Краси Мечев: Давам на съд всички, коите ме набедиха

Краси Мечев: Давам на съд всички, коите ме набедиха

Красимир Мечев е роден на 22.10.1961 г. в Стара Загора. Считат го за един от най-скандалните треньори в нашия футбол. Бил е футболист на Строител (Траяново), Миньор (Раднево), Червено знаме (Стара Загора) и Локомотив (Стара Загора). После основава частната футболна школа Траяна, където работи до 2006 г. После води юношите на Берое и Славия. От 2012 до 2014 (с прекъсване) е начело на Любимец в „А” и „Б” група. За последно беше директор на ДЮШ на Спартак (Пл). Бившата му съпруга Малина е една от най-големите звезди на попфолка у нас. Синът му Симеон е футболист на Локомотив (ГО).

Краси, изминаха вече близо три седмици от скандала. Претръпна ли?
-А, аз съм претръпнал от вече 5-6 години. Минат се, не се минат 2-3 месеца и се започва старата песен на нов глас: „Черно тото“, „уговаряне на мачове“, не знам си какво…Писна ми, честно да ти кажа.  До съвсем скоро ме дразнеше, сърцето ми започваше да тупа по-силно, ама вече не е така. От едното ухо влиза, от другото излиза. Нямам вина. Чист съм пред съвестта си. Спя спокойно, като бебе.
Как ще коментираш решението на БФС?
-Това е едно некомпетентно, прибързано и абсурдно решение отнемащо ми правото на труд. Освен това – участие в престъпна група… Не разбирам под група какво разбират? Аз и Тонов ли сме престъпна група? Анатоли съм го виждал на живо общо четири пъти в живота си и ако имат него в предвид питам: “Двама души образуват ли група?”А на тази комисия само ще им кажа погледнат и да се учат от колегите им в Европа и като в частност случая в Италия с Антонио Конте. Щом са ни спрели правата, сега ще си носят последствията. Нека изчакаме още малко, но аз зная какво ще се случи.
Ще заведеш дело, така ли?
-Да ,задължително. Срещу всички, които се опитаха през годините да ме очернят. -Става въпрос за периода ми в Любимец. Отборът беше в „А“ група. Аз напуснах след първия полусезон. Спряха ми правата сега, защото от Специализирана прокуратурапуснаха писмо до БФС. На базата на това писмо по член 34 ми спряха треньорските права. Много ме учуди това, защото няма никакво доказателство срещу мен за тези деяния. В обвинението не става въпрос за нито един конкретен мач. Мога да отговарям за всяка една среща на отбор, който съм ръководител. Съвестта ми е чиста. Няма от какво да се притеснявам. Отпадна „съучастничеството“ ми с президента на Любимец и с шофьора на клубния автобус. Сега очаквам да отпадне и всичко останало, защото няма никакви доказателства, никаква логика, нито пък основателна причина. Едно е да си обвинен, а друго е да си доказан престъпник. С Любимец се разделих заради неизплатени премии и заплати към мен. И до ден-днешен не съм ги получил. Не виждам логика в това един млад треньор, който тепърва е тръгнал да гради кариера, да си слага главата в торбата за малки суми. Ако бяха ме обезпечили с 3 или 5 милиона евро, така да се каже „до живот“, е друго нещо. Дори няма да се замисля. Но така – просто няма смисъл. Всички треньорски лицензи и специализации сам съм си ги платил. Никой не ми е помагал.
-Чувстваш ли като изкупителна жертва?

-Чак изкупителна жертва – не, но съм обиден от нападките от къде ли не, както и от интерпретациите по медиите. Как ли не бях наричан, как ли не бях очернян. Искараха ме едва ли не бос на черното тото. А аз в същото време продавам кебапчета и плескавици. Сам се сещаш колко е нелепо всичко. В същото време си продадох колата, какво ли не направих, за да изкарам пари от някъде. Да не ти говоря с колко работи съм се занивала само и само, за да мога да стъпя малко на крака. Защото без пари живее ли се? А? Аз съм вложил цялото си богатство във футбола, разбих си успешния бизнес, а излязох от него без пукнат лев. В обвинителния акт се твърди, че „живея охолно с припечелените пари от тотото.“ Де да беше така, ама няма нищо вярно в това. (Смее се).
