За жената като АД (акционерно дружество)

За жената като АД (акционерно дружество)

Когато все още не се е родила е сто процента дъщерно предприятие на собствената си майка. След раждането й акциите се разпределят вътре в холдинга, който обикновено наричаме семейство

Дори от бегъл поглед върху живота на една жена за специалистите по капиталовите пазари и „тънката“ част става ясно, че тя е твърде сродна по регистрация, създаване, функциониране, представяне пред инвеститорите и ликвидност до едно обикновено акционерно дружество сочи уникална статия на колегите от Инсмаркет. Когато все още не се е родила е сто процента дъщерно предприятие на собствената си майка.

След раждането й акциите се разпределят вътре в холдинга, който обикновено наричаме семейство. Някакъв пакет преминава под контрола на бащата, значителен процент обаче (най-често контролният) остава при майката. За бабите и дядовците също има някакви дялове, но те определено в най-честия случай са миноритарни.

Постепенно момичето пораства и заедно с това чрез допълнителни емисии прехвърля акциите си на своя баланс. А към края на училището настъпва златното време за IPO (initial public offering).

Като правило по това време момичетата не продават контролния си пакет, а пласират малки части от него, целейки да “проверят интереса” на пазара.

Често в ролята на лийд мениджъри по първичното предлагане влизат родителите, но още по-често това правят по-отракани и възрастни приятелки на самия емитент. Те могат да помагат в откриването на необходимата търговска площадка (борса), да направят независима оценка на активите и на препоръчат цената на предлагането.

Непосредствено преди IPO-то се провеждат многобройни road-show в денс клубовете, баровете, дискотеките и прочие места, където се натрупват млади инвеститори. Те – трябва да се подчертае – също в този момент не се интересуват от незабавното придобиване на контролния пакет.

Консултации при подготовката на IPO

Интересна е позицията на някои крупни стратегически инвеститори на такива IPO. Те купуват опцион за придобиването на контролния пакет  и получават дивиденти в течение на определено време,  но често в крайна сметка опционът остава неизпълнен.

По дифолт такива случаи трябва да бъдат наказуеми, но не всички емитенти са готови да разкрият подобна информация, тъй като тя може да навреди на последващ листинг и ликвидността.

Пак по правило след завършването на училище и преди достигането на 40 години корпоративна история жените-емитенти пристъпват към първично публично предлагане на акции. Но въпреки това за инвеститорите никак не е лесно просто да станат мажоритари. Първоначално трябва да се придобие поне 1 процент от уставния капитал, за да имат достъп до регистъра на акционерите. Това дава яснота около перспективността на инвестицията и примерните срокове за придобиването на блокиращия пакет акции.

След успешна сделка, когато инвеститорът е придобил мажоритарния пакет, той логично влиза в Съвета на директорите и оказва влияние върху финансовите и производствените потоци на емитента. Ако емитентът е добър и се развива активно, то той има висока рентабилност и добри перспективи.

Това е един пример за добро развитие на събитията.

На въпроса, какви дивиденти трябва да изплаща жената – за това има множество теории.

Ако инвеститорът се интересува от текущия приход, то той трябва да подбира емитент с голям разпределян дивидент. Но това пък води до съкращаването на капиталовите вложения в обновяването на основните фондове, което пък в бъдеще рефлектира в износ на активи и последващо бързо свиване на печалбата и дивидентите.

Според скромните препоръки на автора, дивидентната политика трябва да съответства на устойчивото развитие на компанията.

За качеството на инвеститорския портфейл

На пазара се наблюдава често практиката на свързаните дружество. Това е ситуация, при която жените емитенти имат привилегировани акции, намиращи се в ръцете на странични акционери. Те по принцип нямат право на глас в Общото събрание, но пък получават стабилни неголеми дивиденти. Затова инвеститорите обичат емитентът да няма привилегировани акции.

