Тегне ли проклятие над бившите вратари на ЦСКА?

Тегне ли проклятие над бившите вратари на ЦСКА?

Тегне ли проклятие над бившите вратари на ЦСКА? Със сигурност повечето от нас са си задали въпрос след вестта за трагичната кончина на Румен Ненов, който почина едва на 48-годишна възраст и то само дни преди сватбата на сина си.

Дълъг за съжаление е списъкът на футболистите с №1, отишли си без време от този свят.

Да припомним само, че по нелеп начин умира най-добрият вратар в историята на нашия футбол Георги Найденов. Легендата на ЦСКА е роден на 22 декември 1931 г. Малко хора знаят, че родителите на Жоро са…слепи. През Втората световна война Найденов боледувал от коремен тиф. Баща му и брат му умрели. Заразили се от вода. Бъдещият прочут футболист израства в работническия квартал Ючбунар (Три кладенци) на Трети столичен район. Първият му треньор е известният Тодор Конов – Бакиш, който го привлича да играе в ДСО Червено знаме до 1950 година. В началото на 1951 година преминава в Спартак (София), където се състезава четири сезона до декември 1954 година. Месеци по-късно 1955 година вече е на “Армията”. Веднага става титуляр, печелейки конкуренцията с другите двама вратари – Христо Андонов-Итко и Георги Кекеманов. С екипа на ЦСКА Георги Найденов изиграва 176 мача в “А” РФГ през следващите 11 сезона до 1965 година. Завършва кариерата си в столчния Спартак през 1967 г. Найденов се налага и като вратар номер 1 в националния отбор за близо десетилетие и записва 51 мача.

Отличията му са безброй: Шампион на България 8 пъти поред (1955-1962). Носител на националната купа (КСА) – 3 пъти (1952, 1961, 1965). Участник на финалите на две Световни първенства – в Чили (1962) и Англия (1966). Носител на бронзов медал от лятната Олимпиада в Мелбърн (1956). Първият български играч и вратар, обявен за “Футболист на годината” в България (1961). Футболист от “Отбора на тридесетилетието” (1974).

Найденов умира твърде млад – едва на 39 години, когато бе треньор на Марица (Пловдив). Тимът заминава на турне в Сирия през май 1970 година, но Жоро така и не се връща. В Дамаск неочаквано го застига смъртта… Денят е 31 май 1970 г.

И до днес витаят мистерии и слухове около гибелта на прочутия вратар. Съпругата му твърди, че е отровен след серия от скандали с бившия министър на вътрешните работи Ангел Солаков. Друга версия казва, че е получил масиран инфаркт в Дамаск. Истината така и няма да излезе наяве.

Йордан Филипов е роден на 5 август 1946 г. Юноша е на Локо (Сф). Играл е за Розова долина, Спартак (Пд), ЦСКА (1965-1980, 1984-1986), Сливен (1980-1983) , Дунав (Русе, 1983-1984) и Черно море (1987-1988). Има 253 мача в „А“ група. Осем пъти е шампион на страната (1966, 1969, 1971, 1972, 1973, 1975, 1976 и 1980) и четирикратен носител на Купата на Съветската армия  (1969, 1972, 1973 и 1974 ). Има 28 мача за “А” националния отбор (1968-1979), 1 мач за “Б” националния, 4 мача за младежкия тим и 2 мача за юношеския национален отбор. В състава е за Мондиала през 1970 в Мексико, но не влиза в игра. За ЦСКА има 27 мача в евротурнирите (19 за КЕШ, 4 за КНК и 4 за купата на УЕФА). Полуфиналист за КЕШ през 1967 г. Той е най-възрастният футболист, взел участие в среща от А група. На 26 ноември 1988 г. на възраст от 42 години, 5 месеца и 8 дни пази за Черно море срещу Локомотив (Пловдив). Филипов поигра малко и в Малта. После е на работа и в ДЮШ на ЦСКА. Даната умира при трагични обстоятелства на 30 ноември 1995 г. – само на 49 години.

Симеон Симеонов е считан за най-добрият вратар в историята на Славия. Роден е на 26 март 1946 г. Пази и за ЦСКА, но само в един сезон (1974). В “А” група има 184 мача. Носител на националната купа през 1966 г. Полуфиналист за КНК през 1967 г. През 1968 г. е обявен за Футболист № 1 на България. В националния тим има 34 мача.  Дебютира през 1964 г., последен мач – на 14 април1974 г. срещу Бразилия (0:1). Играе на две световни първенства – през 1966 г. (1 мач), през 1970 г., (2 мача) и е в състава за СП`74. След приключване на състезателната си кариера работи като треньор на няколко отбора. Прави фурор с Дунав (Русе), бил е начело и на Славия.  Мони си отива от този свят набързо. До последния си ден тренира юношите старша възраст на любимата Славия. Умира от инфаркт на 2 ноември 2000 г. едва 54-годишен.

