Иво Паргов: Продадох златната си гривна от абитуриенския бал, за да си купя фланелка на Ван Бастен

Иво Паргов: Продадох златната си гривна от абитуриенския бал, за да си купя фланелка на Ван Бастен

Pargov

Иво Паргов е роден на 21 август 1974 г. В кариерата си е играл за родния Марек (Дупница), Миньор (Пк), Локомотив (Сф), Нафтекс (Бс), Берое (СтЗ) и гръцкия Анагениси. Полуфиналист за купата на страната през 1999 и 2001 с Локомотив (Сф) и през 2002 г. с Марек, полуфиналист е и за Купата на ПФЛ през 1997 г. с Миньор (Пк). Бил е старши треньор на Марек, както и изпълнителен директор в клуба. Паргов беше изпълнителен директор на Детската футболна академия „Надежда“. През 2015 г. по негова идея и разработена стратегия фармацевтичната компания „Актавис“ дарява средства за развитието на детско-юношеската школа на столичния „Локомотив“. В момента е директор на „червено-черната“ ДЮШ.

-Г-н Паргов, вашият отбор на децата, родени 2005 година се представи силно на на най-големия детско-юношески турнир в света “Готия къп”. Как ще коментирате участието на младите таланти?
-Да, така е. В турнира, определян от мнозина за мини детско световно първенство, участваха 1763 отбора от 82 държави, а възраст Б12 бе една от най-многобройните със 174 отбора от 37 държави. Локомотив бе представен от набор 2005.  За четвърти път успях да заведа наши деца. Този път го направихме този път без официален спонсор. Успяхме изключително с финансовата помощ на един мой приятел от Дупница, както и на г-н Александър Александров от Корпорация „Развитие“. Не мога да пропусна и президента на клуба ни Иван Василев, който винаги е зад гърба ми и много ми помага. Малките железничари се представиха достойно, достигайки до 1/16 финалната фаза, където отпаднаха драматично след 1:2 от Коервер Мичиган (САЩ). Преди това спечелиха безпалационно своята предварителна група, а на 1/32 отстраниха ФК Кънектикът Блу (САЩ). Децата заслужават само поздравления за добрата игра, успехите и радостните мигове и пожелания за нови върхове с фланелките на любимия Локомотив. Техните лица грееха от щастие, когато развяваха трибагреници на стадион „Улеви“. Незабравима емоция беше за всички.
Можехте ли да се представите и по-добре?
-Турнирът е много тежък. Налага се да играеш по два мача на ден, понякога и по три. Пътуванията също са проблем. За децата е доста изморително. Срещу американците играхме в 8,00 часа сутринта. Децата станаха още в 6,00. Така че повечето от тях почти спахя на терена. След като загубиха доста драматично те нямаха сили дори да се разплачат. Ние там играхме във формат Футбол 7. Има си предимства – играеш един на един, повече положения се създават. Но пък веднъж излязохме срещу едни германци, повечето от които изглеждаха като родители на моите дечица. Изключително здрави, но пък нашите компенсираха с изключителна техника. Това се понрави не неутралните наблюдатели. Получихме похвали от френски треньори. Но физически отстъпваме, което се оказва решително в по-късна възраст.
Вашият син Иво също стана един от голмайсторите…
-Да, успя да вкара 4 гола. Много се вълнуваше.
Доволен ли сте от темповете, в които се развива Локомотив?
Предстои да се случи скоро нещо невиждано в България. Още не е правено. Предстои да се подпише договор с европейски гранд. Но, вижте, когато г-н Иван Василев ме покани в Локомотив, имахме около 78 деца и една сгурия, която може би 40 години не бе пипана. Веднъж през 1998 година бях наказан да тренирам на нея с юношите, през декември 2015-а всичко беше същото. Сега имаме два прекрасни изкуствени терена с осветление, направихме и два естествени – помощния и основния. Мога да кажа, че в момента не отстъпваме като база на софийските грандове. Смело мога да го заявя и с гордост, разбира се. В момента децата в школата има близо 400 – възрастови групи от 1998-а до 2010 година. Вървим крачка по крачка. Планираме инвестиции в треньорския състав. Идваха хора от Аталанта, от Милан, гледаха наши тренировки. За съжаление отзивите не бяха добри. Казаха ни: „Ние тези неща ги правехме преди 35 г.“
-Старата ви любов „Марек“ обаче ръжда не хваща сигурно…
