той би трябвало да го издържа. Червено-белите почти стигат дъното, на косъм са от изпадане от “В” група. А Мунгай и Серджо Борго все пак не са само велики комбинатори без пукнат долар в джобовете си. Виторио има фирма за екипировка в Италия. С неговата марка “Галекс” в Серия “А” играе “Перуджа”. Фланелките и гащета се шият в хасковската фирма “Бени”. Двамата жабари са посрещнати като месии. И те сипят обещания, феновете цъкат доволни, футболистите доволно потриват ръце, че ще напълнят джобовете с пачки и следващата есен ще играят в “Б” група. А бизнесмените от Ботуша обещават едва ли не златен дъжд над Ямача. “Хасково” прави съвместна подготовка на Ямача с италианския “Новара”. Гостите са настанен в Минерални бани. Местните зевзеци разказват с умиление за две смешни случки от престоя на “Новара” в хотел “България”. Случка №1: като жест към гостите в ресторанта е организирана вечер на италианската кухня. Постоянно се разнасят спагети и разни други пасти. Един от хасковските футболисти не издържа и пита кога ще донесат кюфтетата и пържолите. Горкият – така и не ги дочаква…
Случка №2: “Новара” играе контролата с “Локомотив” (Пд). По време на мача на двама от италианците им се допикава. Без да му мислят много-много сънародниците на Леонардо да Винчи и Микеланджело притичват зад едната врата и се облекчават пред одобрителите погледи на стотината зрители по трубините, докато съперникът се готви да изпълни тъч.

Серджо Борго и Виторио Мунгай докарват няколко италиански футболисти, единият уж доста добър халф. Всичко уж върви по мед и масло. Обаче по средата на сезона шефовете изненадващо си “бият камшика”. Заявяват, че няма да има 500 000 лева бюджет, защото това, което са мислили, не може да стане. Съмнителното дуо бързо си събира багажа и изчезва като  дим. Защо го провят, никой не знае. Според едни футболът им е бил само параван, а те са си въртяли други “игри”. Но какви точно, така и никой не успя да разкрие.  Мунгай и Борго не се отказват от авантюрата си във футбола и не си и помислят да напускат България. Те продължават да шестват из страната и като опитни рибари да ловят в  мрежите си наивници. Пробват се да влязат и в ЦСКА, но безуспешно. Около провалилия се трансфер на Димитър Бербатов в “Лече” бе замесено отново името на Викторио Мунгай, който е представител на тамошната мениджърска агенция ДАМ. В крайна сметка отразяха авантюриста от сделката.

Simoni

Сини рози за Джиджи Симони
Още по времето, когато Катуци бе треньор на ЦСКА, член на управата на “Интер” и добър приятел на Луиджи Симони препоръча именития специалист на хора от българския клуб. Хипотезата той да поеме “червените” и нейната реализация бяха разделени от около една година. Тук очевидно започваме с факти и предположения как 63-годишният треньор пренебрегва елитна европейска метрополия като Милано, за да дойде в полите на Витоша. Версията, че името му е сьзряно в сайт за безработни треньори е леко комична. защото от материална гледна точка Луиджи не е никак, ама никак притеснен (говори се за лично състояние от 15 млн. долара ), за да си предлага услугите по този модерен, ала неелегантен начин. Към необикновените приключения на Симони следва да прибавим и каръшката контузия, която получи на мача с Левски край пейката на “Българска армия”. Възрастният специалист подскочи от радост при гола на Любо Пенев и скъса сухожилие. Бе опериран и един от първите посетители до болничното му легло бе шефът в “Левски” Костантин Баждеков, който му донесе букет сини рози.

