Проклятието “Син на футболна звезда”, или колко тежи бащиното име

Проклятието “Син на футболна звезда”, или колко тежи бащиното име

Напоследък футболните фенове доста дискутират по темата дали синовете на Кристиано Роналдо и Лионел Меси ще успеят да направят в бъдеще звездни кариери като бащите си. Но това е само върхът на айсберга. Синовете на футболистите често следват пътя на бащите си. Някои обаче не се справят (синът на Пеле започна като вратар, а завърши с афера с наркотици). Различна е историята на синовете на големите играчи и футболни хора. Някои наистина успяват. Други хората не ги взимат насериозно. Витоша нюз ви припомня само няколко примера, които доказват правилото, че да си син на футболна звезда е по-скоро проклятие, отколкото дар.

Единьо

Единьо

Със сигурност е трудно да задминеш успехите на баща си, особено ако той носи прякора Краля на футбола. Такъв е случаят с Единьо, синът на Пеле. За да избегне сравненията с прочутия си баща, той реши да направи кариера като вратар. И това обаче не му помогна. Безславно игра в няколко бразилски отбора – Сантос, Португеза Сантиста, Сао Каетано и Понте Прета. В крайна сметка стана треньор на вратарите, а отделно името му стана известно в криминалната хроника, след като бе разследван за наркотрафик. „Имаше огромно напрежение още в началото на кариерата ми. Бях известен, но не защото съм постигнал нещо, а заради името на баща ми. Това беше огромна отговорност, а аз не бях подготвен,“ спомня си Единьо.

Диего Армандо Синагра

Диего

Да, не се учудвайте…Това е синът на Диего Армандо Марадона, който е плод на любовната му връзка с Кристиана Синагра. Аржентинската звезда обаче и до днес не пожела да припознае детето. Въпреки това Диего Синагра не успя да се отърве от известността на баща си. Опита късмета си във футбола, но кариерата му премина единствено в аматьорски италиански клубове. Най-големият му успех е, че попадна в националния отбор на Италия по плажен футбол през 2008 г.

Жорди Кройф

Жорди

Йохан Кройф е считан за един от най-великите в историята на футбола. Той стана легенда с изявите си в Аякс, Барселона и националния отбор на Холандия. Неговият син Жорди също игра в Барса, а след това дори подписа договор с Манчестър Юнайтед. Записа и няколко мача с фланелката на представителния тим на родината си, но никога не успя да се доближи до класата на баща си. „Много по-сложно е от това, което си мислят хората. Винаги има сравнения. Напрежението бе огромно, а когато не си достатъчно зрял за него, се проваляш. Беше ми много тежко,“ коментира Жорди Кройф.

Щефан Бекенбауер

Щефан

Щефан Бекенбауер е син на германската легенда Франц Бекенбауер, който има три купи на КЕШ с Байерн (М) и две спечелени световни първенства – като капитан и треньор на германския национален отбор. Щефан обаче също не успя да излезе от сянката на баща си. Той изкара два сезона при баварците през 80-те години на миналия век, след което игра във втора Бундеслига. По-късно започна работа в школата на Байерн, като ръководи юношите до 17 години, а след това бе и скаут в клуба. Преди няколко месеца почина на 46-годишна възраст след продължително боледуване.

Марко Франческоли

Марко

Това е синът на Енцо Франческоли – Принца, който е легенда на Ривър Плейт и уругвайския футбол. Марко обаче така и не успя да разгърне потенциала си заради постоянните сравнения с баща му. След кратък и безславен престой в клубове от Аржентина и Италия той се отказа от футбола.

Тони СТАРК

About Author