-Е, няма как да е иначе. Гордея се с постигнатото в Марек. Написахме някаква страница в историята на клуба. Дано тези след мен да го подобрят. За четири години направихме три промоции. Старирахме от окръжната група. Когато разкажа на колеги, на г-н Румен Чандъров, с колко пари Марек влезе от “Б” в “А” група, ми се смеят и ме поздравяват. С много малко пари влязохме, ще обидя президентите на клубовете от Втора лига, ако кажа сумата. Бяхме страхотен колектив. Ако бях Боби Михайлов обаче, дори аз нямаше да дам професионален лиценз на Марек. Просто защото на нас нищо не ни беше професионално като база. Имахме само името на клуба.
Искам да ви върна назад във времето, в началото на кариерата ви. Как станахте футболист?
-За откривател не мога да кажа. Знаете кой е баща ми (Сашо Паргов е легенда на Марек – б.а.). Започнах да тренирам при баща ми. Той беше много, много взискателен. Страшно критичен. Дори да вкарах 2 или 3 гола винаги намираше за какво да се заяде. Никога не ме хвалеше. А когато играех слабо пред всички ме правеше на „две стотинки“. Имал съм щастието да работя с много треньори, с големи специалисти като Георги Василев, бате Янко Динков, Кано Коцев…Хора, от които само можеш да се възхищаваш и да се учиш.
Има ли съвет на родителите ви, който помните и спазвате и до днес?
-О, разбира се. Баща ми ме е учил на дисциплина. И не е само той. Сега е различно. 90 процента от родителите са „специалисти“. В Милан съм бил, в Милуол и Ливърпул, такова чудо, като при нас, няма никъде. Дават акъл на треньора, оспорват неговите решения. Някои от водещите родни школи – Лудогорец, Славия, ЦСКА и Левски, вече са отстранили това явление. Ако трябва денонощно ще работя, но ще се опитам да ги настигнем.
-Футболистите от вашето поколение нямаха нито една татуировка навремето. Сега как се отнасяте към модите сред играчите у нас  пък и в чужбина?
-Не сме имали татуировки. Но ги разбирам и сегашните поколения.
-Сегашните деца не са ли по-разглезени, отколкото бяхте вие?Треньорът едно време можеше дори да те напляска, ако не спазиш негово указание, а сега първата работа на детето е да се оплаче на мама и на татко…
-Прав си. Показателен е фактът, че на стадиона повечето деца са с обувки за по 300-400 лева. Аз навремето имах по един чифт по-яки бутонки и ги слагах само 1-2 пъти в годината. Сега родителят идва и сваля детето от скъпа кола и след това си мисли, че по тази причина трябва синът му да е толериран. В това число е и моят син. Аз тези неща ги виждам, но днешната младеж е доста информирана. Няма дете без телефон, няма дете, което да не знае кой е Кристиано Роналдо. Постоянно са в социалната мрежа.
-Баща ви ми е казвал, че е взел фланелката на Герд Мюлер от мача на Марек с Байерн (Мюнхен). Визирам след славната победа с 2:0 на „Бончук“. После ви я е подарил, но вие сте започнали да ритате в пахалата с нея. После екипът се е загубил някъде…
-Голям грях към баща ми (смее се). Не, истината всъщност е малко по-различна. Всъщност Мюлер му я е подарил на татко и той си я пазеше близо 13-14 години в шкафа. Добре, но аз я взех, за да се похваля на аверите в махалата.  Беше с дълъг ръкав, а навън беше лято. Взех ножицата и й отрязах ръкавите. Детски акъл, толкова съм разбирал. Доста и от сувенирите, които татко имаше, ги раздадох. А той имаше цяла стена с флагчета, подаръци, ключодържатели и снимки.
На кой отбор симпатизирахте като малък?
-Очаквате сигурно да кажа Левски и ЦСКА? Не, няма такова нещо. Винаги съм си бил само от Марек. Това е. От чуждите отбори харесвам Милан.
На кои футболисти се възхищавахте навремето?
Марко ван Бастен беше мой идол. Няма да забравя една случка от моето детство. Майка ми ми подари на абитуриентската вечер златна гривна. Аз обаче отидох на столичната „Витошка“ и продадох бижута, за да си купя фланелка на Ван Бастен (смее се). Благодарение на Иван Василев успях да сбъдна и детската си мечта – да се срещна с Франко Барези. От нашите звезди се възхищавах от Наско Сираков и Любо Пенев. Само респект и уважение към хората от „златната генерация“ от САЩ 1994 г.
С Марек си спомням, че водехте люта битка с кюстендилския  Левски за промоция в „Б“ група през сезона 1993/1994.