Сколио умря по време на ефир
На 21 юни 2004 г. Франческо Сколио (коментатор в националната телевизия на мачовете от Серия “А”) беше назначен за главен мениджър на “Нафтекс”. Той дойде с репутацията на един от най-добрите футболни специалисти по теоретическа подготовка на Ботуша, и работил в “Наполи”, “Дженоа” и националния отбор на Либия. Първоначално се очакваше Сколио да бъде старши треньор на бургазлии. На треньорския пост обаче беше поставен сънародникът му Клаудио Масели, който е играл и тренирал “Дженоа”. Помагаше му Салваторе Бианкети. Още на 8 ноември дуетът бе изхвърлен, като Масели бе прехвърлен да отговаря за развитието на проекта “Нафтекс 2007”. Скоро след това си замина и Сколио. На 3 октомври по време на телевизионно предаване внезапно почина Франческо, известен още като „Професора” .

Това е. После в наш клуб работи Стефано Кусин. Спортно техническият директор на “Ботев” (Пд) обаче си хвърли бързо-бързо оставката още в началото на сезон 2008/2009.

Господин “Бла-бла”
През есента на 2009 г. същият неуморим Серджо Борго каца в Пловдив. Представя се като човек на голям инвестиционен фонд, инвестиционен фонд, в който влизат фирми с годишен оборот над 1 млрд. евро. Фондът бил собственик на шотландския “Сейнт Мирън”, румънския УТА (Арад) и отбор от Сан Марино. Това така и не е доказано. Заедно със своите партньори Борго иска да вземе закъсалия “Ботев” и мразеният от феновете Димитър Христолов – Митьо Селския, с готовност е готов да им хариже акциите. Във веселата италианска компания са още Франческо Салерно, представящ се за импресарио на певеца Ерос Рамацоти,  близо двуметровия чернокож спортен директор Малу Мпасинкату и един ексцентричен треньор с мускетарска брадичка на име Енрико Пичони. Там са и маститият (поне на килограми) импресарио Мауро Бернабей, Марко Орнела и Антонио Реки.

“Когато преди 9 години започнах работа в “Новара” сипех обещанията наляво и надясно. Медиите в Италия ме кръстиха Господин бла-бла. Но с упоритост и постоянство успях да наредя “Новара” след добрите и уважавани отбори в калчото. Не искам обаче да започвам по същия начин в “Ботев” (Пд). Защото работа с приказки не се върши”, обявява самият Борго. Борго е роден на 2 февруари 1953 г. в градчето Сончино. Футболната му кариера започва през 1972 г. в “Про Патрия”, след това преминава през “Фоджа”, “Специя”, “Пистоезе”, където е съотборник на Марчело Липи – селекционер на световния шампион Италия от 2006 г. Завършва кариерата си в “Рондинела”.

Той си позволява да каже дори: “Благодарение на нас “Ботев” все още съществува.” Какво обаче става всъщност? Тези юнаци, обявили се за спасители на “канарчетата”, така ги спасиха, че ги свлякоха чак до “В” група.

Кючек и мазни банички
За пловдивската авантюра на Пичони и футболистите му може да се напише цяла книга. Новите шефове докараха цял куп футболисти. Фабио Тинази, Марко ди Паоло, Чиро Сириняно, Емануеле Морини, Марко Дарженио, Джилберто Дзанолети, Алберто Ребека, Максимилиано Брици, Лука Бриньоли и Даниел Ола поритаха малко в нашата “А”, но няма да бъдат запомнени с футболните си умения, а повече с тези около пилона за стриптийз. Единствено Морини се записа със златни букви в “жълто-черната” история, след като донесе победата във вечното дерби срещу “Локомотив” с 1:0.

После започна разпадът. Спряха тока на клубния стадион и в административната сграда, хязяите гонеха футболистите от квартирите им, защото не плащаха наем. Мизерията беше такава, че играчите перяха екипите по домовете си и живее със заеми от приятели и роднини. Чужденците се оплакаха, че за 4 месеца са получили само по 400 лева, а българите по 100 лева. Българчетата карали само на филии с лютеница и банички. Това обаче не спираше италианците да вършеят по стрийптиз баровете, дискотеките и нощните клубове. Честа гледка в нощен Пловдив беше да се види някой от “легионерите” да се вихри на пилона за стрийптийз и да се налива с промишлени количества евтино уиски.