Между другото – мъжете също обичат да имат няколко емитента в портфейла – контролен пакет от един емитент и известно количество привилегировани акции от други емитенти. Това е и един от парадоксите на пазара.

Ако първичното предлагане се провали

Ако дадено IPO се провали и емитентът не успее да пласира контролния пакет накуп, то акциите попадат на извънборсовата търговия. Тук започва и най-интересното.

Най-ликвидните жени-емитенти се търгуват на „борсите“, те са преминали листинг, информацията за тях не е тайна за инвеститорите. Данни за тези компании са достъпни дори в интернет като текстова, HTML, PDF, видео и прочее информация. Някои дори имат блогове и сайтове. Това обаче не означава, че акциите им са готови да отбележат силен ръст, тъй като най-често те са надценени от пазара. По-скоро инвеститорите предпочитат да спекулират с тях, избягвайки дългосрочните инвестиции.

Най-ценни са акциите от „втория ешелон“. Именно това са акциите на ръста. За тях знае само някой и друг играч, а по правило се купуват от стратегически инвеститори.

И те обаче трудно могат да се оправят без логистична подкрепа, тъй като трябва да оценят справедливата цена на акциите, да узнаят бившите собственици и т.н.

Сериозен проблем за собственика на даден емитент е създаването на дъщерни предприятия. В началните етапи по работата за дъщерните компании това са преки разходи за главното предприятие при това без гарантиран икономически ефект в бъдеще. Този проблем обаче може да бъде частично смекчен от подобряването на инвестиционния климат и отношенията емитент-инвеститор. Наличието на дъщерни компании понижава ликвидността на емитента, което обаче е добре ако инвеститорът иска да изтика от пазара миноритарните пакети.

Ситуацията на пазара в обикновен търговски ден

Инвеститорите обичат да съставят индекси на базата на котировките на жените-емитенти, за да представят общата ситуация на пазара.

Именно оттук са тръгнаали и борсовите фрази „в даден регион емитентите са най-красиви“. Това пък от своя страна води до известните настроения сред инвеститорите, оприличаващи ги на бикове и мечки.

Българският фондов пазар е един от най-привлекателните и същевременно недооценени в света. Капитализацията на емитентите тук не е особено голяма, затова пък по фундаментални показатели (печалба на акция, дивидентна доходност, възвръщаемост на капитала и пр.) са по-добри от чуждите им аналози.

Това се обяснява със силния интерес на чужди инвеститори към нашите активи и съответно чуждите инвестиции, множеството смесени дружества и т.н.

По правило инвеститорите обичат да обсъждат емитентите в портфейла си, да споделят мнения, да обменят опит. Доколкото това се случва на „пазара“ и то в реално време, паралелно с всико дотук инвестиционната общност търси обекти за потенциални нови вложения. Това е важно за новите играчи на пазара, тъй като те често се подлъгват да инвестират в неликвидни дружества зад които обаче стои мощен PR.

Друга типична характеристика на инвеститорите е практиката им да се разделят с контролните пакети след няколко години и да се преориентират към бързо растящите акции на млади компании. Това е свързано с големи транзакции за издръжка, но инвеститорите го приемат с надеждата за големи приходи от новите инвестиции.

Във всички случаи това обаче е рискована стъпка, тъй като инвеститорите се отказват от стабилен доход и прозрачен бизнес в полза на нов и малко известен емитент.

Според пазарни анализатори, инвеститорът трябва да е уверен и силно мотивиран от промени в инвестиционния портфейл, преди да тръгне към разпродажба и последващо пазаруване.

Какви са основните съвети за инвеститорите, можете да видите на страницата на Инсмаркет – http://insmarket.bg/%D0%9D%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%B8/%D0%97%D0%B0-%D0%B6%D0%B5%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%BE-%D0%B0%D0%BA%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE-%D0%B4%D1%80%D1%83%D0%B6%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_l.a_at.1_i.422257.html

 

Източник: www.insmarket.bg

Categories: Общество

About Author