С подвикване на името на даден играч си бил давал също знак на твоите момчета…
-Пълни идиотщини! Ама пълни! Е, аз по време на мач подвикна примерно 15 пъти „Антоне, върни се!“ Това знак ли е да ни вкарат 15 гола? Викам, да. Такъв съм си – по-емоционален. Не обичам да губя никога, искам постоянно да побеждавам. Лошото е, че винаги съм бил такива отбори, където няма класа или някой ти прави „завой“, мръстно ти прави. За Любимец конкретно твърдя, че ако ме бяха оставили аз да си подбера футболистите, този отбор още щеше да е в „А“ група. Ама, както и да е. Треньорската професия у нас е адски неблагодарна. Хем носиш отговорност, хем никой не стои зад теб. Ето сега, питат: „Кой ти е треньор на отбора?“ – „Краси Мечев“. – „О, остави го тоя“. А ти нито пари взимаш, нито нищо. Само негативите обираш. После те обвиняват, че си уредил мача. Все едно треньорът играе, той вкарва голове и допуска такива. Виж, много добре знаят отгоре за какво става въпрос, но гледат само да потулят нещо и се правят на ощипани. Замазват нещата с такива измислени и несъстоятелни дела като моето. Какво ще ме обвиняват? Бил съм го заплашвал и бил съм му сложил пистолета до главата…Айде, стига моля ти се. Бил съм си свалял шапката и това било знак, да получим гол. Та аз през живота си нито веднъж не съм слагал шапка на главата си. Дори и на -20 градуса навънка, те ще ми говорят тъпотии. Свалял съм си якето, разкопчавал съм се…Е, какво, нима цял мач трябва да седя закопчан?
Само не ми казвай, че в нашия футбол няма „черно тото“, че няма уредени мачове…
-О, то къде ли няма такива? Ние да не сме някакъв оазис на спокойствието и на чистата игра.  Вижте големите отбори по света какво правят. Нима загубата от ПСЖ от Барселона с 1:6 е „черно тото“? Не знам.
-Защо изгоряха малки клубове като Любимец и Пирин (Гоце Делчев)?
-Не зная. От друга страна пък какво да се чудим. Ти не получаваш заплата три месеца, семейството ти няма какво да яде, както се казва. Какъв изход ти остава? Те и големите заплати – по 1000 лева… Футболист е професия от 18 до 35 години. После нямат професия, даже монтьори не могат да станат, защото се иска образование. При заплата 1000 лева и не я получаваш – колко е трудно да те подкупят? Всеки състезател може да им лош ден, да не върви играта му – това означава ли, че всички са се продали? Той идва на тренировка, главата му е на друго място. Жена му му се е скарала, че няма как да си платят вноската за апартамента или колата. Как да го мотивирам да работи? Отива някой външен агент при някой от футболистите, негов познат. Господин Х Някой си. Казва му: „Виж кво, пич, отивате играете примерно с ЦСКА. Така или иначе ще паднете. Пуснете вместо 3, 4 гола. Ето ти 3 000 лева. И си пей сърце…Нали имаш и ти твои момчета в тима? А, така. Ето и за тях.“  Като хванеш петима такива и си готов. Голямата философия.
