Венелин Йорданов: Стивън Кинг е безспорен Крал на ужаса

Венелин Йорданов: Стивън Кинг е безспорен Крал на ужаса

Veni
Венелин Йорданов е роден на 01.07.1974 г. в София. Завършил е Техникум по електротехника. Женен е, има една дъщеря. Написал е общо шест книги за историята на любимия си Локомотив (София). Първата, втората и третата част излизат на пазара през 2014 г, следват четвърта част (2015), петата (2016 г.) шестата предстои….Освен това е автор и на алманасите „Български футболни класирания“  (2012) и  „Шампиони“ (2012).

Дойде ред и на втората част от интервюто с Венелин Йорданов. Авторът на шест книги за историята на Локомотив (Сф) разказа пред читателите на vitoshanews.com за своята любов към футбола, към „червено-черната“ идея и други любопитни неща. Сега ще си поговорим за „Краля на ужаса“ Стивън Кинг.

-Коя е любимата ти книга на Стивън Кинг?
-Категорично е „То“. Велика е. Обожавам и разказите му, особено „Нощна смяна“.
-С какво този писател покори света?
-С истории. С теми, които навремето бяха „табу“. По Кинг се запалих от времето, когато ходех на практика от техникума в една подстанция. Човекът, който ни обучаваше, четеше “Сейлъмс Лот”. Знаеше много за Стивън Кинг и ми разказа за него. Вечерта вече си бях купил книгата от ена сегрия на „Хладилника“. Това беше първата книга която “Плеяда” издадоха. Поинтересувах се какво друго от него е излизало. В кварталната книжарница (която отваряше веднъж в седмицата) имаше сборника с разказа „Нощна смяна“. Токова много ми харесаха, че ги прочетах на един дъх. В последствие разбрах, че преди 1989 са излизали и още няколко негови книги…”Мъртвата зона”, “Живата факла” и още една две …Аз до момента имам и съм чел всичко от него.

Аз напоследък много трудно мога да чета нещо, което не е Кинг. Нямам нито време, нито желание. Просто имам нужда от качество и да съм сигурен, че ще го получа. Това може да ми гарантира само той. Начина, по който Кинг пише, стилът на писане…. неповторим!!!
-Във форма ли е Кинг? Не отмина ли във времето силния му период?
-Не, не съм съгласен. Във форма е, а пък и може да не е написал най-добрата си книга все още. Той си остава хиена. Ей, така от нищото може да сътвори уникална история. Дори и от нашия разговор тук с теб.  Напоследък ме впечатли романът „Възкресяване“, а пък „22 ноември 1963 г.“ е просто върхът. Сюжетът се заплита около убийството на американския президент Джон Кенеди в Далас, Тексас.
Ако можеш да откроиш силните му книги, кои би посочил и защо?
“Сблъсък”   е най-дългото и най-епичното произведение на Кинг след “Тъмната кула”. Пост апокалиптична фантастика, която е от любимите произведения и на самия Кинг. Романът разглежда вечният антагонизъм между доброто и злото, тясната връзка между тях, самата природа на злото, надеждата и т.н.

“То” – Тази велика книга категорично я слагам сред най-добрите му неща. Книгата може да се разглежда като много неща. Отново като борбата между добро и зло. Като роман за магията на детството, като роман за приятелството….Според мен това е един връх в хорър литературата.

“Мизъри” – Адски въздействащ роман, насилието в него се изрязваше над обезоръжена жертва и това беше доста потискащо. Четейки романа се замислих, че хора като героинята в него (Ани) са много по-страшни от чудовище, защото по света наистина има такива хора.

“Зеленият път” – Гениална книга. Невероятен сюжет – изключителен. Много въздействаща и даваща много поводи за размисъл, като цената на човешкия живот.

“Особени сезони” (сборник) – Това е едно от най-прекрасните неща, които съм чел. Като моите фаворити в сборника са “Изкуплението Шоушенк” и “Прилежен  ученик”,  защото успяха дълбоко да ме потопят в атмосферата.

“Клетка” – Този динамичен роман ми напомня за ранното творчество на Кинг. Зомбита, кръв, хаос и групичка, която се опълчва на всичко това. Определено историята не ме остави на мира до края.  

 “Огън” –  Книга, която се чете на един дъх. Много увлекателна. Да, може сюжетът да, не е много оригинален, но четейки книгата, историята не ме изпусна нито за миг.

“22 Ноември 1963” – Това определено е моят фаворит от новото му творчество. Обожавам теми за пътуване във времето. Признавам, че темата за убийството на Кенеди никога не ме е вълнувала, но се оказа, че това е повече история за пътвуване назад във времето отколкото за убийството на Кенеди.

