Сашо Ангелов: Отношенията ни с Божинов са доста сложни

Сашо Ангелов: Отношенията ни с Божинов са доста сложни

Сашо Ангелов е роден на 15 юни 1969 г. Играл е в Локомотив (ГО), Ботев (Пд), Локомотив (Сф), Добруджа, Етър (ВТ), Пиета Хотспърс (Малта) и Академик (Св). В „А“ група има общо 321 мача и 26 гола. Двукратен бронзов медалист с Ботев (Пд). В националния отбор има 5 мача.
Бил е треньор на Чумерна (Елена), Етър, Ботев (Вр) и Локо (ГО). В момента той е отново начело на врачанския тим. Ангелов е втори баща на Валери Божинов. Предлагаме ви монолога на бившия национал пред „ШОУ“.

От едно село са с Цанко Цветанов
Аз съм от едно свищовско село – Българско Сливово се казва. Оттам е и Цанко Цветанов, който е година по-малък от мен. От съседното село Ореш, което е на 3 км, произлязоха други прочути футболисти: Анатоли Нанков, Зарко Мачев…Като всички деца от онези поколения, израснах с топката в краката. Много се кефех на по-големите момчета от махалата – бате Слави, бате Гошо…Първият ми треньор беше всъщност учителят ни по физическо. Казваше се Петър Петров.
После нашите ме записаха в техникума в Горна Оряховица и започнах да играя в местния Локомотив. За мъжкия тим дебютирах през сезона 1985/1986. В „Б“ група записах 10 мача и 1 гол. Завършихме трети, изпревариха ни Черноморец и Димитровград, които влязоха в елита. Най-големите ни звезди тогава бяха Бончо Генчев, Боре Илиев, Ценко и Левент Гавазови, Тошко Арсов, Митко Печикамъков, Асан Абишев – Асенси, Кирил Рабчев…Все познати имена. Треньор ни стана Добромир Жечев.
През следващия сезон извоювахме промоция за „А“ група. Миньор (Пк) финишира на първо място с 58 т., ние завършихме втори с 50. Толкова имаше и Дунав, но ние ги изпреварихме по голова разлика – нашата беше 60:36, а на русенци 58:35. Моят идол винаги е бил Аян Садъков. Много го харесвах. Даже си бях изрязал негова снимка от някакъв вестник и си я бях залепил в ученическия бележник. После имах щастието да му бъда съотборник в Ботев (Пд). И му викам: „Бат Айко, беше ми идол, сега сме съотборници…“.
Става защитник по случайност
В началото на кариерата си играех като халф или нападател, защитник станах по случайност. В „А“ група дебютирах срещу ЦСКА (0:3) на „Димитър Дюлгеров“ (13 ноември (1988 г.). Смених Ценко Гавазов през второто полувреме. После играх и при победата над Спартак Вн (3:2). Влязох като резерва на Любо Желев, който вкара 2 гола тогава. През този сезон бихме Левски с 2:1, но пък паднахме от комшиите от Етър с 0:4. На „сините“ много не им вървеше срещу нас. После направихме 1:1, а после ги бихме с 2:0 след два гола на Гюджеменов и Печикамъков.  Виж, паднехме ли от Етър, винаги после си имахме проблеми. Срам ме беше да изляза по главната улица след загуба. А сега не му пука на никого.
Работил съм с отлични треньори в кариерата си – Бобата Жечев, Кольо Велков, Пецата Кирилов, Георги Василев, Зума… В Ботев бях съотборник, а после ми станаха треньори Коце Костадинов, Митко Младенов, Марин Бакалов…От всички тях съм взел по нещо, благодарен ще им бъда винаги.
Кавалер на звездите
През лятото на 1990 г. намерих призово място в една анкета на в. „Народен спорт“. Наричаше се „Кавалер на звездите“. Излъчи се идеален отбор на първенството. Не се хваля, но само Краси Балъков, Ицо Стоичков и Ники Тодоров – Кайзера, имаха повечe точки от мен. Всички от този тим играхме мач срещу новака в „А“ груха Хебър (Пз). Още си пазя екипа от този двубой.