-За нас играеше един украинец – Игор Сидоренко. Татко успя да го докара. Игор вече беше на 34-35 години, но почти сам биеше отборите. Във всеки мач се разписваше. За тази група нивото му беше сериозно. На конкуренцията шеф им беше Валери Ненов. За Марек играеха доста опитни и здрави футболисти като Асен Арсов, Краси Влахов…Бате Янко ни беше треньор. Завършихме първи,въпреки че Левски беше по-силен финансово клуб. Не не сме имали БФС тогава обаче направи някакъв толеранс и двата тима влязохме.
Кой е най-добрият футболист, с когото сте играли в един отбор?
Много са. Може би Георги Марков – моят куп. И разбира се – Коце Видолов. Страхотен футболист и характер.
-А кой е най-добрият срещу когото сте играли?
В турнира Интертото съм ритал срещу звездите на Волфсбург- Де Алесандро,  Диего Климович, Мартин Петров…
-Срещу кой защитник ви е било най-трудно?
-Драгич, Ибрахима Гай…Най-много му е ритал обаче кума (смее се). Нищо, че сме роднини. Една от най-тежките контузии ми е от него. Така ми влизаше, че…Но той е страхотен човек. Извън терена е душичка, но на игрището се променя. Имам чувството, че и срещу жена си да играе, пак ще я рита. Иначе се уважаваме много. Доста често ми е помагал в живота. Сериозен футболист, със сериозна визитка.
Спомняте ли си дебюта в „А“ група“?
-Да. Бях 22-годишен. Мисля, че беше срещу Раковски в Русе (2:1, 10 август 1996 г.- б.а.)
А първият гол в елита?
Не, не го помня. Май беше срещу Марица (Пд) (2:1, 7 септември 1996 – б.а.). Сещам се за първия ми за Миньор в „Б“ група. Вкарах го на Олимпик (Тетевен) във втория кръг. Разписах се със задна ножица и станах от раз любимец на пернишките фенове. Общо два гола съм вкарвал по този начин. Вторият беше на Владо Манолков, който пазеше за Локо (Сф).
Кой е най-важният гол в кариерата ви?
Важен беше този за Берое, когато ме покани Илиан Илиев през 2009 г. Влязохме през този сезон в „А“ група. Разписах се в продължението и с това попадение тимът извоюва промоция. С Марек направих дубъл в Дила Гори (Грузия) и бихме с 2:0 в Интертото. В Унгария срещу Видеотон вкарах при ремито 2:2 и отстранихме съперника, за да стигнем до сблъсъка с Волфсбург.
Вярно ли е, че на гостуващите тимове винаги им е било неприятно да играят на „Стадиона на мира“?
-В Миньор изживях страхотни моменти. Там се научих на ред и дисциплина, на уважение към съотборниците. Не си спомням да сме губили там от Левски.
Не съжалявате ли, че не поиграхте повече в чужбина?
-Е, да. Донякъде ме е яд, но няма как да се променят нещата и времената, нали така? Изкарах 4 месеца в гръцкия Анагенеси. Получих и контузия. Не съм щастлив от престоя си там. Не се гордея. Тимът беше на много ниско ниво – в трета дивизия. След това ме оперирахана остров Крит.
-Помня, че и Левски ви искаше по едно време…По времето на Томас Лафчис, ако не се лъжа…
-Може и да е имало интерес, но нямаше кой да ме пусне. Георги Василев ме искаше в Беленензес, когато водеше португалския тим с помощник Стойчо Младенов. Краси Михайлов не ме пусна. Без неговото разрешение нищо не ставаше. Там, в Перник, нещата ставаха по друг начин. Трудно.
-Спомняте ли си петте гола с екипа на Нафтекс, които забихте на Локомотив СтЗ)?
-В този двубой не бе особено трудно, а и имах късмет. Миналата година, когато бях в Марек, точно на Великден имахме важен мач с Ботев. Победихме ги с 3:0, а аз отбелязах хеттрик. Въпросните пет попадения са ми рекорд, тъй като дори в тренировките рядко вкарвам толкова много. Скъпи са ми, защото имахме стара закачка с баща ми. Понеже той навремето е вкарал пет гола в един мач на Асеновец ме бъзикаше: „Какъв футболист си ти? Аз съм по-добър от тебе.“ Аз признавам, че той е бил много по-силен играч от мен, но поне по голове го изравних. Дори срещу Локо (СтЗ) можех да го надмина, обаче Гочето Василев ме смени към 60-ата минута, понеже ни предстоеше мач за Купата срещу Левски. И още веднъж съм бил на прага на рекорда. Случи се с Марек в мач срещу Ботев (Пд). А цялата защитна четворка на „канарчетата“ тогава беше изградена от национали. Отбелязах хеттрик, на гостите пазеше уважаван от мен вратар и приятел като Лилчо Арсов. Вървеше ми страхотно, но след 3-ия гол получих контузия и ме смениха.
-С Марек играхте и в турнира Интертото. През 2003 г. се изправихте срещу немския Волфсбург с Мартин Петров. Какво си спомняте от тези мачове?
В първия кръг елиминирахме унгарския Видеотон след 3:2 и 2:2. Срещу Волфсбург се представихме достойно и отпаднахме след 1:1 и 0:2.