По твоето дело се думи на „защитени свидетели“…
-Добре, де, нека излязат тези свидетели. ОК, но нека да са скрити, но за тази има работа си има и детектор на лъжата. Нека застанем лице в лице и да обяснят как аз съм ги принуждавал да играят в уредени мачове. Готов съм да застана и на детектора на лъжата. Но нека и те да минат оттам.  Това са толкова нелепи работи, че чак не ми се коментират. Защо се появяват сега, а не преди 4-5 години? Защо още тогава не подадоха сигнал до полицията или до разследващите органи? Същата работа беше и със Стефано Кунчев едно време. Бил съм му дал 20 000 евро. А излезе година след мача. Защо не го обяви веднага като си толкова голям мъжкар и толкова си държиш на името и на честта? Кажи: „Добре, ще ги взема парите.“. Ела с белязани пари, хвани ме и си опечи работата. Вкарай ме в затвора, нямам нищо против. А не така – под давлението на Венци Стефанов или на незнам си кой.
Каква е твоята истина по случая?
-След една тренировка отидохме с нашия вратар Дидо да му оставим едни ръкавици на Стефано.  Момчето ме помоли да го закарам до бензиностанцията на „Царско село”. Спряхме там, по едно време го гледам Кунчев излиза от паркинга с двама-трима по-якички момчета. Диян Вълков се отклони, някой му се обади по телефона, даде ръкавиците. Заговорихме се със Стефано. Той ми каза страшни неща: „Биха ме тука едни…не ти е работа…”. Пресрещнали го някакви мутри, искали да му счупят ръката, за да не пази. Пред къщи го причакали и го били. Не зная дали наистина са го били и кои са били нападателите, но тогава той ми показа ръката си. Имаше рани наистина. Попитах го дали се съмнява в някой, в конкуренция може би. „Тренер, щяха да идват да ме гледат едни за чужбина.” Разговорът ни продължи не повече от 3 минути. После се разделихме по живо, по здраво. Случката става ден преди заминаването на младежкия национален отбор за Австрия. Ако наистина исках да правя нещо с него, да уреждам и т.н. нямаше да постъпвам по този начин. Да ни виждат толкова хора на обществено място – пълна глупост! Щях да го намеря поне две седмици по-рано, щях преди това да съм го проучил дали този човек е податлив на такива работи. Плюс това каква е гаранцията, че ще има положения пред неговата врата? Ами, съперникът може за цял мач два пъти да шутира към него. Не  това начинът да се хване само вратарят. По-силен ход би било да се „хванат” четирима защитници, ще пуснат нападателя пет път сам срещу вратаря и готово! Учудвам се и до днес на постъпката на Кунчев, не знам защо излъга така. „Ще пуснеш ли 2-3 гола, бе? На ти 20 000 евро”. Това ми звучи налудничаво, извинявайте. Трябва да съм ненормален, за да го направя.
Имаш ли подозрения кои сега са тези свидетели на СНС?
-Нямам представа. Имам някакви съмнения. По време на престоя ми в Любимец имаше 5-6 човека, които полека-лека ги изшитках от отбора. Те злоупотребяваха с доверието ми.
Искам да те върна назад във времето…Започнахте силно дебютния си сезон в „А“ група“. На старта на първенството, на 20 юли 2013 г., бихте сензационно Лудогорец с 1:0…
-Да,така беше.  Не беше точно сензационно. Имаше си причини. След този мач махнаха Ивайло Петев. Той имал разправия с играчи в съблекалнята, скарал се, удари е имало…Както и да е. Тяхна си работа. Въпросът е, че за нас това бяха лесно спечелени три точки. Такива ми ти работи.
Какво се пречупи после във вашия отбор?