Дават цяло прасе за победа в Горна Оряховица
Според мен най-силният тим в историята на Локо (ГО) беше през сезон 1990/1991. На полусезона бяхме трети под ръководството на Петър Кирилов. Иво Йорданов дойде при нас предната година, доведе го Тошко Арсов от Самоков. Играехме страхотен атакуващ футбол. До този момент като домакините се хвърляхме, а пък навън – каквото стане. Вътрешните мачове гледаш да ги вземеш, а навън едва ли не със събути гащи отиваш…У дома още до 15-ата минута се стремяхме да сплашим нападателите на съперника със зверски влизания. Направо беше ужас, ти казвам. Пецата Кирилов промени нашия манталитет.
Победихме ЦСКА с 2:0 с два гола на Ивайло Йорданов. Нашият вратар Арсов спечели от една местна филма 200-килограмово прасе за това, че не е допуснал гол. В последния есенен кръг обаче паднахме от Славия с 1:3 на „Овча купел“. Но пък тогава ни закла и съдията Антон Василев.
През 1991 г. се разминах с Левски. „Сините“ тъкмо бяха взели Илиан Илиев от Черно море за рекордна сума – 2 милиона лева. Томас Лафчис много ме искаше. Даже направих една тренировка на „Герена“. С Ясен Петров се познавахме, даже спах същата вечер у тях. Парите обаче изиграха фатална роля. Двата клуба не се разбраха за трансферната сума. На следващата сутрин се прибрах.
В  националния отбор и чудото в Париж
В националния отбор дебютирах на 9 април 1990 г. в Одензе срещу Дания (1:1).  Явно съм се представил добре, защото после ме извикаха за европейската квалификация срещу Сан Марино (3:0) и за турнето в Бразилия. Срещу „селесао“ беше незабравимо преживяване. С нас бразилците откриха новия стадион „Жоао Хавеланж“ в Уберландия. 80 000 души по трибуните, стадионът – фраш. Като излязохме от тунела, останахме като гръмнати! Невероятен шум създаваха феновете, помежду си приказката не си чувахме. Паднахме с 0:3, но срещу нас бяха звездите Алдаир, Валдо, Карека, Жоао Паоло, Валдаир, Мазиньо, Нето…След мача си размених фланелката с Алдаир. Още си я пазя. По принцип имам богата колекция вкъщи от екипи на световни звезди – Фернандо Редондо, Тони Полстер, Джони Йонсен…А Валери колко ми е давал, ако знаеш…
Бях и на лагера преди епопеята на “Парк де Пренс” на 17 ноември 1993 година, но не попаднах в групата. Бях между 18-те за мача, но по наредба се вписваха по 16 играчи. По този начин аз и Иво Йорданов отпаднахме, но седяхме с останалите на скамейката. Всъщност героят Емо Костадинов игра с моите предпазни кори. Беше забравил своите в автобуса, а той беше паркиран на половин километър от стадиона. Веднага отворих сака: „Емо, моите са тука.“ Та с моите кори Костадинов вкара головете за великата ни победа. И до ден-днешен си ги пазя тези вълшебни кори. Пазя и гащетата на Трифон – с едни ленти на „Адидас“. В еуфорията след мача той си свали гащетата и се хвърли в басейна…Прибрах си ги за спомен. Тогава еуфорията не можах да я усетя. Чак 10 дни по-късно осъзнах какво сме направили. Чувството беше неописуемо. И сега настръхвам, докато ти разказвам всичко. Класирахме се за Мондиала в САЩ, аз до последно бях в разширения състав. Обаче отпаднах в последния момент…
Раят при „брокерите”
През 1993 г. преминах в Ботев (Пд). Така наречените „брокери” бяха създали истински футболен рай. Заплатите, които взимахме, бяха най-високите в България по това време. Да, хубави пари взимахме, обаче правилната тактика е да ги оползотвориш. Който не е успял да ги инвестира, както трябва, заминава всичко. Локо (ГО) взе за мен трансферна сума от 800 000 лева. Бяха решили да правят супер отбор. Излиза, че и аз съм бил голяма звезда (смее се). Тогава не съм го усещал. Но пък си викам: „Абе, значи си играл горе-долу приличен футбол, щом си бил в такива тимове, национал си бил, насам-натам.“ Защо нямахме успехи с Ботев ли? Ами, не знам. Може би манталитетът е бил по-различен. Като че ли ни потискаха софийските отбори. Едно е да си възпитан в Левски и ЦСКА още от дете, друго е в провинцията. Разликата си личи. Шансът ни за трофей беше през 1995 г. На финала за Купата се изправихме срещу Локо (Сф). Провалихме се – 2:4.