-Можехте ли да елиминирате немците?
-Дори  и това, че сме се докоснали до такива футболисти, си беше успех.
-Много слухове и спекулации имаше около вашата победа над Дила Гори с 2:0. Според някои медийни информации Марек е завършил 3:3 с хеттрик на Крум Бибишков…
-И ние не разбрахме какво се случи и защо излезе тази дезинформация. В Дупница завършихме 0:0. Даже баща ми попита: „Как така сте завършили 3:3? Кой е вкарал три гола?“. Отвърнах му: „Абе, как, бе? 2:0 бихмес два мои гола.“ Хубаво беше, че на мача с нас имаше екип на Нова тв и отразиха истината.  
-Имате ли фатална пропусната дузпа?
-Чак фатална –не, но доста имам пропуснати. В Дупница срещу Черно море например. Общо към 3-4 са. Но пък никога не ме е било страх да бия.
-Колко червени картони имате в кариерата си?
Два или три са,с което не се гордея. Всички си спомнят сигурно какво се случи на 28 март 1998 г. Нашият Миньор, воден от треньорския тандем Мишо Мадански – Юри Васев, обърна Левски с 2:1. При това с девет души! Главният съдия Антон Гецов от Велико Търново ни нашари и двата отбора с картони – три червени и още 12 жълти картона – два червени и пет жълти за Миньор и един червен и седем жълти за Левски.
Още в 32-ата минутаударих вратаря Митко Иванков и бях изгонен. После Юлиян Янакиев и либерото на Левски Иван Василев-Сусето си размениха шамари и също бяха отстранени от игра. Абе, беше голям екшън. Сещам се и за друг червен картон. С Виктор Михайлов, който сега работи при нас, нещо се сдърпахме на един мач. Изгониха ни и двамата. Но на мачовете на Миньор често прехвърчаха искри. В Перник винаги се и играл мъжки, здрав футбол.
Атрактивни босове имаше Миньор тогава в лицето на Красимир Михайлов, Кирил Николов и Перо Първанов…
Да, страхотни приятели са ми всичките. С г-н Михайлов отдавна не съм се виждал, но с другите двама се срещаме. С Първанов даже на лов ходим заедно. Много интересни случки имаме. Цяла книга мога да напиша. Често се е случвало, когато не играем добре, на почивката г-н Михайлов да влезе в съблекалнята и на висок глас да ни постресне и мобилизира. Той определено знаеше как да ни вдигне духа. Бяхме млади момчета и имахме нужда от „разтърсване“ и леко „дърпане на уши“. Излизахме преобразени. Не помня да сме губили домакински мач. Дори Сираков и Гонзо са казвали, че в Перник винаги се играе трудно. Само ЦСКА ни затрудняваше у дома. Михайлов е сериозен човек. Успя да изкара Миньор от „В“ група до елита.
-Най-тежката контузия, която сте получавали?
Имам поне 4 такива. Три операции имам. Операции и на двете ми колена, на рамото. Чупил съм какво ли не – костици, ръка, нос…Поне 2-3 години съм изкарал по болници. Тежко ми е било. Тренирахме и играехме по сгурии и лоши терени.
-Имали ли сте конфликти с ваши треньори?
-Не, бях от дисциплинираните играчи. В тово отношение не съм имал проблеми. Виждал съм десетки, дори стотици примери на големи таланти, които сами са се проваляли.
Кои са най-атрактивните треньори, с които сте работил?
-На първите две места определено поставям Вили Вуцов и бате Гошо Димитров – Джеки. Екстравагантни и ексценрични личности. С Вили мога да разправям много случки. Преди доста години Марек не вървеше добре в първенството. Иначе тимът по времето на Стефан Милушев беше здоста сериозен и фактор в „А“ група.Вуцов реши да направим курбан, за да прогоним каръка и злите сили. Феновете заклаха две агнета на центъра на терена. Треньорът ни каза да отидем и да си намажем обувките с кръвта на животните, за да почнат да бележат голове. Оказа се, че Еньо Кръстовчев, който беше най-млад, тръгна последен към агнетата с 4-5 чифта обувки. Вили го попита: „А ти къде? На теб няма да ти трябват. Отивай на центъра и да си ходиш.“ Такъв беше Велислав. Успяваше и от по-скромни отбори даа извлече максимума.
Имате ли хоби?
-Да, ходя на лов.

 

Възмущава се от кражбата на таланти
И тази година Локо (Сф) ще изгуби част от най-перспективните си деца. Просто защото други клубове ги „крадат“.
„Това е един истински бич, уродливо явление, особено в софийските клубове. Има деца, които за 4 г. сменят всичките отбори. Постоянно има текучество, заяви Паргов. – За съжаление тук негативна роля имат и родителите. Понякога те търсят лична изгода от тези „трансфери.“
Милен ДИМИТРОВ

About Author