“Възкресяване” – Увлекателна и интересна история. Има някакво меланхолично усещане за 60-те, нещо което е типично за Кинг, доста добри хорър моменти…Определено я препоръчвам…
-Добре, а кои са му слабите работи?
-“Тъмната кула” – написана е в стил дарк фентъзи. Има доста хорър елементи в нея – вампири, мутанти и т. н. Моето мнение е,че това е едно излишно дълго произведение,което можеше и да е два пъти по-малко. Самият Кинг е споделил,че първоначално творбата е трябвало да бъде дълга около 3000 страници, но в последствие се е отплеснал. При Тъмната кула качеството определено отстъпва пред количеството, особено след 4 ти том.

“Колорадеца” –  Не можах да схвана идеята, не ме заинтригува и героите не ми бяха симпатични.

Безсъние” – от по-бавните му книги, няма действие и ми вървеше доста бавно.

-Интересите и сюжетите му се менят на периоди. Сега като че ли пак се завръща към темата за серийните убийци с трилогията за „Мистър Мерцедес“…

-Да, има такова нещо. Но от това не страда творчеството му. Доста са добри последните му неща, признавам. Прочетох ги с удоволствие.
-Не мислиш ли, че на моменти Стивън и плагиатства идеи и дори герои от други автори? Визирам най-вече „Неизживени спомени“ и приликите с Н.Гогол…
-Нормално е. Но го има това нещо в литературата, както и в музиката. Слушаш например определена песен или само мелодия и ти напомня за нещо вече чуто. Нормално е Кинг да се влияе, но пък е толкова голям, че …
Как гледаш на творбите, написани в съовторство – „Талисманът“ и „Черният дом“ с Питър Строб, например?
-Предпочитам го сам, честно да ти кажа. Като експеримент – да, разбирам го, но пък не гарантира качество. Колкото до цитираните книги…Харесвам ги. Една част от главите вътре се пишат от Кинг, после той изпраща написаното дотук на строб,без да се уговарят кой докъде и какво точно да пише. После Строб написва няколко глави и връща ръкописа на Кинг и така се редуват. Имат някакъв своеобразен „скелет“ и опорни точки, върху които да стъпват. Но повече импровизират. Кинг прибягва до този похватсъс съавторството. Дори разбрах, че следващият му роман ще бъде написан в съовторство със сина му.
-Самият Кинг пише понякога под псевдоним. Какво е мнението ти книгите с автор „Ричард Бакман“?
-На мен ми харесват. Спомням си най-вече „Дългата разходка“ и „Гняв“. „Бягащият човек“ пък е най-популярна сред публиката, най-вече заради прочутият фил с Арнолд Шварценегер. Но екранизацията пък няма почти нищо общо с книгата. Доста са различни.
-Защо толкова е трудно да се направи успешен филм по книга на Стивън Кинг?
-Вярно е, че повечето от по-ранните филми са пълен провал, да не кажа „боклук“- „Човекът с косачката“, „Томи чукалата“, „Децата на царевицата“, „Куджо“  и т.н. От по-ранното творчество успех по кината имат „Кери“ и особено „Сияние“ с големия Джак Никълсън, режисьор Стенли Кубрик. Има и такива, които се тиражират като „филми по Кинг“, а всъщност нямат нищо общо с писателя. Защо се провалят? Може би, защото историите са трудни за филмиране.  Като връх по отношение на успешна интерпретация и киноадаптация бих посочил т.нар. „затворнически филми“: „Изкуплението Шоушенк“, „Зеленият път“, поставям сред тях и „Мизъри“ с незабравимото участие на Кати Бейтс и Джеймс Каан, режисьор Роб Рейнър. От сериалите харесвам „То“.
-Често го вълнува и темата за Алтер-егото. Притеснява се от това как героят израства, въстава и „убива“ своя автор, своя създател…Имам предвид най-вече „Тъмната половина“ и др.
-Да, така е. В доста творби на Кинг се прокрадва този мотив. Замислял съм се често по този въпрос.
-В България имаше и клуб на почитателите на Кинг….
-Да, имаше такова нещо, но тази идея с времето като че  ли позаглъхна. Доколкото си спомням даже българи са му изпращали книги за автограф и той им ги е връщал.
Кои други автори ти допадат и защо?
Харесвам Майкъл Конъли, а от българските автори категорично най-много ми допада Явор Веселинов, който вече има 6-7 романа. Чел съм всичко негово и горещо го препоръчвам…Мога да добавя и Георги Връбчев – чел сам една негова книга, но доколкото се поинтересувах, сега има нов роман, който ще прочета непременно.

слаби на кинг

About Author