Една легенда на 91 си отива: Кино „Влайкова“

Една легенда на 91 си отива: Кино „Влайкова“

Чудим се как да започнем този текст. Дали с това, че кокетната зала на кино и кафе-клуб „Влайкова“ на „Цар Иван Асен ІІ” е построена със средства на учителката от Битоля Мария Влайкова – съпруга на писателя, общественик и политик Тодор Влайков. Дали с това, че  сградата е била предназначена да помещава Народното кино, но веднага след построяването й е дарена на Министерството на народното просвещение, а малко по-късно вече носи името „Влайкова“. Или просто да споделим, че госпожа Влайкова ипотекира къщата си и тегли няколко заема, за да сбъдне мечтата си за кино. Мислим дълго и я караме направо:

Едно време кино „Влайкова“ е било най-емблематичното място за романтични срещи, дълбоки погледи и сладки въздишки. Опашките са се виели чак до улицата, а билетът е бил само 20 стотинки.
МНОГО БИЛЕТЧЕТА СА СКЪСАНИ НА ЛЕГЕНДАРНИЯ ВХОД И МНОГО ЦЕЛУВКИ СА ОТКРАДНАТИ ОТ ПОСЛЕДНИТЕ РЕДОВЕ НА ЗАЛАТА, КОЯТО Е ЗАПАЗЕНА В ОРИГИНАЛНИЯ СИ ВИД, ТАКА КАКТО СА Я ВИЖДАЛИ НАШИТЕ БАБИ И ДЯДОВЦИ.
Мястото не е преставало да работи вече девет десетилетия с изключение на годините през Втората световна война, а в средата на този месец кино „Влайкова“ навършва достолепните 91 години. Ние му казваме „Честито!!!“, но за съжаление с тъга в гласа. Хубавото свършва дотук, както се казва. Киното загива. Бавно, сигурно и за съжаление доста тъжно.

От 300 места преди, сега са останали само 80. Тук зрители почти няма, филми се пускат дори за двама желаещи или колкото се съберат, но рядко надхвърлят 10 души за прожекция. За вечерните прожекции не идва никой, а сградата вече трудно се самоиздържа. Димитър Митев, известен на хората от квартала като „чичо Митко”, е тук от 20 години. Той е един от двамата оператори в кино „Влайкова“, който борави чудесно с единствената лентова машина, която все още работи перфектно, и с тежките кутии с ленти. Когато чичо Митко ти скъса билетчето, настани те в залата или ти разкаже някоя история от „златните години“ на киното, ще чуеш как тихо започва да трака прожекционният апарат. Звук, който ние наричаме „кино!!!“. По стените на „Влайкова“ може да се видят още снимки на известни актриси на младини, плакати от стари филми и портрети на семейство Влайкови и въпреки отпечатъка на годините, тук още я има онази романтика с билетчетата и откраднатите целувки, за съжаление – не знаем докога.

В заключение – редно или не, но ви приканваме – целувайте момичетата си във „Влайкова“. Купете си чай и билет и погледайте хубаво българско и европейско кино на старите тапицирани седалки. Ако ви предстои организиране на събитие, фестивал, базар или малко парти – изберете „Влайкова“. Запалете лулата на дядо ви, сложете малко ретро салам шпек в торбата и елате да празнувате тук или просто облечете нещо топло и поснимайте старата сграда. Ако трябва да изберете между МОЛ и тук – изберете тук. Ей така, като жест. Като желание да запазим един спомен от стара и красива София. Ей така, като подарък за живот на едно достолепно място. Кино „Влайкова“, честит рожден ден!!! Рекламата не е платена, рекламата е подарена. За киното, за спомените по 20 ст. и за Ран Босилек, който е виждал с очите си как ДВАМАТА СЪПРУЗИ НОСЯТ ТУХЛИ И РАБОТЯТ НАРАВНО С РАБОТНИЦИТЕ В НАЙ-ГОЛЕМИТЕ ЖЕГИ. ТОЛКОВА МНОГО СА ИСКАЛИ ДА ПОСТРОЯТ ТОВА МЯСТО.
Пожелаваме си да не го пенсионираме толкова рано – целувките са още млади.

от Михаела Самарджиева, goguide.bg

About Author