-Нищо не се е пречупило. Още през лятото му казах президента на клуба Сталев, че се нуждаем от сериозна селекция. Трябваха ни нови попълнения на всички постове, ако искахме да се спасим. Когато ме назначиха на мястото на Веско Великов усетих негативното отношение на тези момчета, които той ги беше докарал. Той си мислеше, че аз съм му скроил капата, че аз съм драпал за мястото му. А де факто този отбор аз го създадох. Вдигнах Любимец от предпоследното място (с 1 победа и 3 загуби) го закарах на три точки зад лидера Спартак (Плевен), който се разпадна после. Активът ми беше 5 победи, 1 равен и 1 загуба. Зимувахме на удобна позиция след първия полусезон. Великов пое готов тим и по инерция го вкара в елита. Основна заслуга за влизането имам аз.  Напуснах през зимата заради разногласия с шефа на Любимец. Преди последния мач за годината срещу Раковски Сталев се опита да ми нарежда кой да играе и кой не. Не даваше да пускам Ради Василев и още едно момче. Аз му обясних, че тая няма да я бъде. Накрая се примирих и му викам: „ОК, но на твоя отговорност“. И завършихме 1:1. Удоволетворих желанието на боса и той да се изживее като треньор за един мач. Видя се какво представлява. Тогава се скарахме. Имаше и да ми дава пари. Веско Великов си вкара отбор, но на практика той нямаше срещу кого да играе. Реалните конкуренти се разпаднаха. Както и да е. Върнах се в Любимец. Налегнаха ни кадрови проблеми. Контузи се Величко Величков – Крауча, Тошко Колев – също. Взехме Танко Дяков, Дончо Атанасов, Иван Вълчанов, Владислав Романов, Светослав Петров…Президентът обаче не ги харесваше. Нещо не им плати и скоро ги разкара.  Имахме успешни срещи. Победихме Локо (Сф), Ботев в Пловдив, Пирин (ГД)…С този отбор спокойно влизахме в първата седмица. Освен това пролетната ни програма беше идеална. После започнаха интригите. Българска работа, завистлива. Великов изигра роля тези момчета да се обърнат срещу мене. Но това са минали неща. Не искам да ги коментирам.
Имаше и доста съмнителни мачове на Любимец…
-Срещата с Левски е една от тях. 0:2 паднахме у дома. Първият им гол беше съмнителен, баламски. Имаше двама-трима души, които допуснаха груба грешка. Но това са неща, които не мога да докажа. Срещу Черноморец при 2:1 пък Антон Огнянов изпълни по странен начин дузпата. Горе, в небесата. Айде, на всеки се случва. Тони беше мое момче, от Стара Загора е. Познавам го още от дете. На турнира „Юлиян Манзаров“ в Свищов го наградих за най-добър играч. Но той пък се хвана с тази групичка, подкокоросвани от Веско Великов. Те не играеха, а маркираха. Литекс ни биха с гол в последната секунда. И за този мач имам съмнения. Остава една голяма въпросителна спрямо 2-3, които влязоха като резерви през второто полувреме.
Вие самият определихте като странна играта на някои от вашите хора срещу Левски…
Нормално беше да е така. Първо обаче сигналната лампичка ми светна срещу Литекс. Това са двата мача, в които се съмнявам. 5-6 човека бяха подкокоросани срещу мен от предишния треньор Веско Великов. Говоря за Емил Копаранов, Самир Аясс, Георги Чакъров…Точно Чакъров ми провали мача в Ловеч. Получихме фаул на 30 метра от нашата врата. Вместо да бави времето, защото резултатът 1:1 ни устройваше, той я върна назад към Иван Минчев. Домакините ни я отнеха и – гол, паднахме с 1:2. В Любимец заварих един развален колектив от бившия ми помощник. Той излиза с футболисти, пие си кафенца с тях, държи се като приятелче, а не като старши треньор. Една групичка ми правеше мръстно. Е, имаше и свестни момчета като Миро Будинов, Славчо Шоколаров,  Антон Огнянов…Тони обаче накрая също ми се правеше на интересен. След загубата от Ловеч отидохме на възстановяване в хотела на Сталев във Воняща вода. Огнянов направи скандал в ресторанта. „Тренер, каква е тая помия, бе?” Заплаших го с последно предупреждение за изгонване. На тренировката отново ме провокира, щях да го пребия. Веднага Огнянов отиде с още 5-6 човека да се оплаква на президента. Реших, че е време за чистка. Изгоних Аясс, Копаранов пък катастрофира след мача с Левски. Не знам дали някой отгоре гледа, но явно има провидение.