Драмата с Локо (София) и ЦСКА
През лятото на 1996 г. направих една голяма глупост, за която съжалявам и до ден-днешен. Подписах предварителен договор с Локо (Сф) и трябваше да започна тренировки в „Надежда“. Те ме чакаха до последно. Чакаха ме, чакаха ме…Обаче после ми се обади Гочето Василев за ЦСКА. Жори ми каза: „Не се притеснявай,  спокойно, ще оправим всичко. Знаеш какво е „Милтигруп“ и кой е Илия Павлов“. Хубаво, не се притеснявам аз, ама минаха 1-2 мача, а не играя. Дори в групата не влизам, защото съм без картотека. Гигата не даде. И така през ноември се появих в Локото. Не ми питай колко проблеми си имах. Гигата така се беше настроил срещу мене, че направо щеше да ме стреля. Вярно е, че не постъпих коректно, излъгах го. Заплашваха ме с мутри, че ще ми чупят краката, не знам си какво… Посред нощ са ми се обаждали… Доста ме позаплашваха. Баща ми обаче почина и това може би го спря Николай. Не че щеше да ме убие, но доста проблеми щях да си имам. Но съдбата си знае работата…Какво нещо е, да видиш…
ЦСКА тогава участваше в „Интертото“. Играх в домакинството на малтийския Хибърниънс (4:1). На 29 юни гостувахме на Коджаелиспор в Турция и ги бихме с 3:1. Жоро Василев ме смени на полувремето, за да ми съобщи, че тате е починал…(мълчи дълго). И нали знаеш какво е като ти се случи такава трагедия – в продължение на три-четири месеца футболът въобще не ме интересуваше. Не знаех къде се намирам, буквално.
За Локо (Сф) дебютирах при 0:3 на „Лаута“ чак в 19-ия кръг. Но после подобрихме резултатите си. Бихме и ЦСКА с 1:0, разписа се Гошо Антонов. В „Надежда“ изкарах два силни сезона. Навърших обаче 29 г.
Стефко Колев беше бос на Добруджа и ме покани. В Добрич изкарах шест месеца. Вече се бях разбрал и с малтийците от Пиета Хотспърс да заминавам от лятото. Но имаше половин година дотогава. Така се озовах в Етър. После поиграх малко в Ботев (Пд), албанския Флямуртари и Академик (Свищов). Заминахме за Малта със семейството ми. В първият момент се шокирах, когато видях ниското ниво на местния футбол. Викам си: „Майко, ами аз тук на един крак ще играя.“ Ама, айде, поел съм ангажимент, да не лъжа хората. И така си останах на Рицарския остров.
Пошляпвал е малкия Валери Божинов
За Пепа – майката на Валери, се ожених, когато той беше едва 3-годишен.
Синът ни записа мачове и за Етър, но първият му клуб всъщност е Марица. През 1993 г. дойдохме в Пловдив и заиграх в Ботев. Още помня адреса, на който живеехме – бул. България 64, в „Кършияка“. Валери не беше много послушен като дете. Е, поносимо беше, не ни е създавал никога сериозни проблеми.  Той тръгна от първи клас в “Никола Вапцаров”, където е учил и Христо Стоичков. С един негов приятел се записаха да тренират в Марица. Децата си хващаха автобуса до стадиона и се връщаха.
Случвало се е и да го пошляпвам, и то неведнъж. Доста пъти сме имали разправии. Бели правеше постоянно като хлапе. Много пъти са ме викали в училище.  Нещата тогава у нас, в България, бяха много разпуснати, не че сега е по-различно, де. Валери ходеше на даскало, когато си поиска. Той си беше научил, че аз ще отида, ще се разбера винаги с директора, ей такива работи.  Абе, с една дума – не му беше приоритет училището на него. После аз преминах в Локо (Сф), а Валери започна в своята възрастова група в „Надежда“. Треньори там му бяха Иван Деянов и Стойчо Стоев. Няма да забравя как спечелиха силен международен турнир в Дижон, Франция.