Румен Апостолов е роден на 24 август 1963 г. Започва кариерата си в Бдин (Видин). В „А“ група дебютира на вратата на варненския Спартак. Димитър Пенев го привлича в ЦСКА през 1987 г. Апостолов играе четири сезона при „армейците“ (1987/88;1988/89;1989/90;1990/91). Има две спечелени шампионски титли (1989 и 1990) и два пъти е носител на Купата на България (1988 и 1989). Следвашите спирки в кариерата на Румен са Ботев (Враца), Шумен, Локомотив (София) и Спартак (Вн). Със софийските „железничари“ вратарят печели третата си Купа на България през 1995 г.
След като прекратява активна футболна кариера Апостолов се завръща в ЦСКА през 1999 г., но този път като треньор на вратарите, а на този пост е известно време и в Литекс (Ловеч). За последно тренира вратарите в детско-юношеската школа на Славия. Румен Апостолов умира внезапно вечерта  на 11 август 2002 г. в София – само дни, преди да навърши 39 години.

Красимир Досев е роден на 24 юни 1960 г. Бивш играч на Янтра, Осъм, ЦСКА, Миньор и Спартак (Пл). Четири пъти е шампион на страната и 3 пъти носител на националната купа. Полуфиналист за КЕШ с “червените”. Последните години от живота си изкарва като емигрант в САЩ. Умира на 19 юни 2005 г. – само на 44 години, докато е в Щатите. И той като Апостолов ни напуска дни преди рождения си ден…
Любимият му отбор е бил винаги ЦСКА.

Твърде любопитен е обаче начинът, по който Досев се озовава на „Армията“. За това свидетелства треньорът на вратарите при „червените“ Стоян Йорданов – една също емблематична личност в клубната история: „Изненада ни едно писмо от Краси Досев, пазил вратата на Янтра (Габрово) в Северната „Б“ група. Той искаше да играе в ЦСКА.  Молеше да го вземем в отбора. Видяхме го, харесахме го. Така „открихме“ достоен заместник на Георги Велинов.“ Е, това е доказателство, че понякога и детските мечти се сбъдват.

Малко известен факт е и случилото се с още един, по-малко популярен, „червен“ страж. Петър Петров е юноша на ЦСКА. Роден е на 2 януари 1941 г. Той дебютира за родния си клуб едва 19-годишен. През сезон 1960-1961 пази в 4 мача в „А“ група, както и през следващото първенство. Резерва е на легендата Жоро Найденов. Петров записва 1 срещи през сезон 1962-1963 и още 4 на следващата година. Разделя се с ЦСКА през 1965 г. след общо 25 мача за отбора.

Но има нещастна съдба.  Счупват му дясната ръка в мач с Берое. Отива в Миньор (Перник), където играе редом до титани като Кирил Ивков и компания. И отново на пътя му излиза „черната котка“ Берое – в мач срещу старозагорци чупи същата ръка и на практика тази контузия го отказва от професионалния футбол. След края на кариерата си опитва треньорство, както и други професии. Инвалид е от футбола. Беше с две сменени тазобедрени стави. Започва работа като домакин на спортната база на Боровец. Фатален за Петров се оказва един инцидент през октомври. Цепи дърва и метален клин, с който си помага, изскача и го удря в коремната област. Спуква органи. Мъките са страшни, а изходът – фатален. Петър Петров умира 71-годишен, на 21октомври 2012 г. в МВР болница.

През февруари 2014 г., само на 45 години, почина Ненад Лукич след тежко боледуване.

Той е роден на 14 декември 1968 година в Лесковац. Лукич пристига за първи път в ЦСКА през лятото на 1999 година от Обилич (шампион с Обилич през сезон 1997/98), когато пази в мачовете за Купата на УЕФА срещу Портадаун и Нюкасъл. Той и още сърби обаче не получават права да играят за “червените” в “А” група заради забрана за картотекиране на новите попълнения. През есента на 2001 година Лукич отново се връща в ЦСКА, като този път получава право да играе и в “А” група. С него на вратата “червените” направиха запомнящи се мачове в турнира за Купата на УЕФА. Отборът отстрани последователно Шахтьор (Солигорск), след това Шахтьор (Донецк) и стига до мачове с Милан. По това време Лукич е съотборник с Йордан Лечков и Любослав Пенев, а в отбора играят още Тодор Янчев, Владо Манчев, Асен Букарев, Галин Иванов, Томаш и други.

След ЦСКА той играе за кратко в Спартак (Варна), а после се връща в Сърбия. Лукич е треньор на вратарите в младежките национални формации. Част е от първия отбор на Сърбия по време на Олимпиадата в Пекин. От 2011 година работи в младежкия национален отбор на Казахстан, а година по-късно започва работа в местния Жетису. Лукич оставя съпруга, син и дъщеря.

За съжаление сега ни напусна и Румен Ненов. Също млад. Ненавършил 49 години…

Милен ДИМИТРОВ

About Author