-После как се развиха събитията?
-После стана още по-зле ситуацията. 70 процента от отбора не пожела да се яви на последния ни мач от есенния полусезон срещу ЦСКА (0:7). Играхме само с двама-трима титуляри, сред останалите имаше момчета, на които даже не им знаех малките имена. Наложи се даже домакинът на Любимец да влиза. Ние играхме с момче, което по принцип боядисва пейките на стадиона. Просто нямахме хора. Добре че ни пожалиха домакините, иначе отивахме на двуцифрена загуба. Моят помощник Йордан Петков почна да се моли на Вальо Илиев и на Венци Василев: „Айде, бе, стига сте ни вкарвали. Спрете! Не виждате ли, че сме за резил?“. Още не пресконференцията на „Армията“ ми идваше да обявя, че се махам, но се въздържах. Просто исках да запазя репутацията на клуба и на ръководството.
Сталев бъркаше ли се в работата ти?
-Той не разбира от футбол, но се буташе. Имаше претенции по състава, този да играе, кой не. „Пускай го еди кой си, дошли са да го гледат емисари.“ А то ккаво да му гледат? Той не може да си върже обувките, ще го гледат…
А нареждал ли ви е да падате или да допускате повече голове в определени срещи?
-А, не, не. Такива работи не е имало. Ако са се разбирали с някои други хора, аз не съм участвал и не знам. Ако изобщо е правил нещо.
Имаше един мач, в който ти дори не беше на пейката, макар да се водеше старши треньор на Любимец…Защо така се получи?
-Да, така беше. Даже твои колеги попитаха шефа къде съм. Той отвърна, че съм отишъл до тоалетната.  А пък аз всъщност изобщо не бях там (смее се). Какво беше станало ли? Ами, нищо. Масажистът ми се обади: „Къде си? Президентът те вика, закъсняваш за мача.“ Влизам в съблекалнята. Шефът ме пита: „Защо не играе еди кой си?“. Отвърнах му: „Ами защото така съм преценил.“ Има си начини да се свърши работата, но не така. Преди мач да кажеш на момчетата: „Ей, пичове, тоя мач няма да се играе” и т.н. А не аз да влизам тепърва в тунела и да се крия като мишка. Нашият президент имаше навик да държи телефон на пейката. Аз по наредба нямам право да съм там с телефон. Категорично бях против, но в няколко мача телефончето си беше там. По някое време звъни: „Ние какво играеме? Защо пускаш еди кой си?” Излагаме се пред футболистите. Махам си телефона, а той праща масажиста да ми препредава нарежданията му. Страшна простотия, какво да ти кажа? Ние си имахме и други търкания с него. Не се отнасяше добре с футболистите. Ти можеш ли да идваш и да викаш на играча: „Ей, проститутко!?” Аз се опитвах да го убедя: „Недей, бе, човек, тези хора не ги обиждай! Все пак за нас играят.” Но той ми отвръщаше: „А, ще им се не види и боклуците.” А те, футболистите, се гънат и си траят. На мен така ако ми каже, ще му прасна един юмрук, ще стана и ще си отида. Ама на секундата!
-С ръка на сърцето – твой тим участвал ли е в уреден мач?
-Какво да ти кажа…То вече във всичко човек се съмнява. Няколко мача ме карат да бъда мнителен, но доказателства нямам. И да е имало такова нещо, аз не съм участвал пряко, а косвено. Но дори и така да е, пак трябва да се докаже, така че се въртим в един затворен кръг.
Асоциацията на треньорите защити ли ви?