Тогава си пролича, че от него може да стане голям футболист. Ами той направо ги прескачаше съперниците, бе. Нямаше спиране това момче. Легендарният вратар Иван Деянов ги водеше. Останалите участници в турнира бяха Барселона, домакините и Спортинг (Лисабон). Спомням си, че Кристиано Роналдо игра за „лъвовете“. Играч №1 на турнира обаче стана Валери! Пазя му много сувенири. Например фланелката, с която дебютира в Серия „А“ на 15 години.
Детето-чудо
В Малта той играеше за Пиета Хотспърс. Президентът на нашия клуб имаше контакти в Италия. Даже Божинов първо изкара проби в Катания и го харесаха.  Изпревари ги обаче спортно-техническият директор на Лече Пантело Корвино. Италианският клуб брои за 13-годишното момче 50 000 паунда. На 6 октомври 1999 г. Валери отлетя за Ботуша.  Така се озова изведнъж сам в непознат, чужд град. От клуба му назначиха настойник. Той на 13 години трябваше да се оправя с живота. Смятайте колко му е било трудно в началото на това момче. Постоянно е бил на тежък режим. На 27 януари 2002 г. дебютира в Серия „А“ в мач срещу Бреша. Беше само на 15 години и 11 месеца.  Стана най-младият чужденец в италианското първенство. Помня и друга дата – на 11 януари Валери се разписа в Серия „А“ и стана най-младият голмайстор (17 г. и 10 месеца). Абе, кариерата му тръгна супер на това момче. Искаха го всички еврограндове. Както се казва, светът беше в краката му. После какво се случи, не мога да си обясня. Славата дойде твърде рано за него, но той не можеше да осъзнае какво се случва. Интересуваше се само от футбола и не го беше грижа за парите. Аз самият съм му внушавал, че ако говори за пари, хората и отборите ще бягат от него.
Хапе ли славата?
Медиите непрекъснато го обсъждаха и следяха покрай браковете и разводите с Алисия и Николета Лозанова. Журналистите са виновни поне 70 процента за негативния образ на Божинов. И той има грешки, никой не го оспорва. Защото на него тези писания винаги са му влияели. В пика на кариерата си се намираше през 2004-2005 г. Можеше да покори света. Но причините това да не стане са доста. Провали ли го славата? Не мога да кажа такова нещо. Но виж какво, има хора, които могат да я носят, а има и някои, които не издържат този непосилен товар. Валери в началото я понасяше. После… сигурно и парите са повлияли. Много пъти съм му казвал: „Ти можеш да си №1, ама трябва се да задържиш на върха. Защото е по-лесно да го достигнеш, отколкото да го задържиш. Там горе е най-ветровито.“ И аз съм може би човекът, който най-много го е критикувал. Дали сме срещали с Пепа подкрепа от биологичния му баща Емо ли? Темата е много деликатна. Не искам да говоря. Но истината е, че той не е получавал никаква помощ от Емил. Единственият път, в който се срещнахме, беше през 1999 г., когато се разписа на декларацията,  за да може Валери да замине за Малта. Друго внимание – абсолютно никакво! Дотогава това дете все едно не съществуваше за него! В момента отношенията ни с Валери са доста сложни. Не мога да кажа, че поддържаме връзка, но не мога да твърдя и обратното. Явно други хора му влияят.

Дъщеря му е хандбалистка
Красивата Михаела Ангелова също се е посветила на спорта. 18-годишното момиче е хандбалистка в Етър (ВТ). Изключително съвпадение или намеса на съдбата има и в нейното раждане. Любопитно е, че в деня, когато брат й Валери отлита от Ла Валета за Рим, се ражда и Михаела. Датата е свещена за семейството – 6 октомври 1999 г. Точно в часа, в който бъдещата футболна звезда напуска пределите на Малта, на бял свят се появява и малката принцеса. „И виж какво нещо е – моите контузии са ахилес и кръстна връзка, на Валери – ахилес и кръстна връзка. Сега Михаела също скъса връзки. Виж какво нещо е съдбата”, разказва Сашо Ангелов.
„Валери си татуира на лявата ръка нашите имена – на Пепа, моето и на Мика. Няма да забравя, когато бях в Добрич, си татуирах един тигър. Божинов, да не остане по-назад, и той започна: „Искам и аз, искам и аз.“ Аз му забраних, защото изпитах нечовешка болка. Цяла нощ не можах да заспя. На другата сутрин обаче го виждам нашия целия одраскан (смее се).“
Милен ДИМИТРОВ

About Author