Церемониите – начин на употреба

Церемониите – начин на употреба

Отмина церемонията за определяна на 59-ия спортист на годината в България. Напълно заслужено спечели Мирела Демирева, следвана от Елица Янкова и Радо Янков. Едва ли някой се е съмнявал, че точно двете олимпийски медалистки и носителят на световната купа ще оформят челната тройка в класацията.

В този смисъл смятам, че само те тримата трябваше да бъдат на награждаването. Защото истината е, че спортът ни не върви нагоре и определяне на десетка вече звучи малко мегаломанско. А някой помни ли кой беше деветият в анкетата от миналата година, примерно? Смятате ли, че Цвети Пиронкова ще си добави в биографията, че е била спортист №10 на България през 2016-а?

Така ще се избегне и конфузът да не идват част от намерилите място в топ 10. Вчера Пиронкова и Александър Везенков изпратиха видеообращения и човек, който да получи наградите от тяхно име – братът Енчо Пиронков и председателят на баскетболната федерация Георги Глушков. А Григор Димитров не направи нито едно от двете.

Но както коментира снощи един уважаван от мен бивш председател на успешна спортна федерация: “Колкото повече българския спорт отива към дъното, толкова е по-помпозно награждаването на “Спортист на годината”.

Наистина церемониите стават все по-разводнени и безсмислени. Върхът за мен вчера беше награждаването на Кубрат Пулев от Светлин Русев. Опитът да се приобщят хора от изкуството и науката към спорта и да бъде направено събитието светско, не ми се стори много сполучлив. А и едва ли очакваме Кобрата да бъде поканен да произнесе слово при следващата изложба на академика.
За мен решението е просто. След като нямаме толкова спортни герои, да се прави допитване само за челна тройка и отбор. Може да се мисли и вариант за награждаване на първите трима при мъжете и при жените, както е в Германия и както е в допитването на Международната асоциация на спортните журналисти. За да няма онеправдани и недоволни, нека техните федерации си ги наградят по заслуги. А и има още доста анкети у нас, т.е. намира се място под слънцето за всеки, изявил се през годината.

Церемонии има по цял свят, това е едно признание за труда и постиженията на топспортистите, примесено с доста пиар и медиен шум. Но в България не бива да се опитваме да подражаваме на най-бляскавите награждавания, а трябва да го даваме по-скромно. Поне докато не се появи генерация от световно признати атлети.

Любомир Тодоров, tennis24.bg

About Author