-О, не. Аз и не се надявам на реакция от тяхна страна. Асоциацията е един страшен параван. Според мен аз имам една успешна треньорска кариера зад гърба си. Защото аз започнах от „А“ и „Б“-ото на футбола. Първо минах през старозагорския Траяна – един нищо и никакъв уж клуб. Три пъти станах трети в България. Поне 40 000 лева лични мои пари съм дал навремето в Траяна. Още си пазя бележки, където съм плащал по 1600 лева за трансфери на футболисти. Стадионът в Коларово съм го изградил с тия две ръце. Огради, могради, бани, мани, екипировки. Всичките ми треньорски лицензи сам съм си ги платил. Венци Стефанов не е човекът, който да ми дава акъл. В тази професия аз съм добър, знам и мога. В Траяна почнах с 4 играчи, а станахме трети в България.  Взимам набор 1990 г. и ги правя първи навсякъде. Берое не са взели ръка и ни мразеха целият град заради тази Траяна. После с Берое стигнах финал на турнира „Юлиян Манзаров”, повторих успеха и със Славия. Навсякъде, където съм отишъл, моите отбори са играели ФУТБОЛ.
В Славия добре ти тръгна отначало…
-Да, така е. Славия си я обичам. Дала ми е страшно много. Остава си добро място за развитието на млади футболисти. При „белите“ отидох по покана на Веско Събев. Даде ми картбанш. Работих спокойно и успешно.
Каква тогава беше истинската причина да се разделите със Славия?
Някой недоволен родител ми е направил интригата. Понеже не съм му пускал синчето да играе и заради това е цялата работа. Опитваха се много пъти да ми влияят. Администраторът на клуба Гошо Мидилев ми звъня три пъти: „Шефът каза да го пускаш.” Аз обаче отбивах атаките. Не мога да пусна някой некадърник срещу Левски или ЦСКА да му се смеят всички. Изпълнителният директор Веско Събев ме извика и ми каза, че искат да ме махат. Обясни ми, че това било, защото съм взила пари от родителите на децата. Веднага се заклех пред него, че ако се яви наистина такъв човек, който да докаже, че някога съм взел даже и 50 стотинки, съм готов да му подаря цялото си имущество. Другото обвинение беше, че когато съм ги водил на подготовка храната не била хубава. Ей такива бяха първите обвениния. Много смешни работи. Работата се размириса, стигна и до най-големия бос. Освободиха ме през август 2011 г. след три поредни победи с новия ми тим, родени 1995 г. Преди това си издадох набора, родени 1992 г. 6 души  подписаха с мъжкия отбор профидоговори: Иван Иванов, Милен Желев, Спас Георгиев, Кирил Огнянов, Диян Вълков и Станислав Цанков. За съжаление точно по същото време Мартин Кушев смени Емо Велев и освободи всичките. Били безперспективни. С прекрасни чувства съм от престоя си на „Овча купел“. Имах конфликт само с един човек – с Венци Стефанов. Той първосигнално малко се изказа по мой адрес. Венци има голяма вина за сегашното ми състояние, но както и да е. Горе има един, който решава и казва…
Синът ти Симеон как се развива?
-О, той има много качества, може да играе голям футбол. Талант, всичко…Можеше да има вече 200 мача в „А“ група. Няма да забравя, Ян Деркс беше главен методист на „синята“ ДЮШ. Три пъти идваше до Стара Загора, за да убеждава Симеон. Той беше още малък. Отиде на „Герена“. Тук го обиждаха разни родители: „Ей, селянин“, не знам си какво. Момчето се огорчи и се прибра. После го взех с мен в Славия, което се оказа голяма грешка.  За съжаление му лиспваше и спортен шанс. Контузиите също му повлияха негативно. Венци Стефанов също попречи. От всички футболисти на Славия, само синът ми не получи шанс да играе. Все нещо му пречеше. Викаше, че задържал прекалено много топката. Сега синът ми е в Локо (Горна Оряховица). Започна силно първенството, обаче (въздиша, мълчи дълго). Пак стана беля. Получи тежка контузия – счупване на пети лумбален прешлен. Дай боже, детето да се оправи, другото всичко ще си дойде на мястото.