Така тъжно – с кючек и танци на пилон, свърши и престоят на италианците в “Ботев” (Пловдив).  Накрая цялата тайфа, барабар с представящите се за богаташи италианци, на чиито фон Димитър Христолов изглежда като Рокфелер, се омита от Пловдив. Всички доведени от Пичони футболисти си заминават по родните места, тръгва си и помощникът му Роберто Бифи.

Pico

Дон Пичони
Вместо да мисли само за футбол, Пичони трябваше да се сблъска и с лудницата у нас. То не бяха стачки на футболисти за неполучени заплати, то не бяха фенски атаки, то не бяха проблеми с прокуратурата. Горкият италиански треньор имаше наложена забрана да напуска България заради неплатени сметки за 60 000 лева към един пловдивски хотел, съвсем закъса с парите и в отчаянието дори ходеше да спи по къщите на феновете. В същото време обаче дон Енрико не пропускаше запой с агитката и дори беше централно действащо лице там.

Блесна като бохем и ценител на женската красота и нощния живот. Провъзгласилият се сам за шеф на клуба Франческо Салерно обвини треньора, че изпил 60 000 евро за отбора по баровете. В продължение на месеци италианецът не можеше да се прибере при жена си. “Оставам в Пловдив, за да не фалират доставчиците на уиски”, демонстрираше и черен хумор Енрико.  Освен с ексцентричния си вид, Пичони стана известен и с още нещо. Докато бе треньор на “Ботев”, си татуира на лявата си плешка емблемата на клуба. Именно този факт стана италианецът да понесе куп шеги. Пръкналият се на стадиона край Бирената фабрика в Пловдив Пичони оказва се, има бурно криминално минало. Той е бил арестуван от карабинери заради афера свързана с 3,7 милиона евро. Арестът е бил в края на 2007 г.

Треньорът от Сан Бенедето е търкал наровете в затвора Марино дел Тронто по обвинения в несъстоятелност и борчове към хазната.  Според запознати, Пичони всъщност не е дошъл в Пловдив да тренира “канарчетата”, а е пратеник на потенциален италиански купувач, за който говори Димитър Христолов. Става въпрос за италианският предприемач Лука Помпони, който е бивш президент на футболния клуб на град Пиза. Именно докато той е собственик на отбора, той се срива в Серия “С”. Според запознати, Помпони мислел да влиза на строителния пазар у нас и затова се нуждае от влияние. Той бил запознат с борчовете, които тежат на “Ботев” и с реалната му стойност, но въпреки това решил да се хвърли в бурното море.

Както и да е, всичко мина и замина. Две години нищо не се чуваше за италианците. И когато тъкмо бяхме забравили изцепките на Пичони и веселата му компания, те отново цъфнаха. Този път в Шумен. Антонио Реки и Серджо Борго ставали спонсори на местния отбор. И се започна пак с гръмките обещания – началният бюджет щял да бъде 1 милион за инвестиции в стадиона и мъжкия отбор и детско-юношеската школа, чертаят се вече стратегии за промоция в “А” група, скъпи селекции и т.н.

Веднага за треньор бе назначен Рицаря на печалния образ Енрико Пичони, а куп футболисти от долните дивизии на Апенините, акостираха в града под Мадара. “Първата абонаментна карта на “Шумен” ще бъде на мое име и ще ми струва 500 хиляди лева”, отново култов бе Реки пред журналистите. След което им обясни и защо е избрал града: “Защо Шумен? Тук намерих климат, който ми хареса и допадна. Търсени сме от много клубове в България, които искаха да ни спечелят, но Шумен ми легна на сърцето.”

Нисичкият кондиционен специалист Роко Перота премина набързо през двата родни гранда ЦСКА и Левски, беше и част от екипа на Любослав Пенев в националния отбор. През лятото по семейни причини напусна “Герена” и се прибра в Италия.

Сега на ред е българската авантюра на Делио Роси. Очакваме продължение…
Милен ДИМИТРОВ

About Author