-Брат ти Пламен Мечев беше известен футболист. Игра навремето в Берое, Локо (Сф), Дунав (Русе), Локо (Пд)…Какво прави той в момента?
-Брат ми е полицай.  Работи в Стара Загора. С него сме различни по характер. Той е добричък, отстъпчив. Можеше да направи и по-добра кариера. Живее си спокоен живот. Далеч е от футбола. Макар, че вече е на 48 години все още ходи да  рита по окръжните и „В“ групи.
-Имал си успешен бизнес навремето, можел си да тръгнеш и по друг път…
-Моята одисея е за филм. Завършил съм двигатели с вътрешно горене, кандидатствах във ВИФ. Не ме приеха по субективни фактори. Реших да стана ветеринарен лекар, дори без да съм учил биология. Седнах и за нула време я научих. Приеха ме първи в списъка. Не ми стигаха години за трудов стаж. Кой там писал донос…Изгониха ме от института. После кандидатсвах повторно и отново завърших първи в списъка. Дойде 1989 г.Съчетавах бизнес и футбол. Започнах обаче да се ангажирам прекалено много. В Стара Загора водех набори 1988 и 1990 г. Времето ми беше заето с тренировки и мачове и малко позарязах бизнеса си. А той беше доста успешен. От 1991 г. започнах да внасям бяла техника втора употреба от Швеция.  И тук в столицата зареждах много хора. Взех и една автоморга, започнах да вкарвам и климатици от Япония. Имах и две камиончета, които и пътуваха и в чужбина. Полека-лека като те няматам, да следиш нещата отблизо и бизнесът ти запада. Продадох автоморгата, накрая останаха хладилниците. Махнах ги и тях, оставих само камиончетата. Едното обаче ми го откраднаха и така…
Останаха ли ти приятели?
-Смея да кажа, че имам доста. Дали ще имаш два лева в джоба, или хиляда и повече – няма значение.
Предателствата в твоя живот много ли са?
-Предаван съм. Доста пъти. Няма какво да се лъжем. То и кой ли не е в тоя живот? Ти не си ли бил предаван?
Бил съм.
-Ето, виждаш ли. Така е, братче.
Прощаваш ли лесно?
-Не прощавам. Никога. Това ми е принцип в живота.  Който зло ми е направил обаче, добро не е видял.

БФС му спря правата заради сигнал от Специализирания наказателен съд
Двама треньори в българския футбол са със спрени права заради сигнал от Специализирана прокуратура. Става въпрос за известните Красимир Мечев и Анатоли Тонов. БФС е уведомен, че срещу двамата са внесени обвинителни актове в Специализирания наказателен съд. Правата им ще бъдат спрени до произнасяне на съда. Само преди няколко месеца Красимир Мечев бе назначен за шеф на детско-юношеската школа на Спартак (Плевен). Буквално преди дни обаче той напусна поста.


Не подържа отношения с бившата си съпруга Малина
Имам прекрасно дете от нея. Тя си има личен живот, аз си имам свой. Дистанцирал съм се от там. Защо да подържам? Когато е трябвало съм подържал. Сега защо да го правя? Не искам да се връщам към тази тема, към стари неща. Имам прекрасно дете от нея, твърди Красимир. – Не сме се карали с Малина. Но слушаме различна музика. Не се кефя на чалга. Слушам хардрок и метъл. А от метъла пък преминавам директно на сръбско (Смее се). В момента се чувствам прекрасно, имам до себе си една прекрасна жена – Ели. Тя е козметичка по професия. По-запалена е на тема „футбол“ и от мен. Допълваме се като характери. Разбираме се отлично. Обичам я много. Двамата си угаждаме, така да се каже. Обикаляме често планините. Миналото лято ходихме на Мусала, на Мальовица, два пъти качихме Рилските езера. Ходихме и на Скакавица. През тази година ще отидем на връх Ботев, на Вихрен, още един-два върха сме си ги поставили като цели за изкачване.“
Милен ДИМИТРОВ

About Author